Решение по дело №1358/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     29.06.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесети юни                                                      две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1358 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000017 от 02.04.2019 година на Началник ОО”АА” град Стара Загора, с което на „Велитранс 03” ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение по чл.7б, ал.1, изречение първо, предложение второ от Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

                            

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000017 от 02.04.2019 година на Началник ОО”АА” град Стара Загора, с което на „Велитранс 03” ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение по чл.7б, ал.1, изречение първо, предложение второ от Закона за автомобилните превози.

                        В жалбата, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. В тази насока е и постъпилото по делото писмено становище.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:           

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        На „Велитранс 03” ЕООД град Стара Загора, ЕИК ********* е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 12.03.2019 година, за това, че на тази дата в град Стара Загора, в сградата на ОО”АА” след извършване на комплексна проверка фирмата, притежаваща лиценз „ЕО” се констатирало следното нарушение: Превозвачът извършил превоз на товари от Република България до Република Италия и обратно, като превозът е извършен от водача Станислав Г. Григоров, който не притежава карта за квалификация на водача. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.7б, ал.1, изречение първо предложение второ от Закона за автомобилните превози. При съставяне на акта не е използвано правото на възражение, включително и това по чл.44, ал.1 от ЗАНН. 

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На дружеството на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер от 3000 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

                        Съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1, изречение първо предложение второ от Закона за автомобилните превози лицензираните превозвачи, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление моторно превозно средство от изброените категории и подкатегории, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. В тази насока са изброени и конкретните категории. От друга страна в разпоредбата на чл.96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози, е предвидено че който назначи на работа или допусне водач, който не отговоря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, се налага наказание „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 3000 лева. Следователно, за да се понесе административно-наказателна отговорност по този текст е необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по закона, за което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона наказание за това.

                        В разглеждания случай административно-наказващия орган е приел, че е извършено административно нарушение по чл.7б, ал.1, изречение първо, предложение първо от Закона за автомобилните превози, изразяващо се в това, че превозвача е извършил превоз от водач без нужната квалификация, като не е въобще пояснено каква е била тя. Съдът намира, че материалния закон не е приложен правилно. Както бе споменато по-горе при допуснато административно нарушение по чл.7б от Закона за автомобилните превози и прилагане на разпоредбата на чл.96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози, следва не само да се установи административното нарушение, но правилно да се индивидуализира административната отговорност. В тази връзка закона е предвидил, като административно наказание, освен „глобата” и „имуществената санкция”. Видно от изложеното в наказателното постановление, извършител на нарушението, следва да бъде дадено лице от дружеството а не самото дружество, тъй като фактически и напрактика не може да допуска извършването на дадена дейност, която реално се извършва от неговите ръководители или представляващи. Следователно при допуснато административно нарушение по закона във тази връзка, а именно допускането на водачи да извършва превоз, неотговарящи на изисквания по закон, административното наказание, което следва да бъде наложено, е глоба, а не имуществена санкция, като в тази връзка административно-наказателната отговорност се носи от управителя или представляващия дадено дружество а не от самото дружеството, той като не последното назначава водачите. В разглеждания случай, в разрез с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при описване на административното нарушение в обжалваното наказателно постановление не е посочено конкретно кой е нарушителя, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила и което е довело до неправилно приложение на материалния закон при налагане на административното наказание. От друга страна съдът намира, че описаното от АНО, административното нарушение не обуславя такова по смисъла на чл.7б, ал.1, изречение първо, предложение второ от Закона за автомобилните превози, тъй като за да е налице нарушение следва по несъмнена начин да се установи извършването на превоз от водач, който не отговаря на изискванията на водач. В разглеждания случай това не е сторено от АНО. От друга страна така описаното като административно нарушение не може да се приеме, че осъществява и състава на изпълнителното деяние заложено в чл.96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози, тъй като не е посочено дали превозвача допуска или назначава, което само по себе си определя и самото деяние като такова съответстващо на административно нарушение по закона. Ето защо съдът намира, че предвид неправилното приложение на материалния закон и допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В тази смисъл решение № 437 от 29.11.2018 година постановено по к.а.н.дело № 438/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: