РЕШЕНИЕ
№ 386
30.11.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 13.11.2018г., в състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 552 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от „Ивико“ЕООД срещу
Решение № 654 от 19.06.2018г., постановено по гр. д. № 3515/2018г. по описа на Пернишки
районен съд, с което е уважен предявеният
срещу жалбоподателя иск по чл. 79 ЗЗД във връзка с чл.
266 от ЗЗД и чл. 286 ТЗ за заплащане на
възнаграждение по договор за предоставяне на интернет достъп в размер на 16720.01
лева и лихва за забава в размер на 1639,92 лева и законна лихва върху
главницата от 14.06.2017г.
Твърди се неправилност на решението поради процесуални
нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва се извод на ПРС, че жалбоподателя е направил
възражение за погасяване на задълженията си чрез плащане към публичен
изпълнител по запор наложен върху вземането на ищеца.
Твърди се, че жалбоподателя ответник никога не е
твърдял плащане чрез превод към НАП.
Развити са съображения за възможностите на НАП да
събира публични вземания чрез запор на вземания на задължените лица и че
жалбоподателя е изпълнил разпореждане от НАП за превод на сума към НАП.
Твърди се, че представените запорно съобщение и разпореждане
за изпълнение от НАП имат електронен подпис и доказват, че са с издател НАП.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен състав на съда, в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата, в изискуемата от закона форма и
реквизити и в рамките на заявените с исковата молба претенции. По отношение на
правилността на решението ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна между страните не е спорно, че са
имали договорни отношения по договор за услуга-предоставяне на достъп до интернет.
Ответника не е оспорил, че услугата, за която са
издадени приложените по делото фактури е предоставена реално. Няма спор и по
твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че е получил запорно
съобщение от НАП. По същество единственото възражение в отговора на исковата
молба е срещу твърдението за липса на плащане.
В отговора на исковата молба на стр. 2, абз. 1, изр.
последно е заявено: „Неоснователни обаче се явяват твърденията на ищеца, че
претендираната сума не е платена.“
Това твърдение по същество е твърдение за извършено
плащане.
Следващите два абзаца излагат твърдения за получено и
изпълнено от ответника запорно съобщение за запор върху вземанията на ищеца към
ответника и твърдение, че е изпълнен запора и е превел запорираните суми към
НАП.
Абсолютно правилно ПРС е квалифицирал така направените
изявления като възражение за извършено плащане чрез превод на сумата по запор
наложен от НАП, което плащане би имало погасителен ефект в отношенията между
страните по настоящото дело.
Оплакванията в жалбата в тази връзка напълно
противоречат на твърденията на ответника в отговора на исковата молба.
Всъщност ако се възприеме тезата в жалбата на
ответника, че той не твърди плащане, тогава не е ясно какво е неговото
становище по този въпрос и практически липсва оспорване на ищцовата теза за
липса на изпълнение на задължението за плащане.
Развитите в жалбата съображения за последиците от
полученото от ответника-въззивник запорно съобщение касаят само част от тези
последици.
Въззивника пропуска факта, че по изричната разпоредба
на чл. 206, ал. 1 от ДОПК запорът произвежда действието по чл. 508 от ГПК.
Тоест ответника като трето задължено лице по смисъла на тези разпоредби е бил
длъжен в едноседмичен срок да заяви пред публичния изпълнител дали оспорва
вземането – да заяви дали има или няма задължения към ищеца в случая. А
съгласно чл. 230, ал. 3 ДОПК вземането се счита за ликвидно и изискуемо ако
третото задължено лице плати на НАП. Отделно според ал. 2 то е ликвидно и изискуемо
ако се признае пред публичния изпълнител, а в приложеното по делото на ПРС на
л. 65 запорно съобщение от публичен изпълнител е вписано, че има признание от
третото лице на вземането (сиреч от ответника), което писмено доказателство е
приложено от самия ответник. В делото няма твърдения от ответника, че е оспорил
по какъвто и да било начин пред публичния изпълнител съществуването на
вземането.
Извода следователно е, че в случая ответника не
оспорва вземането, а твърди именно, че е платил на НАП и затова не дължи на
ищеца. В същият смисъл са и изявленията в хода на устните състезания пред ПРС
на адв. Ф..
Правилно обаче
ПРС е приел, че плащане към НАП не е доказано. ПРС е дал надлежни указания в
тази връзка с определението от 04.05.2018г., но никакви доказателства в тази
насока не са представени от ответника.
При така събраните доказателства и изложените
твърдения на страните ПРС правилно е приел, че иска е основателен, защото не се
оспорва съществуването на вземането предмет на делото, а не е доказано
твърдяното негово изпълнение от ответника при негова доказателствена тежест.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на ПРС решението следва да се потвърди.
При този изход на делото на ответника не се дължат
разноски.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лева за въззивното дело - реално платени
видно от отбелязването в представения пред ПОС Договор за правна защита.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 654 от 19.06.2018г., постановено
по гр. д. № 3515/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което е уважен
предявеният от „Глобъл комюникейшън нет“АД срещу „Ивико“ЕООД иск по чл. 79 ЗЗД
във връзка с чл. 286 ТЗ за заплащане на възнаграждение по договор за
предоставяне на интернет достъп в размер на 16720.01 лева главница и лихва за
забава за периода 20.06.2015г.-10.02.2017. в размер на 1639,92 лева и законна
лихва върху главницата от 14.06.2017г.
ОСЪЖДА „Ивико“ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление в гр. Перник, ул. „Балчик“24 ДА ЗАПЛАТИ НА „Глобъл комюникейшън
нет“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „Стефан Веркович“ 3, ет.4, офис 5
сумата от 1200,00- разноски за адвокатски хонорар за въззиввното производство.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1, пр. 2 от ГПК поради търговския характер на делото.
Председател : Членове: 1. 2.