Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Габрово 22.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и втори януари,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело №
47 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ жалба вх. № СДА-01-466 от 10.03.2023 г.,
подадена от Община Габрово, против Заповед № 58 от 27.02.2023 г. на и.д.
изпълнителен директор на ИАОС - София.
С оспорения
акт, на основание процедура по чл. 12 от Наредбата за разделно събиране на битови
отпадъци и третиране на биоразградими отпадъци, във вр. с чл. 43, ал. 5, чл.
31, ал. 1 т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. с §.11 от
ПР на Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина на изчисляване и определяне
размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци и
съгласно Заповед № РД-352 от 29.05.2017 г. на министъра на околната среда и
водите, се приема, че постигнатата степен на рециклиране, определена по
посочения в акта метод 4 от Приложение № 1 на Решение на Комисията от
18.11.2011 г., е 47%. На основание чл. 12, ал. 4 от Наредба за разделно
събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци, във вр. с чл.
31, ал. 1, т. 3 от ЗУО, са определени общините, изпълнили целите по този закон
за календарната 2020 г., както неизпълнилите тези цели, като Община Габрово,
попадат във втория списък - на неизпълнилите тези цели.
Жалбата против
акта е депозирана на 10.03.2023 г. Като подадена в законния срок от лице с
правен интерес и против подлежащ на съдебно оспорване АА същата се явява
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В жалбата
си Община Габрово възразява по спазването на законовите изисквания, свързани
процесуалния и материалния закон. Счита, че е нарушен срокът по чл. 12 от Наредбата за разделно
събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци /наричана
по-долу накратко Наредбата за разделното събиране/. Информацията за
изпълнението на целите на чл. 31, ал. 1 от ЗУО е публикувана в началото на месец
септември, 2022 г., а е следвало да се публикува до 30.09.2021 г. и до 20.11.
да се определят общините, които са изпълнили и които не са изпълнили тези цели.
Заповедта е издадена едва на 27.02.2023 г. – повече от година след нормативно
определения срок. Освен това заповедта не съдържа ясни мотиви – посочените в
нея правни норми не съставляват волеизявление относно начина на взимане на
решението и причините за това, липсват въведени и посочени количествени
показатели за изчисляване на посочения процент. Посочването на метода е
недостатъчно, за да се мотивира процесният ИАА в тази връзка. Налице е неяснота
на основанието на което се издава заповедта. В хода на административното
производство по издаването на административния акт ИД на ИАОС е давал противоречива
информация относно основанието, на което се провежда това производство. При
откриването на процедурата е посочено, че тя се развива по чл. 28б от Наредба №
7 от 19.12.2013 г. за реда и начина на изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, а в заповедта е посочено като такова основание
чл. 12, ал. 4 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на
биоразградимите отпадъци. Възразява се срещу това, че НСИ е включил в
информацията за образуваните битови отпадъци и генерираните количества такива,
които са строителни, образувани през 2020 г. и по този повод общината е
уведомила ИАОС за включването им /отпадъците от група 17/, като това
противоречи на Решението на ЕК от 18.11.2011 г., но въпреки това
административният орган не е взел това възражение предвид. С включването на
тези отпадъци във формулата се увеличава неоснователно знаменателят –
„образувани битови отпадъци“, а от там се намалява пропорционално и процентът
на рециклиране на отпадъците. В процесния АА административният орган се е
мотивирал със Закона за статистиката /ЗСт/ и не е посочил какви количества
образувани битови отпадъци приема за база при това изчисление, което прави
актът немотивиран и непълен. Количеството битови отпадъци е информация,
съставляваща част от данните, ползвани при изчисляването по формулата на
Методиката по чл. 31, ал. 1 от ЗУО и е информация, която пряко касае
жалбоподателя, поради което отсъствието на тази информация е съществено
нарушение на изискванията за форма /мотиви/ на акта и не може да се преодолее
чрез формулировката за „статистическа тайна“. Нарушен е принципът на
истинността в административния процес, според който на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая. Вместо това са цитирани неотносими правни
норми. Твърди се, че Община Габрово е изпълнила целите на закона, поради което
се моли за отмяна на обжалвания акт в частта му, касаеща същата община и за
присъждане на деловодни разноски.
