Решение по адм. дело №306/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.41- чл.53 от ЗГ въз основа на жалба от „Тамбараци“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с управител М. Г. К. против Писмо изх.№ 70-00-332 от 22.08.2024г. на Кмет на Община Каспичан. С писмото се прекратява действието на Договор за отдаване под наем на земеделска земя публична общинска собственост- пасище с площ 189,978дка от ПИ с идентификатор № 36590.127.153 по КК на [населено място], вписан в регистрите на Служба по вписванията при РС– Н. П. под № 95 том.3, дело №1734, вх.рег.№ 3264 от 28.09.2023г., поради липса на регистрация по чл.137 от ЗВМД на животновъден обект № 9931-0079, собственост на жалбоподателя. Моли се писмото да бъде отменено, поради постановяването му в съществено противоречие с административните правила и административноправните разпоредби. Жалбоподателят сочи, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, поради липса на мотиви, представляващи правното основание за издаването на акта.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител- адв.Г. от ШАК, който поддържа жалбата. Представя ново писмено доказателство- Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 538/03.10.2024г. в [населено място], [община]. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, представляващи държавна такса.

Ответната страна– Кмет на О. К., се представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт К., който оспорва жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Тамбараци“ АД- [населено място] по силата на Заповед № РД-25-448/21.06.2023г. на Кмета на община Каспичан бил определен за участник, спечелил публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на част от 189,978 дка от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 12234281 кв. м. /1234. 281 дка/, с трайно предназначение на територията: горска, категория 9 /девета/ с начин на трайно ползване „пасище, мера“. Въз основа на заповедта, на 20.09.2023г. бил сключен Договор за отдаване под наем на земеделска земя НТП- пасища, мери и ливади с предмет поземления имот, който бил регистриран в СВ- [населено място] с рег № 3264/28.09.2023г., акт № 95, том 3, н.д.№ 1734/2023г. В документа били уговорени наемна цена и начин на ползване, като съгласно чл.17, същият се сключвал за срок от пет стопански години и влизал в сила от 01.10.2023г. В раздел VI били регламентирани разпоредбите за прекратяване на договора, като прекратяване се предвиждали освен след изтичане на уговорения срок и при лошо управление, неспазване на договорените клаузи, по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, по решение на ОбС, поради възникнали общински нужди, по искане на наемателя с едномесечно предизвестие, при промяна на условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ и на основание чл.37л ал.3 от ЗСПЗЗ в случай на решение по §27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

Видно от административната преписка, в хода на процедурата по провеждане на търга, участникът „Тамбараци“ АД- [населено място] представило удостоверение, издадено от ОДБХ - Шумен, с № ЗЖ18-1124/01.03.2023г. за регистрация на животновъден обект „пасище“ в землището на [населено място] за временно отглеждане на животни за периода от 15.03.2023г. до 01.10.2023г. на едри преживни животни- 30бр. възрастни говеда и 30бр. приплодни /60бр. общо/, намиращ се в населено място [населено място], местност/ землище ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], [община], област Шумен и собственик Община Каспичан.

На 22.08.2024г. от Кмет на Община Каспичан било издадено писмо с адресат „Тамбараци“ АД- [населено място] за прекратяване на сключения договор за наем на пасище в землището на Община Каспичан, считано от 30.09.2024г. Според текста на уведомителното писмо, при извършена ежегодна проверка на всички сключени договори, било установено, че процесният подлежи на прекратяване, поради липса на регистрация на животновъден обект към датата на проверката. С писмо № 2715/26.04.2024г. в отговор на поискани данни, ОДБХ Шумен, уведомило Общината, че акционерното дружество е със заличена регистрация в Информационната система на животновъден обект № 9931-0079.

Към писмото били приложени екземпляри от Споразумение за прекратяване между страните по договора, в които е посочено, че след констатирана промяна на условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, на основание чл.20а от ЗЗД и чл.24 т.“е“ от договора се прекратява за в бъдеще действието на договора за отдаване под наем на земя, считано от 30.09.2024г. В писмото се съдържат указания за подписване на споразумението и връщане в Общината на три екземпляра от същото. Не е посочено пред кой орган и в какъв срок същото подлежи на обжалване. Писмото било получено на 26.08.2024г. от адресата и с настоящата жалба същото било оспорено пред АдмС Шумен на 10.09.2024г., в срока по чл.140 ал.1 от АПК.

По делото бяха приобщени писмени доказателства от двете страни касателно регистрация на животновъден обект със собственик жалбоподателя № 538/03.10.2024г. в [населено място], общ.Каспичан с капацитет 15 животни на пасищно отглеждане и писмо от ОДБХ Шумен за неактивен към 01.07.2025г. обект на жалбоподателя с предходна регистрация № 9931-0079, намиращ се в [населено място], [община].

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в изискуемия двумесечен срок по чл.140 ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата- жалбоподател. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган– Кмет на Община Каспичан, действащ при наличие на материална компетентност. Обществените отношения, свързани с придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост, са регулирани от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, а предвид спецификата на процесния имот– с трайно предназначение на територията: горска и от Закона за горите/ ЗГ/. Нормативната рамка за провеждането на процедури с предмет- обекти, общинска собственост се съдържа, в разпоредбата на чл.43а от ЗГ, приложима в хипотезите на отдаване под наем на имоти /пасища/ в горски територии, какъвто е процесният. За разлика от ЗСПЗЗ, който в чл.37и ал.13 изрично сочи, че останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, който се провежда от кмета на общината- за земите от ОПФ, в разпоредбата на чл.43а от ЗГ не се съдържа подобна разпоредба, с оглед на което основание за отдаването под наем на имоти /пасища/ общинска собственост в горски територии, съответно прекратяването на наемното правоотношение представляват разпоредбите на чл.14 от ЗОбС, които в зависимост от вида на имота- публична или частна общинска собственост, регламентират различен процедурен ред. АдмС Шумен е имал възможността да се произнесе по отношение на правния статут на поземления имот- предмет на договора за наем по оспорване на Заповедта на Кмета, с която жалбоподателят е определен за спечелил търга. В Решение № 215/12.02.2025г. по адм.д.№ 454/2024г., съдът е приел, че въпреки извършеното актуване на имота като публична общинска собственост в АУПОС № 2390/04.07.2022г./стр.21 по делото/, по аргумент на чл.28 ал.2 от ЗГ, съдържащ лимитативно изброяване на горски територии публична общинска собственост, процесният имот е частна общинска собственост. Според разпоредбата на чл.15 от Наредба на Общински съвет- Каспичан за организиране и провеждане на търгове и конкурси за разпореждане и отдаване под наем на общинско имущество, наемните правоотношения се прекратяват при условията и по реда на чл.15 от Закона за общинската собственост. Съгласно посочената норма, наемните правоотношения се прекратяват със заповед на съответния кмет. От цитираните норми следва, че прекратяването на процесния договор за наем на пасище представлява едностранно властническо волеизявление на административен орган в изпълнение на правомощията му предвидени в чл.41- 52 от ЗГ и чл.15 от ЗОбС след провеждането на административна процедура. Така направеното волеизявление притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и подлежи на оспорване по реда на АПК. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен нормативен акт правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но същият е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност– основание за отмяна по чл. 146 т.2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

Обжалваният акт по своята правна същност представлява уведомление до наемателя за предстоящо прекратяване на договора за наем, поради наличие на основание за това преди изтичане на крайния му срок, предвид констатирана липса на регистрация на животновъден обект № 9931-0079 към датата на проверка. Оспореното писмо не съдържа правни основания за издаването на акта.

В приложеното споразумение към писмото като основание за прекратяване е посочена общата разпоредба на чл.20а от ЗЗД, която регламентира, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и, че същите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Посочен е и чл.24 т.“е“ от договора между страните, който препраща към промяна в условията на разпоредбата на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, също цитирана в споразумението, но която норма е неотносима, понеже касае разпределение без търг на пасища между собственици или ползватели на животновъдни обекти, съобразно броя и вида на отглежданите животни, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Съдът намира, че споразумението не представлява писмен документ, издаден от административен орган в рамките на правомощията му, към който би могло да препраща писмото, доколкото на същото липсват положени подписи на издател, както и дата като реквизити и същото е подготвителен документ за прекратяване на договор по взаимно съгласие на страните.

В писмото не е посочена конкретна правна норма от българското законодателство, която дава на административния орган правомощие за прекратяване на наемния договор при дерегистриране на животновъдния обект, деклариран в производството по тръжната процедура и липсва подобно основание в ЗГ. Законът не изисква нито участниците в търга, нито наемателите по времето на действие на договора за наем, да имат задължително постоянен животновъден обект на територията на общината, където се провежда търга. Препратката, видно от текста на чл.43а ал.1т.1 от ЗГ е само към дефиницията за пасищни селскостопански животни по пар.2в, т.1 от ДР на ЗСПЗЗ. Притежаването на регистриран в системата на БАБХ временен животновъден обект за отглеждане на пасищни селскостопански преживни животни на територията на община Каспичан от „Тамбараци“АД е било достатъчно за спазването на законовите изисквания към датата на сключване на договора, както е било установено от АдмС Шумен в горепосоченото съдебно решение. Прекратяването на регистрация на животновъдния обект не представлява основание за прекратяване на договора и не може да послужи за фактическо основание за издаване на акт за прекратяване на договора за наем, вероятно с оглед на което, административният орган е приложил и споразумение за прекратяване към процесното писмо. Поради което, съдът намира, че в настоящия казус, административният орган не е посочил относими фактически и правни основания за издаването на акта.

Наличието на фактическите и правни основание, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и представлява съществено процесуално нарушение по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК, като незаконосъобразен.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Предвид изхода на спора, администрацията на Община Каспичан, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание чл.143 ал.1 от АПК, разноски в размер на 50 лева- държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Тамбараци“АД- [населено място], с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с управител М. Г. К., Писмо изх.№ 70-00-332 от 22.08.2024г. на Кмет на О. К., с което е прекратен договор за отдаване под наем на земеделска земя НТП- пасища, мери и ливади с площ 189,978 дка от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], считано от 30.09.2024г.

ОСЪЖДА Община Каспичан да заплати на „Тамбараци“АД- [населено място], с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с управител М. Г. К. в сумата 50.00лв./ петдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.