Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
12.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №5700 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
С.И.А. ЕГН ********** *** – починал в хода на производството, което е
продължено от неговите наследници по закон П.С.А., М.С.А. и Н.Т.А. срещу
К.К.Р.,
ЕГН **********, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 306 800щатски долара главница и 30 680щатски долара
неустойка, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, на
основание Договор за заем, сключен на 24.03.2008г., обективиран в НА №200,
рег.№387/2008г. по описа на нотариус Р.Д..
Ищците твърдят, че на
24.03.2008г. техният наследодател С.А. е сключил договор за заем с К.К.Р., обективиран в Нотариален
акт № 200, peг. № 8411, нoт.
дело № 387/2008г. по описа на нотариус Р.Д., вписан в Служба по вписванията вх.
peг. № 18190, акт №117, том 16, дело № 1164.
По
силата на сключения договор С.А. предоставил на К.Р. в заем сумата от 306 800
/триста и шест хиляди и осемстотин/ щатски долара при срок на погасяване до
21.03.2009г. Заемодателят предоставил на заемополучателя
изцяло договорения заем на няколко части през месец март 2008г., установяващо
се от представените към исковата молба декларации, изходящи от длъжника К.Р., а
именно два броя разписки, съответно от 24.03.2008г. за сумата от 220 000
/двеста и двадесет хиляди/ щатски долара и от 31.03.2008г. за сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ щатски долара, един брой преводно нареждане от
31.03.2008г. за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ щатски долара по банкова
сметка ***. Сумата от 6 800 /шест хиляди и осемстотин/ щатски долара е била
предоставена в брой на К.Р..
За
някои от сумите длъжникът К.Р. е издал Записи на заповед, както следва: Запис
на заповед от 24.03.2008г. за сумата от 220 000 щатски долара и Запис на
заповед от 24.03.2008г. за сумата от 40 000 щатски долара.
За
обезпечаване на така предоставения паричен заем от А. в негова полза била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот, индивидуализиран в
горепосочения Нотариален акт.
Съгласно
договорените условия длъжникът е следвало да върне заетата парична сума на
четири вноски, както следва:
-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/
щатски долара, платими на 21.06.2008г.;
-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/
щатски долара, платими на 21.09.2008г.;
-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/
щатски долара, платими на 21.12.2008г.;
-271 700
/двеста седемдесет и една хиляди и седемстотин/ щатски долара, платими на
21.03.2009г.
Към
датата на падежа - 21.03.2009г., длъжникът К.Р. не изпълнил задължението си за връщане на нито
една от горепосочените вноски. Това обосновало интереса на заемодателя да
подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред СРС,
въз основа на нотариалния акт за ипотека, с искане да му бъде издадена Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и
изпълнителен лист. По така подаденото Заявление било образувано ч. гр. д. №
27020 по описа на СРС за 2010г. В хода на заповедното производство били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 17.09.2010г., с който К.Р. е бил осъден да
заплати на кредитора С.А. сумата от 306 800 /триста и шест хиляди и осемстотин/
щатски долара - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до
окончателното плащане, както и неустойка в размер на 30 680 /тридесет хиляди
шестстотин и осемдесет/ щатски долара, както и сумата от 10 960 /десет хиляди
деветстотин и шестдесет/ лева разноски по делото. Длъжникът подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, след което А. подал Искова молба с вх. №
42872/11.05.2011г. срещу К.Р. за установяване съществуването на вземането по
договора за заем. Образувано било гр.д.№6240/2011г. на Софийски градски съд, I
- 11 състав. С Определение № 13043/29.05.2019г. по същото дело предявеният иск
е бил оставен без разглеждане и са били обезсилени издадените Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист като производството по делото е
било прекратено, считано от 13.01.2020г. По същото дело, след прекратяването му
в полза на ответника Р. срещу ищеца на основание чл.245 от ГПК е бил издаден
обратен изпълнителен лист от 20.07.2020г. за сумата от 220 410.43 щатски долара
/376 723.31 лв./ главница и за зако на лихва от
16.03.2011г. до датата на погасяване на задължението. Въз основа издадения в
негова полза обратен изпълнителен лист ответникът К.Р. е завел срещу ищеца С.А.
изпълнително дело № 20209210400615 при ЧСИ С.П.с peг.
№921. Законната лихва по изпълнителното дело за периода 16.03.2011г. до
06.08.2020г. е изчислена от частния съдебен изпълнител на 360 527.22 лв. От
съдебния изпълнител се претендират и разноски в размер на 21 895 лв. Общо
сумата по изпълнителното дело, която се претендира С.А., респ. неговите
наследници, да заплати възлиза на 759 145.53 лв. Ищците твърдят, че
въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист като
кредиторът е предприел действия по изпълнение и събиране на вземането, като
вземането е било предмет на изпълнително дело № 20097880400536 на ЧСИ М.К., peг. №788, район на действие СГС. В рамките на
изпълнителното дело е бил възложен на Ст. А.имот на длъжника К.Р. срещу
погасяване на сума от дълга в размер на 309 000 /триста и девет хиляди/ лева.
Ищците
твърдят, че задълженията на ответника по договора за заем не са били погасени и
към настоящия момент.
Изложени
са доводи, че вземането на ищците не е погасено по давност поради това, че тя
многократно е била прекъсвана и в продължение на девет години е била спряна. В
тази връзка се сочи, че гр.д.№6240/2011г. около пет години е било спряно по
инициатива на съда поради провеждане на наказателно производство относно
поправка на относим документ – съобщение по дело, поради което те не следва да
носят негативи от това.
Представени са относими
доказателства от ищците във връзка с изложените от тях твърдения.
Препис от исковата молба е връчен на ответника,
който е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Развива подробни доводи. Прави възражение, че
вземането на ищците е погасено по давност.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото НА № 200, peг. № 8411, нoт. дело №
387/2008г. по описа на нотариус Р.Д., вписан в Служба по вписванията вх. peг. № 18190, акт №117, том 16, дело № 1164 се установява,
че между страните на 24.03.2008г. е възникнало валидна облигационна връзка,
изразяваща се в сключен договор за заем, по силата на който С.И.А. предоставя
на К.К.Р. безлихвен заем в размер на 306 800
щатски долара. Уговорен е краен срок на връщане на заема 21.03.2009г. Вземането
е било обезпечено с учредена в полза на А. договорна ипотека върху описания в
акта недвижим имот, собственост на трети задължени лица. Била е въведена и клауза в случай на
неплащане към момента на изтичане на крайния срок на договора 21.03.2009г. от
страна на заемополучателя Р. дължимост
на неустойка в размер на 30 680щ.д.
От приложените Запис на заповед от
24.03.2008г. за сумата от 220 000щ.д. и Запис на заповед от 24.03.2008г.
за сумата от 40 000щ.д. се установява, че ответникът се е задължил да
върне отразените суми на падеж 21.03.2009г. От приложеното преводно нареждане
от 31.03.2008г. се установява, че по сметка на ответника е била преведена сума
в размер на 40 000щ.долара.
От приложеното ч.гр.д.№27020/2010г. по описа
на СРС се установява, че на 11.06.2010г. кредиторът А. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и такава
е била издадена на 17.09.2010г. ведно с изпълнителен лист за посочените в
същите суми срещу длъжника К.Р..
Поради депозирано в законов срок възражение
по чл.414 ГПК заемодателят е подал искова молба по реда на чл.422 ГПК на
11.05.2011г., по която е било образувано гр.д.№6240/2011г. по описа на СГС I – 11 състав за установяване
съществуването на процесните вземания, приложено към настоящото дело.
С разпореждане от 02.08.2011г. по
гр.д.№6240/2011г. съдът е върнал исковата молба на С.А. и е прекратил
производството по делото. Била е депозирана частна жалба, която също е била
върната поради просрочие. Разпореждането за връщане е било обжалвано пред САС,
който го е отменил със свое разпореждане от 19.06.2012г. и е дал указания
първоинстанционния съд да връчи преписи по реда на чл.131 ГПК.
Установява се, че с Определение от
02.09.2013г. СГС е спрял производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК
и е изпратил материали от същото на Районна прокуратура София за проверка дали
е осъществен престъпен състав на документно престъпление във връзка с датата на
връчване на съобщение по делото. Било е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител на 22.05.2014г. С постановление от 13.01.2016г. ДП е било
спряно.
С разпореждане от 04.12.2017г. СГС е
възобновил производството по гр.д.№6240/2011г., като е оставил исковата молба
без движение за изпълнение на указания. С Определение от 02.08.2018г. съдът е
върнал исковата молба, обезсилил е
издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист за присъдените суми срещу К.Р.. Определението е било
обжалвано и потвърдено от САС. С Определение №206/08.05.2019г. ВКС отменя определението на САС и връща
делото на СГС за преценка спазването на едномесечния срок по чл.415 ГПК.
С определение от 29.05.2019г. по
гр.д.№6240/2011г. на СГС предявеният иск е бил оставен без разглеждане а
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени. Това
определение е било потвърдено от САС с негово от 28.08.2019г. С Определение
№11/13.01.2020г. ВКС не допуска касационно обжалване. Гр.дело №6240/2011г. по
описа на СГС е прекратено на 13.01.2020г. с окончателен съдебен акт.
На осн.чл.245 ГПК на ответника е бил издаден
обратен изпълнителен лист от 20.07.2020г. за събраните по делото суми –
220 410,43щатски долара главница и законна лихва от 16.03.2011г. до датата
на погасяване на задължението. Р. е образувал изпълнително дело №20209210400615
при ЧСИ С.П.срещу наследодателя на ищците. Общата претендирана сума възлиза в
размер на 759 145.53лв. – главница, лихви и разноски.
От представеното Удостоверение изх.№11574/03.09.2013г.
от ЧСИ М.К. с район на действие СГС, адресирано до С.А., се установява, че по
представен от А. изпълнителен лист е било образувано изп.дело
на 12.11.2009г. Отразено е, че по делото са били извършени изпълнителни
действия – опис и публична продан на недвижим имот, подробно описан, който е
бил възложен на взискателя за сумата от 309 000,00лв.
От представеното запорно
съобщение изх.№33697/09.05.2018г. на ЧСИ М.П.с район на действие СГС до работодател на ответника, се установява, че
последният дължи сума в размер на 514 474, 93лв., от които главница в
размер на 293 239,10лв., законна лихва в размер на 205 056,48лв. за
периода 14.07.2011г. – 23.05.2018г., 31,50лв. разноски в полза на взискателя и
16 147,85лв. разноски в изпълнителното производство. Бил е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Р..
По делото са приложени всички гр. и
ч.гр.дела, водени между страните за периода от 2010г. до 2020г., свързани с
процесното вземане, като по нито едно не е налице произнасяне по същество.
Настоящият съд след като провери събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процеусални норми, намира за установено следното от правна
страна.
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр с чл.240 от ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Съгласно нормата
на чл.240 ЗЗД, заемът е договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът по своята същност е реален, т.е. сключва се с предаването
на парите /вещите/. С
оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги
съставили, които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че
изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени /в този смисъл е Решение № 43 от
26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици.
Няма спор
между страните, че на 24.03.2008г. е сключен договор за заем, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя К.Р.
безлихвен заем в размер на 306 800щатски долара с уговорен падеж и начин
на връщане, като при неизпълнение е била договорена и неустойка в размер на
30 680щатски долара. Налице е и обезпечение на вземането чрез учредена в
полза на заемодателя договорна ипотека на недвижим имот. В настоящото
производство от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че договорната сума му е била предадена и той дължи връщането й.
Ответникът не твърди недължимост на заемната сума. Не
оспорва наличието на договора и неговата валидност. Основното възражение, което
е направил е, че вземането на ищците е погасено по давност.
Съдът намира
предявеният иск по чл.240 ЗЗД за доказан по основание и размер.
По иска с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Чрез осъдителния облигаторен иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД ищецът претендира от съда със
сила на присъдено
нещо да установи
наличието в негова полза на изискуемо
притезателно право за получаване на
парична сума и да допусне принудителното
осъществяване на така установеното право.
Фактическият състав на правото
по чл.92 ал.1 включва наличието на акцесорно
съглашение - неустойка, предвидено като клауза в договор, с предмет парична сума, което става
изискуемо при неизпълнение на задължение на страна
по договора. Ищецът следва да
докаже, че е налице валидно сключен договор с ответника и липсва изпълнение от страна
на последния на задължение по
съответния договор.
Съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на
този иск са налице. Налице е валиден договор за заем, договорна клауза за
неустойка и неизпълнение от страна на задълженото лице посочения падеж.
Основният спор между страните е концентриран
върху възражението на ответника, че вземането на ищците е погасено по давност.
Като юридически факт погасителната давност е период от
време, през който носителят на правото бездейства. С чл.110 ЗЗД петгодишният
давностен срок е установен като общ давностен срок , който се
прилага за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Спирането на
давностния срок по смисъла на чл.115 ЗЗД представлява законоустановено
обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият
до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното
обстоятелство, предизвикало спиране на срока, давностният срок продължава да
тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на
обстоятелството. Съгласно чл.115 б."ж" ЗЗД давностният срок спира да
тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иск
спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване
на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент от чл.116 б.
"б" ЗЗД. Ако предявеният иск не бъде уважен съгласно чл.116 б.
"б" пр.2 ЗЗД се счита, че няма спиране на течението на давностния
срок.
Давността дава
защита на длъжника спрямо бездействието на взискателя, но ограничена по своя
обхват от активните действия на последния за защита на съдебно потвърденото
право. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение
за решителността на кредитора да не изоставя търсенето на изпълнение – било то
доброволно или принудително. За прекъсване на ПД от съществено значение е дали са извършени от кредитора
действия, с които той показва своята активност при защита на своето вземане, с
които той показва, че е заинтересован от събиране на вземането си, че
принудителното осъществяване не му е безразлично. ПД е период на бездействие на
кредитора и затова всяко едно действие, с което той използва предоставените му
от държавата правни способи за принудително осъществяване на своето вземане,
прекъсва ПД.
Според настоящия състав вземането на ищците
не е погасено по давност, като съображенията в тази на сока са следните. На
21.03.2009г. същото е станало изискуемо. Кредиторът е предприел действия за
удовлетворяване чрез депозиране на заявление по реда на чл.417 ГПК на
11.06.2010г. Последвало е образуване на гр.д.№6240/2011г. по описа на СГС,
което е прекратено окончателно с влязъл в сила съдебен акт на 13.01.2020г., за
което време давността е била спряна. На 23.06.2020г. е депозирана исковата
молба по настоящото дело, с която са предявени осъдителни искове за връщане на
заемната сума. През целия период от 11.06.2010г. до 13.01.2020г. давността е
спряна. Установява се, че висящността на процеса е
бил поддържан чрез множество обжалвания на процесуални основания, включително
за периода от 09.02.2013г. до 04.12.2017г. гр.д.№6240/11г. е било спряно от
съда за разкриване на престъпни обстоятелства, установени в хода на разглеждане
на гражданското дело. През целия посочен период няма произнасяне по същество на
спора. Делото е прекратено и няма произнасяне по същество. Исковете не са били
отхвърлени като неоснователни, за да бъде зачетена разпоредбата на чл.116 б. "б" пр.2 ЗЗД, че няма спиране на
течението на давностния срок. Следва да се отбележи, че
кредиторът не е бездействал през целия посочен период. Установява се, че от
12.11.2009г. до 09.05.2018г. са били образувани две изпълнителни дела срещу
длъжника на основание издадения изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, като с
принудителни действия по изпълнението давността е спирана и прекъсвана. По
първото изпълнително дело №20097888400536 по описа на ЧСИ М.К. образувано на
12.11.2009г. е била проведена публична продан и имот на длъжника е бил възложен
на кредитора за сумата 309 000лева. С прекратяването му на 02.04.2018г. е
било образувано изпълнително дело №20188510400974 при ЧСИ М.П.на 09.05.2018г.,
прекратено на 07.02.2020г., било е предприето изпълнително действие – налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на ответника.
На основание изложеното съдът приема, че вземането
на ищците не е погасено по давност и е дължимо.
При
този изход от спора в тежест на ответника К.Р. следва да се възложат
направените от ищците разноски по делото в размер на 23 326,62лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Р.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.С.А. ЕГН **********, с адрес ***, р-н Триадица, жк.“********,
М.С.А. ЕГН ********** ***, р-н Изгрев, ул.“*******и Н.Т.А. ЕГН **********
*** р-н Изгрев, ул.“*******– наследници на починалия в хода на
производството ищец С.И.А., сумата от 306 800/триста
и шест хиляди и осемстотин/ щатски
долара главница и 30 680
/тридесет хиляди шестстотин и осемдесет/ щатски долара неустойка, заедно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, на
основание Договор за заем, сключен на 24.03.2008г., обективиран в НА №200,
рег.№387/2008г. по описа на нотариус Р.Д..
ОСЪЖДА
К.К.Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.С.А.,
М.С.А. и Н.Т.А. разноски по делото в
размер на 23 326,62лв./двадесет и
три хиляди триста двадесет и шест лева и 62ст./ за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: