№ 596
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Р. П. И.
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500440 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Н. М. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: град С*****, чрез процесуалния й
представител адвокат Р. Н. от Бургаска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. Б****, партер,
против съдебно решение № 449 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д. №20212150101492/2021 г. по
описа на Районен съд- Несебър, с което е уважен искът, заявен от ищец Х. К. лично и като
управител на Етажна собственост „*****“, находяща се в с.К., община Несебър, м. *****, ПИ с
идентификатор ******, за установяване, че всички елементи на вертикалната планировка,
изградени в ПИ ****** са общи части на ЕС.
С въззивната жалба посоченото решение се сочи за недопустимо и неправилно .
Моли се да бъде отменено, като постановено по недопустим иск, предявен при липса на
правен интерес, поради което се иска прекратяването на производството.
Евентуално се моли за отмяна на съдебното решение като неправилно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на
материалния закон и поради необоснованост, с произнасяне по същество при отхвърляне на
заявената претенция.
Страната дири направените съдебно- деловодни разноски.
Излага в подкрепа на горното следните конкретни съображения:
По допустимостта на производството: Въззивницата сочи, че действително е придобила с
н.а. № ****, н.д. № ****г. от 15.04.2019 г. ПИ с идентификатор ******, заедно със съоръженията
върху него, но впоследствие го е прехвърлила на К.М.С. от гр. С. с н.а. № ****, рег. № ****, дело
1
№ **** от 29.07.2021 г., вписан като акт № **** , том 18, дело № ***** от 30.07.2021 г. на СВ –
Несебър и това е станало четири месеца преди подаването на исковата молба по делото(заведена
на 09.11.2021г.). Затова А. не се счита за пасивно легитимирана да отговаря по иска на етажната
собственост и в този смисъл етажните собственици нямат правен интерес от предявяване на
установителния иск срещу нея. Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за
упражняването на правото на иск на ищеца срещу конкретния ответник, за което съдът следи
служебно, постановеното съдебно решение се сочи за недопустимо. Моли се за отмяната му и за
прекратяване на производството.
По същество:Решението се сочи и за неправилно, като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Нарушени са според въззивника правилата за редовното му призоваване в първата
инстанция, както и разпоредбите на чл. 46 и чл. 47 ал. 1 от ГПК, с което намира за осуетена
процесуалната възможност за своевременно представяне на доказателството за прехвърлянето на
имота. Конкретно е заявил, че от двете съобщения по първоинстанционното производство явства
как връчителят е посетил адреса за първи път на 16.12.2021 г. и след указания на съда за връчване
по реда на чл. 47 от ГПК- на 24.01.2022г., отбелязал е, че адресатът е напуснал имота и не е
намерил лице, което да се съгласи да получи съдебните книжа, залепил е уведомлението на
входната врата на № 163 и е пуснал уведомление в пощенската кутия. Посочил е, че след изтичане
на указания срок, никой не се е явил да ги получи. Следователно не било спазено изискването на
закона връчителят да посети адреса поне три пъти с интервал от поне една седмица между всяко
от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неработен ден. В призовката от 24.01.2022 г.,
връчителят не е посочил и източника си на данни, че адресатът е напуснал имота, следователно
действията му не съобразяват уредените от закона правила.
С оглед това въззивник Н. А. оспорва предпоставките за назначаването на особен
представител, като неин защитник по делото.Назначената в случая адвокат Г. И. не била във
връзка с доверителката и не разполагала с нотариалния акт за извършената междувременно
продажба на имота. Самата страна научила от особения си представител за настоящото
производство, след постановяването на съдебното решение. А. счита, че поради така описаното
съществено процесуално нарушение, не е настъпила преклузия да заяви с въззивната си жалба
факта на разпореждането с имота и да представи съответното доказателство за това.Прилага
н.а.****,т.****, рег.№****,д.№**** от 29.07.21г.и моли съда да го приеме, като го съобрази в
контекста на допустимостта на съдебното производство.
Доводите за допуснатото процесуално опущение почиват на твърдението, че на адреса на
регистрацията й живее близко на нея лице(Н. Б. Н.), което се е съгласило да приема адресирани до
А. пратки, писма и книжа, както и да я уведомява своевременно за тях. Н. следвало да се счете за
„друго лице“ по смисъла на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.Представила е и негова декларация в горния
смисъл, че в периода от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. и към 19.01.2023 г., имотът не е посещаван
от съдебен служител - връчител на съдебни книжа, нито през работни дни от седмицата, нито през
почивни дни, че на входната врата не е било залепвано съдебно съобщение, адресирано до Н. А., а
на този адрес нямало и пощенска кутия. Страната намира за нарушено правото си на защита.
Решението било постановено и при нарушение на правилата за разпределяне на
доказателствената тежест(Определение № 527 от 29.04.2022г. на НРС възлагало на ищците да
установят, че изброените елементи на вертикалната планировка били общи части на ЕС, което не
2
било доказуем факт, а правен извод, дължим от съда),то не било в пълнота мотивирано.РС не бил
обсъдил в мотивите на акта си доводите, че ответникът е собственик на процесния терен и по
приращение собственик на съоръженията върху него, към момента на завеждане на иска.
За неправилни се сочат още правната квалификация на претенцията на ищеца и
определянето на предмета на делото, т.к. спорът не бил само за съоръженията, находящи се в ПИ с
идентификатор № ******, описани в исковата молба, а и за собствеността на имота, върху който са
трайно прикрепени.
Решението се сочи за неправилно и поради нарушение на материалния закон.Има се
предвид тълкуването и приложението на нормите на чл. 38, чл. 40 и чл. 63 - 67 от Закона за
собствеността. Не винаги дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна
собственост, представлявало обща част на тази етажна собственост.Поддържа, че със сделката от
2019г., А. е придобила не само ПИ с идентификатор ****** по плана на с. К. (явяващ се дворно
място за комплекс „*****“), но и изградените върху него съоръжения, трайно прикрепени към
земята, както и насажденията върху земята /по приращение- вж. чл. 92 от ЗС /, само без
находящите се в същия имот четири сгради, т.к. като всички етажни собственици били
суперфициарни собственици и притежавали отделни самостоятелни обекти в сградата, но без
идеални части от поземления имот, върху който е построена тя. Изключителен собственик на
терена в периода от 15.04.2019 г. до 29.07.2021 г. била Н. А..
Правото на собственост на същата, респективно на правоприемника й върху ПИ,
съществувало независимо от правото на собственост върху самостоятелните обекти в сградата.
Етажна собственост върху терена нямало, тя възниквала съобразно с чл. 38 от ЗС само при пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място, ако са изразили
такава изрична воля. Заключава, че щом дворното място, върху което е построена сградата не
представлява обща част на Етажната собственост „*****“ –с. К., не представляват обща част на ЕС
и процесните по делото съоръжения.
Аргумент в тази посока се черпи и от обстоятелството, че дворното място било с по- голяма
площ, от колкото е необходима за нуждите на етажната собственост и можело да има и друго
предназначение.
Цитира в подкрепа на тезата си практика на Върховния касационен съд (решение № 28 от
01.02.2012 г. на ВКС по гр.д. N 331 /2011, 2-ро ГО.; решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр.д.
М 3936 /2016 г., 1-ро ГО.; решение N 201 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2616 /2018 г., 1-ро
ГО).
Решението се сочи и за необосновано, т.к. не почивало на събраните в производството
доказателства.
В контекста на доводите за незаконосъобразно призоваване на въззивника в първа
инстанция, пред БОС е разпитана доведената св. Д..
Въззиваемата страна не е представила отговор на въззивната жалба.
Проверката, извършена по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима.
