№ 2255
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20252120102260 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5,
ап. 14, представлявано от В.С.- Изпълнителен директор, против Р. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., за приемане на установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуват вземания в общ размер от 777,90 лв., от които: 500 лв. – главница; 277,90 лв. –
законна лихва за забава върху главницата, за периода от 31.01.2020 г. до 15.01.2025 г., както и
законна лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед по ч.гр.д.№ 309/2025г. по описа на Районен съд- Бургас. В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за горепосочената главница.
Твърди се в исковата молба, че на 31.12.2019г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 91741/31.12.2019 г., с който ищецът е предоставил на ответника
сума в размер на 500 лева със срок на издължаване 30 дни. Сочи се, че договорите за
потребителски кредити, които ищецът, в качеството си на финансовата институция, отпуска,
се сключват изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница, както и при условията на
договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и
телефон/, като всеки договор се сключва във формата на електронен документ и
правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Заявява се, че ответникът е кандидатствал за кредит посредством интернет
страницата на кредитора, на която е създал свой потребителски профил. Кредиторът е
извършил необходимите действия за изпълнение на процедурата по сключване на договора
от разстояние, която е подробно описана в исковата молба. На 31.12.2019 г. ищецът е
извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума към „Ипей“ АД, като
кредитополучателят е усвоил кредита на каса на „Изипей“ АД срещу документ за
1
самоличност на 02.01.2020 г. в 12:03 ч.
Сочи се, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, изразяващо се
в непогасяване на дължимите суми по кредита, съгласно уговорения погасителен план.
Навежда се, че задължението е изискуемо в пълен размер, на основание настъпил на
30.01.2020г. падеж. Правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове
ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 309/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на
дадените указания от заповедния съд.
В срокът по чл.131 ГПК не постъпи писмен отговор от ответника, не се изрази
становище по претенциите, не се ангажираха доказателства.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, а евентуалните такива носят
основанието си в чл.55 ЗЗД.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 91741, сключен между
страните на 31.12.2019г., за сумата от 500 лв., със срок на издължаване 30 дни. Като крайна
дата на връщане на сумата е визирана 30.01.2020 г. Съобразно чл.11 от договора усвоеният
размер на кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41 %, като е
визирано, че лихва не се дължи ако усвоената главница се погаси преди или най- късно на
падежа.
Приложени са общите условия, при които е сключен договора за потребителски
кредит, погасителният план към него, стандартният европейски формуляр за предоставяне
на информация. Представена е и разписка за извършено плащане в полза на Р. С. М. за
сумата от 500 лв., с основание- сочения договор.
От страна на представителят на ищеца бе направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, като предпоставките за това са налице. С разпореждане от
05.05.2025 г., постановено по чл.131 от ГПК, на ответникът изрично са указани последиците
по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно
заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на делото
в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, няма
направено искане делото да се разгледа в отсъствието на ответникът, поради което е налице
хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК.
Съдът намира, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените
по делото писмени доказателства, може да се приеме, че е налице вероятна основателност на
иска. От страна на „Макроадванс” АД се твърдят отрицателни факти, а именно неплащане
на сумите, поради което в тежест на ответника бе да докаже недължимост на сумите, което
не бе сторено. Предвид на това е налице и второто условие за постановяване на
неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Това дава основание на
2
настоящата инстанция да приеме, че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.239 от ГПК, като се приеме за установено в отношенията между
страните съществуването на вземане на ищеца против ответника за процесните суми.
С оглед уважаване на главния иск не следва да се пристъпва към разглеждане на
евентуално предявените претенции.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
заповедното производство, възлизащи на сумата от общо 425 лв. /400 лв.- адвокатско
възнаграждение, и 25 лв.- държавна такса/. На ищеца се следва и сумата от 175 лв., разноски
в исковото производство, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, действаща към момента на завеждане на делото, при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото и предприетите от процесуалния
представител на ищеца действия, както и сумата от 75 лв.- държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ №
147, ет.5, ап.14, представлявано от В.С.- Изпълнителен директор, против Р. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., за сумата в общ размер от 777,90 лв., от които: 500 лв.- главница
по сключен между страните договор за потребителски кредит № 91741/31.12.2019 г.; 277,90
лв.- законна лихва за забава върху главницата, за периода от 31.01.2020 г. до 15.01.2025 г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 16.01.2025 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д.№ 309/2025г. по описа на Районен
съд- Бургас.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на „Макроадванс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147,
ет.5, ап. 14, представлявано от В.С.- Изпълнителен директор, сумата от 425 лв.- разноски по
заповедното производство и сумата от 175 лв.- разноски по исковото производство.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3