Решение по дело №716/2017 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Ловеч, 16.11.2018 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА

                           1.ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

                                                             2. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ в.гр.дело № 716 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

         Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.

 

Постъпила е  жалба срещу разпределение от 17.10.2017г. по изп.д.№20148790400001 от „КМТ" ЕООД, ЕИК****** гр.******, представлявано от С.Й.Н., в която сочи, че обжалва в определения от чл.462, ал.2 от ГПК тридневен срок „Разпределение" от 17.10.2017 г. (Приложение 1) на сума, получена от продажба на недвижими имоти: сграда административна с идентификатор №44327.502.9803.1 и сграда картофохранилище с идентификатор Q №44327.502,9803.11» собственост на ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро-Р.Н.". Сочи, че „Разпределението" е получено от представителя на „КМТ" ЕООД на 20.10.2017п, съгласно протокол за предявяване (Приложение 2).

Моли, изготвеното от ЧСИ В.П. „разпределение" от 17.10.2017г. на сумата, получена от продажбата на недвижими имоти: сграда административна с идентификатор №44327.502.9803.1 и сграда картофохранилище с идентификатор №44327.502.9803.11 да бъде върнато на ЧСИ В.П. поради допуснати грешки при изготвянето му и делото да бъде прекратено, тъй като същото е нищожно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, и е неоснователно.

В подкрепа на това си искане сочи следното:

1. ЧСИ В.П., в нарушение на чл.271, чл.297 и чл.299 от ГПК е приел дълг на длъжника в размер на 237 146,54лв., вместо в размер от 74 431,16 лв., съгласно Решение №1052/29 юни 2015 г. на СГС, TO, VI-6 състав по т.д.№ 1008/2011 п, постановено по установителен иск по чл.422 ГПК.

2.   ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в изготвеното от него „разпределение" от 27.10.2017г. не е записал приетите от него суми с постановление от 25.08.2017 г. за 728,00 приети разноски по изпълнителното дело! (Приложение 3) и постановление от 25.09.2017 г. за 3 341,51 лв. /разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение/, които се ползват с предпочитателно удовлетворение за вземания за .разноски по обезпечението.

3.   ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в изготвеното от него „разпределение" от 27.10.2017г. е записал, че поема разноските по принудителното производство без да приложи документи /справка по чл. 79 от ЗЧСИ/, доказващи заплатените от него суми, имаща отношение към сумите, които длъжника трябва да заплати на взискателя.

4.   ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, в изготвеното от него „разпределение" от 27.10.2017г. е включил сумата 103,44 лв., представляваща част от сумата за такса смет, която е недължима. Приел е, че взискателят трябва да заплати сумата 657,79 лв. за задължения за данъци върху продадения имот вместо 55430 лв., съгласно справка от 08.08.2017п, издадена от община Луковит (Приложение 4).

5.   ЧСИ В.П. в „разпределение" от 17.10.2017г. не се е
произнесъл за размера на сумата по чл. 136 ал.1 т.З.

6. ЧСИ В.П., в нарушение на чл.495 от ГПК, не се е произнесъл
за размера на сумата, която банката-взискател трябва да внесе, с която
продажната цена надминава неговото вземане.

7.   ЧСИ В.П. не може да изготви разпределението от
17.10.2017г„ тъй като съгласно Решение №2346/30.11.2015г. на САС по
ч.гр.д.№4200/2015г. и решение №36/07 февруари 2014г. на БАС по
гр.д.№27/2014п: „ не може да се включват в разпределението вземания,
неуточнени по размер към момента на изготвяне на разпределението46.

Твърди, че при продажба на недвижим имот чрез възлагане на взискател, какъвто е случая по изп.д. № 20148790400001, разпределението се изготвя преди изготвяне на Постановлението за възлагане, като се позовава на мотивите на Определение № 3064/04.11.2015 г. на Софийски апелативен съд,ТО, 6 състав по ч.гр.д.№ 3953/ 2015 г., и те са следните: „... разпределението4' е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Така Ж. С.БГПП, изд. 2012 п, стр. 1125. Принципно вярна е тезата на СГС, че по правило разпределение се извършва назално постъпили по изпълнителното дело парични суми, а не на бъдещи такива - чл. 460 ГПК. Това правило обаче не е абсолютно и от него законът е установил едно изключение, уредено в чл. 495 ГПК, според която разпоредба взискателят, обявен за купувач на недвижимия имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Обяснението за тази специална хипотеза е следното: 1) взискателят, който е бил обявен за купувач в проведената публична продан, е освободен от задължението по чл. 492, ал. 3 ГПК за реално внасяне на предложената от него цена в 1-седмичен срок от приключване на проданта; 2) по силата на закона /чл. 495 ГПК/ това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника, но при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл. 136 ЗЗД, т.е. прихващането е до размера на припадащата се на взискателя-купувач част от предложената цена, която той би получил при спазване на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, 3) определянето на тази припадаща се част, с която се прихваща, се извършва предварително от съдебния изпълнител, който дължи същите действия, както при разпределение по чл. 460 ГПК - да изготви писмен акт, в който предварително да разпредели предложената от взискателя цена при спазване на реда по чл. 136 ЗЗД, 4) до размера на прихващането задължението на взискателя-купувач за внасяне на цената се погасява, а той дължи внасянето на евентуалната надхвърляща разлика в 1-седмичен срок по сметка на съдебния изпълнител. Следователно, изготвянето на подобен писмен акт от съдебния изпълнител е условие, както за настъпване на последиците на самото прихващане, така и за настъпването на падежа на задължението на взискателя-купувач за реално внасяне на разликата. Този акт обаче също представлява разпределение, но не само защото така е предвидено в чл. 495 ГПК. Противно на приетото от СГС това разпределение е същинско, тъй като ново разпределение съдебният изпълнител дължи единствено ако взискателят-купувач не изпълни задължението си за довнасяне на частта от цената, с която прихващане не е извършено. В тази хипотеза правното действие на разпределението /а от там на прихващането/ е поставено под условие - реалното внасяне на разликата в установения срок. Ако условието не се сбъдне, то и предварителното разпределение няма да породи правни последици, а ще следва да се приложат правилата на чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 ГПК изр. 2 на чл. 495 ГПК. В случай обаче, че взискателят-купувач не дължи внасяне на подобна разлика /което е малко вероятно, тъй като винаги съществуват вземания за държавни такси по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД/ или ако изпълни условието за внасяне, то извършеното по реда на чл. 495 ГПК разпределение става окончателно. Последващо разпределение на реално постъпилата от взискателя сума съдебният изпълнител нито дължи, нито извършва, тъй като вече е определил на кои взискатели, в каква поредност и размер ще я изплати в разпределението по чл. 495 ГПК. Това стабилизирано разпределение е основанието за последващите действия на съдебния изпълнител по чл. 455, ал. 2 ГПК - за превеждане на съответните припадащи суми на другите взискатели или на длъжника. Следователно, в тази хипотеза разпределението наистина има предварителен характер и действието му е поставено под условие* но след сбъдването на условието това разпределение представлява окончателния акт на съдебния изпълнител, в който се определят „кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях" - както и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК. Това предопределя и възможността този акт по чл. 495 ГПК също да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК, макар последиците му да са антиципирани /бъдещи/. Противното разбиране би лишило напълно от защита другите страни по изпълнителното дело, които не биха имали друга правна възможност за защита срещу незаконосъобразното разпределение, тъй като ново такова съдебният изпълнител няма да извърши ако се стабилизира това по чл. 495 ГПК, а същевременно - срокът за обжалването му отдавна ще е изтекъл. Ето защо и в специалната хипотеза на чл. 495 ГПК разпределението подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК".

Прави заключение, че в настоящия случай ЧСИ В.П. трябва при условията на чл. 136 от ЗЗД и поясненията, дадени в т.6 от ТР№2 /201 Зг. на ОСГТК да разпредели продажната цена от 153 260лв., съгласно чл.136 от ЗЗД като отчете, че размера на дълга е 74 431,16 лв. съгласно Решение №1052/29 юни 2015 г. на СТС, TO, VI-6 състав по т.д.№ 1008/2011 г., постановено по установителен иск по чл.422 ГПК за размера на задължението към кредитора, в което решение съдебният състав на СГС е решил, че дълга на „КМТ ЕООД" към „Интернешъл Асет банк"АД София по кредитна линия №002740 002/20.02.2007 год. е в размер на 74 431,16 лв., от които: 21 579,99 лв. непогасена главница и обезщетение за забавено плащане в размер на 52 851,17 лв.

Счита, че „разпределение" от 17.10.2017г., изготвено от ЧСИ В.П., е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и е неоснователно.

Сумите, които взискателят трябва да внесе на основание чл.136.от ЗЗД, не са определени съгласно изискванията на закона.

Изтъква, че с „Постановление за възлагане" ЧСИ е възложил имотите на взискателя-,Дърва инвестициона банка"АД за сумата 153 260 лв.

Възразява, че сумата, отразена в разпределението, за размера на дълга на „КМТ" ЕООД към банката-взискател не отговарят на действително дължимите суми. ЧСИ В.П. в постановлението от 17.10.2017г. е записал, че задължението на ,JKMT" ЕООД към банката-взискател е в размер на 237 146,54 лв. Сочи, че ЧСИ В.П. не се е съобразили с Решение №1052/29 юни 2015 г. на СГС, TO, VI-6 състав по т.д.№ 1008/2011 п, постановено по установителен иск по чл.422 ГПК за размера на задължението към кредитора, в което Решение съдебния състав на СГС е приел, че дълга на „КМТ ЕООД" към „Интернешъл Асет банк"АД София по кредитна линия №002740 002/ 20.02.2007 год. е в размер на 74 431,16 лв., от които: 21 579,99 лв. непогасена главница и обезщетение за забавено плащане в размер на 52 851,17 лв. /стр.28 от решението /. Твърди, че съгласно чл.271 от ГПК независимо, че решението е обжалвано от „КМТ" ЕООД, в едно бъдещо решение сумата на дълга не може да бъде увеличена, а може само да бъде намалена: „ ... Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение." Следователно, на основание чл.271 от ГПК, дълга на „КМТ" ЕООД към момента на изготвяне на разпределението от 17.10.2017 г. е в размер на 74 431,16 лв.

В жалбата излага доводи, че решението за размера на дълга на основание чл.297 от ГПК е задължително за ЧСИ В.П., който, според жалбоподателя, носи и дисциплинарна отговорност за неизпълнение на решения на съд във връзка с несъобразяване с решенията на съда и нередуциране на дълга на основание чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ за извършените от ЧСИ изпълнителни действия, изразяващи се в предприети такива по принудителното изпълнение и изготвяне на разпределение по изп.д. №20148790400001 са в нарушение на чл.12 и чл.13 от ЕК на ЧСИ , същите представляват дисциплинарни нарушения по см.на чл.67 от ЗЧСИ- неизпълнение на задължение, поради което съставляват основание за дисциплинарна отговорност на ЧСИ В.П., /в същия смисъл Решение № 143/24.06.2015г. на ВКС. ГКЗ-то гр. отд. логр.д. № 1469/2015г. (Приложение 5)/, съгласно което ЧСИ З.Г.З с рег.№875 е наказан с дисциплинарно наказание глоба от 1000 лв.

Възразява, че ЧСИ В. П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в изготвеното от него разпределение от 27.10.2017п, не е записал приетите от него суми в постановление от 25.08.2017 г. за 728,00 лв./приети разноски по изпълнителното дело/ и постановление от 25.09.2017 г. за 3 341,51 лв. /разноски за адвокатско /юрисконсулско / възнаграждение/, които се ползват с предпочитателно удовлетворение за вземания за разноски по обезпечението.

Изтъква, че с постановление 25.08.2014г. ЧСИ В.П. приема следните разноски до изп.д.№20148790400001: Хонорар за вещо лице Н.Й.- 150 лв.; хонорар за вещо лице Ц.С.- 240 лв.; Два броя уведомления - 48 лв.; Пътни разноски на вещо лице Н.Й.- 50 лв.; Държавна такса за скици - 40 лв.; Хонорар вещо лице Евгения Гатева- 150 лв.; Хонорар вещо лице Е.Г.- 50 лв, които разноски не са отразени никъде в изготвеното от него „разпределение"

Сочи, че ЧСИ В.П. с постановление от 25.09.2017 г. приема разноски в размер на 3 341,51 лв. за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение за образуване на изп.д.№20148790400001.

Твърди, че с молба вх.№27309/13.10.2017 г. до ЧСИ е помолил да бъде намален размера на прието от него адвокатско възнаграждение и поради неговия мълчалив отказ да се произнесе по молба му, с жалба (Приложение 6) е обжалвал неговия мълчалив отказ пред Окръжен съд Ловеч, но до настоящия момент няма произнасяне от съда.

Възразява, че сумите по приетите от ЧСИ В.П. разноски с постановление от 25.08.2017 г. за 728,00 лв. и с постановление от 25.09.2017 г. за 3 341,51лв. не са посочени в изготвеното от него разпределение от 17.10.2015п, въпреки че са дължими от длъжника. Същите трябва да бъдат посочени от ЧСИ.

Позовава се на Решение № 36 от 07 февруари 2014г. на Апелативен съд Бургас по гр.д.№27/2014г.: „... ЧСИ дължи произнасяне на искането, направено с подадената от длъжника по изпълнението "жалба ", която на практика представлява искане по чл. 78, ал.5 от ГПК. Преди извършването на новото разпределение, ЧСИ следва да се произнесе по това искане и след влизане в сила на акта следва да извърши ново разпределение". Съгласно Решение №2346 от 30/11/2015г. на САС по ч.гр.д.№4200/2015п (Приложение 7) съдебния изпълнител трябва, в изготвеното от него разпределение, да посочи само вземания, които са ликвидни, установени по съдебен ред към дата на изготвянето му.

Моли съда, като има предвид, че въпроса за дължимите суми е преюдициален спрямо извършване на разпределението и вземането на кредитора за юрисконсултско (адвокатско) възнаграждение за образуване на изпълнително дело не е ликвидно, тъй като до момента на изготвяне на разпределението не е установено по съдебен ред от надлежния съд задължението на „КМТ"ЕООД към „Интернешънъл асет банк"АД, че разпределението към 17.10.2017г. не може да бъде изготвено, същото трябва да бъде върнато на ЧСИ и делото да бъде прекратено.

Възразява, че ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в изготвеното от него „разпределение" от 27Л0.2017г. е записал, че поема разноските по принудителното производство без да приложи документи /справка по чл. 79 от ЗЧСИ/, доказващи заплатените от него суми, които суми длъжника трябва да заплати на взискателя. Съгласно т.2 от ТР№3/2015г. на ОСГТК: „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението."

Позовава се на чл.136 ал.1т.1 от ЗЗД и поясненията в т.6 от ТР№2/2013г. на ВКС се ползват с предпочитателно удовлетворение и вземания за разноски по принудителното изпълнение. В изготвеното „разпределение" от 17.10.2017г. ЧСИ В.П.« декларирал, че поема лично разноските по принудителното изпълнение, но същия не работи само за себе си, част от приходите отиват като данък за държавата, поради която причина чл. 458 от ГПК задължава ЧСИ да уведоми държавата в лицето на НАП за всяко започнало разпределение, а също така ако са заплатени от кредитора те са дължими на него от длъжника. В посоченото по-горе „разпределение" ЧСИ В.П. е посочил, че се поемат от него, но не е посочил размера им.

Счита, че същевременно начисляването на таксите и допълнителните разноски следва да се отразяват в дневника на извършените действия по чл. 22,ал.2, т.4 от ЗЧСИ и то в момента на съставянето на сметката по чл. 79 ЗЧСИ.

Твърди, 1 че ЧСИ В.П. попада в приложното поле на § 1 т.29 за облагането на лица, извършващи независима икономическа дейност. Данъчното му облагане се извършва по реда на чл.ЗО от ЗДЦФЛ, а съгласно чл.З от с.з. е задължен като физическо лице да подава ГДД, в която вярно да посочва реалните си доходи,за начисляване върху същите и на дължимия данък Т.е. ЧСИ В. П. попада изцяло, съгласно чл.1 в приложното поле на ЗДЦФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от сз. Годишната Данъчна декларация по чл.50 от ЗДЦФЛ ,е била подадена лично или чрез лице упълномощено само за подаването, при което обаче декларираните данни са удостоверени и лично с подписа на самия декларатор-ЧСИ В.П. Разликата при подаването на информацията, видно е, произтича от законово предвидените различни способи и е само по отношение на начина, по който се обективира подаването й , без да има за последица подмяна на задълженото лице, респективно не води до промяна в неговата идентификация, очертана чл.З от ЗДЦФЛ.

Сочи, че съгласно TP 1 /2009г „ ..данъчно задължени лица са тези,които следва в предвидените в закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание", а съгласно Решение № 190 по н.д. № 506 /201 Зг на 1во н.о на ВКС - „Допустимо е изготвената от данъчно задълженото лице декларация да бъде подадена чрез пълномощник, но и в този случай,за верността па вписаните данни отговаря данъчно задълженото лице п... т.к, както е посочено в цитираното решение на ВКС - „ задължението на физическото лице да подаде данъчна декларация за доходите си придобити от дейност ,не може да бъде прехвърлено на друго лице, например на пълномощник „ . В тази връзка прави извод, че отговорността на ЧСИ В.П., като д.з.л и респективно носител на задължението за подаване на вярна информация пред органите по приходите, е налична както по отношение на лично подадената от него декларация по ЗДЦФЛ за данъчна година 2015г.,

Счита, че поради непредставяне в разпределението на сумите които е внесъл с поемането на задължението да заплати всички разходи по принудителното изпълнение, които разходи от своя страна се заплащат от длъжника изготвеното разпределение от 17.10.2017г.трябва да бъде отменено и делото прекратено.

Във връзка с неиздаването на сметката по чл.79 от ЗЧСИ и ненадлежното им предявяване на длъжниците по делото, прави заключение, че в дневника на извършените действия ЧСИ В. П. не е отразил начисляването на такси и допълнителни разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в съответствие с т.4 от Указания за попълване на Приложение №4 към чл. 9 ,ал.4 от Наредба №4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, а също така ЧСИ В. П. не е спазвал точно указанията за попълване на сметките по реда на чл. 79 ЗЧСИ, дадени в приложение №6 от Наредба №4/2006 год. на МП.

Същевременно начисляването на таксите и допълнителните разноски сочи, че следва да се отразяват в дневника на извършените действия по чл. 22,ал.2, т.4 от ЗЧСИ и то в момента на съставянето на сметката по чл. 79 ЗЧСИ.

Счита, че неизпълнението на тези изисквания представлява нарушение на ЗЧСИ и издадените във връзка с неговото приложение подзаконови нормативни актове.

Твърди, че ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, в изготвеното от него разпределение от 27.10.2017г. е включил сумата 103,44 лв., представляваща част от сумата за такса смет, която е недължима. Приел е, че взискателя трябва да заплати сумата от 657,79 лв. за задължения за данъци върху продадения имот вместо 554,30 лв. съгласно справка от 08.08.2017г., издадена от община Луковит.

Таксата за битови отпадъци е определена със ЗМДТ, но не се събира в полза на държавата, а в полза на съответната община за предоставена услуга. Макар вземането за тази такса да е публично общинско задължение по смисъла на чл. 162, ал.2, т.З от ДОПК, тя не може да се квалифицира като такава по т.2, ал.1 на чл.136 от ЗЗД - тази разпоредба не може да се тълкува разширително. Затова и отделената сума за разпределение на община Луковит, включваща и част от таксата за битови отпадъци на имота, не може да се квалифицира като такава по т.2, ал.1 на чл.136 от ЗЗД и следва да се коригира от ЧСИ. В същия смисъл Решение №2346/30.11.2015г. на САС, ГК, втори състав по ч.гр.д. №4200/2015г.

Възразява, че ЧСИ В.П. в разпределението от 17.10.2017г. не се е произнесъл за размера на сумата чл.136 ал.1 т.З от ЗЗД.

Според чл. 136, ал. 1, т.З от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение са вземанията, обезпечени със залог или ипотека от стойността на ипотекираните имоти.

Сочи, че ЧСИ В.П., в нарушение на чл.495 от ГПК, не се е произнесъл за размера на сумата, която надминава вземането на банката-взискател, която е равна на разликата между продажната цена и вземането на банката-взискател и трябва да внесе от банката-взискател.

Позовава се на чл. 495. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 п, в сила от 21.12.2010 г.) Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал, 2."

Във връзка с всичко, изложено до тук, прави заключение, че разпределението от 17.10.201 г., изготвено от ЧСИ В. П. е нищожно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, и е неоснователно.

Моли, да бъде върнато на ЧСИ В П. „разпределение" от 17.10.2017г. на сумата, получена от продажбата на недвижими имоти: сграда административна с идентификатор №44327.502.9803.1 и сграда картофохранилище с идентификатор №44327.502.9803.11, поради допуснати грешки при изготвянето му и делото да бъде прекратено, тъй като същото е нищожно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, и е неоснователно.

Частен съдебен изпълнител В П. е представил писмено становище, в което излага, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С определение от 15.01.2018г.съдът е определил, че жалбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, тъй като следва да се допусне назначаване на съдебно икономическа експертиза, с вещо лице Н.Р., която след като се запознае с делото да отговори на следните въпроси : какъв е размера на дълга-главница ,лихви и разноски по посоченото по-горе изпълнително дело към 17.10.2017г.и какви частични погасявания са правени до този момент по делото.Също така ,с оглед възражението на жалбоподателя за извършени плащания и позоваването на Решение № 1709/13.07.2017г.на Апелативен съд-София по т.д.№4385/2015г.да провери вземайки предвид отразеното в него ,дали в изпълнителното дело се съдържат данни за извършени плащания и ако се съдържат в какъв размер са тези плащания и на базата на какви документи ,кога и от кого са извършени.

Също така вещото лице да отговори в какъв размер е задължението за разноски по принудителното изпълнение и ако има плащане, да бъде посочено кой ги е платил; какъв е размера на задълженията към Държавата, респективно Общината за данъци за конкретните имоти и от какво се формират.

С оглед  обема на изпълнителното дело и обема от доказателства и материали по изпълнителното дело -2329/две хиляди триста двадесет и девет страници/, съдът е определил депозит в размер на сумата 250. 00 лева, вносим от взискателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението и представяне на вносната бележка в канцеларията на съда,предвид на това че на л.2121 е посочил с писмо с вх.№09378/12.04.2017г.,че към 10.04.2017г. дългът възлиза на 219 299.34лв., като остатък от присъдена главница по изпълнителния лист от 09.11.2009г.е 139 434.13 лв., законна лихва върху главницата за периода от 30.08.2011г.до 10.04.2017г.е 79 865,21лв. като не се е позовал и посочил на базата на какви писмени доказателства е определил този размер. Посочено са и различия в тази насока, тъй като на л.2207 е приложено друго писмо на взискателя с вх.№24127,с което е уведомен ЧСИ ,че към 28.08.2017г.дългът към 28.08.2017г.възлиза на 237 146,54 лв.,в това число главница по изпълнителния лист от 09.11.2009г. в размер на 146 988,33лв. и законна лихва върху главница от 25.08.2011г.до 28.08.2017г.-90 158,21лв.отново без да посочи на базата на какви доказателства се позовава ,както и на какво се дължи различието в размера на дълга в двете писма.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза  размера на дълга „КММ"ЕООД. към „Интернешънъл асет банк"АД към 17.10.2017 г по ИД . № 20148790400001 е както следва:

1.Главница-                                                        139 434,10 лв

2.3анонна лихва от 25,08,2011 г до 17,10,2017 г    87 421,38 лв

З.Разноски по изп.произв.                                      728,00 лв

Всичко:______________________________ 227 633.48 лв

След издаване на изпълнителния лист от 09,11,2009 г , приложен по изп. дело 84/2009 г, преобразувано в последствие в ИД № 20148790400001 по описа на ЧСИ В.П., по сметката на „Интернешънъл асетбанк"АД с IBAN: ***ка на ЕТ Търговия на едро- Р.Н." с IBAN ***,08,2011 г е постъпила сумата 280 000,00 лв. с основание за плащане „Договор за заем с КМТ  ЕООД".

С тази сума ..Интернешънъл асет банк"АД е погасила задължения на КМТ ЕООД и Р.Т.Н. както следва:

-по договор за кредит № 001/20,02,2007 г /на Р.Н./ - 51 435,57 лева, -по изп. лист от 09.11.2009 г. издаден във връзка с договор за кредит № 002/20,02.2007 г на КМТ  ЕООД – 228.564.46 лв в т.ч.:

Погасена част от присъдена главница-140 525,90 лв

Погасена присъдена законна лихва за периода от 30,10,2009 г до 24,08,2011 г- 52 851,17 лв Погасена проср. лихва за периода от 31,07,2009 г до 29,10,2009 г съгл. и.л.- 12687,54 лв Погасени съд. разноски съгл. изп.лист от 09,11,09 г и тези по изп.производство 22499,85 лв

Към 02,01,2014 г -датата на образуване на ИД № 20148790400001 размерът на дълга ,при съобразяване с погасените задължения от посочения по-горе превод от 280000.00 лв е както следва:

Главница-/279 960,00-140 525,90/ - 139 434.10 лв

Дължимата законна лихва за периода до 24,08,2011 г е погасена.    "

Дължимата проср. лихва по изп. лист е погасена.

Дължимите разноски по гражд. и изп. производство са погасени.

Установеният от експертизата размер на дълга по отношение на главницата /139 434.10 лв/ е идентичен с размера на дълга посочен в писмо вх.№ 09378/12.04.2017 г. с което Банката е уведомила ЧСИ П. какъв е размера на остатъка по дълга към 10,04.2017 г.

Размера е задължението за разносни по принудителното изпълнение е 728.00 ла/подробно описани в констативната част на заключението/. Те са платени от „Интернешънъл асет банк"АД.

Задълженията за МДТ на ЕТ "Търговия на едро- Р.Н."*** към 08.08.2017 г са както следва: Данък недвижими имоти/2015-2017 г/- 657,79 лв Такса битови отпадъци/2015-2017 г/ - 337,29 лв

На 18,07,2014 г към ИД № 20148790400001 е присъединен взискател ТД на НАП за дължими задължения на ..КМТ"ЕООД  към 18.07.2014 г в размер на 960.18 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства,заключението на вещото лице Н.Р. ,настоящата инстанция приема за основателна жалбата по отношение на така постановеното разпределение на постъпили суми от 17.10.2017г.По-точно ,както се възразява в жалбата не става видно по какъв начин и въз основа на какви доказателства е прието,че размера на дълга към тази дата възлиза на 237,146,54лв.Още повече,че и вещото лице Н.Р. е посочила, е към 17.10.2017г. размерът дълга „КТМ" ООД. към „Интернешънъл асет банк"АД към 17.10.2017 г по ИД № 20148790400001 е както следва: .Главница-139 434,10 лв; Законна лихва от 25.08.2011 г до 17.10.2017 г. – 87 421,38 лв; Разноски по изпълнителното производство – 728,00 лв или всичко: 227 633.48 лв.

Все в тази връзка основателно е и възражението на жалбоподателя относно погасяването на задължението му към банката и начина по който е разпределена внесената от 280.000.00хлв.По-точно на л.522 от ИД е приложено платежно нареждане от 24.08.2011г. ,с което ЕТ”Търговия на едро Р.Н.” е внесла посочената сума и като основание за превод е посочено,че същата се внася по договор за заем с „КМТ” ЕООД. Т.е., както е посочило и вещото лице банката необосновано е погасила задължения едновременно и към „КМТ”-ЕООД и  ЕТ”Търговия на едро Р.Н., тъй като основанието за внасяне както се посочи и по-горе е посочено в преводното нареждане и касателно за погасяване на задължение на „КМТ”ЕООД.Предвид на това ,обосновано жалбоподателя сочи,че неоснователно банката претендира и сочи както главница,така и лихва на дължимата сума.Както сочи и ВЛ частично е погасен по договор за кредит №001/20,02,2007г.в размер на 51,435,57лв.,което не е съответно на посоченото по-горе преводно нареждане и отразеното като основание за внасяне на посочената сума.При това от посочената главница от ВЛ от 139434,10лв.като се извади неоснователно отнесената към друг дълг сума от 51,435,57лв,следва че главницата на дълга възлиза на 87 998,53ст.,а законната лихва от 25.08.2011г.до 17.10.2017г.възлиза на 55.189.66лв.,тъй като в конкретния казус жалбоподателя е посочил кое задължение погасява с внасянето на процесната сума,както право има съгласно чл.76,изр.1 от ЗЗД.

         Основателно е възражението в жалбата и относно спазване на реда на вземанията ,предвидени в чл.136 от ЗЗД .тъй като освен ,че както вече се посочи и по-горе не става ясно въз основа на какви доказателства е определен размера на дълга при противоречивите писмени доказателства по ИД ,съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗЗД при извършване на разпределение на първо място са привилегированите взискатели ,като вземанията по т.1 до т.4 са с особени привилегии ,а тези по т.5 и 6 са общи.В конкретния казус в процесното постановление ,както се възразява и в жалбата не са спазени изискванията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в изготвеното от него „разпределение" от 17.10.2017г,тъй като не са записани приетите от него суми с постановление от 25.08.2017 г. за 728,00 разноски по изпълнителното дело и приетите разноски с  постановление от 25.09.2017 г. за 3 341,51 лв. /разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение/, които се ползват с предпочитателно удовлетворение за вземания за разноски по обезпечението.Не са приложени и писмени доказателства относно посоченото от ЧСИ В.П., в нарушение на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, че поема разноските по изпълнителното производство със справка по чл. 79 от ЗЧСИ доказващи заплатените от него суми,което определено е съществено,тъй като тези разноски в последствие се отразяват и на сумите, които длъжника трябва да заплати на взискателя.

             Всички тези процесуални пропуски не дават възможност на настоящата инстанция да извърши разпределение на процесните суми,поради което и следва да бъде отменено постановлението за разпределение на постъпили суми от 17.10.2017г.и делото бъде върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение, вземайки предвид и отстранявайки горепосочените пропуски .

Относно втората жалба ,с която е сезиран съда и касаеща възражение за прекомерност на размера на юрисконсултско възнаграждение в постановлението на ЧСИ от 25.09.2017г.в р-р на 3 3431,51 лв. настоящата инстанция счита жалбата за основателна.Съгласно разпоредбата на чл37 ал.1 от З-н за правната помощ ,заплащането за такава се определя съгласно Наредба за заплащането на правната помощ ./нар. Наредбата /.В чл.25,ал.2 от Наредбата е посочено,че при дела с определен материален интерес, какъвто е настоящия казус,възнаграждението е от 100 до 300 лева.В чл.25 ал.2 от Наредбата е посочено, че за защита по дела с материален интерес,продължила повече от три съдебни заседания и когато материалния интерес е над 10.000.0лв. възнаграждението може да бъде увеличено с 50 на сто от максимално предвидения размер в чл.25 ал.1 от Наредбата. Т.е..длъжника в настоящия казус следва да заплати разноски в р-р на 450.00лв.

С оглед на посоченото следва да бъде отменено постановление на ЧСИ от 25.09.2017г.в което е приел р-р на разноски за юрисконсултско възнаграждение  на стойност  3 3431,51 лв и на основание чл.81 длъжника по настоящата ИД да бъде осъден да заплати разноски за юрист консулско възнаграждение на взискателя в размер на 450.00лвева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 437, ал.1 във връзка с чл. 81 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ОТМЕНЯВА постановление за разпределение на постъпили суми от 17.10.2017г.и ВРЪЩА изп.д.№20148790400001 на ЧСИ за извършване на ново разпределение, вземайки предвид и отстранявайки посочените пропуски в обстоятелствената част на решението .

ОТМЕНЯВА постановление на ЧСИ от 25.09.2017г., в което е приел размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение на стойност  3431,51 лв и на основание чл.81 от ГПК осъжда длъжника по настоящото изпълнително дело да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 450.00лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    1.

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                    2.