Проверката на съда по чл.269 от ГПК сочи първоинстанционното решение за валидно,
но недопустимо, като съображенията за това са следните:
Допустимостта на съдебното производството в случая се оспорва, поради липсата на
правен интерес за ищците от воденето му точно против ответника, който се бил разпоредил със
3
спорния имот още преди завеждането на иска. Прехвърлянето на имота отричало наличието на
правен интерес за привличане на праводателя като ответник по спора и го насочвало спрямо
приобретателя по сделката, явяващ се последен титуляр на вещното право.
БОС намира довода за неоснователен.
Допустимостта на съдебното производство се определя от изнесените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за правния спор, а описаните в настоящото дело сочат на
фактическо оспорване на правата на ищците етажни собственици, чрез заявени извънсъдебно
претенции от страна на ответника за заплащане на обезщетение за ползването на имота му,
надхвърлящо правната възможност, дадена на суперфициарите от чл.64 от ЗС.
Освен това самото разпореждане с процесния имот, представлява акт на оспорване на
претендираните от ищците права, т.к. такова правомощие има само собственикът. В този смисъл е
становището, възприето и от задължителното за правоприлагане от съдилищата ТР 4/14.03.16г. по
ТД 4/14г. на ОСГК на ВКС(вж. т.3Б), а също Определение № 261/ 06.06.2016 г. по ч. гр.дело № 683/
2016 г. на ВКС и др.
Следователно изнесеното съображение за недопустимост на процеса е неоснователно.
Бургаски окръжен съд обаче намира за налична друга процесуална пречка за надлежното
упражняване на правото на иск, а именно- заявяване на претенцията за собственост от ненадлежна
ищцова страна в лицето на етажната собственост на комплекс „*****“с.К.,рефлектиращо върху
допустимостта на обжалваното съдебно решение.
Поначало образуването и правилното развитие на всяко гражданско съдопроизводство се
предпоставя освен от съществуващо право на иск, още от наличието на визираните в закона
положителни процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за надлежното му
упражняване.
Такава положителна процесуална предпоставка, за чието спазване съдът следи служебно, е
надлежната процесуална легитимация на страните по делото.
Според правната доктрина и съдебната практика, последните се очертават в исковата молба
чрез ищцовото описание на спора -те са неговите носители.
В решение № 5/06.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 47/2010 г. на ІІІ ГО е изрично постановено,
че процесуалната легитимация на страните по делото следва от правното твърдение на ищеца за
това кои са страните по спорното материално правоотношение.
В решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО и опиращото се на него
Определение №508/16.07.15г. на ВКС по ч.гр.д.№2791/15г. на ІV Г.О. ГК е прието, че за
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно
надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.
В същото определение е изрично разяснено, че няма редовна процесуална легитимация в случаите,
когато твърденията в исковата молба определят за страни по материалното правоотношение лица,
различни от посочените в нея. Това налагало съдът да предприеме действия по чл.129, ал.2 ГПК,
съобразно с разясненията в т.5 от ТР1/2013г. на ОСГТК, т.е. в случаите, при които горното
несъответствие се установи от въззивен съд, той следва да обезсили постановеното от първата
инстанция решение като недопустимо, поради неучастието в процеса на посоченото като носител
на спорното право лице и да върне делото за ново разглеждане, при което да даде нужните
указания за конституирането на правилната страна. Съображенията за това са, че такова решение
изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна
4
страна, а не е било конституирано в производството. Този субект не следва да губи възможността
да защити правата си от първата инстанция, поради което за него процесът започва отначало и
именно от там.
БОС намира, че исковата молба по делото сочи на точно такава нередовност, която не може
да бъде преодоляна чрез указания за поправка от въззивния съд, т.к. се изразява именно в
ненадлежно конституиран ищец в лицето на ЕС, която при това е и ненадлежно представлявана от
управителя си в процес, имащ за предмет установяване на правото на собственост върху обекти, за
които се твърди, че са в режим на общи за ЕС части.
Във всички случаи, носителите на спорното право, касателно общите части на сградата, са
етажните собственици и правният субект, който им противопоставя собствените си права върху
същите обекти.
Действително, в разпоредбата на чл.23, ал.4(Нова- ДВ.бр.57 от 2011г.) ЗУЕС е предвидил за
удобство при воденето на съдебни спорове, управителят да представлява пред съда собствениците
в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
исковете, предявени от тях срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява
решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а по искове срещу трети лица,
във връзка с общите части, само ако бъде упълномощен от общото събрание. Това процесуално
представителство е валидно и в случаите, когато ЕС завежда искове по ЗУЕС, като в първата
хипотеза овластяването на управителя произтича директно от закона, а във втората – от
пълномощно.
От горното следва и изводът, че ведно с облекченото представителство, разпоредбата е
създала също особена процесуална легитимация на ЕС за тези съдебни спорове, като е определила
една от страните в производството да е именно тя, макар всъщност да е неперсонифициран субект
на правото. На същия е придадено специално правно значение и правосубектност само в рамките
на съдебни дела за разрешаването на спорове, свързани с общите части, съгласно уредбата им в
ЗУЕС, но не и извън този предмет.
Обаче в случая предмет на делото не са отношения, произтичащи от ЗУЕС, а се дири
установяване на правото на собственост на етажните собственици върху строежи в имота, за които
твърдят, че са в режим на обща част на ЕС. Спорът произтича от разделянето на притежанието на
построеното от това на терена по волята на първоначалния собственик и от това, че ответникът по
делото твърди придобиване на построеното върху собственото му дворно място по приращение,
което конкурира правата на етажните собственици.
Налице е вещен спор, а не такъв, произтичащ от ЗУЕС и свързан с управлението на общите
части на ЕС.Следователно тук правосубектността на ЕС е изключена, както и процесуалното
представителство на същата от управителя й(вж. така Решение №123/21.06.13г. на ВКС по гр.д.
№940/12г.).
Съпритежанието на обекти, за които се твърди да са общи части и принадлежност към
етажната собственост, създава тъждествено материално правно положение за всички етажни
собственици по отношение на тези части, а това налага съдебното решение да бъде еднакво за
всеки от тях, който установи, че притежава самостоятелен обект в същата сграда. Касателно
общите части, етажните собственици са необходими другари. Затова признаването на вещното
право не може да се извърши в лицето на ЕС, а само в лицето на всеки отделен етажен собственик
от нея-физическо или юридическо лице. Т.к. законът не е поставил изискване за съвместна
5
процесуално правна легитимация на тези лица, според състава ищците по делото ще са
факултативни необходими другари,(като задължителни се сочат те в последното цитирано
решение, щом са ответници, каквито обаче тук не са).
След като решението ще обвърже и невзелите участие в процеса етажни собственици, на
всички тях следва да бъде дадена възможност за участие в настоящия процес, целящ общо съдебно
произнасяне по така повдигнатия вещен спор.
По посочената причина и тъй като производството пред първа инстанция се е развивало
при субективно съединяване на претенциите на К. и ЕС против ответника (въпреки, че тази на
физическото лице е допустима), на обезсилване с оглед допуснатото от първата инстанция
процесуално опущение ще подлежи цялото й решение, а исковата молба следва да бъде върната за
разглеждане на НРС- от друг състав- от фаза даване на указания за поправката й по чл.129, ал.2 от
ГПК, като съдът изиска посочването на етажните собственици(с три имена, адрес и ЕГН),
претендиращи установяването на общите части върху дворното място по отношение на ответника,
в рамките на предвидения от ГПК процесуален срок и конституира като надлежни ищци,
заявилите такива претенции лица.
При този изход от делото, на страните не се дължат съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №449/16.12.2022 г., постановено по гр.д. №20212150101492/2021 г.
по описа на Районен съд-Несебър.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Несебър, съобразно дадените в
мотивите указания за конституиране на надлежни процесуално легитимирани ищци.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните , с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6