№ 27
гр. Видин, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320100883 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на С.Е. С. - Г. от гр. ****** против
„ЕКОПЛАМС“ ЕООД - Видин, с която са предявени обективно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работела на длъжност „сервитьор“ при
ответната страна по силата на срочен трудов договор от 16.03.2017г. до 16.09.2017г. След
изтичане на срока на договора, ищцата продължила работа при ответната страна, като
трудовото правоотношение станало безсрочно. За периода от 01.07.2019г. до 31.03.2020г.
ищцата ползвала отпуск за бременност и раждане, а за периода от 01.04.2020г. до
19.03.2021г. ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна
възраст.
Посочва, че на 22.03.2021г. ищцата посетила работодателя, за да започне работа. При
разговор с управителя на ответната страна, последният заявил, че не желае повече да разчита
на ищцата и й дал да се подпише върху заповед за прекратяване на трудовия договор.
Страните не постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
ищцата не била съгласна. На 12.04.2021г. ищцата установила, че в НАП е депозирано от
работодателя уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, като трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед № 13/20.04.2021г.
Поддържа се, че ищцата не е давала съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, не е подписвала заявление до ответната страна за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като ако има такова
1
заявление, то на него е придаден вид, че е подписан от ищцата. В резултат на незаконното
уволнение ищцата останала без работа и не получава доходи. Ищцата има неизползван
платен годишен отпуск в размер на 40дни.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищцата и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както
и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 3900.00 лева за периода
от 22.03.2021г. до 22.09.2021г., както и да й заплати обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 40 дни в размер на 1063.64 лева, ведно със законната лихва върху сумите
от завеждане на делото до окончателното издължаване.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Навел е възражения, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
икономическа експертиза и допълнителна такава.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че ищцата е работила при ответника на длъжност „ сервитьор“, считано
от 16.03.2017г., видно от трудов договор № 13/15.03.2017г. Трудовият договор е сключен за
определен срок –до 16.09.2017г., но ищцата продължила да работи при ответника, което е
видно от допълнително споразумение от 01.01.2018г. Поради това, съдът приема, че
трудовият договор е за неопределен срок.
Със Заповед № 13/20.03.2021г. трудовият договор с ищцата е прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от същата дата като липсват доказателства за връчване на
заповедта на ищцата.
Установява се, че работодателят е подавал уведомления до НАП както за сключване
на трудовия договор, така и за неговото прекратяване.
Тази фактическа обстановка се установява и от заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно икономическа експертиза и допълнителна такава.
От заключението на вещото лице, се установява, че обезщетението за оставане без
работа за периода от 22.03.2021г. до 22.09.2021г. възлиза на сумата в общ размер от 3900.00
лева.
Вещото лице е дало заключение, че във ведомостта за м.март 2021г. на ищцата е
начислено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 40
дни, което след облагане с ДДФЛ от 10% възлиза на сумата от 1063.64 лева, като липсват
данни същото да е изплатено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
Със Заповед № 13/20.03.2021г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение
с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните. По делото
не се ангажираха доказателства за писмено волеизявление на страните една към друга във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо да е
налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването
му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната,
към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази насока е
задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева , Решение № 400 от 13.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/.
В настоящия случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на
заповедта за прекратяване на договора, поради което настоящия съдебен състав приема, че
фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е осъществен, което води и до
незаконност на уволнението. Законодателят изрично е разписал, че взаимното съгласие на
страните за прекратяване на трудовия договор трябва да е изразено писмено.
Дори да се приеме схващането, че издадената от работодателя заповед по чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ представлява предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие и с подписването й работника изразява съгласие / настоящият съдебен
състав не споделя това схващане, тъй като подписът удостоверява връчването, а не съгласие
с прекратяването/, в настоящия случай в заповедта липсва подпис на ищцата, както и няма
данни същата да е връчена. Поради това и от тази гледна точка не е налице изразено
съгласие от ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ.
С оглед на горните съображения, предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ ще следва да се уважи и уволнението на ищцата ще следва да бъде отменено като
незаконно.
По предявения обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира
следното:
Трудовият договор е сключен за неопределено време и с оглед незаконността на
уволнението, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност. Поради това и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че е осъществено основанието за търсене на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по
3
правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ в рамките на визирания максимален шестмесечен срок,
считано от датата на незаконното уволнение – 20.03.2021г. Представени са доказателства-
справка от ТД на НАП и препис на трудова книжка на ищцата, от които е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е работила по друго трудово
правоотношение.
Обезщетението за оставане без работа се определя от размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението. От заключението
не вещото лице, се установява, че БТВ на ищцата за м.март 2021г. е в размер на 650.00
лева. Вещото лице е посочило, че за периода от 22.03.2021г. до 22.09.2021г. размерът на
обезщетението възлиза на 3900.00 лева. Настоящият съдебен състав намира, че
обезщетението за оставане без работа ще следва да бъде присъдено за периода от
22.03.2021г. – така както е поискано от ищцата, но не до 22.09.2021г., а до 20.09.2021г.
Поради това, при направено преизчисление, дължимото обезщетение на ищцата възлиза на
сумата от 3835.00 лева, до който размер същото ще следва да бъде уважено.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 от КТ.
В заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено, че на ищеца следва да
се изплати обезщетение за не ползван платен годишен отпуск за 40 дни. От заключението на
вещото лице, се установява, че във ведомостта за м.март 2021г. на ищцата е начислено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 40 дни, което
след облагане с ДДФЛ от 10% възлиза на сумата от 1063.64 лева. Липсват доказателства
обаче да е изплатено и поради това ответникът ще следва да бъде осъден да го заплати.
По разноските.
Адвокат –пълномощникът на ищцата е представлявал същата на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА и поради това, ще следва да му се присъди адвокатско възнаграждение съгласно
определения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 1, а именно: по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ. Размерът на минималната месечна работна заплата към 31.10.2021г. – датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие е 650.00 лева и в такъв размер ще
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката, представлявал ищцата в
настоящото производство.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От
представения договор за правна защита и съдействие, е видно че уговореното
възнаграждение е 650.00 лева, а платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 350.00
лева. С оглед отхвърлената част от исковото претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ, на ответника
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5.83 лева.
4
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Видин държавна
такса в размер на 295.95 лева и разноски за вещо лице в размер на 170.00 лева.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С.Е. С. - Г. с ЕГН ********** от гр.
******, ж.к. ********* и ОТМЕНЯ Заповед № № 13/20.03.2021г. на управителя на
„Екопламс“ЕООД - Видин.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Е. С. - Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност “сервитьор” в „Екопламс“ЕООД – Видин.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАМС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ж.к. Христо Ботев бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от
управителя В. А. П. да заплати на С.Е. С. - Г. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* сумата от 3835.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по
чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 22.03.2021г. до 20.09.2021г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда – 27.04.2021г. до окончателното плащане,
като искът над присъдената сума до сумата от 3900.00 лева и за периода след 20.09.2021г.
до 22.09.2021г. – отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАМС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Христо Ботев бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от
управителя В. А. П. да заплати на С.Е. С. - Г. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* сумата от 1063.64 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 40 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 27.04.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАМС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Христо Ботев бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от
управителя В. А. П. да заплати на адвокат К. Д. Д. с адрес: гр. ******, *********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
ОСЪЖДА С.Е. С. - Г. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* да заплати на
„ЕКОПЛАМС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ж.к. Христо Ботев бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя В. А. П. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 5.83 лева.
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАМС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Христо Ботев бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от
управителя В. А. П. да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 295.95
лева и разноски за вещо лице в размер на 170.00 лева.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред ОС- Видин в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6