Определение по дело №328/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 109/03.12.2013 г., постановено по гр. д. № 44/2013 г., Кърджалийския районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж от 12.09.2011 г. досежно авторство на Г. Х. и по съдържание и го е приобщил към доказателствата по делото. Обявил е на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за окончателен предварителния договор от 19.07.2011 г. за учредяване право на строеж, по силата на който Н. М. Б. К. и Г. Х. К., двамата от гр. Кърджали, са учредили на С. Н. Б. от гр. К., правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 40909.111.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК с административен адрес в гр. К., кв. „В.", ул. „А.” № *, със стар идентификатор УПИ VI, отреден за имот с пл. сн. № 5788, кв. 96, с площ 596 кв.м., по документ за собственост, трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояването 10 м., при граници: ПИ №40909.111.12, ПИ № 40909.111.86, ПИ № 40909.111.1 и ПИ № 40909.111.5, 40909.11.10, за построяването в имота на четири сгради- жилища № 1, 2, 3 Þ 4, подробно описани по етаж, квадратура, граници, разположение, припадащи се идеални части от общите части на сградата и от площта на ПИ, като си запазили правото на собственост върху идеална част от описания поземлен имот и правото на строеж за Жилище № 1. С решението съдът дал 6- месечен срок на С. Н. Б., да извърши отбелязване на решението в Службата по вписванията, съгласно чл. 115 ал. 2 ЗС и е осъдил същата да заплати в приход на О. К. сумата 1411.86 лв. на основание чл. 45 във връзка с чл. 47 ал. 2 от ЗМДТ, както и да заплати по сметка на Районен съд Кърджали дължимата нотариална такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси в размер на 551.38 лв.Наредил е да се впише възбрана върху учреденото вещно право на строеж до заплащане на разноските по прехвърлянето му като препис от решението се изпрати служебно на Службата по вписванията при Районен съд Кърджали за вписване на възбраната. Постановил е препис от решението да се издаде на ищеца след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и държавна такса, както и на удостоверения от О. К. и от съответната Данъчна служба в гр. К., че са изплатени данъците и другите задължения на Н. М. Б. К. и Г. Х. К., двамата от гр. Кърджали, към Общината и Държавата, съгласно чл. 115 ал. 3 ЗС. С решение са присъдени разноски в полза на С. Н. Б. от гр. Кърджали.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Н. М. Б. К. и Г. Х. К., двамата от гр. К., които чрез пълномощника си А. Т. Б. го обжалват изцяло като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат подробни съображения. Счита се, че не е налице основание за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като не съдържал съгласие на страните за конкретния предмет на окончателния договор за учредяване право на строеж; правото на строеж вече било упражнено и не можело да бъде предмет на сделка; предварителният договор бил прекратен и не обвързвал валидностраните. Изводът на съда за недоказаност на протокола за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретен строеж от 12.09.2011 г., бил направен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът допуснал съдебно- графологична експертиза с участие на вещо лице- графолог, а била изготвена съдебно- почеркова експертиза от вещо лице експерт- криминалист, което нямало необходимите специални знания и компетентност на графолог. Заключението било оспорено и била допусната допълнителна експертиза с участието на същото вещо лице, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изготвената съдебно- почеркова експертиза от 10.06.2013 г., отново била оспорена поради липсата на квалификация „графолог” на вещото лице. Тези нарушения накърнявали правото на защита на ответниците и обосновавали неговата отмяна. Твърди се, че за да бъде обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, един предварителен договор за учредяване право на строеж срещу изграждане на обекти в сграда, били необходими няколко кумулативни предпоставки, а в случая договорът не съдържал необходимите елементи- не се установило да е подписан допълнителен анекс, който да съдържа индивидуализация на обектите, при което страните не са постигнали съгласие по съществен елемент от договора за учредяване право на строеж и договора не можело да бъде обявен за окончателен поради липса съгласие на страните. Съдът необосновано приел, че обектите били индивидуализирани в чл. 1 от договора според изработен инвестиционен проект. Твърди се още, че в доклада по делото, на ответниците не била указана доказателствената тежест за установяване на наличие на удостоверение за степен на завършеност на обекта по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, при което решението било постановено в нарушение на процесуалните правила и служебното начало в процеса. В хода на процеса се установило, че учреденото право на строеж вече било упражнено /обектите били изградени в груб вид и е поискано издаване удостоверение по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ/, при което грубият строеж вече можел да бъде годен обект само на право на собственост, но не и на право на строеж. Неправилен бил и извода на съда, че правото на строеж не било прехвърлено без основателна причина. Неточното изпълнение от страна на ищцата се установило безспорно от ангажираните по делото доказателства. Съдът приел, че е налице забава от страна на ищцата при изграждане на обекта, но необосновано приел същата за недостатъчно основание за прекратяване на предварителния договор, упражнено от ответниците. Неприемливо било и обстоятелството, че в Разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г. ищцата фигурирала като възложител на процесния обект, без на същата да са били учредени вещни права. Съдът се позовал на решение на ВКС по чл. 290 от ГПК от 2010 г., което било в противоречие с най- новата практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. Искането е да се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови друго, с което бъде отхвърлен предявения иск и се признае за доказано оспорването на документа от ответниците. Претендират се разноски и се представя списък по чл. 80 ГПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в писмено становище, като се излагат сходни съображения.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. Н. Б. от гр. К, чрез упълномощения адвокат Н. П., в който са изложени съображения за правилността на атакуваното решение и се иска неговото потвърждаване. Посочва се, че твърдението за липса на квалификация „графолог” на вещото лице Н. Я. било голословно, което в съдебно заседание потвърдило налична квалификация „графолог” и не било отстранено от изготвяне на експертизата от съда. Правилно съдът приел, че обектите са достатъчно индивидуализирани в договора и изпълнени на место, отговаряли на договореното между страните и, че правото на строеж не е прехвърлено без основателна причина. Твърди се, че към момента на предявяването на иска и към момента на вписване на исковата молба, правото на строеж не било осъществено. Обстоятелството дали С. Б. правилно била вписана като възложител в разрешението за строеж, което било влязло в сила, не било гражданско- правен спор и то било известно на Г. Х.. По негово искане и на Н. К., била издадена допълнителна заповед, с която Н. К. била допълнена в разрешението за строеж, в качеството на съпруга на Г. К., тъй като предварителния договор бил сключен по времето на техния брак. Счита се, че причината за несключването на окончателен договор била в поведението на жалбоподателите, които при последното им явяване на 06.12.2012 г. пред нотариус не са представили данъчни оценки за правото на строеж, а и по време на разглеждане на делото не представили такива, което показвало, че са нямали желание да учредят правото на строеж. Поддържа се и това, че твърдението, че договорът е прекратен с нотариалната покана, която е връчена на ответницата по жалбата след депозиране на исковата молба в съда, и след вписването й в Агенцията по вписванията, било несъстоятелно, тъй като поканата била отправена с оглед нуждите на делото и, че желанието на ответниците по делото не било действително договорът да бъде прекратен. В съдебно заседание и в писмена защита се излагат подробни съображения. Претендират се разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор. Исковата молба е постъпила в съда на 09.01.2013 г. и е вписана в АВ- служба по вписванията- Кърджали на 16.01.2013 г.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответниците сключили на 19.07.2011 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу изграждане на самостоятелни редови къщи с паркоместа с нотариална заверка на подписите с рег. № 2841/19.07.2011 г. и № 2843/19.07.2011 г. на нотариус Ел. К., рег. № 280 на НК. По силата на договора ответниците като собственици на поземлен имот с идентификатор 40909.111.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК с административен адрес гр. К., кв. „В.”, ул. „А.” № *, със стар идентификатор: пл. сн. № 5788, кв. 96, парцел: УПИ VI, при съседи: 40909.111.12, 40309.111.86, 40909.111.1, 40909.111.5, 40909.11.10, за който имот притежавали н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 131, том VIII, рег. № 16728, н. д. №1513/2009 г. на помощник- нотариус по заместване Ант. Грозева при К. Димитров рег. № 020 на НК, вписан в служба по вписванията гр. Кърджали Вх. Рег. № 4365/22.12.2009 г., акт № 128, том 17, д.о № 3419/00 г., партидна книга стр. 6991, 12243, 28218, учредили на ищцата правото да построи двуетажна многофамилна жилищна сграда, състояща се от четири жилища, подробно описани в договора като си запазили правото на собственост върху идеална част от поземления имот и правото на строеж за жилище № 1. Ищцата, съгласно сключения предварителен договор имала задължения да изгради изцяло и със свои средства, труд, материали, предвидените по КЗСП и по одобрен архитектурен проект жилища с паркоместа и да предаде на ответниците в собственост жилище № 1, да изработи архитектурен проект, цялата останала строителна документация на сградите, оформянето на цялата техническа документация в т.ч. и получаването на строително разрешение, както и всяка друга организационна дейност по изграждането на строежа, и за своя сметка да оформи вертикалната планировка на целия имот. Съгласно т. 8 от предварителния договор, ответниците се задължили да прехвърлят по нотариален ред правото на строеж върху съответните идеални части от имота и съответните обекти на приемателя в едномесечен срок от одобряването на архитектурния проект и издаване на разрешение за строеж. Ищцата твърди, че изпълнила задълженията си по предварителния договор, като получила одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект и разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г. на Г. а. на О. гр. К, като едномесечния срок за изповядване на сделката учредяване на право на строеж срещу изграждане на самостоятелни редови къщи с паркоместа с нотариален акт бил изтекъл на 17.09.2011 г. Твърди и, че на основание издаденото разрешение за строеж и дадената строителна линия и ниво, изграждането на обектите, предмет на предварителния договор за учредяване на суперфиция от 19.07.2011 г. започнало, като ответниците отказали на ищцата изповядване на сделката при нотариус Д. Г. под предлог, че издаденото разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г. страдало от порок- било издадено на името на Г. Х. К. и С. Н. Б. и следвало да бъде поправено преди реализирането на сделката. Н. Д. Г. съставила констативен протокол на 06.12.2012 г. в 11.30 ч., в който отразила, че в нотариалната кантора били представени всички необходими документи за нотариален акт- отстъпване право на строеж върху недвижим имот, с изключение на данъчна оценка на правото на строеж. Иска се да се постанови решение, с което да се обяви за окончателен сключения между страните на 19.07.2011 г. в гр. Кърджали предварителен договор за учредяване право на строеж с нотариална заверка на подписите на договарящите с рег. № 2841/19.07.2011 г. и № 2843/19.07.2011 г. на нотариус Ел. К., рег. № 280 на НК.

Първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж от 12.09.2011 г. досежно авторство на Г. Х. и по съдържание, а именно, че възложителите не са присъствали на срещата на 12.09.2011 г.

Тази инстанция споделя изцяло приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от заключенията на вещите лица Н. Я. и Е. Я., както и направените изводи на съда като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението.

Установено е по делото, че ищцата и ответниците са страни по валиден договор, по силата на който те се съгласили да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж върху поземлен имот, собственост на ответниците, за построяването на четири жилищни сгради с паркоместа, като ответниците си запазили правото на собственост върху идеална част от поземления имот и правото на строеж за Жилище № 1, което следвало да бъде изградено и допълнително индивидуализирано с анекс след изготвянето и одобряването на архитектурен проект. В предварителния договор страните уговорили подробно предмета, сроковете за изпълнение, правата и задълженията си.

В изпълнение на договора, на 20.07.2011 г. бил сключен Договор за проектиране между ищцата като възложител и „Е. Д. Е. П.” ОО─, гр. К., по силата на който ищцата възложила на проектанта проектиране във фаза „Технически проект” на „Двуетажна многофамилна жилищна сграда в процесния имот. На 17.08.2011 г. било издадено разрешение за строеж с № 187 на възложителя/собственика/ Г. К. и С. Б. за обект „Двуетажна многофамилна жилищна сграда в УПИ VІ- 5788, кв. 96 по плана на кв. „В.” гр. К., влязло сила 02.09.2011 г. Строителните дейности били възложени с договор от 04.09.2011 г. на „М- К.- М. М.”- гр. К. На 12.09.2011 г. бил сключен Договор за упражняване на строителен надзор, изготвяне на технически и енергиен паспорт между „Т. Ко.” ЕООД, гр. К. като изпълнител и С. Б., като възложител на строеж- Двуетажна многофамилна жилищна сграда в УПИ VІ- 5788 кв. 96 гр. К.. На 12.09.2011 г. в присъствието на ответника Г. К. и ищцата като възложители, представител на консултант /строителен надзор/ „Т. К.” ЕООД, гр. К. и на строителя „М-К.”, гр. К., и служител на общинската администрация А.. С., бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На същата дата в присъствието също на ответника Г. К. и ищцата С. Б., представител на „Т. К.” ЕООД, гр. К., на строителя „М- К.” гр. К. и на п. а. Р. Х., бил съставен Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж, с който било извършено предаване и приемане на одобрения проект на строеж „Двуетажна многофамилна жилищна сграда” в процесния имот, състоящ се от архитектурна част, конструктивна част, проектни части на инсталациите и на разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г. Заверена била и заповедна книга от надзорника и били извършени множество строително- монтажни работи. На 02.11.2012 г. ищцата и „М- К.- М. М.”, гр. К., сключили допълнително споразумение към договора за строителни дейности, по силата на който изпълнителят следвало да продължи строителните дейности до груб строеж и да извърши довършителните работи, мазилки, замазки и външно саниране.

На 02.11.20012 г. ищцата поканила с нотариална покана, връчена на ответниците на 06.11.2012 г. в 7- дневен срок от получаване на поканата, същите да й прехвърлят по нотариален ред правото на строеж върху съответните идеални части от имота и обектите, определени за нея като приемател. С Констативен протокол от 13.11.2012 г. в 14 ч. н. Д. Г. удостоверила, че пред нея се явила ищцата, на която бил връчен отговор на нотариалната й покана, съставен около 11 ч. същия ден от ответниците, с който изискали от ищцата предоставянето на цялата строителна документация,свързана с изграждането на обектите. С Констативен протокол № 2/13.11.2012 г. в 14 ч., същият нотариус удостоверил, че не бил сезиран от ищцата за изповядване на сделка за прехвърляне на право на строеж. На 27.11.2012 г. ответниците поканили с нотариална покана ищцата, връчена й същия ден, на 06.12.2012 . в 11 ч. за сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж. С констативен протокол от 06.12.2012 г. в 11.30 ч., нотариус Д. Г. удостоверила, че в нотариалната кантора се явили страните по делото, като ответниците отказали планираната сделка за отстъпване правото на строеж върху недвижим имот, тъй като издаденото разрешение за строеж страдало от порок- било издадено на името на Г. К. и С. Б., което следвало да бъде поправено преди реализиране на сделката. Н. удостоверил и това, че били представени всички необходими документи, с изключение на данъчна оценка на правото на строеж, което се учредявало и запазвало.

На 18.12.2012 г. ответникът Г. К. поискал от о. К. поправянето на допуснатата грешка относно посочените възложители в Разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г. На 24.01.2013 г. на ищцата било връчено известие за прекратяване на сключения между страните предварителен договор поради несъгласуване на архитектурния проект с ответниците, неподписването му от тях, издаване на строително разрешение на името на ответника Г. К. и ищцата, некачествено строителство, спрени строителни работи и неспазване на крайния срок за построяване на сградите- 19.01.2013 г.

На 25.03.2013 г. бил съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията „двуетажна многофамилна сграда” с възложители ищцата и ответника К..

С оглед на изложеното съдът приема, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора- изградила е изцяло и със свои средства, труд и материали, предвидените по КЗСП и одобрен инвестиционен проект процесните жилища с паркоместа, изработила е архитектурен проект, цялата строителна и техническа документация, получила е строително разрешение и за своя сметка е оформила вертикалната планировка. Извършеното строителство било монолитно. Налице е идентичност на обектите по Предварителния договор за учредяване правото на строеж с архитектурния проект, строителното разрешение и построената на място сграда. Извършените СМР били в много добро състояние със степен на завършеност- груб строеж /в. л. Я./. Установено е също, че обектът бил готов през м. ноември 2012 г., а на 25.03.2013 г. бил съставен Акт, образец 14 за приемане на конструкцията. Протокол по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ от общинската администрация, не бил съставен.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесното правоотношение съществува и искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен, като бъде обявен за окончателен сключеният предварителен договор.

Довода на жалбодателите, че липсва съгласие на страните относно съществен елемент от договора поради липса на допълнителен анекс за индивидуализация на обектите, съдът намира за несъстоятелен. Действително такъв анекс липсва, но не може да се приеме, че в случая липсва индивидуализация на обектите. И това е така, тъй като съгласно чл. 3 от раздел I от Предварителния договор, обектите са индивидуализирани според изработен инвестиционен проект. В този смисъл съдебната практика е еднопосочна, че в предварителния договор е достатъчно всяко описание на обещания имот, което с оглед на обстоятелствата и отношенията между заинтересованите при извършването на сделката, го индивидуализира по несъмнен начин, както е в случая. Още повече, че е установена идентичност на обектите по предварителния договор с одобрения архитектурен проект и построената сграда, както и с издаденото строително разрешение, с които на 12.09.2011 г. ответникът К. се е запознал и не е възразил. Ето защо, съдът не споделя възражението на ответниците, че сключеният предварителен договор не съдържа всички необходими елементи, изискуеми за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот.

Съдът не приема и твърдението на ответниците, че едва на 06.12.2012 г. им станало известно съдържанието на разрешението за строеж и установили, че за възложител е вписана ищцата вместо ответницата Н. Б. В тази връзка следва да се посочи, че оспорването на подписа на ответника К. не е доказано, същият е бил запознат със съдържанието на строителното разрешение и не е възразил. Същият е подписал и протокола от 12.09.2011 г. за откриване на строителна площадка, когато е бил подписан и Протокола за предаване и приемане на одобрения проект и разрешението за строеж. Ответниците са възразили срещу съдържанието на строителното разрешение едва след повече от година, когато са правени постъпки за оформяне на сделката за отстъпване на правото на строеж и когато обектът вече е бил пред завършване. Следва да се посочи и това, че ответниците, видно от констативните протоколи на нотариуса, не са представили данъчна оценка на правото на строеж, което е било в техните задължения и права като собственици на земята. Освен това, по делото не се установява с така издаденото разрешение за строеж, правата на ответниците да са били нарушени. Впрочем, от изложеното може да се направи извода, че именно ответниците се опитват да черпят права от своето неизправно поведение.

Установеното по делото забавяне от страна на ищцата по отношение на съставянето на Акт обр. 14, не може да се приеме като достатъчно основание за прекратяване на Предварителния договор, упражнено от ответниците, а и в случая не се установява наличието на предпоставките за прекратяване на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. Още повече, че известието за прекратяване на договора е отправено след образуване на делото и вписване на исковата молба в Агенцията по вписвания, което дава основание на съда да приеме, че то е направено с оглед нуждите на процеса и по този начин страната се опитва да черпи права от своето неправомерно поведение. В тази връзка следва да се посочи, че едномесечния срок за изпълнение на задължението на ответниците за прехвърляне правото на строеж върху съответните идеални части от имота и съответните обекти, течащ от одобряване на архитектурния проект и издаване на разрешение за строеж, което влязло в сила от 02.09.2011 г., е изтекъл на 02.10.2011 г., но правото на строеж не било прехвърлено без основателна причина. За да приеме това, съдът отчита, че Г. К. е присъствал на 12.09.2011 г. при съставянето на Протокола за предаване и приемане на одобрения проект за изпълнение на конкретния строеж, с който било извършено предаване и приемане на одобрения проект на строежа, състоящ се от архитектурна част, конструктивна част, проектни части на инсталациите и на разрешението за строеж № 187/17.08.2011 г. като саморъчно е подписал така съставения протокол. Освен това, ответниците и най- вече Г. К. лично и чрез роднина, е посещавал постоянно обекта и се интересувал от изпълнението му.

Несъстоятелен е и довода на ответниците, че вещото лице Н. Я. нямало нужната квалификация за извършената експертиза. И това е така, тъй като вещото лице е удостоверило своята компетентност в съдебно заседание с нужното удостоверение. Следва да се посочи и това, че по искане на пълномощника на жалбодателите е назначена съдебно- графологическа експертиза, както и допълнителна такава, а разпоредбата на чл. 201 от ГПК определя кога се назначава допълнителна експертиза и кога- повторна. За пълнота следва да се отбележи, че графологията изследва достоверността, както на саморъчни писма, така и на подписи.

Съдът не приема и довода, че правото на строеж вече било упражнено и не може да бъде предмет на сделка. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 181 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК, в което е прието, че с акта на общинската администрация се дава преценка за степента на завършеност на сградата. И след като в случая не е съставен констативен протокол по смисъла на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, когато единствено може да се твърди, че една сграда е в груб строеж, то в случая не следва да се приема, че правото на строеж е реализирано. С посочената разпоредбата законодателят е посочил крайния момент, до който може да се прехвърля право на строеж и след който трябва да прехвърля право на собственост върху отделните обекти. Несъстоятелно е в настоящия случай твърдението, че посоченото решение на ВКС било в противоречие с ТР № 1/4.05.2012 г. на ВКС по ТД № 1/2011 г. на ОСГК, което дава отговор на няколко въпроса, в т. ч. и на въпроса за смисъла на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 от ЗС като решението не отрича смисъла на разпоредбата на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, която посочва, че завършването на сградата в „груб строеж” се констатира с протокол на общинската (районната) администрация.

Несъстоятелен е и довода, че липсата на указания относно доказателствената тежест за установяване наличие на удостоверение за степен на завършеност на обекта по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, довела до постановяване на решение в нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото са събрани доказателства в тази насока.

Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на Протокола за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж от 12.09.2011 г. досежно авторство на Г. Х. и по съдържание- че възложителите не са присъствали на тази среща на 12.09.2011 г., безспорно е установено от показанията на св. М. М. и Р. Т., както и със заключението на съдебно- графологичната експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, че подписът е на ответника Г. К., и че същият е присъствал на посочената среща, на която е извършено предаване и приемане на одобрения проект на строежа и на разрешението за строеж с № 187/17.08.2011 г. със заверка на влизането му в сила. Ето защо следва да се признае оспорването за недоказано.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Представените доказателства по делото пред тази инстанция не променят направените по- горе изводи.

При този изход на делото следва жалбодателите да заплатят на ответницата по жалбата С. Б. разноските по делото за тази инстанция в размер на 2000 лв.- платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/03.12.2013 г., постановено по гр. д. № 44/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Н. М. Б. К., с ЕГН * и Г. Х. К., с ЕГН *, двамата от гр. К., ул. „Р. № * да заплатят на С. Н. Б., с ЕГН *, от гр. К., ж. к. „В.”, бл. * вх. В . * ап. * направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 2000 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/