Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2706 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Интереко" ЕООД, вписано в АВ – ТР
и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Варна, ул. „****“ №
47, представлявано от М.Г.Ч.- управител,
срещу 1/ „Централна Кооперативна Банка“ АД, вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София ул.Цариградско шосе № 87,
представлявана от Г Д.К, С М С и Г К К и
2/ ЕТ „Дионисий Е.Д." , вписан в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.Прилеп № 58, представлявано от
физическото лице –търговец – Е.Д.Т., ЕГН **********, с която са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл.
440 ал.1 от ГПК, за приемане на установено
между ищеца и ответниците, че ответникът ЕТ
„Дионисий Е.Д.", представляван от физическото лице –търговец – Е.Д.Т., не е
собственик на 2/3 идеални
части от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.**** № 47, ет. 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2, с площ от 116 кв.метра, с предназначение: „за склад“, при граници на
самостоятелния обект по кадастралната карта: на същия етаж: няма; под обекта - 10135.1506.891.5.1; над обекта – няма,
находящ се на втория етаж от Склад No 1, на две нива, представляващ сграда с
идентификатор: 10135.1506.891.5., на два етажа, с площ по кадастрална карта:
126 кв.м., при граници на цялата сграда: ул. „****“, двор, сгради No 3 и 2 в
същия имот, двор и сграда Nо 6 в същия имот, разположен в западната част на
дворното място, към ул. „****“, представляващо ПИ с идентификатор:
10135.1506.891, с площ от 585 кв.м. с отразени два самостоятелни обекта с
идентификатори: 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2.
Направени в рамките на
производството от страна на ответника „ЦКБ“ АД са следните възражения -с правно
основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД
за нищожност на процесния предварителен договор и на процесния договор за
замяна като привидни.
ИЩEЦЪТ твърди, че е
собственик на две трети идеални части от самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.891.5.1 - търговски склад с площ от 116 кв.метра, разположен на
първия етаж на сградата с идентификатор № 5, попадаща в ПИ 10135.1506.891,
както и само 1/12 ид.част от самото дворно място, в което е построена тази и
още няколко сгради, цялото с площ от 585 кв.метра с
административен адрес: гр. Варна, ул.**** № 47.
Правото
на собственост по отношение на този обект ищцовото дружество е придобило от втория ответник - ЕТ
„Дионисий Е.Д." чрез правна сделка
съобразно нот.акт № 77 том I нот.дело № 59 от 16.03.2015 година на нотариус М Т. Преди нотариалното изповядване на
сделката страните по нея сключили предварителен договор отпреди повече от
десет години, при което вторият ответник бил обещал да продаде
две трети от целия склад с площ от 116 кв.метра, находящ се на този адрес, като
при сключване на договора Е.Т. представил
нотариален акт за собственост - нот.акт № 72 том IV нот.дело № 372/23.12.2005
година на нотариус М Т и описаните в него документи на своите праводатели,
които били общо три лица - децата на предходния
собственик С, Т и П И К. Тъй като
уговорката между страните била ищците да закупят
целия имот - склада от двата му етажа, очаквали, че Т.
ще постигне съгласие с третия собственик П К, като ще изкупи и неговия дял,
след което ще прехвърли собствеността на ищците.
При сключване на
предварителния договор продавачът Е.Т.
предал на ищците владението на цялата сграда, като на първия
етаж настанили наематели, а на втория извършили
ремонт, след което той се ползвал частично
отново от техни наематели, а също така и пряко от дружеството ищец,
начиная от 2007 година, като срокът за сключване на окончателен договор бил
01.07.2007г.
Поради възникнали
разногласия между Т. и другия съсобственик, първият не
придобил целия имот, а той си останал
съсобствен.
Впоследствие бащата
на предходните собственици и техен праводател, който бил
бивш собственик на обещания на ищците по предварителен
договор имот, се е опитал да създаде правна привидност, че бил
прехвърлил на децата си не целия склад, на който бил станал собственик
в резултат на делбата, а само първия етаж от същия, но не и втория. След
поредица от неверни документирания той се е снадбил с КНА, създаващ привидност,
че е собственик на втория етаж на сградата.
При така възникналия
спор между
него и Е.Д.Т. по искане на последния било образувано
гр.дело № 495/2016 година по описа на Окръжен съд Варна, по което с
влязло в законна сила Решение № 373 от 16.03.2017г. било
прието за установено само по отношение на И Л К, че Е.Т. в качеството
си на едноличен търговец е собственик на две трети идеални
части от втория етаж на сградата. В хода на това производство реалният
бивш съсобственик П К, разпитан като свидетел на баща си, под страх от
наказателна отговорност бил заявил, че няма претенции и не бил
съсобственик на обекта с идентификатор 10135.1506.891.5.2 - търговския слад на
второ ниво на сградата.
Ищците твърдят, че не са
участвали в
това производство и съдебното решение нямало сила за тях
и било в полза на продавача им -Т.
по предварителния договор, като и по време на процеса ищците
продължили да владеят имота.
Същевременно П К
предявил спрямо ищцовото дружество
претенции да му заплащат
обезщетение за едноличното ползване на първия етаж на имота, представляващ ПИ
10135.1506.891.5.1 и с влезли в сила съдебни актове ищците били осъдени да му платят такива
обезщетения, в един от случаите в заповедно производство, а при друг от
случаите - след сключено съдебно споразумение, което представлявало
от страна на ищеца признание за правата му, но само за една
трета от първия етаж на сградата.
След като са
установили вписаната искова молба по гр.дело № 495/2016г.
на ВОС, кредиторите на едноличния търговец поискали да се насочи изпълнението
по изпълнително дело No 20158080400432
именно по отношение на втория етаж от сградата, съставляваща самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2. За
горното обстоятелство узнали при извършения на 12.06.2018г. опис
на имота, като при съставения протокол след като именно ищците били заварени в имота, съдебният
изпълнител оставил имота за управление именно на ищцовото дружество.
Твърдят, че като купувачи
по предварителен договор ищцовото дружество е във владение на
втория етаж на сградата от 2007 година, включително и към
момента на налагане на възбраната. Водените
съдебни производства били по установителни искове без тяхно
участие, а спрямо ищците производствата били за парични вземания
за първия етаж на сградата, при което не са от такова естество, че да прекъснат
или смутят владението им, което след изтичане на срока на
предварителния договор било насочено както срещу продавача им,
така и срещу всяко трето лице.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИКА Централна
Кооперативна Банка“
АД е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.
Оспорват
твърдението на ищеца, че бил придобил по давностно владение описания имот,
започнало въз основа на сключен Предварителен договор от 15.04.2007г до изнасянето му на
публична продан, което узнал от съобщение от 30.10.2018г.
Оспорват
представения Предварителен договор, като твърдят, че договорът е изцяло
симулативен -привиден, като страните по него не са желали да се проявят правните
последици по него.
Твърдят,
че ищцовото дружество е свързано лице с ответника Е.Т.,
което било видно от
следните обстоятелства:
В
учреденото трето за процеса дружество-„ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен
собственик на капитала Е.Т., управител първоначално е бил едноличният
собственик на капитала Е.Т., а през 2003г, същият е избрал за управител П Г. Д.-управител,
който е имал това качество до 16.09.2010г. П Д. бил управител и на ищцовото дружество
понастоящем. Това сочело на трайна връзка между тези две лица -П Д. и
Е.Т., повече от 15 години, като с оглед действията на „ИНТЕРЕКО" ЕООД ,
следвало да се приеме, че това дружество изцяло
действало в интерес на длъжника по кредита
Е.Т. и дружествата му, с цел избягване на принудителната продан върху
имуществото им. Горната свързаност на лицата, сочела и на знанието
за увреждане, което целели при извършваните от тях правни действия.
Е.Т., като физическо
лице бил поръчител по договори за поръчителство към сключен договор
за кредит с „ЦКБ" АД, като видно от обезпечението по този Договор за
кредит от 6.11.2008г, дори имотът-предмет на обезпечение бил
на същия адрес, на който били регистрирани дружествата, управлявани от Е.Т.
/управител на „Интериор глас" ЕООД-като
кредитополучател по Договор за кредит , дружеството , управлявано към него
момент от П Д.- „ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Е.Т.,
както и ищцовото дружество по настоящото дело, преди преместването на
регистрацията им в гр. Варна, ул. „****" 47, към настоящия момент.
Изпълнителният лист по договора за кредит бил издаден
на 07.04.2015г. срещу
„Интериор глас" ЕООД и Е.Т. – солидарно отговорни
към „ЦКБ" АД, като с Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима
вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г. длъжникът
Е.Т. бил прехвърлил 2/3 от първия етаж на имота на
ул. „****" 47 на ищцовото дружество на 16.03.2015г, като сдобиването с
изпълнителен лист се предхождало от покани от страна
на банката за доброволно плащане. Между „ЦКБ" АД и Е.Т. се било
развило и производство по оспорване на вземането по установителен иск пред
Окръжен съд-В. Търново по гр.д. №13/2015г, влязло в законна сила, като в
резултат били насрочени и последващите изпълнителни
действия от ЧСИ 3. Д. върху процесния имот.
„Интереко"
ЕООД, заедно с Е.Т.-лично и като едноличен
търговец, били предприели следните действия във вреда на
кредитора „ЦКБ" АД, а именно:
Извършено
било прехвърляне на недвижим имот срещу трактор,
с горния нотариален акт за замяна, към момент, когато дружество на Е.Т. е имало
качество на длъжник на „ЦКБ" АД, като волята на страните била да се запази
този имот-първия етаж от процесната сграда от принудително изпълнение; подписан
е приложеният Предварителен договор от 15.04. 2007г -изцяло симулативен, за
нуждите на настоящия процес, с цел обосноваване на основание за фактическа
власт върху имот-предмет на публична продан от „ЦКБ" АД-процесният втори
етаж от сградата; заведен е настоящият привиден съдебен процес, при който
дългогодишният служител на Е.Т. /,,ДИО ТРЕИД" ЕООД -с едноличен собственик
на капитала Ем. Т./ П Д. представлявал ищцовото
дружество, като бил завел иск против Ем. Т., единствено с цел
увреждане на банката, като кредитор.
Ответникът твърди, че в рамките
на настоящия привиден съдебен процес ищецът и ответникът Ем. Т.-като ЕТ и в
лично качество, имали общ интерес, съдът да приеме, че процесният
имот е придобит по давност от ищеца и да постанови симулативно съдебно решение
в този смисъл, като двете страни имали за цел
увреждането на банката като кредитор.
Оспорват
Предварителния договор, като симулативен, освен това твърдят, че същият нямал
достоверна дата-не бил сключен на посочената в него дата 15.04.2007г., а бил
сключен за нуждите на осуетяването на публичната продан по горепосоченото
изпълнително дело; страните не се били споразумявали имотът- сграда на два
етажа в гр. Варна, ул. „****" 47 да бъде продаден на купувача, не била
заплащана цена по него-нито при подписването му, нито била заплащана цена по
приложената разписка. Оспорват да е извършвано плащане на посочените в тях
суми.
Оспорват да е предавано владението на сградата, въз
основа на този предварителен договор от ответника Ем. Т. /лично или като ЕТ/на
ищеца, както и от дата 15.04.2007г или по-късна дата, да е започнало давностно
владение , упражнявано от ищцовото дружество. Предвид близките отношения между
управителя на ищцовото дружество и отв. Ем. Т., твърдят и че ищецът е узнал за
принудителните действия не от дата на връчване на съобщението за опис на
сградата, а значително по-рано, преди принудителните действия по изпълнителното
дело дори да са започнали.
Данни и доказателства
относно липсата на фактическа власт от страна на ищеца върху описания в
исковата молба и Предварителния договор имот, се съдържат в събраните
доказателства и съдебните актове по гр. д. № 495/16г на ОС-Варна, 2с, с предмет
гопреописания имот и ищец Е. Д. Т.. В исковата молба и в проведеното съдебно
производство, Ем. Т. е твърдял , че е ползвал единствено той имота-състоящ се
от два етажа, като в този смисъл са събрани и гласни
доказателства-разпитани свидетели, установяващи,
че от закупуването на 2/3 от имота през 2005г от Ем. Т. с Нот. акт 72 / 2005г
за покупко-продажба на недвижим имот, до 2017г, именно той е стопанисвал цялата
сграда, извършвал е ремонти и на двата етажа, държал е на първия етаж склад за
алкохол, на втория направил канцеларии и държал ключа и за втория етаж, като
двата етажа се ползвали единствено от него. Съдът е приел за безпротиворечиви
тези доказателства и е основал решението си на тях. В този смисъл е и Решение
№373/16.03. 2017г по гр. д. № 495/16г на ВОС, като в него съдът изрично е
приел, че „ищецът /Ем. Т./ е ползвал целият втори етаж от сградата от 2005г
досега/2017г/".
Купувачът по Предварителния договор не
е имал седалище в гр. Варна, а както било посочено в договора-гр.
Елена и до 2015г седалището е било също там; управителят и законен представител
на това дружество също няма данни да е управлявал дружеството си оттук, а още
повече да е упражнявал някаква фактическа власт върху горния имот. Твърди, че намерението
за владение и факта на владение, следва да се упражнят чрез законния
представител на дружеството. През цитирания 10 годишен период нямало никакви
доказателства ищцовото дружество да е пребивавало или извършвало дейност на
горния адрес в гр. Варна.
Сочи още, че изготвеният
Предварителен договор противоречал
на представени от самия ищец доказателства към исковата молба: с договора се
сочело, че било предадено
и владението на цялата двуетажна сграда, а в уговорения по него срок за плащане
била „платена" и цената изцяло -за
цялата сграда /една част-с подписване на договора, друга-по разписката/.
Независимо от извършеното пълно плащане на цялата цена за двата етажа, страните
по същия договор, през 2015г. , с Нотариален акт
за замяна на недвижим имот с движима вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г,
извършват нова престация за първия етаж, като ЕТ „Дионисий Ем. Д."
прехвърля на „Интереко" ЕООД 2/3 ид.ч. от първия етаж в двуетажната сграда
/обект с ид. № 10135. 1506.891.5.1/ възмездно, в замяна на подемна
машина -трактор, въпреки, че цената следвало да е
заплатена по горния Предварителн договор за цялата сграда, т.
е., за 2/3 от първия етаж било заплатено два пъти,
което не било трудно да се случи, ако изобщо не било
плащано по Предварителния договор.
Твърди, че самостоятелно
владение на втория етаж като отделен самостоятелен обект не е имало,
опровергана била презумпцията за своене на 2/3 от сградата,
тъй като била извършена разпоредителна сделка с идеални
части от имота през 2015г., при която сделка ищецът бил
признал правото на собственост на ЕТ„Дионисий Ем. Д.", с което била
прекъсната придобивната давност за имота, предмет на предварителния договор. С
подписване на нотариалния акт за замяна, се прекъсвало
теченето на давностния срок и започвало да тече
нова давност. Това било така, защото купувачът с горната
прехвърлителна сделка признавал качеството на
продавача на собственик на имота на ЕТ „Дионисий Е.Д." и извършвал
престация-плащане на 2/3 от първия етаж на сградата, като престирал
движима вещ-трактор. С тази сделка следвало да се
приеме, че придобивният давностен срок бил прекъснат
през 2015г /ако се приемело, че
изобщо бил упражнявал фактическа власт върху имота/ и
от 2015г бил придобил първия етаж на това
основание-правна сделка-продажба по горния нотариален
акт, като доколкото предварителния договор бил сключен
за цялата сграда /а не за отделни обекти/, следвало да се
приеме, че се прекъсвал и придобивния давностен срок за втория етаж,
като от 2015г започвал да тече нов срок /чл. 116 ЗЗД/. В исковата
молба ищецът не бил посочил, че е владял като отделен обект
втория етаж, нито по някакъв начин е манифестирал, че владее като собственост
същия. Към него момент сделката с втория етаж като
самостоятелен обект , не би могла да се осъществи, тъй като ответниците по гр.
д. № 495/16г на ОС-Варна са се легитимирали като собственици на същия и правото
им на собственост е било оспорено от Ем. Т. именно по горното дело. Именно по
тази причина, Ем. Т. не е успял да прехвърли и втория етаж от сградата, за да
го опази от принудителните действия на банката, тъй като в качеството на
солидарен длъжник по кредит вече е знаел, че следва да заплаща задължението на
кредитополучателя към него.
В тази връзка оспорват
и Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ №77 том 1 per. 1 927
д. № 59 от 2015г, като твърдят, на осн. чл. 135 ЗЗД, че същият бил симулативен, привиден и волята на страните
не е била да се извърши описаната сделка, а единствено да се увреди кредитора
„ЦКБ" АД и да се лиши от предмет на изпълнение. Същото било
видно и от уговорената по сделката престация, която била
неравностойна.
От исковата молба и
допълнителна молба към нея, не ставало ясно дали
се твърдяло придобиване по давност на целия втори етаж
като самостоятелен обект или на идеални части от него. Логично било,
обаче, щом по така наречения Предварителен договор е „приел" държането на
2/3 ид.ч. от имота , то да е владял само „предадените" му по него идеални
части и ищецът е следвало да демонстрира по отношение на другия съсобственик
намерението си да свои и неговите части, като свои, данни за което не са
налице.
Съгласно чл. 84 от ЗС
правилата за давността, уредени в чл. 113,115,116,117 и 120 ЗЗД намират
съответно приложение и при института на придобивната давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД, признанието на вземането прекъсвало
давността. Пренесено на плоскостта на придобивната давност, това правило следва
да се приема като- признанието на правата на собственика от владелеца прекъсват
установеното от него владение. От 2015г до 2017г не бил
изтекъл нов десетгодишен срок, поради което позоваването на ищеца за оригинерно
придобиване било неоснователно.
Предвид изложеното,
ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск, като неоснователен.
Извън срока по чл.131 от ГПК, по
делото от ОТВЕТНИКА Е.Д.Т. е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, че така
предявеният иск е допустим и основателен. Не
оспорва фактите, изложени в исковата молба. Заявява, че признава иска, като
моли да не бъде осъждан за заплащане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения на
л.17 от делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
същият е сключен меджу втория ответник -ЕТ „Дионисий – Е.Д.“ като продавач и
„Интереко“ ЕООД – ищецът, като купувач. Датата, на която е посочено, че се
сключва договорът е 15.04.2007г., а негов предмет е недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. **** 47,а именно: 2/3 идеални части от склад No 1, целият със застроена площ от 116 кв.м., представляващо сграда на два етажа,
всеки от по 116 кв.м., ведно с 2/3 ид.ч. от 1/8 ид.ч. или общо 1/12 ид.ч. от
Дворното място, върху което е построен склада. В договора е уредено плащането
на цената, като договорът служи за разписка, че към датата на подписването е
заплатена сумата от 30 000 лв., а остатъкът от цената в размер на
33 200 лв. се дължи до 01.07.2007г. както и изрично е посочено, че от
момента на подписване на договора, купувачът не дължи на продавача наемни такси
за обектите и се въвежда във владение на имота, като му се предава имотът в което
е към момента. Съобразно чл. 8 от договора продавачът се задължава да прехвърли
правото на собственост на обекта в едномесечен срок след като подготви
необходимите документи за продажба на същия и е получил втората вноска.
На л. 18 от делото е
приложена разписка от 30.06.2007г., с която се установява, че купувачът по
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2007г. –
„Интереко“ ЕООД, действащ чрез своя управител – П Д. е иплатил на продавача ЕТ
„Дионисий – Е.Д.“, действащ чрез Е.Т. сумата от 332000 лв., с което е изплатил
изцяло договорената между страните продажна цена.
Видно от нотариален акт
за замяна на недвижим имот с движима вещ с No 77, том I,
рег. No 927, дело No 59 от 16.03.2015г. на нотариус М Т /л. 10/, ЕТ „Дионисий – Е.Д.“ прехвърля
на „Интереко“ ЕООД 2/3 идеални части от склад No 1, представляващ имот с идентификатор: 10135.1506.891.5.1., ведно с 1/12 ид.части от дворното място, върху което е построен
склада, в замяна на подемна машина (трактор), собственост на дружеството.
Видно от приложеното на
л. 14 съобщение за насрочена публична продан, такава е била насрочена за
½ от 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ 47,
ет.2, представляващ имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2. В съобщението е
посочено, че публичната продан ще се състои от 13.11.2018г. до 13.12.2018г. Видно
от приложеното на л. 205 от делото съобщение за насрочена публична продан,
такава е била насрочена и за другата ½ от 2/3 ид.ч. от недвижимия имот,
като в съобщението е посочено, че публичната продан ще се състои от
10.09.2019г. до 10.10.2019г. На л. 206 е приложен и протокол за опис на
недвижим имот от 12.06.2018г., от който се установява страните по изп.дело и
предмета на същото.
С влязло в сила
съдебно решение, постановено по гр.д. 495 / 2016г. по описа на ВОС, е признато
за установено по предявения от Е.Д.Т., ЕГН **********, в качеството му на
ЕТ“Дионисий – Е.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул.“Прилеп“ 58, срещу И Л К, ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК, че ЕТ“Дионисий – Е.Д.“*** е собственик на 2/3 ид.ч. от
следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.“****“ № 47, представляващ
имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., находящ се на втория етаж от СКЛАД №
1, целият с площ от 116 кв.м. на две нива, разположен в западната част на
дворното място, към ул.“Царидброд“, представляващо ПИ с идентификатор
10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта с идентификатори
10135.1506.891.5.1. и 10135.1506.891.5.2., с предназначение „за склад“ при
граници на цялата сграда: ул.“****“, двор, сгради № 3 и 2 в същия имот, двор и
сграда № 6 в същия имот, сега с идентификатор 10135.1506.891, целият с площ от
585 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.2005г.,
обективиран в нот.акт № 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М Т. На
л. 103 до л. 124 от делото са приети и други писмени доказателства – документи
от гр.д. 495 / 2016г. по описа на ВОС, а именно: искова молба, уточняваща молба, становище от ответника по делото и два
протокола от проведени о.с.з. От прозиводството се установява, че твърдението
на ищеца Е.Т. в рамките на цялото производство е било, че той лично владее
имота на втория етаж, като в нито един момент не се твърди, че го е владял чрез
друго лице, но перидодът, за който се отнасят показанията на свидетелите е
2005/ 2006г. Твърдението на Е.Т. в рамките на производството е било, че е
собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.2005
год. по нот.а. № 72/2005 год. на ВН М Т, а не въз основа на давностно владение.
От приложените на л. 61
-72 документи – изпълнителен лист, решение на Окръжен съд – Велико Търново и
договор за поръчителство към договор за банков кредит овърдрафт No
80700PO-AA-1104 от 06.11.2008г. се установява, че „Централна кооперативна
банка“ Ад е кредитор на Е.Д.Т. за
вземане по договор за кредит от 06.11.2008г. и последващи го договори и анекси
за посочените суми в изпълнителния лист, издаден на 07.04.2015г.
Видно от решение,
постановено на 09.12.2003г. по ф.д. 3783 / 1998г. на ВОС, фирмено отделение,
като управител на дружеството „Дио трейд“ ЕООД, гр. Варна е заличен Е.Т. и е
вписан П Д.. Видно от протокол от 16.09.2010г. на едноличния собственик на
капитала на „Дио трейд“ ЕООД – Е.Т., същият е освободил като управител П Д. и е
назначил себе си като управител на дружеството. Видно от справката за актуално
състояние на „Дио трейд“ ЕООД, Е.Т. е управител на дружеството и към
07.02.2019г. /л. 73 – 77/.
На л. 145- 150 от делото
е прието пълномощно от 04.05.2015г., от което се установява, че П Д., в
качеството си на управител и представляващ търговско дружество „Интереко“ ЕООД
е упълномощил В. М.и Е.Т. с много широк обем от права – генерално пълномощно.
На л. 182 от делото от
приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата:
27.06.2013г. се установява, че Е.Т., в
качеството си на управител на „Дио Трейд“ ЕООД е упълномощил лицето В. Р. П.да
подаде от негово име годишните отчети на фирмата в ТР по електронен път. На л.
185 от делото от приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от
дата: 27.06.2013г. се установява, че Е.Т.,
в качеството си на управител на „Инвестмънт“ ООД е упълномощил лицето В. Р. П.да
подаде от негово име годишните отчети на фирмата в ТР по електронен път. На л.
223 от делото е приета и справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за В. Р. П.в периода 01.01.2007 до 31.12.2018г., от която не се
установява същата да е била назначавана в ищцовото дружество или в дружество
собственост на Е.Т..
На л. 198 от делото е
приложена покана с посочен автор – И Л К и адресат – ЕТ „Дионисий – Е.Т.“ с
посочен адрес: *** 47, като поканата не е подписана, а от приложената обратна
разписка от Еконт Експрес се установява, че същата е получена на
19.08.2014г.
Допуснато по делото е
и изготвяне на заключение по ССчЕ, по което вещото лице Д.П. е изслушано в с.з,
проведено на 07.11.2019г.. Заключението е прието и макар и да е оспорено от
страна на първия ответник, не е поискано допускане на повторно по оспорената
част, като в този смисъл и съдът кредитира заключението на в.л., което сочи, че
плащанията по предварителния договор от 2007 г., сключен между страните са
извършени на каса в брой на:
15.04.2007г - 30 000.00 лв и
на: 30.06.2007 г - 33 200.00 лв. Сумите
счетоводно са отнесени по с/ка 499 „Други кредитори" - 63 200.00 лв.
Счетоводството на ЕТ „Дионисий Е.Т." за 2007 г. е водено съобразно
изискванията на ЗС и Т3,с налични първични документи и в хронологичен
ред,проследени за процесния период,както и с подадена годишна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ -2007 г /вх.№ 030А8527/03.04.2008 г. За периода от 2015г. до
настоящия момент по сключения договор за наем от 10.01.2015г., са осчетоводени по сметка 411 „клиенти"
- 12 600.00 лв. По Банково извлечение за период 01.02.2018 -23.02.2018г. на
Уникредит Булбанк на „ДИО ТРЕЙД „ ЕООД , се установява извършени плащания по
договора за наем чрез ЧСИ Н. Д.: на 20.02.2018 г - 5 267.00 лв., на 20.02.2018
г - 1 200.00 лв. и на 23.02.2018 г. - 751.00 лв.
За установяване на
твърденията си страните са ангажирали гласни доказателства посредством разпита
на свидетели. По инициатива на ищеца са разпитани свидетелите В. Р. П.и Д. П.Д..
Свидетелката В. Р. П.сочи, че се познава с П Д. от 2006 г., тъй като и двамата са от град
Добрич. След това той заминал за град Елена, но поддържали връзка. В началото
на април месец 2007 г. П Д. си открил фирма „ИНТЕРЕКО“ ЕООД и помолил
свидетелката да му води счетоводството. Дейността на фирмата била събиране на
трошки, изкупуване и продажба на стъклени трошки, които трошки се продавали на
„ИНТЕРИОР ГЛАС“ ЕООД за изработка на стъклени бутилки. По него време управител
на „Интериор Глас“ ЕООД бил Е.Д.Т..
Двете фирми били търговски партньори. След тези търговски
взаимоотношения Е.Т. задлъжнял към „ИНТЕРЕКО“ ЕООД. Свидетелката сочи, че й
било известно, че Е.Т. обезпечил тези задължения като прехвърлил имота на ул. „****“, за което имало
предварителен договор, както имало и плащания по него. Пояснява, че предметът
на договора бил сградата да е като обезпечение със сключването на този
предварителен договор, като изрично обяснява, че „под обезпечение“ има предвид,
че задълженията, които „ИНТЕРИОР ГЛАС“ ЕООД с управител Е.Т. имал към
„ИНТЕРЕКО“ ЕООД били погасени чрез покупко-продажба на сградата по
предварителния договор. Управителите решили Т. да обезпечи тези задължения с
въпросния имот. Сключили предварителен договор, с който Т. прехвърлил първия и
втория етаж на „ИНТЕРЕКО“ ЕООД, което било задължено да му заплати определена
сума, като си приспадне задълженията, които Т. имал към фирмата. Свидетелката сочи, че от 2007 г., след
сключване на договора, до момента имотът се владеел от „ИНТЕРЕКО“ ЕООД. Първият етаж го давали под наем на фирми
заминаващи се с търговия на алкохол, вина и алкохолни продукти, а част от
втория етаж ние /аз като счетоводител и Д., като управител/ го ползвали. В
другите стаи от етажа имало колеги, които водели счетоводствата на други
фирми. От началото на 2007 г. до
март-април месец 2015 г. за първия етаж като счетоводна документация при
свидетелката не била постъпвала във връзка с отдаване под наем на етажа. От
2007 г. до 2015 г. П Д. настоявал да се оправят документално нещата за първия
етаж. Разбрали, че за втория етаж имало неуредени неща и затова станало така,
че само за първия етаж имали нотариален акт. П Д. по него време бил в Германия,
затова свидетелката била упълномощена да го представлява пред различните
институции и присъствала и сключила
сделката. Тогава направили замяна за фадрома, която не им трябвала през 2015
г., била изписана и от амортизационния план. От 2015 г. до настоящия момент
„ИНТЕРЕКО“ ЕООД отдавало под наем първия етаж на „БИОТРЕЙД“ и получавали наем,
за което имало издадени фактури, които били заведени в счетоводството.
Свидетелката твърди, че П К не го познавала лично кой е, знае, че е един от
съсобствениците на имота, за който имало неуредени въпроси. За П К за първи път
чула през 2010 г. – 2011 г. Свидетелката пояснява, че не била обслужвала фирми
на Т.. „ИНТЕРЕКО“ ЕООД нямало офис в град Елена, имало офис в град Варна. П Д. ***,
за да ги осчетоводи. След 2006 г. – 2007 г. П Д. си създал семейство в Елена и
заживял там. „ДИОНИСИЙ – Е.Т.“ ЕТ не се помещавал в сградата на ул. „****“. Т.
бил идвал в имота на първия етаж, но свидетелката не го била виждала да се
качва на втория етаж. На втория етаж не знае точно колко стаи има, но предполаха,
че са четири, като не е виждала Т. да ползва нито една от стаите.
Свидетелят Д. П.Д. твърди, че в процесния имот на ул. „****“ има
магазин, а на втория етаж има офиси. От 2006 г. работи като тракторист за г-н Т..
Сега бил организатор и били в съдружие, като се занимавал с лозята. В магазина на ул. „****“ № 47 от 2007 г. ходи
за материали, за пари, за горива. Магазинът бил на Е.Т.. След това свидетелят
сочи, че бил виждал П Д. да се качва на втория етаж. Впоследствие Т. продал магазина на П Д.. Започнал да вижда
П Д. и свидетелката В. П.на втория етаж. Твърди, че цялата сграда била собственост на
„ИНТЕРЕКО“ ЕООД. Не знае коя била фирмата за продажба на алкохола. От магазина на
първия етаж получавал пари за работниците, горива, материали, като тези пари ги
получавал от г-н Т.. Свидетелят твърди, че Т. бил ползвал втория етаж, като там
бил под наем, след като продал сградата
през 2007 г. Тези обстоятелства ги е научил от Е.Т., който му споделил, че е
продал цялата сграда, защото е дължал пари, като от 2007г. е ползвал магазина
под наем.
По искане на
ответниците са разпитани свидетелите С.Г.Щ. и П. И. К..
Свидетелката Щ. е бивша съпруга на ответника Е.Т.. Същата сочи, че
през първите години имотът на ул. „****“ № 47 бил под наем, а след това Е.Т. го
закупил. Имало официално откриване през
2005 г. - 2006 г. А след 2007 г. свидетелката не знае какво се било случило.
Долу бил магазина, а горе бил офиса на Е.Т.. От 2007 г. до 2008 г. била посещавала имота. След развода не била
ходила до имота. От децата си разбрала, че от 2-3 години Т. живеел на единия
етаж в сградата. До 2007г. твърди, че само Е.Т. бил ползвал имота - майка му
работела долу, а горе били деловодствата. Майката на Е.Т. - Г. била продавачка в магазина за алкохол, като
свидетелката е ходила за последно при
нея на първия етаж през 2009-2010г.
Свидетелят П. И. К. заявява, че е водил дела с „ИНТЕРЕКО“ ЕООД и с
„ДИОНИСИЙ – Е.Т.“ ЕТ от 2016 г., като предметът на водените с „ИНТЕРЕКО“ ЕООД
дела бил с искане от 2016 г. до момента „ИНТЕРЕКО“ ЕООД да му плати обезщетение
за собствеността на свидетеля върху 1/3 от имота. Свидетелят сочи, че през 2016
г. разбрал в СВ, че „ДИОНИСИЙ – Е.Т.“ ЕТ бил заменил недвижимото си имущество -
2/3 от общия им имот. Свидетелят твърди, че е съсобственик на 1/3 от склад № 1,
а с решение от 2017 г. или 2018 г. съдът признавал „ДИОНИСИЙ – Е.Т.“ ЕТ за
собственик на 2/3 от втория етаж. За периода до 2016 г. свидетелят сочи, че е
посещавал имота. След като узнал, че 2/3 от имота на първия етаж бил
собственост на дружеството „Интереко“ ЕООД не бил посещавал имота. От 2007 г.
до 2016 г. цялата сграда била ползвана еднолично от Е.Т.. На първия етаж се
помещавал „ДИОНИСИЙ - Е.Т.“ ЕТ, като
основно се занимавал с продажба на вина и алкохол. Свидетелят бил виждал Т. много
рядко там. Магазинът се оперирал от едноличния търговец, тъй като свидетелят
твърди, че си вземал наема от него. Нямал договор с него, многократно го бил
молил да сключат такъв, но винаги му било отказвано да сключат какъвто и да е
било договор. Това било за периода от 2007 г. до 2016 г., като получавал от Т.
по 550 лв. всеки месец. Вторият етаж също Т. го ползвал. Сумата от 550 лв. била
договорена общо и за двата етажа. Свидетелят твърди, че не е виждал П Д. на адреса.
Твърди, че само Т. ползвал втория етаж,
като там „ДИОНИСИЙ – Е.Т.“ ЕТ имал офис - първият офис от стъпалата вляво, като
другите две стаи, които свидетелят трябвало да ползва, не са предоставяни под
наем. Сочи, че след 2016 г. не бил посещавал
втория етаж, тъй като бил заключен, а до този момент не му е известно някой да
е живял там. Свидетелят не познава свидетелката
В. П..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца
отрицателни установителни искове намират своята правна квалификация в
разпоредбата на чл. 440 ГПК, съобразно която всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. Искът се предявява срещу
взискателя и длъжника. Отрицателният установителен иск законодателят предвижда
като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност
при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания. От друга страна
двата способа за защита на правата на трето лице (чрез иска в чл. 440 ГПК и
чрез жалбата в чл. 435, ал. 4 ГПК) не се конкурират.
Съобразно трайната и
постоянна практика на ВКС, процесуалните предпоставки, които следва да са
изпълнени в хипотезата на чл. 440 ГПК са следните: 1) висящо изпълнително
производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3)
насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният
изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за
изпълнението лице.
В процесния случай от
представените писмени доказателства всички тези предпоставки са налице. Образувано
е висящо изпълнително дело No 20158080400432 на ЧСИ З. Д. с предмет на принудително изпълнение парично притезание по
изпълнителен лист от 07.04.2015г., като изпълнителните действия са насочени
срещу процесния недвижим имот, собственост на длъжника, а твърденията на ищеца
като трето лице са, че с изпълнението се засяга негова собствена недвижима вещ.
За да се явят
основателни предявените искове, ищецът следва да установи наличието на свое
защитимо материално право като докаже изложените в исковата молба
твърдения, че имотът е придобит от дружеството ищец по силата на изтекла придобивна давност вследствие на
упражнявана от дружеството фактическа власт върху процесния имот, установена
през 2007г. въз основа на сключен предварителен договор и продължила
необезпокоявано до 12.06.2018г. В тежест на ищеца е също така да установи, че
владението е притежавало следните характеристики: постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. Във връзка с
направеното от ответника възражение за достоверността на датата на сключения
предварителен договор, то и в тежест на ищеца е да установи, че същият е с
достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал.1 от ГПК.
Съдът приема за
безспорно между страните, а и от приложените доказателства се установява, че от
имота, предмет на процесния предварителен договор впоследствие са се обособили
два отделни самостоятелни обекта с идентификатори: 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2, съответно
на първи и втори етаж от сградата.
Ищцовата
страна успя да проведе надлежно доказване на достоверността на датата на предварителния договор съобразно изискванията на чл. 181 от ГПК
–налице са безспорни факти, от които се установява по безсъмнен начин предхождащото го съставяне
на документа, а именно извършеното осчетоводяване на плащанията по
договора /в този смисъл заключението на в.л. по ССчЕ/. Според предвиденото в
чл. 3 от договора, се установява начало на владение на ищеца върху първи и втори етаж от склада, на правно
основание, от посочената в същия дата на сключването му. Спорно, обаче е дали след този момент реално страните са спазвали
постигнатата договорка и до кога е продължило владението, както и дали то е
било с изискуемите от закона характеристики. Съдът в тази връзка прецени в
своята съвкупност събраните доказателства и намира, че след като е установено
владението по силата на предварителния договор с датата на неговото подписване
– 15.04.2007г., същото е продължило
най-късно до датата, на която е подписан договор за замяна на недвижим имот с
движима вещ от 16.03.2015г. В посочения договор, обективиран в Нотариален акт No 77 /
2015г., не се съдържат договорки между страните, с които да
са запазили действието на сключения предварителен договор /същият изобщо не се
споменава/, а е реално договорена нова различна цена от тази, която вече веднъж
е била заплатена, т.е. страните са преуредили своите отношения. Нещо повече, в нотариалния акт изрично е
декларирано, че именно посочената в него сума е действително уговорената между
страните като плащане по сделката.
Въпреки че договорът за
замяна не касае процесния имот, а първия етаж от целия обект – предмет на предварителния
договор, то са налице и други безспорни обстоятелства, от които съдът намира,
че владението на процесния имот - втори етаж,
е било прекъснато най-късно с подписването на Нотариален акт No 77 /
2015г. Видно от приобщените писмени доказателства от гр.д.
495 / 2016г. на ВОС, което е било образувано на 18.12.2015г., ищецът ЕТ“
Дионисий – Е.Д.“ е твърдял в исковата си молба, като е поддържал това свое
изявление, че „стопанисва целия склад, като част от него държи като свой, а
друга част като наемател“ в хода на цялото производство. Изрично се сочи, че с
имота на първия етаж се е разпоредил, а имотът на втория етаж /за който води и
производството/ владее от датата на придобиването му до момента. Действително,
че субективните предели на силата на пресъдено нещо, с което се ползва
постановеното решение от 2016г., не се разпростират върху ищеца в настоящото
производство. Това обстоятелство, обаче, не възпрепятства съда да съобрази
твърденията на едноличния търговец, изложени от него в рамките на вече
провелото се производство и да ги обсъди заедно с всичко останали доказателства
по делото.
От друга страна, от гласните
доказателства, събрани в рамките на настоящото производство, съдът не е в състояние да направи безспорно
заключение кое е действително лицето, което владее процесния имот. Твърденията
на четиримата свидетели пресъздават една частична обстановка, от която
единствено се установява, че едноличният търговец е ползвал имота и след
подписването на предварителния договор от 2007г. В имота спорадично е
присъствало и лицето П Д., като само
свидетелката В. П.сочи, че същият до
2006-2007г. е ползвал стая на втория етаж, заедно с нея. Неясни са показнията
на свидетелката П.за периода, в който твърди, че е ползвала стая на втория
етаж, като в тази част нейните показания не съвпадат с изложеното от другите
трима свидетели и съдът намира, че не следва да я кредитира.
Ищцовото дружество не
успя да проведе надлежно доказване на твърдението си, че е упражнявана от него
фактическа власт върху процесния имот, установена през 2007г. въз основа на
сключен предварителен договор и продължила необезпокоявано до 12.06.2018г.
Владението дори и да се приеме, че е било упражнявано /а съдът не намира опора
за това твърдение, както се обсъди вече подробно/, то не е продължило в
изискуемия по закон период от 10г., а било прекъснато с подписване на договора
за замяна през 2015г.
Действителността на
предверителния договор и на договора за замяна е оспорена. Тези възражения,
направени от страна на банката ответник,
са неоснователни. От събраните в
хода на производството доказателства съдът не счита, че се установи привидност
на договорите, поради което и основава решението си, съобразявайки тези два
договора, като действителни.
Неизменно съдът следва
да съобрази и различното процесуално поведение на двамата ответници по делото,
които са в качеството на ответници по силата на разпоредбата на чл. 440 ал.2 от ГПК. Извършеното признание на иска от ответника – едноличен търговец, или
по-конкретно на фактите, изложени в
исковата молба, не препятства правото на
защита на банката – кредитор и възможността същата да прави възражения в
рамките на производството като ответник. Решението по делото следва да бъде
еднакво спрямо задължителните необходимите другари, каквито се явяват по силата
на разпоредбата на чл. 440 ал.2 от ГПК, взискателят и длъжникът. Признанието в
този случай, съдът преценява с оглед на всички обстоятелства и доказателства по
делото, като с оглед на изложеното дотук и съдът намира, че твърденията на
ищцовото дружество не се доказаха, като претенцията следва да се отхвърли.
Налице е противоречива
практика на съдилищата в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск и
как следва да се процедира, ако ищецът не докаже фактите, на които основава
твърдяното си право. Настоящият състав споделя виждането, че ако ищецът не
докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правният му интерес, искът
за собственост се отхвърля без съдът да изследва правата на ответника.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва
да понесе сторените от ответника разноски в
настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 226 от
делото/, а именно: за заплатено възнаграждение за вещо лице – 100 лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Интереко"
ЕООД,
вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.
Варна, ул. „****“ № 47, представлявано от
М.Г.Ч.- управител, субективно съединени искове срещу 1/ „Централна Кооперативна
Банка“ АД, вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София ул.Цариградско шосе № 87, представлявана от Г Д.К, С М С и Г К К и 2/ ЕТ „Дионисий Е.Д." ,
вписан в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Варна ул.Прилеп № 58, представлявано от физическото лице –търговец – Е.Д.Т.,
ЕГН **********, с правно
основание чл. 440 ал.1 от ГПК, за приемане на установено между ищеца и ответниците, че ответникът ЕТ
„Дионисий Е.Д.", представляван от физическото лице –търговец – Е.Д.Т., не е
собственик на 2/3 идеални
части от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.**** № 47, ет. 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2, с площ от 116 кв.метра, с предназначение: „за склад“, при граници на
самостоятелния обект по кадастралната карта: на същия етаж: няма; под обекта - 10135.1506.891.5.1; над обекта – няма,
находящ се на втория етаж от Склад No 1, на две нива, представляващ сграда с
идентификатор: 10135.1506.891.5., на два етажа, с площ по кадастрална карта:
126 кв.м., при граници на цялата сграда: ул. „****“, двор, сгради No 3 и 2 в
същия имот, двор и сграда Nо 6 в същия имот, разположен в западната част на
дворното място, към ул. „****“, представляващо ПИ с идентификатор:
10135.1506.891, с площ от 585 кв.м. с отразени два самостоятелни обекта с
идентификатори: 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Интереко"
ЕООД,
вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.
Варна, ул. „****“ № 47, представлявано от
М.Г.Ч.- управител, да заплати на „Централна Кооперативна Банка“ АД,
вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София ул.Цариградско шосе № 87, представлявана от Г Д.К, С М С и Г К К, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: