РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600635 по описа за 2021 година
при секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора С.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ
характер дело № 635 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Инициирано е от въззивна жалба от адв.Г.Г. (в качеството му на
защитник на подс.Т.Т. Ч.), срещу Присъда № 260062/18.05.2021г.,
постановена по НОХД№ 2263/20г. по описа на Районен съд – Русе, с която Ч.
е призната за виновна в това, че на 28.12.2019 г. в гр. Русе извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място в гр.Русе на
кръстовището между бул.“Ц.О.“ и бул."С.“, демонстративно излязла от
управлявания от нея лек автомобил „Порше Кайен“ с per.№ Р **** КК и през
отворено стъкло на предна лява врата на спрелия движението си лек
1
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ Р **** ВМ, управляван от Е.И. Н. от
гр.Русе, бръкнала с ръка и издърпала диоптричните очила от лицето на
последния, след което ги хвърлила на пътното платно, нанесла с шамар на два
пъти удари в лицевата част на главата на ЕД. ИБ. Н. и му отправила обиди,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключи телен цинизъм и е
извършено при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег.№ Р **** КК, поради което и на основание чл. 325, ал. 3
вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК, на същата са наложени
наказания една година лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година, като изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, по реда на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години.
Ч. е осъдена да заплати на разноски на частния обвинител Н.,
направени от него за повереник, в размер на 600 лева, както и в полза на
ОДМВР – Русе и съответно Районен съд - Русе, разноски в наказателното
производство в конкретни размери.
С въззивната жалба и допълнение към нея, се сочи неправилност
на присъдата – поради материална незаконосъбразност – извършеното не
обективира признаците на състава на престъплението хулиганство, отделно в
частност не е налице основание и за привеждане на стореното към признака
по ал.3 на чл.325 от НК, както и необоснованост, следваща от недоказаност
конкретно на отправени думи (описаните в обстоятелствената част на обв. акт
и определени като обидни) от подсъдимата към св.Н. при развилата се
ситуация на процесното кръстовище в гр.Русе. Прави се искане присъдата да
бъде отменена и бъде постановена нова, оправдателна присъда (поради
несъставомерност на извършеното като хулиганство, отделно в същият
смисъл следващо от считаното, че стореното представлява проява, уредена с
УБДХ, а не престъпление) и алтернативно, да се приеме липсата на
квалифициращите обстоятелства, въведени с обвинението и възприети от
първата инстанция, като извършеното се преквалифицира към основният
състав – по чл.325, ал.1 от НК, съответно се приложи института на
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – глоба, по отношение на подсъдимата.
Против въззивната жалба е постъпило Възражение от адв.М.Р. (в
2
качеството й на повереник на частния обвинител Н.), като в него са изложени
доводи за неоснователност на същата и се претендира цялостно
потвърждаване на обжалваната присъда.
Доводите и исканията се поддържат с идентично съдържание в
заседанието на въззивната инстанция от защитника на подсъдимата – адв.Г.Г..
Повереника адв.Р. поддържа подаденото възражение.
Прокурорът заявява неоснователност на жалбата. Излага
съображения за несъобразяване с атакуваната присъда в цялост, на
положителните обстоятелства касателно тежестта на наказанието лишаване от
свобода и пледира за намаляването му, с приложение на чл.55, ал.1,т.2,б.“б“
от НК и налагане на наказание пробация, изразяващо се в задължително
изискуемите мерки, с минимална продължителност на изтърпяване, при което
не се прилага възможността по ал.3 от този институт, като на подсъдимата да
бъде наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, като се
сочи за съответно, срока за изтърпяване на това наказание да е идентичен на
постановеното с атакуваната присъда в тази й част – една година.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда констатира, че жалбата се явява частично
основателна в насока намаляване тежестта на наказателната санкция (но не в
аспекта на липса на съставомерни признаци, така, че да се обуслови
приложение института по чл.78а от НК), което обуславя решението,
присъдата да бъде изменена съобразно чл.337, ал.1, т.1 от НПК., с определяне
на санкция при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК относно
наказанието лишаване от свобода.
Настоящата инстанция констатира, че в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз
основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни
фактически изводи, вклютелно и по оспорваната част относно факта на
отправяни от подсъдимата към Н. устни реплики и тяхното съдържание,
именно както са въведени с обвинението и възприети и от първата инстанция.
Противно на твърдяното по въззивната жалба, този елемент от поведението на
подсъдимата непосредствено след слизането й от автомобила при процесното
кръстовище, достатъчно сигурно следва от показанията на същия, както и
възпроизвеждащите по идентичен начин негови изявления чрез показаията на
3
св.М., а косвено и показанията на свидетелите П. и Т. (последните макар и
неописващи съдържанието на казаното, в контекста на случилото се и
определянето им като викове и крясъци, индиректно подкрепящи
конкретизирането на този елемент от деятелността, посредством показанията
на лицето, спрямо което били оправяни).
С атакуваната присъда бил даден отговор на доводите по
въззивната жалба, относно привеждане на фактите към състава на въведеното
обвинение, с който въззивната инстанция се съгласява изцяло, съответно
констатира неоснователност на противно твърдяното по въззивната жалба.
Макар и несъмнено поведението на подсъдимата да било предпоставено от
предходно установено неправомерно поведение на св.Н. при движението на
автомобилите, по време преди спирането при процесното кръстовище
(съответно от тук да следва наличието на личен мотив за реализиране на
установените по делото, нейни действия спрямо именно това лице), във всеки
случай самите обстоятелства на реализираното недоволство от страна на
подсъдимата, начина, мястото и съдържанието на стореното, сами по себе си
в комплекс демонстрирали несъобразяване с обществените порядки, и то в
степен, обуславяща нарушаването им в изискваната за съставомерността на
престъплението хулиганство степен, включително и за определянето на
съдържанието на извършеното като отличаващо се с изключителен цинизъм.
Действията по спиране на автомобила по начин да препятства другите
участници в движението, на възлово кръстовище и създаващо потенциална
опасност за движението, последвалите действия към св.Н. по словесна и
телесна агресия, така както са изведени от първата инстанция (не е
необходимо само да се повтарят и тук), съчетано с немалката
продължителност на това състояние и самата едновременна даденост на тези
действия, несъмнено следва да се определят като непристойни и в степен,
грубо нарушаващи обществения ред, а поради публичността им, в частност
поради начина и мястото на реализирането им, показват незачитане на
обществените отношения – противни на разбирането на обществото, как бил
следвало да се решават подобни конфликти (в случая по какъв начин следвало
недоволната подсъдима от дотогавашните действия на Н. като водач на
автомобил, да отговори на тях), което обуславя правилност на привеждането
им към състава на престъплението хулиганство с атакуваната присъда.
Наслагването на различни действия, засягащи обществените отношения –
създаване опасност за движението, препятстване нормалното протичане на
същото, словесната агресия – псувни срещу друг водач, и физическо
въздействие – първо върху негово имущество – издърпване и хвърляне на
очилата му, а след това и двукратно нанасяне на удари по същия, обуславя
правилността и на правната оценка на първата инстанция, че деянието по
съдържанието си, се отличава с изключителен цинизъм.
Не може съответно, само изолираното съобразяване на факта на
физическото посегателство върху Н. и ниската степен на въздействието му
върху него, да изключва именно тази съставомерна оценка на извършеното,
така, както се настоява с въззивната жалба. Противно на наведеното в
4
последната освен това, по сигурен начин въз основа на съвкупността се
установява и изискваното въздействие върху обществените отношения,
обективирано в случая от крайно негативната оценка на лицата, възприели
случващото се (свидетелстващо за оценката на действията като непристойни
и грубо нарушаващи обществения ред), доказващ елемент за което е и
реакцията на св.П. по започнатото заснимане на случващото се с мобилен
телефон. Правилно с атакуваната присъда било възприето и наличието на
въведеното с обвинението, квалифициращо деянието обстоятелство по
извършването му при управление на автомобил и противно на заявеното в
жалбата, се опровергава директно въз основа обстоятелствата на
реализирането на процесното хулиганство. Самата конкретика и контекст на
действията от подсъдимата (спиране на пътната лента при кръстовище, така,
че препятства движението в съответната посока на останалите превозни
средства, слизане от превозното средство, отправянето към друга лента и
превозно средство и отпочване на вербална и невербална агресия към друг от
водачите) в единност са дадености, принципно имащи характера да създадат,
а и в случая сигурно създали опасност за движението, категорично
обективира именно този квалифициращ деянието признак.
Изложеното обуславя неоснователност на претенцията по
въззивната жалба за различен изход по същество спрямо постановеното по
атакуваната присъда, чрез исканата отмяна на същата и постановяване на
нова, оправдателна от въззивната инстанция, включително и с аргумент за
степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща
квалифицирането му като проява /от вида на уредената с УБДХ/, а не и
престъпление, съответно не може да се приеме за основателно и уважи и
искането да се приеме липсата на обуславящата по - тежка квалификация, и
от там – реализиране на основния състав на хулиганството, при което
въззивният съд на приложи института на освобождаването от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание – глоба.
Както бе посочено по-горе, окръжният съд констатира
основание за намаляване на санкцията, конкретно отнасящо се до наказанието
лишаване от свобода, с приложение института по чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Като се съобразят обстоятелствата от значение за определяне конкретно
размера на наказанието лишаване от свобода, се констатира, че наред с
правилно отчетените смекчаващи вината обстоятелства, като такова на първо
място неправилно не е обсъдена и бременността на подсъдимата към времето
на деянието (предвид и ноторно известното, че обуславя повишена
чувствителност, емоционалност у съответната жена), а и като имащо
значителна тежест въззивната инстанция в допълнение отчита и
обстоятелството, че действията на подсъдимата, явяващи се предмет на
делото били предпоставени (предизвикани по своеобразен начин) от
последователно развилото се преди процесното кръстовище неправомерно
поведение на Н. като водач на МПС, създало опасност за движението, вкл. и
по отношение на подсъдимата като водач на такова средство. Отчитайки и
тези обстоятелства, смекчаващи отговорността към съобразените от първата
5
инстанция, въззивната приема, че заедно се явяват многобройни, при което и
давайки положителен отговор и за кумулативно изискуемата предпоставка,
констатирайки, че и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода в
състава на престъплението се явява несъразмерно тежко на извършеното
/основно предвид неправомерното въздействие на насрещното поведение,
обусловило деянието/, приема за съответно атакуваната присъда за бъде
изменена, като наказанието бъде определено с приложение на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода съобразно
чл.325, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК бъде заменено с наказание ПРОБАЦИЯ,
изразяваща се в задължително предвидените и с най-благоприятно
съдържание пробационни мерки, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид спецификата на реализирания състав на престъпление
и по-конкретно немалката степен на въздействие върху и създадена опасност
за обществените отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата, не следва да се прилага възможността по ал.3 на чл.55 от НК за по-
лекото наказание, предвидено от закона за налагане наред с наказанието
лишаване от свобода, и съответно на извършеното се явява наказанието
лишаване от право да се управлява МПС, да бъде наложено на подсъдимата,
като подходящ срок за изтърпяването му, съобразно посочените условия се
явява ЕДНА ГОДИНА.
При извършената цялостна служебна проверка на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна на
обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната
присъда следва да се измени в санкционната част, съответно потвърди в
останалата.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от
НПК, вр . с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260062/18.05.2021г., постановена по
НОХД№ 2263/20г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като
с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК,
6
НАМАЛЯВА наказанието – от ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на
ПРОБАЦИЯ с мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на подс.Ч. наказание Лишаване от право да се
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7