РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 26.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12442 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ.

Ищецът А.А.Х. претендира от Г. фонд, сумата от     100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Ю.Т.П., с която ищецът твърди, че се е намирал във фактическо съпружеско съжителство, и която смърт е настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.10.2016 г., на път II-64, между гр. Карлово и гр. Баня, в област Пловдив, на км. 6+110 м. Сочи, че вина за произшествието има Е.Ю.П. – водач на лек автомобил „Мерцедес 300 ТД“, с рег. № ******, за което превозно средство не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претендира също така, присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на отказа за изплащане на обезщетение от ответника - 29.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил. „Мерцедес 300 ТД“, който поради несъобразена скорост напуска лентата за движение, преминава през лентата за насрещно движение, удря се в дърво и се преобръща в крайпътната територия. В резултат на удара умира пътувалата на задната седалка на автомобила Ю.Т.П.. Ищецът твърди, че с починалата са живели на семейни начала в едно домакинство в къщата му в с. Дълго поле, област Пловдив, като съжителството на двамата е започнало от 2005 г., а загубата й причинява на ищеца силни емоционални болки и страдания.

Ответникът Г.Ф.оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че ищецът не сочи доказателства относно твърденията си, че е живял във фактическо съжителство с починалата. Предвид липсата на медицинска документация оспорва твърдения механизъм на получените увреждания и причинно-следствената връзка с настъпилата смърт. Възразява, че не е установена вината на водача на процесното моторно превозно средство за настъпилото произшествие, както и релевира възражение за причиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан. Счита размера на предявения иск за завишен, с оглед принципа на справедливостта и икономическите условия в страната.

Третото лице помагач на страната на ответника - Е.Ю.П., не взима становище по предявения иск.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Фактическият състав на отговорността по чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ произтича от следните обстоятелства: настъпило пътнотранспортното произшествие на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От препис – извлечение от акт за смърт № 30 от 25.10.2016 г. на община Карлово, се установява че Ю.Т.П. е починала на 24.10.2016 г., в 11.45 ч.

По делото е безспорно обстоятелството, че към датата на пътното произшествие за лек автомобил „Мерцедес 300 ТД“ с рег. № ****** не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от  писмо изх. № 24-01-731/29.06.2017 г. от Г.Ф.до А.А.Х., с решение от 29.06.2017 г. на Управителния съвет на фонда е отказано изплащане на обезщетение.

Въз основа на представения констативен протокол, както и протокол за оглед и от  заключението на изслушаната в настоящето производство автотехническа експертиза се установява следния механизъм на пътнотранспортно произшествие:

На 24.10.2016 г. около 11,40 часа по второклА.път П-64 в района на километър 6+110 в посока от гр. Карлово към гр. Баня, се е движил лек автомобил „Мерцедес 300 ТД“ с per. № ******, управляван от Е.Ю. П., със скорост не по ниска от 96 км/ч. Пътят е бил праволинеен, платното за движение асфалтово влажно. В определен момент по неизвестни причини водачът на автомобила е завъртял волана по-рязко от необходимото наляво, от което автомобилът се е насочил наляво, но е влязъл в режим на неконтролирано странично занасяне. Насочен наляво автомобилът е преминал диагонално през лентата за насрещното движение, навлязъл и е преминал през левия затревен банкет, където е оставил 3 следи от десните си гуми и е напуснал пътя вляво. При движението се по терена вляво, когато автомобилът е бил завъртян напречно на траекторията на движението е настъпило преобръщане на дясната му страна. Така плъзгайки се по дясната си страна с покрива напред, автомобилът се е ударил със задната част на тавана си в дебелия ствол на масивно дърво. Ударът е бил силен със скорост около 70 км/ч., затова задната част на тавана се е деформирана силно в посока към пода на автомобила и е навлязла в жизненото пространство на пътниците от задната седалка, като е достигнала ниво по- ниско от нивото на стъклата на задните врати и задните калници, до степен, че цялата конструкция на купето се е огънала и подът се е свлякъл надолу. Практически задната част на тавана е притиснала ударно пътниците от задната седалка и им е нанесла тежки телесни увреждания, които за пътуващата на задната седалка Ю.Т.П. са се оказали смъртоносни.

Причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, който е завъртял волана по-рязко от необходимото и го е насочил наляво до напусне пътя със неконтролируемо странично занасяне. Каква причина да се стигне до такова действие с волана, не може да се определи само по технически път.  По делото няма данни, поради каква причина водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ при движение на прав участък е загубил контрол над управлението на автомобила.

            Съгласно заключението на медицинската експертиза, изслушана в настоящето производство, по време на произшествието Ю.Т.П. е получила следните травматични увреждания: политравма, кръвонасядания по кожата на гръдния кош в дясната гръдна половина; напречно счупване на гръдната кост; множество счупвания на ребра; обширно разкъсване на паренхима на белите дробове, разкъсване на слезката и множество фрактури, описани в експертизата. В резултат на масивната остра кръвозагуба е настъпила смърт на мястото на произшествието. Най – вероятно, с оглед морфологията на травматичните увреждания, Ю.Т.П.е била с поставен предпазен колан.

            Свидетелят Й.Р.Д.сочи, че е познавал Ю.и А.и са живеели съвместно в Дълго поле. А. е приел тъжно смъртта й и все още тъжи за нея. Ю.е  гледала и детето на А. от първата му жена и е била много добра по характер.

            В настоящето производство, в тежест на ищеца е да установи, че има вземане за непозволено увреждане, както и че по смисъла на раздел ІІІ, от ППВС № 4/25.05.1961 г. е съжителствал на съпружески начала с починалата Ю.Т.П. към момента на деликта и има право на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ КЗ, доколкото не е установена причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие, а отделно от това и трайно установени отношения на съжителство между ищеца и починалата.

Следователно не е възникнало задължение за ответника Г.Ф.за обезвреда на сочените от ищеца вреди. Следователно искът следва да бъде изцяло отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва от датата на деликта.

При този изход на делото, на ответника Г.Ф.следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 350  лв. – за възнаграждение за юрисконсулт, определен съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 400 лв., сторени разноски за изготвяне на експертизи в настоящето производство.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.А.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д., гр. София, бул. „******№ ******, срещу Г. фонд, ***, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ, за  сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на 24.10.2016 г., на път II-64, между гр. Карлово и гр. Баня, в област Пловдив, на км. 6+110 м, при което  е причинена смъртта на Ю.Т.П., по вина на Е.Ю.П., при управление на лек автомобил „Мерцедес 300 ТД“, с рег. № ******, за което превозно средство не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законна лихва от датата на деликта – 24.10.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д., гр. София, бул. „******№ ******, да заплати на Г. ф., ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 400 лв. - разноски  за експертизи и сумата от 350 лв. -  разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е постановено при участието на Е.Ю.П. с ЕГН **********,***,  трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  СЪДИЯ: