РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4807 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр. Пазарджик в качеството му на правоприемник на „Водоснабдяване и канализация
– в ликвидация“ ЕООД, гр. Пазарджик чрез пълномощника си адвокат С. твърди, че
ответницата Л.А.А. е ползвател на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото
дружество и е титуляр на партида с абонаментен № ********* на адрес: ****, за
което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от
09.06.2015 г. до 31.08.2018 г., но ответницата не е изпълнила задължението си
да заплаща цената за доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална
вода, поради което дължи на ищеца главница в размер на 4 046,19 лв. и
мораторна лихва в размер на 657,69 лв. за периода от 31.07.2015 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
За дължимите суми ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4174/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията и за
присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното
производство.
Ангажира доказателства.
Ответницата Л.А.А. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК оспорва исковете.
Намира исковата молба за недопустима, тъй като няма
идентичност между вземанията, предявени в заповедното производство и тези в
исковото.
Оспорва исковете по основание и размер.
Отрича през процесния период между нея и ищеца да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги и
ищецът да й е предоставял такива, а ако ВиК услуги все пак са били
предоставяни, прави възражение за погасяване по давност.
Отрича дължимостта на претендираните вземания, тъй като
въпреки че е закупила процесния имот не го е обитавала фактически, а е
продължила да живее на друг адрес и не е давала съгласие за ползване на имота
от друго лице.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение
с ищеца, тъй като не е подписвала и приемала общите условия на ищеца, нито е
сключвала предварителен писмен договор.
При условията на евентуалност извежда недължимостта на
претендираните суми от обстоятелството, че партидата на абонатен № ********* е
била на предишния собственик на имота, който след продажбата му на ответницата
през 2011 г. не е закрил партидата, поради което процесните суми се дължат от
него.
Оспорва дължимостта на сумите и поради
обстоятелството, че ВиК услугите не са били отчетени, измерени, разпределени и
осчетоводени от ищеца в съответствие с нормативно изискуемите за това средства
и срокове, включително техническата годност на средствата за измерване.
Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията.
Не ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105 от 15.08.2011
г., че ответницата Л.А.А. е собственик на масивна жилищна сграда с
идентификатор 55155.502.375.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. ****,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.502.375, със
застроена площ от 58 кв.м., а по титул за собственост – 64 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и брой етажи: 2, която сграда е
отразена в титула за собственост като масивна жилищна сграда, състояща се от
избен и редовен етаж, ведно с правото на строеж върху поземления имот, при
съседи на имота, в който е построена сградата: 55155.502.370, 55155.502.374,
55155.502.9522 и 55155.502.9577.
Няма спор между страните, че процесният
имот е бил водоснабден към момента на придобиването му от ответницата.
По делото са представени карнети за
отчитане на потреблението за процесния обект, в част от които като абонат
фигурира името на Р. Г. Т., а в друга част – това на ответницата А..
Представени са от ищеца разписки за
платени задължения и фактури, в част от които също фигурира името на Р. Г. Т..
Установява се от Акт № 0009669 от
15.03.2018 г., че водоподаването на в процесния обект е било прекъснато на
15.03.2018 г., а от заявление от 19.03.2018 г. – че е подадено заявление за
промяна в партидата поради промяна в собствеността на процесния водоснабден
имот на 15.08.2011 г.
Установява се от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Б. – служител на ищеца, че през периода от
2015 г. до 2018 г. е отчитала водомера на ****. Първоначално той се е водел на
името на Р. Т., след това абонатът се сменил. Свидетелката заявява, че в обекта
живеят роми, които според съседи са се самонастанили, а от тях разбрала, че
били на квартира. Отчитането на водомера не било всеки месец, тъй като в
началното имотът бил необитаем, а след това живеещите там не отваряли и нямало
достъп до водомера. Самият водомер бил затрупан с пръст и боклуци и
свидетелката не можела да види показанията.
Според заключението на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата
експертиза, приета по делото, което съдът възприема като компетентно, обективно
и обосновано изготвено, за периода от 09.06.2015 г. до 15.03.2018 г. дължимата
главница за доставена и потребена питейна вода е в размер на 4 046,19 лв.,
а дължимата законна лихва за периода от 02.07.2015 г. до 31.08.2018 г. –
1 083,50 лв. Количеството консумирана вода, описано във фактурите, съвпада
с количеството вода, отчетено по карнета на Р. Т., а количеството на
изразходена питейна вода, количеството на отпадните води и количеството на
пречистените води в издадените от ищеца фактури е едно и също.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
79 и 86 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва за забава, дължими
за предоставени на ответницата ВиК услуги, по отношение на които ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против
която е в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковете са допустими доколкото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и впоследствие в исковата молба ищецът
заявява една и съща претенция по основание, период и размер.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги, а ищецът е
изпълнил задълженията си да й предостави ВиК услуги през процесния период, а по
акцесорния иск за лихва за забава ищецът следва да установи настъпването на
изискуемостта на вземанията.
Ответницата
е въвела в процеса правопогасяващи възражения за погасяване по давност на
вземанията, по отношение на които в тежест на ищеца е да установи наличието на
основания за спиране и/или прекъсване на давността.
Регулирането на цените, достъпността и
качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от ВиК
операторите е уредено в Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената въз основа на него Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По
смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са: юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води, а съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребители
на ВиК услуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 8, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на
ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ задължава ВиК
операторите да публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ дава
право в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия на потребителите,
които не са съгласни с тях, да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
ВиК операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия – чл. 8, ал. 4 Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Според чл. 61, ал. 1 от общите условия
на ищеца при промяна на собствеността или на правото на ползване
новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота. В случай, че новият и
предишният собственик или ползвател не спазят това изискване, новият собственик
или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността или ползването съгласно чл. 63, ал. 2 от общите условия.
От изложеното следва, че правоотношението във
връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда
от публично известни общи условия. За да възникне правоотношение по доставка на
ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван
индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни
по правоотношението са ВиК операторът и потребителят на ВиК услуга по смисъла
на чл. § 1, т. 2 ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., а
именно собствениците или ползвателите на водоснабдени недвижими имоти.
Действително
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 Наредба № 4
от 14.09.2004 г. предвижда новите потребители да приемат общите условия със сключването на предварителен
писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните
системи, а нов потребител по смисъла на § 1, т. 2 ДР Наредба № 4 от
14.09.2004 г. е: възложител на строеж, който се предвижда да бъде присъединен
към водоснабдителната и/или канализационната система; възложител на
реконструкция, преустройство или смяна на предназначение на съществуващ,
присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система, обект;
купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или
канализационната система обект.
Изискването
за сключване на предварителен договор по отношение на новите потребители следва
да се тълкува не изолирано, а в систематична и логическа връзка с нормите на
чл. 12 – 16 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Според тях присъединяването към водоснабдителната система се
извършва чрез изграждане на нови водопроводни отклонения въз основа на
писмено заявление от възложителя до оператора в следните случаи: при изграждане
на нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден; при необходимост от
промяна в параметрите на водоснабдяването на съществуващия обект (договорено
водно количество и напор); при водоснабдяване на съществуваща сграда; при
водоснабдяване на поземлен имот без застрояване; при временно водоснабдяване на
строителна площадка по време на изпълнение на строителството.
Необходимостта
от сключване на предварителен договор възниква
единствено в случай на присъединяване към водоснабдителната система от обект,
който до този момент не е бил водоснабден, тъй като само в този случай е
налице възложител на строеж или
реконструкция, както и инвестиционен
проект по смисъла на ЗУТ – по аргумент от чл. 13, ал. 7 Наредба № 4 от
14.09.2004 г.
Когато
имотът вече е бил водоснабден при смяната на собственика му, не е необходимо
ново присъединяване към водопроводната мрежа, респективно сключване на
предварителен договор с новия собственик (освен при необходимост от промяна в
параметрите на водоснабдяването, каквито твърдения в случая няма).
В този
смисъл изискването за сключване на предварителен договор за присъединяване към
ВиК услуги се отнася само за новите потребители по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“
и „б“ ДР Наредба № 4 от 14.09.2004 г., а именно възложители на строеж, който се
предвижда да бъде присъединен към водоснабдителната и/или канализационната
система и възложители на реконструкция, преустройство или смяна на
предназначение на съществуващ, присъединен към водоснабдителната и/или
канализационната система, обект.
Новите
потребители по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ ДР Наредба № 4 от 14.09.2004 г. са
купувачи на съществуващи и вече присъединени към ВиК мрежата обекти, по
отношение на които няма необходимост тепърва да се свързват с ВиК мрежата.
Ищецът е ВиК оператор, който предоставя ВиК услуги при
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР.
Ответницата
е собственик на имота, по отношение на който между страните няма спор, че е
присъединен към ВиК мрежата на ищеца. Като собственик, съгласно § 1, т. 2, б.
„а“ ДР ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., ответницата се
явява потребител на ВиК услуги и е обвързана от общите условия на ищеца.
Както се
каза, за да възникне валидно облигационно правоотношение между страните по
доставка на ВиК услуги, не е необходимо сключване на предварителен или окончателен
договор, тъй като макар ответницата да е нов потребител по смисъла на § 1, т.
2, б. „в“ Наредба № 4 от 14.09.2004 г., имотът й вече е бил присъединен към ВиК
мрежата.
За имота
на ответницата са налице доказателства – представените от ищеца карнети за
процесния период и показанията на свидетелката Б., че е бил водоснабден и е отчитано
количеството на потребената вода по правилата на чл. 22 и следващите от общите
условия на ищеца. Без значение е на чие име е водена партидата и кой е полагал
подписи при реалното отчитане на услугите, доколкото основният правнорелевантен
факт е собствеността на имота, а липсват твърдения или данни по делото за учредено
върху имота право на ползване на друго лице. От друга страна задължение на ответницата
съгласно чл. 61, ал. 1 от общите условия на ищеца като нов собственик на имота е
било да заяви пред оператора на ВиК услуги промяната в собствеността на
водоснабдения имот, за да бъде отразена тя в партидата, водена от дружеството,
и в карнетите. Неизпълнението на това задължение е проява на недобросъвестност,
от която ответницата не може да черпи права.
Обстоятелство,
че отчитането на потреблението в процесния имот не е било ежемесечно не може да
носи негативи на ищеца, доколкото съгласно чл.
24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване
на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните
водомери. В случая от гласните доказателства, събрани по делото, които съдът
възприема, тъй като са логични и последователни и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, а и от отразеното в карнетите, се установи, че невъзможността
за редовно отчитане на водомера се дължи на поведението на ответницата, тъй
като първоначално имотът е бил необитаем, а след
това обитателите му не са осигурявали достъп на инкасатора за отчитане на
водомера. Доколкото ответницата е собственик на имота, именно тя е следвало да
осигури на ВиК оператора достъп, за да бъде отчетен водомерът. При невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствието й, както и ако не е била съгласна
с фактурираните количества, съгласно чл. 24, ал. 3 от общите условия ответницата
е била длъжна да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Размерът на дължимите суми за
потребената в имота на ответницата вода се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата експертиза.
Ответницата
не установи по делото възражението си за неизправност на техническото средство
за измерване, а обстоятелството дали е ползвала имота през процесния период е
без значение за изхода на делото, доколкото не се твърди върху имота да е
учредено право на ползване на друго лице, което да освобождава ответницата от
качеството на потребител.
По тези
съображения съдът приема, че съгласно чл. 43, ал. 2 т. 1 Наредба № 4 от
14.09.2004 г., вр. чл. 63, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество за
ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищеца потребените ВиК
услуги през процесния период.
Ответницата
не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатила претендираните суми.
Възражението на ответницата за
погасяване по давност на спорното право е частично основателно. Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от
датата на фактуриране. Вземанията на водоснабдителните дружества съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. Настоящото производство се развива по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, поради което искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 г.
Погасени по давност следователно са претендираните от ищеца вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 17.10.2015 г. или съгласно заключението по
съдебно-икономическата експертиза това са задълженията по фактура №
*********/02.07.2015 г. на стойност 442,41 лв., дължими в срок до 02.08.2015 г.
и фактура № **********/21.07.2015 г. на стойност 3,12 лв., дължими в срок до
21.08.2015 г., както и лихвата за забава, чиито давностен срок също е
тригодишен съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за периода от 31.07.2015 г. до
16.10.2015 г. в размер на 87,83 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК съгласно Постановление № 426/18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, прието от
Министерския съвет. Останалата част от претендираните вземания за главница
и лихва е дължима, доколкото изискуемостта им е настъпила след 17.10.2015 г.
По
изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен
до размера от 3 600,66 лв. за периода от 17.10.2015 г. до 31.08.2018 г. и
отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4 046,19
лв. и за периода от 09.06.2015 г. до 16.10.2015 г. поради погасяването му по
давност, а акцесорният иск за лихва за забава следва да бъде уважен за периода
от 17.10.2015 г. до 31.08.2018 г. до размера от 569,86 лв. и отхвърлен за горницата
над тази сума до пълния заявен размер от 657,69 лв., а именно за сумата от
87,83 лв. и за периода от 31.07.2015 г. до 16.10.2015 г., също поради
погасяването му по давност.
Главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да възмезди ищеца за
сторените по делото разноски в размер, съответстващ на уважената част от
исковата претенция, а именно държавна такса в размер на 83,47 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 595,80 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице
в размер на 132,99 лв. за исковото производство, както и държавна такса в
размер на 83,35 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 132,99 лв. за
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата сторените разноски за адвокатско
възнаграждение съответно на отхвърлената част от исковете, а именно в размер на
129,52 лв.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 и 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Л.А.А., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Втори януари“ № 6, в качеството му на правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация – в ликвидация“ ЕООД, сумата от 3 600,66 лв. – главница по
неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води за периода от 17.10.2015 г. до 31.08.2018 г., и сумата от 569,86 лв. –
лихва за забава за периода от 17.10.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 3 600,66 лв. до пълния предявен размер от 4 046,19 лв.
и за периода от 09.06.2015 г. до 16.10.2015 г., както и иска за лихва за забава
за горницата над 569,86 лв. до пълния предявен размер от 657,69 лв. и за
периода от 31.07.2015 г. до 16.10.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.А.А., ЕГН ********** *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6 разноски в исковото производство,
както следва: държавна такса в размер на 83,47 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 595,80 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 132,99
лв., както и разноски в заповедното производство, както следва: държавна такса
в размер на 83,35 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 132,99 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6 да заплати на Л.А.А., ЕГН ********** ***
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 129,52
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: