Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.03.2015 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд
гражданско отделение
На двадесет и трети февруари две
хиляди и петнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар И.И.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1583 по описа на съда за 2014 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та”
от ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от „...” ЕАД с ЕИК...., седалище и адрес на управление
гр. С..., бул. „...” № ..., ет...., с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на Я.З.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д...,
бул. „...” №..., вх..., ет..., ап..., че
съществува вземането присъдено с издадената по ч. гр. д. № 5276/2010г. по описа
на РС гр. Добрич заповед за изпълнение срещу солидарни длъжници М.С.С.., Я..З.Д.
и И.С.Ю.. за сумите от 7909, 35 евро – главница
по договор за текущо потребление от 19.05.2008г. ; 891,10 евро – договорна лихва за периода от 09.02.2010 г. до 26.10.2010 г.; 409,22 евро. - лихва (неустойка)
за забава за периода от 09.02.2010 г. до 26.10.2010г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 27.10.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, 360,25 лв.
съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. 5276/2010 г. по описа на ДРС и 510,25
лв. юрисконсултско възнаграждение, както и да бъде осъден да заплати разноските
по настоящото дело.
В исковата молба се сочи, че между ищеца - „...”
ЕАД и Т.М.С.. бил сключен договор за заем за текущо потребление от 19.05.2008
г., който е обезпечен с договор за поръчителство от същата дата сключен между „...”
АД, заемателя, М.С.С., Я.З.Д. и И.С.Ю...
На 22.11.2012г. заемодателят „...” ЕАД и настоящият ищец „...” ЕОД сключили договор за
покупко-продажба, с който прехвърлили цялото вземане произтичащо от договора
за заем и поръчителство от 19.05.2008 г.
на ищеца. Предвид липсата на доброволно
изпълнение заемодателя подал
заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, което било уважено. Срещу
заповедта поръчителя Я.З.Д. подал възражение по чл. 414 от ГПК, като съдът
указал на заявителя - цедионер да предяви иск за установяване на вземането си,
откъдето произтича активната процесуална легитимация на цедента и правния му интерес.
Сочи се, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем 90 дни след датата на последното плащане т.е. на 09.02.2010
г. Ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземане, което е
извършил с писмо с обратна разписка. В
условията на евентуалност се твърди, че уведомяването е извършено с препис от
исковата молба. Претендират се разноските по настоящото дело.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който оспорва иска. Сочи, че представеното от кредитора в заповедното производство извлечение от
счетоводни книги не съдържа данни за отчитане на движението по кредитната
сметка от момента на усвояване на кредита до датата на възникване на твърдяната
от заявителя изискуемост, поради което не следва да се счита за редовен от външна страна документ по реда
на чл. 417, ал. 2 от ГПК. Счита, че исковата молба не е конкретизирана в
достатъчна степен, което възпрепятства процесуалната защита на ответника.
Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила 90 дни след датата на последното плащане - 09.02.2010 г.
В тази връзка се сочи, че в счетоводното извлечение от банката не се съдържа
изявление за настъпила предрочна изискуемост и изложение на фактите, при които
тя настъпва, както и изявление за точния момент на настъпване. Изискуемостта на
претендираното от банката вземане е в зависимост от настъпването и на друг факт
– изрично волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост,
каквато в случая липсва. Счита, че съществува неяснота относно датата на
договора за поръчителство и формирането на абсолютната стойност, както на
главницата, така и на лихвите -
договорна и под формата на неустойка за забава. Липсват данни за стойностите на
базовия лихвен процент през отделните периоди на олихвяване и за стойностите на
крайния годишен лихвен процент, който той формира за всеки период на
олихвяване. Прави се възражение, че по отношение на ответника - поръчител
отпада възможността да бъде длъжник по издадения
изпълнителен лист, тъй като заповедта
за незабавно изпълнение е издадена въз
основа на заявление, което е подадено след
изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147 от ЗЗД. Сочи, че
банката незаконосъобразно претендира вземането си от поръчителите без да насочи
претенцията си към главния длъжник или неговите наследници.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От извършената служебна
справка за предмета и движението на ч.гр.д. № 5276/2010г. по описа
на ДРС (приложено по гр. д. 808/2014г. на ДРС) се установява, че въз основа на
подадено в съда на 27.10.2010г. заявление, в полза на «....» ЕАД е издадена на
10.11.2010г. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарни длъжници М.С.С.., Я.З.Д. и И.С.Ю.. за вземане, съвпадащо с посоченото в исковата молба, против която
длъжника Д. е подал възражение в ДРС на 17.11.2010г.
От приетите неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК писмени доказателства – декларация от 15.04.2008г. в
съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД; искане за кредит №
1072241/16.05.2008г. със заявка за ползване на преференциален лихвен процент по
кредит за текущо потребление; извлечение за обработка на разрешени заявки; договор
за кредит за текущо потребление от 19.05.2008г. с условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „....” и погасителен план с ГПР; данни за дълг – протокол за проведена среща;
договор за покупко-продажба на вземане от 22.11.2012г. и приемо-предавателен
протокол от 20.12.2012г; писмо от 11.12.2012г. от „...” ЕООД до Я.З.Д.; извлечение
от счетоводна книга и разпечатка изготвена от „...” ЕАД относно кредит №
000000015601822 изготвена на 18.01.2014г., писмо
с изх. №
1059/18.11.2014 г. от „...” ФЦ гр. Д.. до „...” ЕАД се установява, че: на 16.05.2008г. Т.С. подал искане до „...”
ЕАД за отпускане на кредит от 12500 евро. На 19.05.2008г. между Т.С. и банката бил
сключен договор за заем за сумата от 8800 евро, а на същата дата бил сключен
договор за поръчителство на задължението по кредита с посочени в него
поръчители М.С.С., Я.З.Д. и И.С.Ю... Уговорената падежна дата за изплащане на
всяка месечна погасителна вноска в общ размер от 106,330 евро - главница и
лихва е 15-то число на месеца. Според т.19.1 от общите условия към договора за
заем за неплатените на падежа месечни вноски се начислява санкционираща лихва в
размер на 17,9%, а според т. 19.2 от същите, при допусната забава в плащанията
на главници и/или лихва повеме от 90 дни, целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем. На 22.11.2012г. „..” ЕАД продала на „...” ЕАД вземане
посочено в приемо предавателен протокол от 20.12.2012г., представляващо
предоставен на Т.М.С.. заем на 19.05.2008г. за сумите от 7909,40 евро-
главница, 1300,30 евро – договорна лихва, 1896 евро – лихва за забава и 970,50лв.
съдебни разноски.
От заключението по
назначената ССчЕ се установява, че на 19.05.2008г. „...” ЕАД превела на Т.М.С.
с ЕГН ********** сумата от 8800евро по договор за заем от 19.05.2008г. По
сметката на кредита през периода от 15.06.2008г. до 02.2010г. са превеждани
суми от наредител Т.С.. На 06.,07.,11.2009г. превежданите суми са с наредител М.В.С..,
а на 02.2009г. М.С.. От 08.2008г. са започнали неритмчини плащания на
дължмимите вноски по кредита. Последното плащане по кредита е било на
09.02.2010г. Към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 27.10.2010 год., стойността на всички вноски по
кредита – с настъпил и бъдещ падеж е в размер на 7909,35 евро – главница,
891,10 евро – редовна лихва за периода от 09.02.2010 год. до 26.10.2010 год. и 409,22
евро – санкционираща лихва за периода от 09.02.2010 год. до 26.10.2010 год. След
издаване на изпълнителния лист в полза на „....” ЕАД, по сметка за погасяване на
кредита не са постъпвали суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание на чл. 422 във вр. чл. 415
от ГПК, за вземане произтичащо от чл. 99 във връзка с чл. 138 и чл. 240 от ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е предявен в срок, вследствие на своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 417 ГПК. При установителен иск,
доказателствената тежест за установяване дължимостта на вземането на годно
правно основание се носи от ищеца. В контекста на горепосочената правна
квалификация на процесното вземане, в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на
валидна облигационна връзка между „....” ЕАД и ответника изразяваща се в договор
за поръчителство за задължението по договор за заем, усвояването на кредита от
страна на кредитополучателя, факта на настъпилата изискуемост на вземането на
банката, както и размера на претендираното вземане по отделните му пера. Ищецът
следва да установи и наличието на валиден договор за цесия сключен между него и
заемодателя, по силата, на който са му били прехвърлени вземанията по процесния
договор за кредит ведно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е
съобщена на ответника от цедента или упълномощено от него лице.
Между страните по делото не
е спорно, а и от приложеното заявление-договор за издаване на кредитна карта се
установява, че на 19.05.2008г. между Т.М.С. и „...." ЕАД е сключен договор
за заем - банков кредит за сумата от 8800 евро. Не се спори и относно
обстоятелството, че неразделна част от договора са общи условия на банката за предоставяне
на потребителски кредити и погасителен план, които заемателя е декларирал с
положен подпис, че познава и приема. Не се спори и относно усвояването на
сумата по договора за заем, както и относно прехвърлянето на вземането за него
с договор за цесия от 22.11.2012г. от банката - заемодател на ищеца. За това
прехвърляне е налице приложено към исковата молба писмо, с което съдът намира,
че е било извършено уведомяването до длъжника по чл. 99 ЗЗД от изрично упълномощения
за това от цедента цесионер.
В случая не е налице
обявена предсрочна изискуемост на кредита, предвид липсата на възприетата с ТР
№ 4/2013г. на ВКС необходимост, банката да е връчила уведомление за това свое
волеизявление до длъжниците преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Доказване за такова уведомяване не е проведено, а и не се твърди от ищеца.
При това положене и
съобразно дадените разяснения със задължителната съдебна практика – цитираното
ТР 4/2013г. на ВКС и постановеното след него решение № 139/05.11.2014г. по
търг. д. № 57/2012г. на ВКС, следва извода, че искът е неоснователен за
претендираните суми за главница с настъпил падеж след подаване на заявлението.
Съдът намира иска за
неоснователен и относно вземанията на банката – цедент, за които е изтекъл
срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД по отношение на ответника – поръчител по процесния
договор за банков кредит. От приложения погасителен план е видно, че изначално
на всяка една от страните по договора за банков кредит са били известни
падежите на уговорените отделни погасителни вноски, след които те са изискуеми
и подлежат на съдебно претендиране. Това задължение на заемателя по
обезпеченото с поръчителството правоотношение безспорно представлява „главното
задължение” по см. на чл. 147 ЗЗД. Независимо как то ще бъде квалифицирано от правна страна - като неделимо или като периодично,
при наличието на така определените падежи за издължаването му, съдът намира, че
срока по чл. 147 ЗЗД следва да се прилага за всяко едно отделно вземане за
месечна вноска. Безспорно е в правната теория и съдебна практика, че нормата на
чл. 147 ЗЗЗ представлява самостоятелен правен институт, който има за цел
повишената защита на лицето, обезпечаващо чужд дълг, от бездействието на кредитора
– поради това е предвиден значително по-кратък срок от давностните срокове по
чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, който освен това по своя юридически характер е
преклузивен. Поради това от значение за приложението му е единствено падежа за
изпълнението на задължението (ако е само един) или падежите - за периодично или
разсрочено изпълнение. Предвид изложеното и като съобрази целта на закона,
правната и житейска логика, съдът намира за обществено неприемливо, поръчителя
по банков кредит да остане задължен за всички вноски, падежите на които са
настъпили преди датата на изтичане на срока му (около 30г. при ипотечните кредити),
при положение, че кредитора бездейства и не реализира правата си по чл. 60 ал.
2 ЗКИ – нито претендира падежиралите вноски, нито обявява предсрочната
изискуемост на кредита в шестмесечен срок от възникване на предпоставките за
това. В настоящия случай заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 27.10.2010г., от което следва извода, че по отношение на поръчителя е
преклудирано правото да претендира вноските с падеж до 27.04.2010г. Предвид
така изложените доводи, ДРС намира за основателна претенцията за вноските по
кредита с падежи от 15.05.2010г. до 15.10.2010г., които са на стойност 343,44
евро – сбор от главниците на вноски по погасителен план с № от 24 до 29 вкл.,
294,36 евро – сбор на договорната лихва за същите вноски и 14,10 евро – сбора
от неустойките за забава, изчислена съобразно т.19.1. от ОУ към договора, върху
главниците на вноски с № от 24 до 29 по погасителен план.
Съобразно
уважената част от иска, следва да бъдат преизчислени разноските присъдени с издадената
заповед за изпълнение, като с настоящото решение бъдат определени в размер
на 61,62 лева. За тези разноски има
издаден изп. лист по ч.гр.д. № 5276/2010г. по описа на ДРС, което следва да се
съобрази от ищеца.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК
и съобразно уважената част от иска и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, такива следва да му бъдат определени за юрисконсултско възнаграждение
внесена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 84,34 лв. Съответно
по направеното от ответника искане за присъждане на разноски, такива следва да му се присъдят съобразно
отхвърлената част от иска в размер на
46,46лв. за внесения депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, ДРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на Я.З.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. Д..., бул. „....” № ..., вх..., ет.... ап... и „...” ЕАД с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. С.., бул. „...” №..., ет..., че съществува част
от вземането, за което по ч. гр. д. № 5276/2010 г. по описа на РС гр. Добрич е
издадена заповед за изпълнение с № 521/10.11.2010г. срещу солидарни длъжници М.С.С..,
Я.З.Д. и И.С.Ю.. до размер от 343,44
евро – главница по договор за текущо потребление от 19.05.2008г. за вноски
с номера от 24 до 29 по погасителния план към него; 294,36 евро – договорна лихва по вноски с номера по погасителен
план от 24 до 29; 14,10 евро – сбор от лихва (неустойка)
за забава по т. 19.1 от ОУ към договора върху вноските за главница с номера по
погасителен план от 24 до 29 за периода от посочения в него падеж на всяка една
от тях до 26.10.2010г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.10.2010г. до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над тези размери до пълния претендиран размер от 7909, 35
евро - главница, 891,10 евро – договорна лихва за периода от 09.02.2010г. до
26.10.2010г. и 409,22 евро - лихва (неустойка) за забава за периода от
09.02.2010 г. до 26.10.2010 г.
ОСЪЖДА Я.З.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д., бул. ...” № ...,
вх..., ет..., ап... да заплати на
„....” ЕАД с ЕИК ..... присъдените със заповедта издадена по ч. гр. д. № 5276/2010
г. по описа на ДРС съдебно-деловодни разноски в размер на 61,62 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Я.З.Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Д.., бул. „...” № .., вх..., ет..., ап... да заплати на „....” ЕАД с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С.., бул. „...” № .., ет... сумата 84,34 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК „...” ЕАД с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С.., бул. „...” № .., ет. .. да заплати на Я.З.Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Д.., бул. „...” № .., вх..., ет..., ап... сумата 46,46 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото
дело, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: