МОТИВИ:
Срещу подсъдимия
Ц.И.Б. *** е повдигнато
обвинение за това, че:
На 12.03.2014 г. в гр. Плевен,
при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал пред нотариус ***на
Нотариална камара с район на действие - Районен съд гр. ***неистински частни
документи, както следва:
- на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ – пълномощно рег. ***и упълномощено
лице – Ц.И.Б. за продажба на земеделска земя – 2 бр. ниви общо с площ
87.942 дка в земището на гр. ***,
местността ***.
- на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ- декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
- на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ - декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, като от него за самото им съставяне
не може да се търси наказателна отговорност
- престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимия Ц.И.Б. и моли съда да го освободи от наказателна отговорност
на основание чл.78А от НК и да му наложи административно наказание..
Подсъдимият Ц.И.Б. разбира обвинението
за какво е, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, отнася се критично към извършеното и моли съда за
снизходителност при определяне на наказанието.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия Ц.И.Б. адв. Б.П. навежда правни доводи, че
извършените от подсъдимия деяния осъществяват от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 316, във вр. с чл.
309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и тъй като са
налице кумулативните предпоставки на чл.78А от НК моли съда да освободи Б. от
наказателна отговорност и му наложи минималното предвидено в закона
административно наказание.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
През 2014 г. подсъдимият Ц.Б. ***. Не реализирал
трудови доходи и по тази
причина изпитвал перманентна нужда от парични средства. Решил да си набави
такива по престъпен начин.
В началото на месец февруари 2014 г. се свързал с неустановено в хода на разследването
лице, което му предложило
да го снабди с неистински частни документи, чрез които би могъл
да продаде недвижимо имущество – земеделска
земя, а получените парични средства да употреби за лични
нужди. Касаело се за земеделска земя притежавана от ***от гр. ***. Неизвестното
лице обяснило на подсъдимия
Б., че ***притежава земеделска
земя в землището на гр. ***,
обл. Плевен, а именно: 2 бр.
ниви, едната 46,364 дка, а другата 41,578 дка, като едновременно
с това по неустановен начин
лицето притежава и оригинал
на договор за доброволна делба,
заместващ документа за собственост
(нотариалния акт). По неустановен
начин подсъдимият Б. се снабдил с документ за самоличност на свидетелката ***, който предоставил на трето неустановено лице от женски пол.
На 26.02.2014 г. последната се явила в кметството на гр. ***, обл. ***. Ползвайки
личната карта на ******неизвестното
лице успяло да въведе в
заблуждение служителя в Община *** относно самоличността си. Било изготвено пълномощно от името на собственика на земеделската земя ***, с което същата упълномощава подсъдимия Ц.Б. да продаде посочените по-горе имоти, а получените парични средства да получи в брой
или по банков път. Подписи за упълномощител
били поставени от неизвестното
лице, а в пълномощното като
пълномощник били вписани личните данни на подсъдимия Б.. Отделно от това били съставени 2 бр. декларации от името на ******,
едната по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, а другата по чл. 25 ал. 7 от ЗННД, където
отново бил фалшифициран подписа за декларатор. След като се снабдил с въпросните документи и оригинал на договор за делба
подсъдимият Б. започнал да търси лице, на което да продаде имотите на ***. Срещнал се със свидетеля ***от
гр. Плевен, който се занимавал с производство на земеделска
продукция и имал интерес от закупуване
на земеделска земя в района
на гр. ***, обл. Плевен. Двамата
се договорили земеделската земя,
собственост на ***да бъде закупена от ***за сумата от 13
000 лв. Подсъдимият Б. се престорил, че има неотложни ангажименти в гр. *** и
желае сделката да бъде приключена по най-бързия
начин. Тъй като цената била изключително изгодна ******се съгласил да
заплати исканата от подсъдимия
сума без да извърши обичайните
за това проверки контактувайки
на место с хора от съответния район, където се намира земеделската земя.
На 12.03.2014 г. подсъдимият Б. и свидетелят ******,
придружаван от баща си ******и
от зет си ***, посетили кантората на ***, находяща се в централната градска част на Плевен. Въпреки че много добре съзнавал обстоятелството, че пълномощното
и съпътстващите го документи (декларации по ДОПК и ЗННД) не са подписани от упълномощителя, подсъдимият Б.
употребил документите, като
ги предоставил на ***, за да докаже,
че има правото да продаде посочените в тях имоти. С оглед
желанието на подсъдимия Б. сделката да бъде оформена възможно
най-скоро, било взето
решение да бъде изготвено пълномощно от името на подсъдимия Ц.Б. в полза на
свидетеля *********, чрез което подсъдимият
Б. преотстъпва правата дадени му от собственика
на земеделската земя ******.
След подписването на въпросното
пълномощно подсъдимият Б.
получил на ръка сумата от
13 000 лв. В последствие била оформена
окончателна сделка, по силата
на която ***продал земеделската
земя на свидетеля *** от гр. Плевен.
Няколко месеца по-късно, през месец ноември 2014 г. ***бил призован от Плевенския районен съд във
връзка със заведено гр.д. ***г. с ищец ***, която твърдяла, че е собственик на закупените от него през месец март земеделски земи, и че съответно никога не е упълномощавала подсъдимия Ц.И.Б.
да ги продава.
В хода на гражданското
дело се установило, че действително пълномощното не е подписано от свидетеля ******, съответно исковата молба била уважена, а сключената
сделка между ***и ***била обявена за нищожна.
Във връзка
с горното свидетелят ******депозирал жалба в Районна прокуратура – ***срещу действията на подсъдимия Ц.И.Б..
По повод горното
било образувано и проведено досъдебно
производство.
От заключението
на вещите лица по назначената
тройна графическа експертиза се установява, че ръкописният текст в пълномощно нотариално заверено в кметство
гр. ***, обл. *** и декларация по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25
ал. 7 от ЗННД не е изписан от ***. Ръкописният текст е изпълнен, като е имитиран почерка на ***, поради което не може да се установи дали същият е
изписан или не е изписан от
подсъдимия Ц.И.Б. или от друго
лице роднина на ***(евентуално
нейната дъщеря ***). От същото заключение става видно, че подписите
на „упълномощител“ и „декларатор“
в посочените по-горе пълномощни и декларации не са положени от ***.
Горната фактическа обстановка се
установява от направените самопризнанията на подсъдимия Ц.И.Б. и обявени от съда по реда на
чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите *********, ***,
***, ***, *** и ***, заключението на вещото лице ***по назначената съдебно-почеркова експертиза по протокол №171/3.08.2016г., заключението
на вещите лица ***по назначената тройна съдебно-почеркова
експертиза по протокол №266/16.11.2016г, характеристична справка на подсъдимия,
свидетелства за съдимост на подсъдимия, и други писмените доказателства.
От така установената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият Ц.И.Б. е осъществил
от обективна и субективна
страна състава на престъпление
по чл. 316 във вр. с чл.
309 ал. 1 във вр. с чл. 26
ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Ц.И.Б. ***, при условията на
продължавано престъпление съзнателно се ползвал пред нотариус ***на Нотариална
камара с район на действие - Районен съд гр. ***неистински частни документи,
както следва: - на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ – пълномощно рег. ***и упълномощено
лице – Ц.И.Б. за продажба на земеделска земя – 2 бр. ниви общо с площ
87.942 дка в земището на гр. *** - на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно се
ползвал от неистински частен документ- декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; - на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно се
ползвал от неистински частен документ - декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, като от него за самото им съставяне
не може да се търси наказателна отговорност. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 във вр.
с чл.309 ал.1 от НК се изразява в ползване на неистинския документ.
Пълномощното и декларациите представляват неистински частни документи. От заключението на вещите лица ***. по
назначената тройна съдебно-почеркова експертиза по
протокол ***установява, че ръкописният текст „***” не е изписан от ***, подписът за „Упълномощител” и „Декларатор”, не е положен от ***, като не
може да се отговори на въпроса дали е положен от Б. или друго лице. Съдът
кредитира заключението на вещите лица като обективно, компетентно извършено и относимо към предмета на делото и приема за установено, че
ръкописният текст и подписите в
цитираните документи не са изписани, съответно положени от лицето, което
се сочи за техен издател- ***. Пълномощното и декларациите, които били
представени от подсъдимия пред нотариус ***представляват неистински частни
документи, тъй като не са съставени от лицето, посочени в тях, а именно ******и
не отразява нейната воля. Именно
предвид липсата на доказателства същите да са съставени от подсъдимия Б., отговорността
на последния е ангажирана за ползването му по чл.316 във вр.
с чл.309ал.1 от НК, а не по чл.309ал.1 от НК. Налице са частни документи, които
са неистински и които подсъдимият е използвал пред нотариус ***, за да се легитимира като пълномощник на ***.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият
е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
Съдът счита, че подсъдимият Ц.И.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316,във вр.чл.309
ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК и следва да носи
наказателна отговорност.
Съдът отчита фактите, че за умишленото престъпление
по чл.309 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години, както и обстоятелствата, че
подсъдимият е пълнолетен,
не е осъждан, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК към момента на настоящото деяние и от него не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията,
предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия
Б. от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание – глоба.
По отношение приложението на института на чл.78а от НК при множество
престъпления по чл.26
ал.1 от НК съдът съобрази
задължителната съобразно разпоредбата на чл.130 ал.2 от ЗСВ съдебна практика. Съобразно Тълкувателно решение № 2/2010 г./ 21 октомври
2010 год. на Върховния касационен съд на Република България, общото
събрание на наказателната колегия: „Ограничението
по чл. 78а, ал. 7 НК (предишна редакция на ал. 6, ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от
13.10.2006 г.), “... както и при множество престъпления", не се отнася за
продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за
извършените след 13.10.2006 г. престъпления при условията на чл. 26 НК, когато
са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона. Съобразно
разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, ако до влизане в сила на присъдата са
настъпили законодателни промени, прилага се законът, който е най-благоприятен
за дееца. Изменението на чл.78а от НК и въвеждането на ограничаващата
приложението й при наличието на продължавано престъпление разпоредба на ал.7 е
станало много след извършване на деянието от подсъдимия Б., затова спрямо него следва да се приложи
чл.78а от НК. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация. Обществената опасност на конкретното деяние е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установения правов ред
свързан с документооборота, доколкото съставените документи са ползвани пред нотариус,
което е довело до прехвърляне на собственост на трето лице, от това са
произлезли реални вреди не само за собственика, но и за третото лице-купувач. От
друга страна съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимия Б., която не намира за по-висока от обичайната. Той е реабилитиран, като по отношение на него въднъж
е прилаган институтът на
чл.78а от НК и е бил освобождаван от наказателна отговорност и веднъж е бил осъждан за престъпление по
чл.343 б ал.1 от НК. За освобождаването му от наказателна отговорност по НАХД № 211/05г. на РС гр.Плевен,
с решение влязло в сила на 09.02.2005г. е настъпила реабилитация по право по реда
на чл.86 ал.1,т.3 от НК. В свое решение № 171 от 10.04.2009г. по н.д. № 151/2009г. на ІІІ н.о. ВКС е казал: „Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане.
По отношение на лицата, освободени
от наказателна отговорност по Глава осма на
НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото
те не се
считат за осъждани. Същите обаче не могат
да бъдат поставени в по-тежко положение от
осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради което с Постановление
№ 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично
указано, че спрямо тях може повторно да бъде приложен
института на чл. 78а НК, ако при съблюдаване на изискванията на чл.
86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл
предвиденият едногодишен срок
от изпълнение на наложената
парична санкция.” В случая
наложеното по НАХД № 211/05г. наказание е станало неизпълняемо
на 09.02.2008г., когато са настъпили последиците по чл.82 от НК. Визираната
разпоредба мотивира изключване на изпълнението на наложената за престъпното
деяние наказателна санкция, когато от деня на придобиване на юридически
стабилитет на съдебния акт е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 /една втора/
лимитирания в ал. 1, т. 1-5 на чл. 82 НК,
последният от които предопределен от вида и времевите параметри на определеното
наказание. При това положение погасителната давност по чл. 82, ал. 4, вр.
чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 09.02.2008г г., от когато е започнал да
тече срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК,
който следва във времето този, погасяващ изпълнението на наложеното
административно наказание и изтича на 09.02.2009 година, т.е. повече от пет години преди извършване на настоящото
деяние. По отношение осъждането по
НОХД№2951/2006г. на РС Плевен,влязла в сила 01.12.2006г. са налице
предпоставките по чл.86 ал.1 т.1 от НК и реабилитацията по право е настъпила на
01.12.2009г. Т.е. последиците от осъждането са заличени. Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало и
изминалия дълъг период от време от момента на деянието до настоящия момент.
Предвид
на това и на основание чл.78а ал.1 от НК, във връзка с чл.301 ал.1 т.4 пр.2 от НПК,
съдът след като освободи от наказателна отговоронст
подсъдимия Б. счете, че на същия следва да
бъде наложено административно наказание – глоба
в размер от 1000 лева.
С присъда
№137/12.07.2018 г. постановена по НОХД №2359/2017 г. РС ***е признал подсъдимия
Ц.И.Б. за виновен в това, че на 12.03.2014 г. в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление съзнателно се ползвал пред нотариус ***на Нотариална
камара с район на действие - Районен съд гр. ***неистински частни документи,
както следва:
- на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ – пълномощно рег. ***и упълномощено
лице – Ц.И.Б. за продажба на земеделска земя – 2 бр. ниви общо с площ
87.942 дка в земището на гр. ***,
местността ***.
- на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно
се ползвал от неистински частен документ- декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
-
на 12.03.2014 г. в гр. ***съзнателно се ползвал от неистински частен документ -
декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД,
като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на
1 000 лева.
С решение
№ 181/02.10.2018 г., постановено по ВНОХД №735/2018 г. ОС-***е отменил присъда
№137/12.07.2018 г. постановена по НОХД №2359/2017 г. РС ***и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Събразявайки факта, че присъдата на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на
делото е отменена изцяло от въззивния съд и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд по инициатива само на подсъдимия Б., липсата
на изрично искане от страна
на прокурора пред ОС-***за отмяна на предходно постановената присъда и осъждане на подсъдимия по първоначално
инвокирания престъпен
състав, с оглед на императивната забрана за влошаване положението на лицата, спрямо които се провежда
наказателното производство, обуславя недопустимост и настоящия първоинстанционен съд да утежни
положението на подсъдимия Б. както досежно наказанието, така и чрез разширяване предмета на делото до
този очертан с обвинителния акт относно квалификацията на деянието.
Съдът
осъди на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК подсъдимия Ц.И.Б. да заплати сумата
от 80 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на
вещо лице в полза на Районен съд – ***при първоначално разглеждане на делото по
НОХД № 2359/2017 г.
Съдът
осъди на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК подсъдимия Ц.И.Б. да заплати сумата
от 446,67 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.