№ 738
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101187 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е.Л.Г. срещу „ОТП Факторинг
България““ ЕАД, с която се иска да се признае за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на
ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1234/2013 г.
на ПРС, както следва: сумата в размер на 15901,91 лева, представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., по който ищцата се
задължила като поръчител и солидарен длъжник, сумата от 4304,62 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 03.03.2013 г., сумата от
1604,46 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2011 г. до
03.03.2013 г. и законната лихва за забава върху главницата от 15 901,91 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 668.11 лева и ДТ в размер на 441,22 лева,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20131720403036 по
описа на ДСИ при ПРС. Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в
срока по чл. 131 ГПК, с който признава исковете като основателни, като сочи, че не е
дало повод за завеждане на делото. Претендира разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание от 10.06.2022 г. ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител, е направила искане за постановяване на решение при признание на иска
по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 15901,91 лева, представляваща главница по договор за
кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., по който ищцата се задължила като
поръчител и солидарен длъжник, сумата от 4304,62 лева, представляваща договорна
1
лихва за периода от 20.04.2011 г. до 03.03.2013 г., сумата от 1604,46 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 03.03.2013 г. и
законната лихва за забава върху главницата от 15 901,91 лв., считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 668.11 лева и ДТ в размер на 441,22 лева, които вземания
то е придобило въз основа на договор за продажба на вземания от 03.07.2013 г. от
кредитора *******, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни, като
ответникът обосновава искането си с твърдението, че е признал иска и не е станал
повод за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по
делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде
уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания
случай, съдът намира, че не са налице и двете предпоставките на посочената
разпоредба по следните съображения:
Спорът е породен във връзка с образувано срещу ищцата изпълнително дело.
Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава
повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим
само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен
лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително
изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре
занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен
интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването
на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
2
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска.
В този смисъл са Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о. и Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019
г., IV г. о.).
Съобразявайки тези постановки, настоящият съдебен състав намира, че дори и
при прекратено изпълнителното дело, след като ответникът разполага с изпълнителен
титул, макар и признал иска, не му се дължат разноски.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна
такса от 922,34 лева. както и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., чието
заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от
08.02.22г., който размер е определен съобразно предвидения минимален размер в чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. В този смисъл възражението за
прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, доколкото се присъжда
минимален размер на възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Е.Л.Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, че НЕ ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 15, Мецанин, сумата в размер на 15901,91 / петнадесет хиляди
деветстотин и един лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., по който
ищцата се задължила като поръчител и солидарен длъжник, сумата от 4304,62 /четири
хиляди триста и четири лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 03.03.2013 г., сумата от 1604,46 /
хиляда шестстотин и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ лева,
3
представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 03.03.2013 г. и
законната лихва за забава върху главницата от 15 901,91 лв., считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 668.11 /шестстотин шестдесет и осем лева и единадесет
стотинки/ лева и ДТ в размер на 441,22 / четиристотин четиридесет и един лева и
двадесет и две стотинки/ лева, които вземания ответникът е придобил въз основа на
договор за продажба на вземания от 03.07.2013 г. от кредитора ****** поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 15, Мецанин, ДА ЗАПЛАТИ на
Е.Л.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, сумата в размер на 2122,34 /
две хиляди сто двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ лева – разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4