№ 1162
гр. Кюстендил, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100715 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ №260, със законни представители Д. Б. Ш. –
изпълнителен директор и М. И. В. - прокурист, подадено от пълномощника
адвокат Х. И. от САК от Адвокатско дружество „Ч. П. и И.“, против Д. П. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: **, с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовата банка следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2811/2023 г. по
описа на КРС: главница в размер на 210,61 лв. /двеста и десет лева, шестдесет
и една стотинки/ лева, дължими по Договор за потребителски кредит CREX
19025615 от 12.12.2021г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и Д. П. Ф.,
като считано от 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД е придобило
търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България, при което правата и задълженията му преминават върху
приемащото дружество, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023 г. –
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателно
плащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1,47 лв. /един лев,
четиридесет и седем стотинки/ за периода от 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г.;
мораторна лихва в размер на 20,14 лв. /двадесет лева, четиринадесет стотинки/
1
лева за периода от 15.02.2023 г. до 22.11.2023 г. Претендират се и сторените
разноски
В срока за отговор на исковата молба особеният представител на ответника
оспорва исковете,като прави възражения за нищожност на процесният
договор,респ.за недокозаност на зължимостта на часдт от претендираните
суми.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски
кредит CREX-19025615/12.12.2021 год./л.5-12/, е че БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 поело ангажимент да
предостави на ответника сума в размер на 1249,00 лв.,за закупуване на стока-
климатик HAIER и за застрахователна декларация CREX-19025615 ,групова
полица № 5/2008 за сумата от 149,88 лв.,като в процесния договор е посочено,
че общият размер на кредита възлиза на 1398,88 лв.,следвало да се погасява на
15 месечни погасителни вноски от 104,44 лв. всяка, с лихвен процент от 17,17
% ,ГПР-18,60%,при общ размер на плащанията от 1566,60 лв.и краен срок за
връщане на 15.03.2023 год.От съдържанието на инкорпорираният в договора
Погасителен план е видно, че първата вноска е дължима на 15.01.2022 год., а
последната – на 15.03.2023 г.Не се представят като доказателство
застрахователен договор,полица,или декларация,от която да е видно че сумата
от 149,88 лв.,посочена като премия ,се дължи за конкретно застрахователно
правоотношение,респ.че е платена по такова.Няма доказателства,че горната
сума реално е платена от кредитора и/или ответника на трето лице-
застраховател,застрахователен брокер или агент.Установява се от
представената на л.80-81 по делото справка,както и от експ.з-ние вх.№
3502/25.11.2024 год./л.82-86/на в.л.Т.,че сумата от 1249,00 лв. е заплатена на
„Технополис България“ЕАД на 12.12.2021 год.Вещото лице Т. заключава и за
това,че ответникът е внел по договора сума в общ размер на 1354,52 лв.,като
непогасената част от задължението му възлиза на сумата от 232,30лв.,от която
главница от 210,61 лв.,договорна лихва от 1,47 лв. и лихва за забава за периода
2
от 15.02.2023 год. до 22.11.2023 год. в размер на 20,22 лв.Поради
неизпълнение на задълженията по договора от ответника ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК,въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 2811/2023
год.КРС/приложено като доказателство към настоящото/,което било уважено
с издаването на ЗИПЗ № 1329/19.12.2023 год.,като при усл.на чл.415,ал.1,т.2 от
ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на вземанията на
ищеца.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на
чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2811/2023 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция,чрез изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 2811/2023 г.КРС се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата
искова молба,като исковете се предявяват при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК в
срок след дадено указание от заповедният съд. Указанията на заповедния съд
до заявителя са били съответни на установените обстоятелства, като е спазен
и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
3
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от
ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз
основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България
и ответника е бил сключен процесния договор за заем, сумата по който ,по
конкретно част в размер на 1249,00 лв. е реално усвоена от ответника,тъй
като ищецът е заплатил в место него закупена стока от търговец на същата
стойност.Предмет на договора за заем е и сума в размер на 149,88
лв.,представляваща застрахователна премия,но за нея не се ангажираха
никакви доказателства да е платена от ищеца пряко,респ. чрез отпуснатият
заем от ответника по сметка на конкретно лице-
застраховател,респ.застр.агент,поради което съдът счита,че ищецът доказва
вземане по главница по договора само за размер от 1249,00 лв.
При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът счита,
че искът е основателен само за част от главницата,поради следните
съображения:
Преди всичко съдът намира, че ищецът е изпълнил основното си
задължение като е заплатил по сметка на търговски субект закупената от
ответника стока за сумата от 1249,00 лв.Както бе отбелязано по-горе няма
никакви доказателства допълнително отпуснатата сума от 149,88 лв.
ответникът да е платил на застраховател като застрахователна
премия,респ.това да е сторено от ищеца,като е включил горната в общият
4
размер на дълга.
Съгласно погасителният план и експертното заключение на в.л.Т.
ответникът не е изпълнил задължението си да върне уговорената в заем
сума.Противно на твърдението на особеният представител на ответникът
договора за потребителски кредит съдържа в себе си погасителен план
съдържащ падежни дати,размера на вноската и оставащата след нея
главница.Не се ангажират от ответника доказателства,даващи основание на
съда да възприеме друг извод,а негова бе тежеста да стори това.Да се обсъжда
въпросът дали кредиторът е обявил цялото си вземане за предсрочно
изискуемо е безпредметно-заявлението по чл.410 ГПК е депозирано след
изтичане на крайната падежна дата на договора. Поради това въпросът за
предсрочната изискуемост в настоящия случай се явява и ирелевантен, което
обуславя липсата на необходимост от произнасяне на съда по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове поради това, че не се е
сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждането им.
С оглед приложените и събрани по делото доказателства съдът намира, че
страните са сключили договор за потребителски кредит, който попада под
защитните клаузи, залегнали в ЗПК и ЗЗП,поради което съдът следва и на
осн.чл.7,ал.3 ГПК да провери същият за наличието на неравноправни и
нищожни клаузи.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
Предвид изложената законодателна постановка съдът счита, че в случая не е
спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12 във всичките му части.
В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до
извода, че при съставяне на процесният договор за потребителски кредит са
използвани различни шрифтове,единият от които е Garamond размер 12 в
уводната част и размер 11 в останалата, което обстоятелство установи без
необходимост от специални познания в областта.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
5
процесен договор е недействителен само на посоченото основание и като
такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника поради
невъзможност за отклонение от императивните законодателни постановки –
така ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на останалото съдържание на договора ищецът е спазил
изискването на чл.5, ал.2 от ЗПК, а именно за предварително оповестената
съществена за потребителя преддоговорна информация, съдържаща се в
стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал.2 от ЗПК,защото такова
удостоверяване се съдържа в процесният договор.
Видно от процесния договор е, че кредитополучателят дължи заплащане и
на застрахователна премия в размер на 149,88 лв.,която съгласно извлечение
от погасителния план с отразени плащания от длъжника е включена към
дължимата по договора анюитетна вноска,която е в размер на 104,44 лева
месечно.Както бе отбелязано по-горе по делото липсват доказателства за
сключването на застраховка,респ. за превеждането на горната като дължима
по застрахователен договор.Въпреки това,установи се че в общото
задължение, съответно изцяло на общия брой равни месечни вноски, е
съответно на вписаните в договора за кредит сборни плащания, в които
изрично е посочено и допълнително задължение по посочената
застрахователна премия. Няма съмнение, че месечните вноски, отразени в
погасителния план по договора, включват и посочената застрахователна
премия,което обаче не е отразено като разход при формиране на оповестения
ГПР /18,60 %/, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19
ал.1 от ЗПК. При това положение кредитополучателят е нямало как да знае, че
вноските му включват и премии, които не са отразени като разход в ГПР.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът
констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК,вписаните параметри не кореспондират на
изискуемо съдържане по т.10 /годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя) и т. 11 /погасителен план, с указание
как вноската се разпределя за различните видове разходи/. Тази част от
съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана
6
информация за тези реквизити кредитополучателите следва да могат да
съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора си
съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите,вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова
висока степен,че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Изложеното по-горе основание за недействителност на процесния договор
по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславя приложението на чл. 23 от с.з. Във връзка с
това обаче съдът счита следното: разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита е приложима в казуса.съгласно приетото като
неоснорено от страните експ.з-ние на в.л.А. Т. ответникът е платил общо сума
в размер на 1354,52 лв.,която надхвърля размерът на дължимата
главница.Поради горното предявените искове като неоснователни ще се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски на ищцовото ТД не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №260, със законни
представители Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. -
прокурист,против Д. П. Ф., ЕГН **********, с адрес: **, иск да бъде признато
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовата
банка следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2811/2023 г. по описа на КРС: главница в размер на 210,61 лв. /двеста и десет
лева, шестдесет и една стотинки/ лева, дължими по Договор за потребителски
кредит CREX 19025615 от 12.12.2021г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
и Д. П. Ф., като считано от 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД е придобило
търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
7
България, при което правата и задълженията му преминават върху
приемащото дружество, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023 г. –
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателно
плащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1,47 лв. /един лев,
четиридесет и седем стотинки/ за периода от 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г.;
мораторна лихва в размер на 20,14 лв. /двадесет лева, четиринадесет стотинки/
лева за периода от 15.02.2023 г. до 22.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8