РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Перник, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500802 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 837/ 25.07.23 г. по гр.дело 6322/22 състав на районен съд Перник е
постановил:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Делки" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, п.к. 2304, ул.Младен Стоянов,
бл.6, вх.А, ет.3, ап.8, представлявано от управителя К.Г.Д., че дължи на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. “Средец” № 11, ЕИК *********, сумата от 1 629,61 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и девет лева и 61ст./, представляваща главница за предоставяне на ВиК услуги за
периода от 13.08.2021 г. до 07.10.2021г., и сумата от 95,06 лв. /деветдесет и пет лева и 06
ст./, представляваща лихва за забава от 02.12.2021 г. до 29.06.2022 г.
Присъдени са съответни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответното
дружество, чрез пълномощника адв.В.. Решението се обжалва изцяло. По подробно
изложени в жалбата доводи се твърди, че:
1
Неправилно първия съд е кредитирал изцяло показанията на двама от
свидетелите водени от ищцовата страна. Счита се, че същите са повлияни от заключението
на в.л. Д., тъй като присъствали в залата по време на неговото изслушване. Все в тази
връзка се твърди, че постановеното решение не държи сметка изобщо за данните съобщени
от свидетелите на ответника. В този смисъл първия съд бил постановил обжалвания акт при
избирателно кредитиране на събраните доказателства.
Твърди се на следващо място, че районния съд неправилно и необосновано е
отказал да кредитира както свидетелите доведени от ответника, така и заключението по
изслушаната техническа експертиза.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова с което
предявените искове да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор на въззивната жалба, като се
оспорват всички направени възражения. Твърди се, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно.
Правилно районния съд отделил спорното от безспорното и установил фактите
по делото след разбор на доказателствата, който въззиваемото дружество напълно споделя.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
Съдът е приел и обявил за безспорно по делото, че страните са в облигационно
правоотношение по доставка и отвеждане на питейна вода за имот собственост на ответното
дружество находящ се в ***, с абонатен номер ***.
Видно от приетия по делото Констативен протокол за оглед на място на СВО №
*** от ***, на адреса собственост на ответника, от служителите на ищеца- Т. и Г. е
извършена проверка. При същата е констатирано, че водомерната шахта не е на два метра от
границите на имота, както трябва да бъде, както и, че на входящата в сградата тръба водеща
захранването си от мрежата на ВиК е монтиран „тройник“ със спирателен кран.
Посочените свидетели извършили проба, като спрели достъпа на вода чрез
2
спирателен кран монтиран вътре в сградата преди водомера след което отвъртели
спирателния кран на установения тройник, при което сградата се захранила с вода без
водомера да отчита това. Така установеното Т. и Г. отразили в протокола, който бил
подписан и от управителя на „Делки“, присъствал на проверката.
Предвид последвалите възражения на ответното дружество, че процесния имот се
захранва и от независим водоизточник пред районния съд е назначена СТЕ. Видно от
заключението на вещото лице Г.Д. е, че при извършената проверка на място, няма данни или
веществени следи от наличие на незаконно отклонение от водопроводните и
канализационни системи на ищцовото дружество. Към момента на проверката водомера,
отклоненията и системата отговарят на нормативните изисквания и функционират. Вещото
лице е посочило и, че не се изискват особени усилия и умения за изграждане и демонтиране
на отклонение от водопровода, което да заобикаля водомера, както и че от тези монтажни
дейности не могат да останат следи. Вещото лице твърди, че собственика е запазил
демонтирани части от водопроводната система и на основа на тях чрез приложени снимки се
сочи първоначалното функциониране на системата.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.П.А.
се установява, че задължението по фактура *** за клиент „Делки" ЕООД е в размер на 1
629,61 лева, за отчетено количество по водомер за потребена вода и служебно начислени
936 куб. метра за адрес в ***, кв. „***"-стопански двор. Вещото лице сочи, че в Констативен
протокол за оглед на място но СВО № *** от *** в данни от проверка на място е вписано:
СВО: диаметър Ф25; материал: ПП; фабричен № ***; диаметър: А мм; пл. пломба: ***;
3
показание: 298 м. Количество вода е изчислено съгласно изискванията на чл.49 и чл.50 от
Общите условия на ищцовото дружество за тръба с диаметър А (0,3 литра/секунда), при
изтичане на вода със скорост 1 m/s (приета при изчислението скорост V=0,80 m/s): 5,20 куб.
метра вода за шест часа на ден 156.00 куб. метра вода за месец и 936.00 куб. метра вода за 6
месеца.
Така описаната фактическа обстановка съвпадаща напълно с фактите приети от
районния съд и се основава на събраните по делото доказателства.
Правилно районния съд изцяло се е доверил на изнесеното от свидетелите В. Т. и
К. Г.. Същите са категорични, че при проверката на ***, са установили в имота на ответника
работещ водомер, който не е бил поставен на място, съобразно нормативните изисквания, а
именно на два метра отстояние от улицата в шахта, както и монтирано отклонение - тройник
и кран преди водомера- отвън на сградата, при отварянето на който кран е била подавана
вода на чешмите, но водомера не е отчитал така подадената вода.
Обстоятелството, че тези свидетели са присъствали при изслушването на вещото
лице Д. само по себе си не опорочава показанията им. Районния съд го е отчел и е направил
внимателен разбор и съпоставка на изнесеното от тях с останалия доказателствен материал.
Веднага следва да се посочи, че нито Т., нито Г. са посочили нещо различно от това което са
констатирали и отразили в протокола от ***, а именно, че са възприели незаконно
3
присъединяване от външната страна на сградата и са проверили същото. При тази проверка
се е оказало, че имота може да се водоснабдява от това отклонение без водомера да отчита.
Заключението на в.л. Д. не противоречи на тези изводи. Видно от същото, вещото
лице е констатирало, че в имота са останали тръби от старо свързване с независим
водоизточник, понастоящем находящ се в съседен имот. Установено е, че двете инсталации
не се пресичат и по начина по който е бил свързано захранването вътре в сградата от
независимия водоизточник е било невъзможно злоупотреба с водата на ВиК. Вещото лице е
установило, че системата за водоснабдяване от съседен имот не фукционира, а това е
признато от ответното дружество още с отговора на исковата молба, като се твърди, че
хидрофорната уредба към кладенеца е прекъсната след продажбата на имота през 2017 г.
Към момента на огледа- 2023 г. констатацията на в.л., че липсват данни за
незаконно отклонение от водопроводната мрежа на ВиК не е меродавно спрямо момента на
проверката- 2021 г.
Следователно, към момента на проверката- *** сградата на ответника реално е
била водоснабдена единствено и само от мрежата на ВиК.
Макар и първия съд погрешно да е приел, че тримата свидетели на ответника- С.,
Д. и О. са присъствали на първата проверка от ВиК, това не се е отразило на крайната
оценка на показанията на тези лица.
И тримата посочени свидетели твърдят, че са присъствали на проверка при която
от страна на ищцовото дружество са дошли двама мъже и една жена. От показанията на
свидетелката Л.И. е видно, че тя е била само на третата проверка, чийто предмет е бил да се
провери дали е бил подменен водомера в новата водопроводна шахта извън имота. Това се
доказва и от приетите, като писмени доказателства протоколи. При това положение тези
свидетели не са присъствали на констатациите от *** и не могат да изложат данни за тази
проверка. За пригодността на данните съобщени при разпита на тези три лица е достатъчно
да се добави само, че Р. Д. твърди, че в имота на ответника е имало функционираща
хидрофорна помпа свързана с кладенец и хората от квартала се къпели при него, когато
нямало вода. Това, при положение, че с отговора на исковата молба К. Д. е признал, че
въпросната хидрофорна помпа е била демонтирана още през 2017 г. след като закупил имота
и връзката с кладенеца повече не е функционирала.
При така установените факти въззивния съд намира, че пред районния съд са
били предявени искове с правно основание чл.59, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищеца е установил в условията на пълно доказване фактите от които черпи
правата си поради и което извода, че главния иск е доказан по основание е правилен и
законосъобразен.
При правилно разпределена доказателствена тежест с извършения доклад по
делото по реда на чл.146 ГПК, изцяло в тежест на ответната страна е било да докаже
твърденията си, че констатираното отклонение във водопроводната мрежа, при извършената
проверка не е с цел заобикаляне и неотчитане на преминалата вода от водомера, а паралелно
4
водозахранване. Възражението е останало недоказано.
Съгласно чл.50 от Общите условия на ВиК при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, съответните отклонения
се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл.49 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.“
Съгласно чл.49 от Общите условия, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен
реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца “. В протокола са изложени мотиви, като е дадена
формула и са направени изчисления на начислените количества ползвана от абоната вода
при условията на незаконно присъединяване към ВиК мрежите. В мотиви е посочено, че
ползваните от абоната количества вода в следствие на незаконното присъединяване към
ВиК мрежите са изчислени в съответствие със зададената в Общите условия формула (чл.49
и чл.50). Така, за процесния имот на *** е начислено количество ползвана вода при
незаконно присъединяване към ВиК мрежи, в размер на 936 куб. м. Протокола е подписан
от представители на ищцовото дружество, както и от управителя на ответното дружество.
Със заключението по съдебно икономическа експертиза е установено, че
фактурираната искова сума е правилно определена от ищцовото дружество.
Сума в размер на 1 629,61 лева, е следвало да бъде заплатена на определена дата
в зависимост от датата на издаване на фактурата, документираща задължението, отбелязано
в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответника е изпаднал в забава,
поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от
датата на забавата от фактурата за периода от 02.12.2021 г. до 29.06.2022 г., е в размер на
95.06 лв.
Така исковата претенция е била доказана и по размер.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да понесе и разноските на
въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 566.95 лв.
Не са налице основание за намаляване размера на така договореното
възнаграждение
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 837/ 25.07.23 г. по гр.дело 6322/22 на
районен съд Перник.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6