Мотивите, съдържащи се в процесния ИАА, се изразяват в следното: Съгласно нормата на чл. 31,
ал. 1, т. 3 от ЗУО, системите за разделно събиране, повторна употреба,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци следва да осигурят като
минимум до края на 2025 година подготовката за повторна употреба и рециклиране
на същите най-малко до 55% от общото тегло на генерираните такива отпадъци.
Разяснено е въз основа на кои правни норми е изчислено изпълнението на целите
по чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона, като е конкретизирано, че е използван Метод
4. Посочена е формулата за изчисление. Дадени са определения за рециклирани
битови отпадъци с източник - ИАОС и образувани битови отпадъци с източник -
НСИ, като елементи от формулата. Относно образуваните битови отпадъци е
посочено, че информацията, получена в тази насока от НСИ не следва да се
оповестява в заповедта поради наличието на „статистическа поверителност“.
Община Габрово е една от общините, подали възражения /становища/ по
публикуваната обобщена информация на интернет-страницата на ИАОС от 08.09.2022
г. По повод подаденото от нея възражение в процесната заповед е отразено, че
същото е неоснователно, т.к. количествата на образуваните и на директно
депонираните битови отпадъци за отчетната 2020 година по общини са официално
предоставени на ИАОС от НСИ. Така за
същата община, съгласно публикувана на интернет страница на ИАОД за 2020 г.
информация, предоставена от задължените лица, извършващи дейности по управление
на битови отпадъци по Наредба № 1, които са 11 298 т., както и получената
информация от НСИ, вземайки предвид, че постъпилото становище е неоснователно,
постигнатата степен на рециклиране, определена по Метод 4, е 47%.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя,
началник отдел „Правен“ при Община Габрово и лице с юридическо образование и юридическа
правоспособност - Р.К., поддържа депозираната жалба.
Ответната страна, представлявана от главен юрисконсулт Г., оспорва същата.
И двете страни претендират за присъждане на разноски.
В процеса на цялостен съдебен контрол за
законосъобразност на оспорения акт, съдът изследва наличието на отменителни
основания по смисъла на чл.
146 от АПК,
вкл. и такива, които не се съдържат в жалбата.
От фактическа и правна страна се установи наличието на
следната фактическа обстановка:
С писмо вх. № в Община Габрово от 08.09.2022г., на изп.
директор на ИАОС кметовете на общини са уведомени за публикуваната на
интернет-страницата на Агенцията информация за изпълнение целите на чл. 31, ал.
1 от ЗУО и за това, че в 30-дневен срок от публикуването на тази информация
могат да изразят становища и да правят предложения за изменение и/или
допълнение на същата. По делото няма спор, че информацията, касаеща
изпълнението на тази норма относно 2020 година, е публикувана на 08.09.2022 г.
/л.39/.
По делото е приложен Годишен доклад по околна среда за
изпълнението на дейностите през 2020 година, за които е предоставено комплексно
разрешително № 157 – Н1/2011. В него е отразено, че общо постъпилите отпадъци
за оползотворяване и обезвреждане в депото на Община Габрово са 29 727.23
т., като от тях 2 938.52 т. са общо строителни и производствени, както и
такива, с битов характер. В таблица № 4 са отразени образуваните количества
отпадъци, като битовите смесени такива са 2,3 т /количества определени с КР/ и
1,8 т. реално измерени количества. В таблица 5 са отразени количествата
оползотворени и обезвредени отпадъци по кодове и групи.
По повод публикуваната информация на интернет-страницата
на ИАОС за изпълнение целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУО, на 26.09.2022
г. е подадено възражение от кмета на Община Габрово, в което се изразява
несъгласие с публикуваните данни, касаещи същата община.
На 30.09.2022 г. е изпратен отговор на изп. директор на
ИАОС, в който са посочени въз основа на какви правни норми е направено
изчислението и кой метод е ползван, като специално що се касае до количествата
генерирани битови отпадъци /БО/ информацията е получена от НСИ, но тя не се
предоставя на други лица, освен на ИАОС, поради което общината не може да
разполага с нея.
