№ 132
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д.Калчева
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения Б. М. И., чрез защитника му – адв. Г. Б. от АК – Кърджали
за възобновяване на наказателното производство, по постановено Решение №
15/11.03.2022 г. по ВНОХД № 237/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, в
частта с която е потвърдена Присъда № 23/20.09.2021 г. по НОХД № 504/2021
г. на Районен съд – Кърджали.
С първоинстанционата присъда осъденият Б. М. И. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1,, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 10
месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение по чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК осъденият е лишен от право
да управлява МПС за срок от 14 месеца, като са му възложени в тежест и
разноските по делото от досъдебното и съдебно производство.
1
По въззивна жалба на осъдения Б. И. с Решение № 15/11.03.2022 г. по
ВНОХД № 237/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, е изменена Присъда
№ 23/20.09.2021 г. по НОХД № 504/2021 г. на Районен съд – Кърджали в
частта, с която подсъдимият е признат за виновен при извършване на
престъплението да е нарушил правилата за движение по чл.116 от ЗДвП, като
е признат за невинен и оправдан по това обвинение, както и наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ е намалено от 10 месеца на 6 месеца, а
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок 14 месеца е намалено на 9
месеца. Решението е окончателно като първоинстанционната присъда е
влязла в законна сила на 11.03.2022г.
В шестмесечен срок от влизането й в сила е постъпило искане от
осъдения Б. И. за възобновяване на наказателното производство като се
твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановения съдебен акт от
въззивната инстанция, тъй като по делото са останали неизяснени
обстоятелства при произнасянето на първоинстанционната присъда. Счита, че
са били игнорирани по недопустим начин направените доказателствени
искания от защитата - за изискване и прилагане по делото на цялостната
медицинска документация за пострадалия, да се назначи комплексна СМАТЕ
с поставяне на допълнителни въпроси. По този начин се е стигнало до
необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по
делото в нарушение на принципа на чл.14 от НПК като е било ограничено
правото им на защита в нарушение на процесуалния закон по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Затова се иска възобновяване на наказателното
производство с отмяна на въззивното решение и връщане на делото на
окръжния съд в стадия за допускане на доказателства и провеждане на
въззивно съдебно следствие.
Осъденият Б. И. и упълномощения му защитник – адв. Б. от АК –
Кърджали не се явяват редовно призовани. От тях е постъпило писмено
становище, с което уведомяват съда, че няма да се явят в съдебно заседание,
като не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и поддържат
направеното искане по изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно,
тъй като в проведеното двуинстанционно съдебно производство не е
2
допусаното нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда в
горепосочената й част, намира за установено следното:
Искането на осъдения И. е неоснователно.
Настоящият състав при запознаване с материалите по делото не
установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 от НПК при проведеното въззивно
производство и постановеното съдебно решение, с което е изменена
постановената първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й
част .
Прави впечатление, че част от изложените доводи в искането е насочено
към необоснованост на направените изводи на въззивната инстанция по
фактите, което не би могло да бъде основание за извършване на касационна
проверка по реда на възобновяване на наказателното производство.
Същевременно остава задължението да се провери, дали окръжният съд
в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата на НПК, е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13, чл.14
и чл.314 от НПК.
Основателно въззивният съд е оставил без уважение отправените
доказателствени искания на защитата, тъй като при проведеното
първоинстанционно съдебно производство са били събрани нужните
доказателства за изясняване на относимите към процесното деяние
обстоятелства.
Не отговаря на действителността твърдението, че решението на
въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в
него е обсъдено отново инкриминираното деяние, даден е отговор на
основните доводи във въззивната жалба, които в по-голямата им част са
идентични с тези в молбата за възобновяване, както и защо не се възприемат.
Противно на твърденията на защитата, окръжният съд е обсъдил
обстойно събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е
поставен акцент на показанията на св. Р.Д. /единствен пряк очевидец/ и на
3
полицейските служители Е.Н. и Т.Т. /пристигнали веднага на
местопроизшествието/, които са добили непосредствени впечатления от
инкриминираните събития с участието на подсъдимия. Отчетени са и
несъответствията в обясненията на подс. Иззетх и показанията на св. В.Р.,
които с основание не са били кредитирани изцяло. Обсъдени са били и
приложените по делото писмени доказателства и заключенията на
изготвените множество СМЕ и АТЕ.
В тази връзка всички възражения на защитата по повод на липсата на
категорична установеност за съпричастността на подсъдимия в
инкриминираните събития, са били обсъдени с нужната задълбоченост и
прецизност, с оглед установяването на авторството в инкриминираното
деяние, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Изискването на цялостната медицинска документация от ЦСМП за
извършения медицински преглед на пострадалия след ПТП е ненужно, тъй
като тези данни са били съобразени в изготвените заключения на назначените
по делото първоначална и допълнителна единични СМЕ, както и в
допълнителните, тройни СМЕ. В заключенията им са посочени в какво се
изразяват съставомерните травматични увреждания на пострадалия,
механизма на тяхното причиняване и липсата на пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата впоследствие негова смърт в резултат на усложнения от
предхождащо заболяване.
Назначаването на допълнителна АТЕ, респ. комплексна СМАТЕ, също
правилно е преценено като ненужно, тъй като изготвените първоначална и
допълнителни АТЕ са изяснили механизма на възникване на произшествието,
свързан с определяне на момента, в който е възникнала опасността за водача в
резултат на стъпването на пешеходеца на пътното платно и предприемането
на пресичане на пешеходната пътека, въпреки което същият в момента на
навлизането му навътре в платното за движение, вместо да го изчака е
потеглил и го е ударил. Вярно е, че в този по-късен момент, водачът вече не е
могъл да предотврати произшествието, но след като преди това е имал пълна
видимост към стъпилия на пешеходната пътека пешеходец, същият не е
следвало според чл.119, ал.1 от ЗДвП изобщо да потегля, за да не се стигне до
съставомерния резултат. В този смисъл и допълнителното изчисляване на
мъртвата зона на видимост за водача, от коя част на кабината на автомобила е
4
могъл да възприеме пострадалия, с оглед на неговия ръст и паркиралите на
улицата превозни средства, както и уточняване на изминалото разстояние от
автомобила до настъпването на удара се явява ненужно.
В тази връзка искането на осъдения за възобновяване на наказателното
производство е неоснователно, поради което и на основание чл. 424, ал.1 от
НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. М. И. за
възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 15/11.03.2022 г. по ВНОХД № 237/2021 г. на Кърджалийския
окръжен съд, в частта с която е потвърдена Присъда № 23/20.09.2021 г. по
НОХД № 504/2021 г. на Районен съд – Кърджали в наказателно-осъдителната
й част за престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1,, б.“б“, вр. чл.342, ал.1
от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5