№ 3551
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20231110203523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебно решение в частта
за разноските.
Съдебното производство е образувано по жалба на И. К. И., чрез адв. Т. Г.
от МАК срещу наказателно постановление № СО-Т-И-22-10-100/30.06.2022 г.
на зам. кмета на Столична община.
В хода на съдебното производство пред СРС жалбоподателката не е била
представлявана от процесуален представител, като упълномощеният от нея
адвокат Т. Г. е изготвил и депозирал жалбата и е депозирал писмено
становище по делото. Със същото е направено и искане за присъждане на
разноски, като е приложен списък на разноските и договор за правна помощ.
С постановеното по делото съдебно решение №2736 от 09.06.2023 г. по
АНД №3523/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав съдът е отменил
процесното наказателно постановление, като е уважил частично направеното
искане за присъждане на разноски в размер на 100 лв. и е отхвърлил в
останалата му част до пълния предявен размер от 400 лв. Като в случая не е
налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение, за което е
изпратено съобщение и получено от адв. Т. Г. на 16.06.2023 г., а именно на
1
14.06.2023 г. е постъпила молба от жалбоподателката И. чрез адв. Т. Г. с
искане за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на
сторените разноски в размер на 400 лв., които е направила в реален размер.
Не е постъпил по делото писмен отговор в срока, който е даден от съда по
чл.248, ал.2 от ГПК от процесуален представител на СО.
Като взе предвид доводите на адв. Т. Г., поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира,
че се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
поради следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144
от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на
ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който
във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът
се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са
поискани от упълномощен от жалбоподателя адвокат в писмена форма.
Налице е устно възражение за прекомерност на същите в съдебно заседание,
но не е налице писмено такова в нарочна молба в срока по 248, ал.2, във вр. с
ал.1 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото
е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения за неуважаване
на претендираните разноски. Но са налице основания за пререшаване на
казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно
разноските, доколкото се установи пропуск, а именно в мотивите на съдебния
акт е посочено, че половината от наложената административна санкция, която
е глоба в размер на 300 лв. е 150 лв., съгласно посоченото в чл.18, ал.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и този размер следва да бъде уважен. В решението е посочена
сумата от 150 лв., но е допусната техническа грешка след това и размерът,
който е уважен е 100 лв., за който е осъден и наказващия орган. Предвид
което следва да се допълни съдебното решение и наказващия орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателката И. сумата в размер на 150 лв. за
2
разноски по делото.
Относно изложените твърдения в искането, с което е налице позоваване на
съдебни актове на ВАС, то следва да се посочи, че същите касаят
административни дела, а това на ВКС гражданско дело. Предвид което в тези
производства приложими са правилата на ГПК и АПК относно процесуалното
представителство, поради което и в тези производство се вземат предвид
изразените писмени становища и защити, като не е необходимо явяването на
адвоката в съдебна зала. Следва да се отграничи, че процесуално
представителство по дела от наказателен и административнонаказателен
характер не са приравнени на тези от административен и граждански
характер. В производствата по наказателни дела и такива от
административнонаказателен характер пледоарията се излага в устна форма.
Приложими са правилата на НПК, включително и на основание чл.84 от
ЗАНН за неуредените случаи, поради което и производството пред въззивната
инстанция, какъвто е първоистанционния СРС по този тип дела съобразява
нормите на НПК. Въззивният съд по административнонаказателните дела не
взема предвид писмени становища и писмени защити, каквито са допустими в
гражданския и административния процес. Следва да се посочи,
че въззивната инстанция е такава по същество, където се осъществяват
редица процесуални действия по провеждане на защитата, в т.ч. обосноваване
на исканията и събиране на доказателства. Съгласно посоченото в мотивите
на Тълкувателно решение №2/2009 г. по т.д. №7/2008 г. на ВАС
„Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и
наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни
дела“. В Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС се
излага, че: „Обжалването на наказателното постановление пред районния съд
е продължение на административнонаказателното производство, с него се
поставя началото на следващата, незадължителна фаза от неговото развитие,
в която спорът следва да бъде решен от съда по същество, както и че „Макар
и да се приема в съдебната практика, че дейността по административно
наказване е форма на административна дейност, това не приравнява
наказателното постановление по същност и правни последици на
административен акт (т. 1 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС, ОСГК и ВАС, ОСК), нито
3
подчинява производството по издаването и обжалването им на едни и същи
принципи с еднакво проявление.“
Като за пълнота, че е налице разграничение между административните и
административнонаказателните дела следва да се отчете и преценката, която
прави ЕСПЧ дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Те приемат като критерии: каква е квалификация на деянието
по националното право; какъв е характер и естество на нарушението; какъв е
вида и тежестта на предвиденото наказание. Като ЕСПЧ приема, че
процедурата има наказателен характер, дори при наличието само на един от
посочените критерии.
В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателката в производството по делото не е осъществено по смисъла
на НПК и ЗАНН. Упълномощеният надлежно адвокат, на когото е изплатено
възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и
съдействие от 05.04.2023 г., в размер на 400 лв. не е представлявал
жалбоподателката в съдебна зала, не е изразил становище по реда на
провеждане на производството, включително дали ще желае делото да се
разгледа по чл.63б от ЗАНН, не е правил доказателствени искания в хода на
съдебното следствие, не е участвал при разпита на свидетелите, не е изложил
становище по същество устно и непосредствено пред съда. Същият е изготвил
единствено жалба и писмено становище, а последното както се посочи по-
горе няма процесуална стойност по делата от административнонаказателен
характер. Съдът не може да се меси в договорните отношения между адвокат
и клиент, но преценя дали и кога упълномощеният адвокат е осъществил
права на процесуално представителство в съдебна фаза.
Относно позоваването в искането на нормата на чл.29 от Закона за
адвокатурата, следва да се посочи, че етичните правила, каквито са
„уважение“ и „съдействие“ са различни от процесуалните правила, по които
се провежда разглеждането на делата. При провеждането на настоящето
производство липсват данни за неуважение към адв. Т. Г. и неоказано
съдействие по делото на адвокат Т. Г.. Нещо повече установи се, че същият е
подал настоящето искане два дни преди да му бъде връчено съобщение за
постановеното съдебно решение, като липсват данни по делото, че на
адвоката е предоставен електронен достъп до делото.
4
Настоящият съдебен състав поддържа становището си, че процесуално
представителство по делото не е осъществено, а единствено правна помощ
чрез изготвяне на жалба до въззивен съд.
Отново за пълнота следва да се посочи, че в Решение №2736 от 09.06.2023
г. настоящият състав се позовава на Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не както се твърди в
т.4 и т.5 на разглежданото искане „Закона за минималните адвокатски
възнаграждения“. Не на последно място и че договорът за правна помощ,
приложен на л.32 от делото е сключен с адв. Т. Г. на 05.04.2023 г. за изготвяне
и подписване на жалба до СРС срещу наказателното постановление, а
жалбата е депозирана чрез наказващия орган до съда на 17.02.2023 г. въз
основа на общо упълномощаване от жалбоподателката с пълномощно на л.11
от делото.
Ето защо молбата следва да се уважи частично и наказващия орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 150 лв., а
не както е постановено с решението в размер на 100 лв., поради допусната
техническа грешка в съдебния акт относно разноските.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА частично молбата на жалбоподателката И. К. И. чрез адв. Т. Г. с
искане за изменение на решение №2736 от 09.06.2023 г., постановено по АНД
№3523/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ №33, с ЕИК/БУЛСТАТ ********* за разноски по
делото пред въззивен съд, а именно адвокатско възнаграждение в размер на
150 (сто и петдесет лева) лв., които следва да заплати на жалбоподателката И.
К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. *********.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на жалбоподателката в останалата му
част до пълния предявен размер от 400 (четиристотин лева), като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София
5
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6