С писмо от 05.10.2022 г. кметът на Община Габрово
възразява повторно против включването на строителните отпадъци в количеството
подадени и взети предвид БО. В Приложение второ от Решение на Комисията от
18.11.2011 г. за установяване на правила и изчислителни методи за проверка за
съответствие с целите, зададени в чл. 11, пар. 2 от Директива 2008/98/ЕО на ЕК
и Съвета са посочени кодовете отпадъци, които следва да бъдат включени за изчисляване
целите за рециклиране на БО.
Един от основните спорни моменти по делото е
достоверността на данните, получени в Агенцията, предоставени от НСИ, които
образуват знаменателя на дробното число, съставляващо формулата, по която се
изчислява процентното изпълнение по чл. 31 от ЗУО. Жалбоподателят счита, че
неправилно в количеството образувани битови отпадъци са включени и строителните
такива. В тази връзка по делото е приложено писмо /л.40/ от 28.04.2021 г. на
началник отдел „Статистически изследвания – Габрово“ при НСИ с приложена
Извадка от електронно попълнен Раздел I към Отчет за отпадъците от дейността
през 2020 година, подаден към НСИ. В тази извадка действително са отчетени
„битови и строителни отпадъци, събрани на територията на общината“, като в отчетените
за 2020 година количества такива отпадъците са структурирани по групи – битови
отпадъци /група 20/, отпадъци от опаковки /група 15/ и строителни отпадъци
/група 17/, като не се отчитат отпадъците, предадени за последващо третиране
след предварителни операции /сортиране, комплектоване и т.н./. Отчетът е
изготвен на база задължителен формуляр, който общината е била задължена да
подаде с именно такъв вид и съдържание.
Съдът е отчел, че без да установи каква информация
конкретно ползва ответникът при издаването на процесния ИАА, въз основа на
която е направено изчислението по зададената в процесната заповед формула, не
може да счете ИАА за обоснован, поради което е дал съответните указания на
ответната страна с Разпореждане № 288 от 17.03.2023 г. /л. 207/ и е изискал и
служебно от НСИ съответните данни.
Според публикуваната на 08.09.2022 г. информация в
интернет от ИАОС във вр. с чл. 28б от Наредба№ 7/19.12.2013 г., количествата
БО, подготвени за повторна употреба и рециклиране, са 11 298 т, депонираните
биоразградими БО – 5770 т, но от тази информация и таблицата към нея не става
ясно какви са компонентите по формулата, ползвана по метод 4 и как, в крайна
сметка, е получен резултата от 47% постигната степен на подготовка за повторна
употреба и рециклиране.
С писмо от 30.03.2023 г. председателят на НСИ отговаря,
че исканите данни са отчетени от Община Габрово със статистическо изследване
„Битови и строителни отпадъци“ и съставляват индивидуални данни по смисъла на
ЗСт., като същите не са предоставени на съда. Т.е. подадената от НСИ цифра
включва и строителните отпадъци, наред с битовите такива.
Въз основа на дадените от съда указания, с писмо от
16.05.2023 г. /л.1047 и сл./ ответната страна е дала разяснения и представила
доказателства.
Според обясненията количеството генерирани
отпадъци съставлява статистически данни с източник на информацията – НСИ и те
са на стойност 24 054 т. Във връзка с оплакването на жалбоподателя,
че в тях са включени отпадъците от група 17 /строителни/, всички такива,
съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. са вписани в графа „предадени битови
отпадъци“, подграфа „сепарираща инсталация“ и те не попадат в категория
„генерирани битови отпадъци“, съгласно попълнен и изпратен от общината отчет -
формуляр. Тяхната стойност не е взета предвид и не участва при количественото
изчисляване по този показател. Така посоченото количество обаче не е цитирано в
процесния ИАА. На жалбоподателя не са дадени пояснения в последствие в тази
насока. След като ответникът е разполагал с данните, въз основа на които е
издал и с които е мотивирал акта си, то той е следвало да ги посочи в същия, за
да бъде ИАА ясен и мотивиран.
Относно рециклираните отпадъци в писмото на
ответната страна се сочи, че същите съставляват данни, получени по
административен ред с източник – ИАОС и са получени по реда на Наредба № 1 от
04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда
за водене на публични регистри /Наредба № 1/, като те се обработват и
анализират на ниво община и се изчисляват като обща сума от количествата на
отпадъците: 1. От инсталациите за предварително третиране, предадени за
рециклиране и оползотворени; 2. Разделно събраните биоотпадъци, предадени за
оползотворяване, вкл. за рециклиране; 3. Събраните БО, предадени за
оползотворяване и рециклиране. Съответно за тях информация е събирана по т. 1 –
от отчетите на операторите на инсталации за предварително третиране. Общото им
количество е 8 900 т, третирани от две дружества, в резултат на което са
получени за рециклиране 144,441 т. и за оползотворяване – 1 386.469
т. По пункт № 2 информацията е получена
от лицата, осъществяващи разделното събиране на биоотпадъци, извършващи
дейности по компостиране, анаеробно разграждане и механично биологично третиране
на този вид отпадъци. За отчетния период
те са в количество 893.513 т. По пункт № 3 се установяват въз основа
постъпилите в ИАОС годишни отчети за
събиране и транспортиране на отпадъци, като за 2020 година на територията на
общината са събрани и предадени за оползотворяване, в т.ч. за рециклиране,
8 903.790 т. БО по компоненти, съгласно списък ,приложен към отговора:
метали, пластмаса, стъкло, хартия и картон, биологични отпадъци, дърво,
текстил, електрическо и електронно оборудване, батерии, обемни отпадъци,
смесени отпадъци, други, посочени по количества.
Така стойността на рециклираните БО е 11 298 т.,
като сумата е посочена в процесната заповед /стр. 11 от същата – б.м./.
Отново е цитирана формулата с компонентите й, като при
направена сметка също и от съда по нея рециклираните към генерираните отпадъци
се равняват на 47% - колкото е посочено и в обжалваната заповед. Спорният
въпрос е обаче дали и доколко са доказани като размер двата компонента –
рециклирани и добити БО, както и факта, че в процесния ИАА не е посочено
количеството генерирани такива, с което той се явява немотивиран. Съдът, в тази
връзка, счита, че тези разяснения е следвало да намерят място в атакувания ИАА,
за да бъде той ясен и мотивиран фактически, както и да се подкрепят по несъмнен
начин от материалите, находящи се в административната преписка.
В изготвената по делото съдебно–екологична експертиза е
отразено, че изчисленият процент изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО е
по отразената по-горе формула и въз основа на посочения в заповедта Метод 4 от
Методология за определяне на процента рециклирани БО и подобни, съгл. §.4 от
ПЗР на Наредба за разделното събиране на биоотпадъците и третиране на
биоразградимите отпадъци. Съгласно Регламент № 2150/2002 г., БО са получените в
резултат на жизнената дейност на хората в домовете, като към тях се приравняват
и тези, които по своя характер и състав са сходни с тях. Те се класифицират в
групи 15-та и 20-та от Списък на отпадъците, съгл. Наредба № 2/23.07.2014 г.
Т.е. тук не попадат строителните материали от група 17.
Според методологията, ползвана от НСИ, общото количество образувани БО за
2020 г. се изчислява като сума от следните компоненти: 1. Събрани БО от
територията на общината чрез системите за организирано сметосъбиране; 2.Събраните
БО от други стопански субекти чрез системите за разделно събиране, вторични
суровини и др., различни от тези с организирано сметосъбиране; 3.Статистическа
оценка за образуваните битови отпадъци от населението, необхванато от системите
за организирано сметосъбиране. Източник на данните по т. 1 е проведено
изследване на НСИ на „отчетите за битови и строителни отпадъци“, като общините
предоставят данни за събирането на такива чрез системите за организирано
сметосъбиране, за които са извършили разходи. Източник на данните по т. 2 е
ИАОС, като информацията обхваща дейността на фирмите с разрешително за събиране
и рециклиране на отпадъци. Източника на данните по т. 3 са образуваните БО от
населението, необхванато от системите за организирано сметосъбиране, което
количество се изчислява чрез умножаване броя на необхванатото население по
средното количество събрани битови отпадъци /пункт 1 + пункт 2/ на човек от
обхванатото население. Като основа се взема брой население на средна годишна
база. Оцененото количество на образуваните отпадъци от необхванатото от
системите население за община Габрово е 0.85% от общото количество на
образуваните отпадъци.
В писмото на НСИ е посочено, че резултатите могат да се
ползват „само за статистически цели“, не и като доказателство по съдебно дело
или пред органите на изпълнителната власт, вкл. и не могат да се ползват данни
за 2020 година във връзка с прилагането на ЗУО. Съдът не оспорва това твърдение
на третото неучастващо по делото лице– НСИ, т.к. според чл. 25 от ЗСт действително
изрично е предвидено, че „Получаваните и събираните при статистическите
изследвания индивидуални данни са статистическа тайна и могат да се използват
само за статистически цели. Индивидуалните данни, получени за целите на
статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред
органите на изпълнителната и съдебната власт.“, като нормата се явява специална
по отношение нормите на ГПК, респ. АПК, свързани с регламентирането на
дейността по доказване в съдебния процес. В случая е логично такова едно
законодателно решение, т.к. тези данни не отразяват доказани настъпили факти /в
случая – точно количество генерирани БО/, а количеството се изчислява по
методика с евентуално предположение за верност на резултатите, но не и с категорични
изводи за тяхната достоверност. По тази причина и експертизата не се спира
върху „качеството“ /достоверността/ на данните, предоставени от НСИ. Съдът също
не може и не следва да определя доколко те са достоверни и в каква степен може
да не притежават такова качество. Безспорно е, че установеното по този начин
общо количество отпадъци от домакинствата и подобни такива от други източници
възлиза на 24 054 т., както е посочено и в разяснението към
заповедта, обсъдено по-горе. Не може да се установи, при това положение, и дали
и доколко изобщо правилно е изчислена сумата за образувани БО, какви компоненти
са влезли в нея, вкл. влизат ли в нея строителните материали, още повече, че в
самия отговор на НСИ е посочено
изрично, че в приложената извадка към годишния отчет
на общината фигурират „битови и строителни отпадъци, събрани на територията на
общината“.
По другия компонент от формулата – рециклирани БО,
са използвани собствени данни на ИАОС. За отчетната 2020 година вещото лице
потвърждава количеството от 11 298 т. като сбор по отделните три
компонента, посочени в писмото на ИАОС, обсъдено по-горе, въз основа на
данните, приложени от ответника по делото. Спорен въпрос е обаче дали и доколко
тези данни също са верни и как се установява тяхната достоверност. Поради което
на вещото лице са поставени и други задачи в тази връзка.
Във връзка с повдигнатото оспорване от страна на
жалбоподателя за неправилно изчисление въз основа на непълно събрана и
анализирана информация от страна на ИАОС, вещото лице е направило проверка на
първичните изходни данни, въз основа на които Агенцията е събрала и приела за
достоверни административните такива, на които се позовава. В тази връзка вещото
лице прави обследване на данните, подадени от лицата, които извършват дейности
с отпадъци и следва да подават отчети в Агенцията съгласно Наредба № 1, като въз
основа на дадените от съда указания ответната страна е представила по делото
заверени копия на годишни отчети и писма на задължените лица, въз основа на
които са правени изчисленията. От направения преглед на тези документи се
установява, че през процесния период релевантна дейност на територията на
общината са осъществявали 93 броя лица, като 11 от тях /изброени поименно/ са
събирали, рециклирали и оползотворявали БО и сходни на собствени площадки. При
направения анализ на наличната в ИАОС информация, експертизата установява, че
годишни отчети са подадени само от 31 фирми с разрешителни за дейностите по
ЗУО. Не са налице приложени данни за „Прима Ресурс“ ООД, „Централ Болкан
Ресайклинг“ ЕООД И „Прима Пак“ ООД, които през 2020 г. са извършвали такава дейност
на свои площадки на територията на Община Габрово, като в експертизата са
посочени количествата реализирани от тях отпадъци, които не са взети предвид
при изчисляване на крайния резултат в обжалвания ИАА. По тази причина вещото
лице обобщава, че не всички регистрирани лица, изпълняващи дейностите на
територията на общината са подали данни, като и/или не са взети предвид данните
от всички такива лица, поради което липсва пълна информация в Агенцията относно
реалните количества разделно събирани през 2020 година БО. Съдът, в тази
насока, взе предвид, че вещото лице е изследвало само три от невключените в
анализа лица, но е налице значително по-голяма разлика между регистрираните
такива, осъществяващи съответния тип дейност на територията на общината и взетите
предвид при изчисленията от ответника такива субекти, което разколебава извода
за установен по несъмнен начин и числител по приложимата формула, отразяващ
рециклираните БО.
Също така вещото лице предоставя информация относно
организацията на събиране на БО на територията на общината, вкл. разделното им
събиране чрез съдове за смет, разположени на нейна територия. Събраните
отпадъци се транспортират до регионалното депо /РДНО/, където се третират,
отделят и предават. Чрез отделяне и предаване на същите за рециклиране и
оползотворяване на отпадъците от опаковки се осъществява изпълнение на целите
по чл. 31, ал. 1 от ЗУО, като изпълнението се изчислява по вече указания начин.
За определяне количествата образувани БО експертизата използва данните на НСИ –
24 054 т., като начални данни, а за определяне количествата рециклирани БО –
данните от ИАОС и допълнително събраните данни за количествата събрани и
предадени за рециклиране хартия, картон, пластмаса от фирмите, осъществявали
дейност с отпадъци от битов характер и големи магазини /Билла и Кауфланд/ на
територията на общината, които са задължени да събират и предават по договор
отпадъци. Данните на ИАОС са за рециклирани 11 298 т. Допълнително по
данни от „Прима Ресурс“, „Прима пак“, „Билла България“, „Кауфланд България“ е
установено общо количество 860 т. За целите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗУО
експертизата приема, че рециклираните отпадъци са 12 159 т. В този случай
процентът изпълнение възлиза на 50,5% и то само с допълването на тези
оператори, а не на всички останали до окончателния брой регистрирани такива на
територията на общината.
Вещото лице взема предвид и отчетеното несъответствие
относно данните от НСИ досежно битови и строителни отпадъци, подадени в отчета
на Община Габрово, обсъден по-горе, в който попадат отпадъци от групи 20 и 17
/строителни/ и въз основа на който от НСИ дават отговор, че са изготвили своите
данни. Така експертизата коригира още веднъж крайния резултат, като намалява
общото количество образувани БО с 5 179 т., съставляващи строителни
отпадъци, като по този начин общото количество БО става 18 875 т. и в този
случай процентът изпълнение на общината възлиза на 64 %, което
съответства на постигнати цели.
От наличната обобщена информация от НСИ не става ясно
дали строителните отпадъци са взети предвид при изчислението на крайния
резултат. В случай, че той е базиран на подадената от общината информация, в
която фигурират както отпадъци с код 20, така и такива с код 17, то може с
голяма степен на вероятност да се предполага, че строителните отпадъци са
причислени към БО при изчисляване на сумата за образувани такива, което не
следва да се прави. Ответната страна настоява, че строителните отпадъци не са
взети предвид в знаменателя на дробта по формулата, но това остава само
твърдение, което съдът не приема за установено по несъмнен начин, а в тежест на
ответника е да докаже фактите, на които се позовава в издадения от него
ИАА.
Имайки предвид непълната информация в документите на ИАОС
относно разделното събиране на отпадъци през 2020 година експертизата приема,
че „вероятният процент“ за постигане целите по чл. 31, ал. 1 от Закона от
Община Габрово е между 50% и 64%, като това корелира с данни, които вещото лице
има за предходен период – 2017 г. и 2018 г., за която е налице 64% като отчита
и това, че състоянието на системата за разделно събиране, повторна употреба,
рециклиране и оползотворяване на БО не е променено от тогава.
Многократно изискваната от съда пълна информация за
първичната документация, находяща се в ИАОС относно събирането и анализирането
на релевантната за спора информация, е постъпила в съда на електронен носител
едва след първоначално представената експертиза от вещото лице и изслушването
му в о.с.з. от 13.10.2023 г. По тази причина в о.с.з. от 22.12.2023г. експертът
отново се е явил, за да отговаря на въпроси след запознаването си така
представения нов носител на информация. Същият заявява, че поддържа
заключението си и след запознаването си с нея. Допълнително пояснява в о.с.з.,
че големите магазини събират 170 – 180 т. БО годишно, които се рециклират, но
те не са подавали отчети в Агенцията, които данни са получени от самото вещо
лице при анкетиране на двата примерно посочени от него магазина на територията
на общината. Въпреки това големите магазини също генерират БО – основно от
опаковки /хартия, картон и пластмаса/, като количеството им може да се установи
на база счетоводна отчетност, т.к. те самите предават отпадъците на оторизирани
фирми. Ответникът не оспорва, напротив, сам сочи, че трите фирми, обсъдени от
експерта в заключението му, не са подавали данни в ИАОС, следователно
количествата рециклирани от тях отпадъци не са взети предвид при събиране и
анализа на данните от ответника. Въпреки това те са осъществявали такава
дейност.
В заключение въз основа на гореизложеното по
основателността на жалбата съдът взе предвид следното:
Процесната Заповед е подписана от Росалина Инджиева –
зам. изп. директор на ИАОС, която със Заповед № 977 от 02.08.2022 г. на
министъра на МОСВ е оправомощена да изпълнява правомощията на изпълнителен
директор на Агенцията до назначаването на такъв. Със Заповед № РД-352 от
29.05.2017 г. на министъра на същото Министерство изпълнителният директор на
ИАОС е оправомощен да издава заповеди за изпълнение целите на чл. 31, ал. 1 от
ЗУО. С оглед така изложеното и като взе предвид нормата на чл. 12, ал. 4 от
Наредба за разделното събиране на биотпадъците и третиране на биоразградимите
отпадъци /отм.през 2021 г., преди издаването на процесния ИАА/ и сега
действащата норма на чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне
размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци съдът намира, че процесният АА е издаден от
компетен орган.
Съдът намира, с оглед възражение на жалбоподателя
отправено в такава насока, че срокът за публикуване на информацията за
резултатите по чл. 31 от ЗУО е инструктивен и забавата за това публикуване не
съставлява съществено процесуално нарушение, което да съставлява самостоятелно
основание за отмяна на акта. В случая на жалбоподателя е предоставена
възможност да подаде възражения, становище и предложения по предварително
публикуваната информация, от която той се е възползвал, при това – двукратно, и
едва след като възраженията му са постъпили при ответника, е издадена
процесната Заповед, в която те са отразени.
На практика обаче тези възражения не са обсъдени.
Ответната страна нито представя информацията, въз основа на която е направила
въпросното изчисление, за да се провери най-малко верността му от заинтересованите
лица, нито е отговорила на повдигнатия въпрос, дали в сумата образувани БО
влизат строителните такива и ако влизат – по силата на която норма те се
причисляват към битовите. Формалното отразяване на наличните възражения и
неуважаването им от административния орган не съставлява отговор на същите.
Липсата на такъв конкретен отговор води до липса на мотиви и в самия ИАА и
съставлява съществен порок на акта, който следва да доведе до неговата отмяна.
Съдът намира, че от съдържанието на един АА следва по несъмнен начин да става
ясно както за адресатите му, така и за контролните инстанции – административна
и/или съдебна, въз основа на какви конкретни мотиви е издаден същия. Тази
мотивировка следва да се съдържа или в самия АА, или в документ от преписката
по неговото издаване, който е изрично посочен в него, като този документ следва
да е приложен към нея. Недопустимо е такава съществена информация да не се
предоставя, вкл. на адресата на акта и при съдебното му оспорване по делото, от
страната, която се позовава на нея. В такава и насока и по тези причини съдът е
указал на ответника с горецитирания си съдебен акт /Разпореждане/, че следва да
приложи съответни доказателства. Дори и те да се намират на разположението на
други органи, щом страната се е позовала на тях, то тя следва да ги има
налични, за да може при необходимост да докаже законосъобразността на дейността
си, в случая – на издадения от нея административен акт. Първоначална мотивация,
дори и с помощта на експертиза, е недопустима, т.к. експертното заключение,
изготвено в хода на съдебното обжалване, съдържа мотиви и доказателства,
създадени след издаването на акта и намиращи се извън преписката по неговото
издаване. Вещото лице би следвало единствено да направи проверка за определени
факти и обстоятелства, но наличието им и начина им на установяване следва да се
съдържат като мотиви на самия акт. От цитираното по този въпрос писмо от
30.08.2022 г. на НСИ не става ясно как е формирана посочената стойност и какви
компоненти се съдържат в нея, а други мотиви в тази насока не се излагат.
Съгласно приложимата норма на чл. 31, ал. 1,т. 3 от ЗУО,
системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и
оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на
следните цели: … най-късно до 31 декември 2025 г. подготовката за повторна
употреба и рециклирането на битови отпадъци най-малко до 55 на сто от общото
тегло на тези отпадъци.
По делото не се установи по несъмнен начин, че
изпълнението от страна на Община Габрово е 47% за 2020 година, а тежестта за
установяването му лежи на административния орган, за което са му дадени
указания. Нещо повече, от екзпертизата става ясно, че данните, на които се е
позовал този орган, не са пълни, точни, ясни, което прави изводите му недоказани
и немотивирани. Вместо да изследва реалните количества образувани и рециклирани
отпадъци, той се е задоволил да се позове само на постъпилите при него общи
данни, без да изследва тяхната достоверност и пълнота. Дали това се дължи на
нормативен пропуск и недобра нормативна уредба, касаеща начина на установяване
изпълнението на тези цели, е без значение в случая, т.к. такъв един пропуск или
грешка не следва да се отразяват негативно на субектите, от чиито действия не
зависи това установяване. Водещи са принципите за обективност и истинност,
заложени в АПК, които всякога следва да имат предимство пред правилата,
регламентирани в подзаконовите нормативни актове.
„Самата идея
на законодателя с въвеждане на института на
чл. 12, ал. 2
и ал. 3 от Наредбата
е всички тези въпроси, касаещи конкретните числа,
които следва да бъдат заместени в използваната формула, да бъдат изяснени
предварително, за да се преклудират последващи обструкции от общините за
използване на грешни данни.“ - Решение № 947 от 26.01.2024
г. на ВАС по адм. д. № 7583/2023 г., VI о. Основен принцип на процеса по АПК е
истинността /чл. 7 АПК/, като органът дължи установяване на действителните
факти, т. е. обективната истина. Респ., когато има спор за конкретни факти,
органът с оглед разнопосочните данни, получени от един и същи субект, следва и
със средствата, предвидени в АПК, да устави кои са действително верните. Именно
това не е направил ответникът, който се е задоволил в настоящия акт да посочи,
че възражението на Общината е неоснователно, което в случая не е така.
Извършеното само формално изпълнение на приложимата за процесния период на 2019
г. процедура по чл. 12, ал. 3 от Наредбата (отм.), обосновава извод за
допуснато нарушение на съществени процесуални правила в хода на развитие на
производството пред компетентния орган – основание по чл. 146, т. 3 АПК. При
наличие на такова нарушение не може да се изследва и наличието на нарушение на
материалния закон или неговите основни принципи, т.к. незаконно проведената
процедура и немотивираността на ИАА няма как да водят до краен правен резултат.
По тези причини обжалваната заповед следва да се отмени, а делото да се върне
като преписка на административния орган за ново произнасяне, след пълно и точно
установяване на количествата рециклирани и образувани битови отпадъци за 2020
година на територията на Община Габрово, като в новия си акт същият следва да
посочи по какъв начин са установени те.
С оглед изхода на делото, а именно – отмяна на процесния ИАА, основателно
се явява своевременно заявеното искане за присъждане на направените по него
разноски в полза на жалбоподателя, като съгласно чл. 143 ал. 1 от АПК в негова
полза следва да се присъдят деловодни разноски на обща стойност от 1557.00 лв.,
както следва: 1. 1 357 лв. възнаграждение за вещо лице; 2.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв., като съдът е взел предвид
сложността и обема на делото, поради което намира, че такова възнаграждение в
минимален размер би било несправедливо.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143,
ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-466 от 10.03.2023
г., Заповед № 58 от 27.02.2023 г., издадена от и.д. изпълнителен директор на
Изпълнителна Агенция по околна среда в частта, в която със същата се определя
като неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗУО за 2020 година Община
Габрово.
ВРЪЩА делото като преписка на същия
административен орган за ново разглеждане и произнасяне, при спазване
указанията, съдържащи се в мотивите на
настоящия съдебен акт и в сроковете по закона.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция по околна среда да
заплати на Община Габрово деловодни разноски в размер на 1 557.00 /хиляда
петстотин петдесет и седем/ лв., от които: 1. 1 357 лв.
възнаграждение за вещо лице; 2. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България, подадена чрез Административен съд Габрово.
Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по
реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/