РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1073/21.7.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На единадесети юни                                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1371 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  П.В.П. – ЕГН **********, депозирана чрез адв. К. М., против Електронен фиш серия К № 3267737, издаден от ОД на МВР-Варна с който за нарушение на чл.21 ал.2вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.         

         С жалбата се изразява становище, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с ТР №1/26.02.2014г. на ВАС.Твърди се, че не е представен снимков материал или видеоклип от нарушението, както и снимков материал за това дали е било поставено обозначаващо средство за АТСС.Приема се, че не е достатъчно индивидуализирано мястото на нарушението,  и не е ясно къде е било поставено техническото средство, не били посочени GPS координати, твърди се, че липсвало описание на нарушението, анализират се нормите, касаещи издаване на ЕФ и в заключение се приема, че такъв може да бъде издаден при установяване на нарушение както със стационарно, така и с мобилно АТСС.В жалбата се сочи, че не са спазени изискванията  за обозначаване на мястото за контрол  с пътен знак и оповестяването му чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР и документирането на знака със снимка и в този смисъл ЕФ е издаден в нарушение на Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015г. и се иска ЕФ да бъде отменен.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява, като се депозира молба чрез пълномощник с която се иска делото да бъде разгледано, сочи се, че жалбата се поддържа, че не се налага събиране на други доказателства и  се иска отмяна на ЕФ и присъждане на разноски..

         Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., но се депозира писмено становище, с което се оспорва жалбата  и се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 05.12.2019г. в  10:51ч. по Г.П. I-9, в посока от гр.Варна към  кк“Златни пясъци“ , на спирка „Майстор Манол“ е било  констатирано, че при ограничение на скоростта 60 км. в час , обозначено с пътен знак „В-26“, с автомобил марка „БМВ 740 Д”  с рег.№ В 1348 СА е било извършено нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 110 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта, тъй като фиксираната такава е била 113 км. в час/, при разрешена скорост от 60 км. в час, т.е. превишението е с 50 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR-1-М 513.В ЕФ като собственик на автомобила  е вписан въз.П..

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

         ЕФ е бил връчен на въззивника на 21.02.2020г. и същият го обжалвал в срок.

        В с.з. се установи от показанията на св.Т., че техническото средство е било позиционирано в непосредствена близост до спирка „Майстор Манол“, било е монтирано в служебен автомобил „Опел Астра“, като същото е фиксирало скоростта на автомобилите, които се движат в посока кк“Златни пясъци“ в границите на действие на поставения пътен знак „В-26“.

         Съдът изцяло кредитира показанията на св.Т., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и допълнително изисканите от съда служебно доказателства, приобщени в с.з., както и  от показанията на св.Т..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити.Датата на издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити, поради което съдът не счита, че има допуснато процесуално нарушение.Спазени са сроковете за издаване на ЕФ, като видно от датата на връчването му не е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, в достатъчна степен е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението , посочено е мястото, където техническото средство е фиксирало скоростта, установи се от гласните доказателства, че именно там, в служебен автомобил е било монтирано и въведено в експлоатация съответното техническо средство, координатите са изрично фиксирани в разпечатката от заснетия клип,  поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

         В срок въззивникът е депозирал жалбата срещу ЕФ, упражнил е правото си на защита.

         Безспорно от снимковият материал е видно, че фиксираната скорост от техническото средство е била 113 км. в час, безспорно от ЕФ е видно, че е визирана скорост 110 км. в час, т.е. приспаднати са процесните 3км. в час, поради което липсата на изрично отбелязване че е извършено приспадане не е съществено процесуално нарушение. Безспорно установено е  от гласните доказателства, че визираното техническо средство е било позиционирано на процесното място, на Г.П. I-9, в посока от гр.Варна към  кк“Златни пясъци“ , в района на спирка „Майстор Манол“ и в зоната на действие на пътния знак и въз основа на фиксираната снимка на нарушение на процесният лек автомобил е издаден ЕФ, а и доказателства, че в този ден, час и на конкретното място не е било позиционирано процесното техническо средство или че лекият автомобил се е движил със скорост, различна от фиксираната и извън зоната на действие на пътния знак в с.з. не се ангажираха. Няма как да има снимка на превозното средство и да не е позиционирано техническо средство, което да го фиксира.

         Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR-1-М 513, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

         Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

         На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към момента на издаване на Ел.фиш,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол .

        Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.  Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

         От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка.

         Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване,  началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения са неоснователни.

        Визираният в жалбата чл.7 от НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. е бил отменен към датата, визирана в ЕФ, поради което възраженията, че тази норма не е била спазена при  установяване на нарушението са неоснователни.

         Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 60 км/ч., обозначено с пътен знак, съгласно чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се наблюдава ясно ред. № на автомобила, визиран в електронния фиш и липсва съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.Няма и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото средство.

          Измерената скорост на движение на автомобила е 113 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 110 км/ч, след приспадане на толеранса, поради което безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, спор, че въззивникът е собственик на автомобила по делото липсва, като не са наведени твърдения, че друго лице е управлявало автомобила, поради което няма спор и относно  авторството на деянието.

          Безспорно по делото има снимка със заснемане на превозното средство  с дата и час.

          Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от  39км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.5 от същия текст/ тъй като се касае за движение извън населено място/  е предвидил императивно глоба в размер на 400 лева / четиристотин лева ), поради което съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон.

            С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН  за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като  липсва  фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални  процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

          Също предвид крайният изход на спора съдът намира, че искането от страна на въззивника за присъждане на разноски по делото е неоснователно и такива не следва да се присъждат.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява правилно и законосъобразно издаден и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия К № 3267737, издаден от ОД на МВР-Варна с който за нарушение на чл.21 ал.2вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на П.В.П. – ЕГН **********, е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.         

           ОСЪЖДА П.В.П. – ЕГН **********,*** сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: