№ 10
гр. Габрово, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600250 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Габрово срещу
Присъда № 23/28.09.2021г., постановена по НОХД № 118 по описа за 2021г.
на Дряновски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата .
С горната присъда РС- Дряново е признал подсъдимата Е.Г.М. за
невинен в това на ** г. в с. **, общ. Дряново, да е нарушила мерки, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората, определени в заповед
№ РД-01-271/19.05.2020 г. и заповед № РД-01- 314/04.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 61, чл. 63 и чл.
63в от Закона за здравето, като лице по т. 5 от заповед № РД-01-
314/04.06.2020 г., поставено под карантина с предписание № *** на
Регионална здравна инспекция - Варна, да не е изпълнила задължението си да
не напуска дома си в с. **, общ. Дряново, ул.***, в който е посочила, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от
07.06.2020 г. до 20.06.2020 г. включително, като деянието е извършено по
време на епидемия - извънредна епидемична обстановка, свързана със
смъртни случаи, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски
съвет на Република България върху цялата територия на страната, считано от
1
14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и удължен срок с Решение № 378/12.06.2020 г.,
считано от 15 юни 2020 г. до 30 юни 2020 г. във връзка с разрастващата се
епидемия от корона вирус COVID – 19, поради което и на основание чл. 304
от НПК във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото
обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
В законният срок присъдата е протестирана от РП-Габрово, като
неправилна. Държавното обвинение не споделя доводите на РС-Дряново, че
престъплението за което е предаден на съд М. попада в хипотезата на чл.9,
ал.2 от НК, поради факта, че в други подобни хипотези РС-Дряново не е
приемал наличието на тази предпоставка.Прокурорът прави искане
обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимата М. да бъде осъдена по
повдигнатото и обвинение.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на
ОП-Габрово поддържа протеста на РП-Габрово, като се солидаризира с
мотивите в него. Прави искане протестираната присъда да бъде отменена и да
се постанови осъдителна такава по отношение на подсъдимата М..
Подсъдимата се явява лично пред настоящата инстанция и с адв.П.Д. от
ВТАК. И двамата оспорват депозирания протест и молят да се потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Дряново е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимата и нейния
защитник адв.Д. от ВТАК. При провеждане на предварителното изслушване
на подсъдимата, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, тя признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимата се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от нея самопризнания по чл. 371,
ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
2
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направените самопризнания от подсъдимата и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимата е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема. На основание приетата
за установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна
страна, че подсъдимата М. е осъществил състава на престъплението по
чл.355, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК, но при условията на чл.9, ал.2 от НК,
поради което я е оправдала по повдигнатото обвинение на това
основание.Решаващият съд е изложил задълбочено и аргументирано
становището си, че в конкретния случай се касае за явна незначителност на
обществената опасност на инкриминираното деяние извършено от
подсъдимата Е.М., поради което същото не е престъпно.Въззивният съд
изцяло споделя този анализ и не счита за нужно да го преповтаря.
Настоящият съдебен състав, намира, че обществената опасност на
деянието, извършено от подсъдимата в конкретния случай е явно
незначителна. На първо място следва да се отчете факта, че възникналата в
страната ситуация в резултат на обявеното извънредно положение на
територията на РБългария във връзка с пандемията от КОВИД-19 е напълно
нова и несвойствена за българските граждани, които за първи път са
поставени пред подобни реалности и следва да съобразят бита и поведението
си с тях. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството ,че причината
поради която подсъдимата е напуснала дома си по време на карантинирането
и е свързана със закупуване на изчерпалите се за осем дена хранителни
продукти в дома и, още повече ,че всички членове на домакинството са били
карантинирани, а в него е имало и малолетно дете.Следва да се отчете и факта
,че нарушението на карантината от подсъдимата е еднократно, че тя нито
3
преди, нито към инкриминираната дата, нито след това е проявила симптоми
на Ковид-19, поради което съдът приема ,че с поведението си, макар и в
нарушение на карантината, не е поставила в опасност живота и здравето на
други хора.Правилно при отчитане на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК ,
решаващият съд е отчел ,че подсъдимата е деец с изключително ниска степен
на обществена опастност. Е.М. е неосъждана, образована, трудово и социално
ангажирана, като деянието по настоящото дело е инцидент в нейния
живот.При това положения, въззивният съд приема ,че деянието на
подсъдимата М. макар и формално да осъществява признаците на
престъплението по чл.355, ал.2 от НК е с толкова явно незначителна
обществена опасност , че е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
поради което протестираната присъда следва да бъде потвърдена. В този
смисъл е и Решение № 60114 от 06.07.2021г. на ВКС по н.д. №438/2021г. на 3-
но н.о, както и Решение № 60139 от 21.09.2021г. на ВКС по н.д. № 525/2021г.,
1-во н.о.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 23 от 28.09.2021г. постановена по
НОХД № 118/2021г. по описа на РС-Дряново, на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4