РЕШЕНИЕ
№260647/27.5.2021г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
деветнадесети април Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 736 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Д.Г.-ЕГН
********** против Наказателно
постановление № 4/20.11.2020г. на
Заместник – кмета на Община Варна, с
което му е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.232
ал.5 т.7 пр.2 от ЗУТ.
В
жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаване на акта и постановлението по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.На следващо място се твърди, че не е доказано и
неправилно е било прието, че въз.Г. следва да носи отговорност за поставяне на преместваемия обект.Поради тези и други съображения се иска
отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въз.Г., редовно призован , не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Веселинова анализира събраните по делото доказателства и
счита, че няма такива, от които да се направи безспорен извод, че въз. Г. е поставил фургона в имота, както
и кога е станало това. Поради това и отново пледира за отмяна на
постановлението, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована , не се явява представител.Постъпили са писмени
бележки, с които се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.07.2020г. по повод получен сигнал от граждани , служители на Район
„Аспарухово“-Варна, един от които св.П.Д.-главен инспектор „Контрол по
строителството“, извършили проверка в
поземлен имот с идентификатор № 10135.5203.17, който бил общинска собственост
със статут на нива.На място било установено, че в североизточната част на имота
има излята бетонна плоча, върху която бил поставен преместваем
обект – „метален фургон“ с дължина около 7м., ширина около 2,50м. и височина
около 2,70м.Фургонът бил изграден от метална конструкция, която била обшита с
метални плоскости, а покривът му бил плосък и също изграден от метални
плоскости. Към момента на проверката не било установено дали обекта е електроснабден и водоснабден. Св.Д. не установил датата, на
която фургонът бил поставен, но констатирал, че към момента на проверката се
намира върху бетонния фундамент.Въз основа на данни от дневника на фирмата,
доставила бетона, станало ясно, че негов поръчител е въз.Г., който не бил в
имота по време на проверката.В последствие се установило, че на въззивника не е
било издавано разрешение за поставяне на преместваем
обект в имота. Резултатите от проверката били описани в Констативен протокол №
14 / 08.07.2020г., въз основа на който била издадена и Заповед № КС-ПО-1 /
29.07.2020г. от Кмета на Район „Аспарухово“ за премахване на поставения без
разрешение преместваем обект.
Поради това , в деня на проверката - 08.07.2020г., св.П.Д. съставил против въз. Г. акт за установяване на нарушение, за
това че на 08.07.2020г. около 10.00ч. в посочения имот, общинска собственост, с
начин на трайно ползване- нива, е поставил преместваем
обект – подробно описан фургон, без да има издадено разрешение за поставянето
му. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.56 ал.2 от ЗУТ, с което бил осъществен състава на чл.232 ал.5 т.7
пр.2 от ЗУТ.В последствие, на 22.07.2020г. актът бил предявен на въз.Г., който
отказал да го подпише.Това обстоятелство било удостоверено с подписа на един
свидетел.Тогава не били направени възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, което било обективирано в констативен протокол от 12.08.2020г.По този
повод било изготвено правно становище, в което били описани извършените от
контролните органи действия и съставените от тях документи.Било прието, че
възраженията са неоснователни, тъй като констативния акт бил съставен при
спазване на материалния закон и процесуалните правила, а не били представени книжа
и документи, които да доказват законосъобразното поставяне на преместваемия обект в общинския имот.В заключение било
дадено становище, че с налагането на наказание „ глоба“ към минималния
предвиден в закона размер ще се постигне дисциплиниращ ефект спрямо нарушителя
и едновременно с това превантивен ефект спрямо останалите граждани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното постановление,
в което наказващият орган приел изцяло описаните фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.56 ал.2 от ЗУТ. За него, на
основание чл.232 ал.5 т.7 пр.2 от ЗУТ на въз.Г. била наложена „Глоба” в размер на
1 000лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан П.Д. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и
пълно.От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на място и
по изисканата документация.Свидетелят бе
категоричен, че времето, което е било посочено в акта, е времето, в което е
била извършена проверката и е било установено, че фургона е поставен, като кога
е станало това не е било установено.По отношение на авторството на нарушението
св.Д. заявява, че след като е било установено, че въз.Г. е поръчал бетона за
изливане на фундамента, то е било прието, че той е поставил и фургона.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, приобщените в
хода на съдебното следствие, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 4 / 20.11.2020г. е издадено от компетентен орган- от Заместник-кмет на Община-Варна ,
съгласно Заповед № 0505/07.02.2020г. на Кмета на Община-Варна и на
основание чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.То е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.В него , както и в акта, са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, така както са били възприети от контролните
органи.Съдът установи, че по преписката липсват доказателства за това въз.Г. да
е бил поканен за съставяне на акта и той да не се е явил, доколкото актът е бил
съставен на 08.07.2020г., а едва на 22.07.2020г. е бил отразен отказ на Г. да го подпише.Съставяне на акт в отсъствие
на нарушителя без да са налице основанията на чл.40 ал.2 от ЗАНН представлява
нарушение на процесуалните правила, но то в случая не е съществено, доколкото
след документирания отказ за неговото подписване, въззивникът
е депозирал писмени възражения.От това може да се направи извод, че същият е
бил наясно, че спрямо него е започнало административно-наказателно производство
и е реализирал правото си на защита.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че на 08.07.2020г. в 10.00ч. в поземлен имот ,
общинска собственост с начин на трайно ползване- нива, е било установено
наличие на метален фургон, поставен върху бетонов фундамент.Безспорно е също
така, че за поставянето на този фургон не е било издавано съответното
разрешение.Съгласно § 5 т.80 от ДР на ЗУТ „ преместваем
обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му
от повърхността и мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и / или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за
което е използван на мястото, от което е отделен, като поставянето и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху
терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез
сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната или пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждането на строеж. Тези обективни характеристики при
установения в обекта фургон са били налице, поради което и съдът намира, че
правилно е било прието, че същият представлява преместваем
обект.
В хода на производството обаче остана неясно защо е било прието, че
именно въз.Г. го е поставил там и защо е било прието, че това е станало именно
на 08.07.2020г. В показанията си св.Д. обяснява, че след справка с фирмата,
доставила бетона за излетия фундамент, е установил, че негов поръчител е бил
въз.Г..Самият свидетел обаче не сочи да е възприел лично или да се е запознал с
доказателства за извършени от въззивника действия по поставяне на
фургона.Твърдението на св.Д., че не е нормално , след като един човек е излял
фундамента, друг да постави фургон върху него, не е подкрепено с никакви
доказателства, а доколкото едно деяние е
нарушение ако е извършено виновно, то виновното поведение на нарушителя не може
да почива на предположения . На следващо
място нито в хода на производството, нито в хода на съдебното следствие се
установи коя е датата на извършване на нарушението.Св.Д. е категоричен, че
когато е извършил проверката в обекта, фургона вече е бил поставен и че не е
установил датата , на която е било направено
това.Поради това и остава неясно защо е била възприета датата
08.07.2020г., още повече, че според свидетеля въз.Г. тогава не е бил и в имота.
На следващо място съдът установи, че при съставяне на акта и при
издаване на постановлението нарушението не е било описано по предвидения в ЗАНН
начин с всички негови обективни характеристики.Нормата на чл.56 ал.1 от ЗУТ
сочи, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти, преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия и такива, свързани с отбраната и
сигурността на страната.В чл.56 ал.2 от ЗУТ е предвидено, че за първите два
обекта се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна
документация, одобрени от главния архитект на общината, като условията и реда
за издаване на разрешението за поставяне на обектите, се определят с наредба на
общинския съвет. В настоящият казус нито в акта, нито в постановлението е
посочено към коя група попада установения в обекта фургон с оглед
функционалното му предназначение- дали е увеселителен или е предназначен за
административни, търговски и други обслужващи дейности. По този начин съдът е поставен в невъзможност
да извърши преценка относно това представлява ли описания обект преместваем обект, за който се изисква разрешение за
поставянето му съгласно приетата за нарушена правна норма.В този смисъл са
решение по н.а.х.д. № 1764/2016г. на ВРС и решение по к.а.н.д. № 1891/2016г. на
Административен съд-Варна.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания,
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва
на въз. Г. да
се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие и списък с разноски, в който е посочено, че е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума е равна на определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно
чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Поради това съдът намира, че на въз. Г. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
4/20.11.2020г. на Заместник – кмета на
Община Варна, с което на Г.Д.Г. е наложено административно наказание „
Глоба” в размер на 1 000 лв. на
основание чл.232 ал.5 т.7 пр.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Г.Д.Г.-ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 / триста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: