Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

 

Гр. Велинград,      27.06.2017 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Велинградски РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети и девети май през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ       

 

Секретар: Мария Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Петричев гр. д. № 379 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба и уточняваща молба от 02.06.2016 г., с които ищецът М.И.Д. твърди против ответниците Д.И.З.  и С.И.З., че  е собственик на УПИ VI-4532 в кв.655 по обезсиления план от 1983 г. с площ от 600 кв. м. и след приемане по действащия план на Велинград площта на имота е станала 510 кв.м., а ответниците са собственици на съвсем друг имот, съгласно нот. акт № 11/01.07.1996 г., а именно на 510 кв. метра от УПИ VI-4536, кв.655 по плана на Велинград. При липса на съгласие и на основание от страна на ищеца, собственик на имот  пл. № 4532 с Нотариален акт № 272, том II, рег. № 2196, нот. дело № 259 от 17.05.2004 г. са придадени към парцела на ответниците 480 кв.м. от собствения му имот пл. № 4532, кв. 655 по плана на Велинград и никога не са уреждани регулационни сметки, придаваемия имот не му е заплатен от ответниците и  той  не е получил от тях никаква парична сума за него. В този нотариален акт е описано от нотариуса, че собственици на придадения имот са трети лица – Б. Д. Б. ,  Г.И.Д.. -П. и М. Ив. Б. , лица които никога не са били собственици на имот пл. № 4532, кв.655 по плана на Велинград и стойността на придадения имот е внесена по банков път от ответниците на тяхно име. Твърди, че УПИ №VI в кв.655 по действащият план на Велинград е идентичен с част от имот пл. № 4532 в кв.65 по обезсиления план от 1983 г. на гр. Велинград. Твърди се, че при липса на негово съгласие   като собственик на имот пл. № 4532, кв. 655 по плана на Велинград и при липса на основание, в нарушение на чл.26, ал.2, предл. второ и четвърто от ЗЗД, нотариусът е издал Нотариален акт № 272, том. II, рег. № 2196, нот. Дело № 259 от 17.05.2004 г. и е придал 480 кв. метра от имот пл. № 4532, кв.655 към парцела на ответниците З. , чийто парцел е с друг различен планоснимачен номер - имот пл. № 4536 по кадастралния план на Велинград, съгласно нот. акт № 11/01.07.1996 г. а именно: Дворно място от 510 кв.метра, съставляващо парцел VI имот пл.№ 4536, кв.655 по плана на Велинград. 

 

ИСКАНЕТО е съдът да постанови  решение, с което да обяви за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ и четвърто от ЗЗД, Нотариален акт № 272, том II, рег. № 2196, нот. дело № 259 от 17.05.2004 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд -  Велинград с вх. № 538/17.05.2004 г., акт. № 93, том II, н. д. № 347/2004 г., партидна книга: стр.5425, 3030, поради липса на съгласи и липса на основание. Моли да му бъдат присъдени направените разходи. Сочи доказателства.

 

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез адв. Т.З. считат че исковата молба не отговаря на чл. 127 от ГПК,  счита същия за недопустим.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и изявленията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 52 от 18.03.1961 г., том 1, дело 146 от 1961 г. на Районен съд Велинград е сключен договор за дарение, сключен между дарителя А.М.П.и от друга страна както следва дарените: Г.И.Д..– нива от 600 в. м., находяща се в землището на Велинград, местността „Ленища“, при съседи  А.П., М.К., О.Д., с цена от 600 лв.; дарена О.И.Д.– нива нива от 600 в. м., находяща се в землището на Велинград, местността „Ленища“, при съседи  Г.Д., М.К., М.Д.; дарен - М.И.Д. - нива от 600 в. м., находяща се в землището на Велинград, местността „Ленища“, при съседи  О.Д., М.К. и А.И., с цена от 600 лв.

С нотариален акт от 01.07.1996 г., № 11, том 3, дело № 902 от 1996 г. на Районен съд Велинград, нотариуса при същия съд е изповядал договор за покупко-продажба, по силата на който А.К.Ч.продава на Д.И.З. и С.И.З. дворно място от 510 кв. м., находящо се във Велинград, при съседи: наследници на В.К., И„Б.и Наследници на М.П.и улица, съставляващо по плана на Велинград парцел VI – 4536, в кв. 655, за сумата от 56 100 лв.

От представеното Удостоверение на Община Велинград с изх. № 815/05.12.2014 г. се установява, че имот с пл. № 4532 с площ от 510 кв. м., отреден за УПИ VI в кв. 655 по сега действащия план на гр. Велинград, е идентичен с част от имот пл. № 4532 в кв. 65 по обезсиления план от 1983 г., респективно с част от имот пл. №  206 в кв. 65 по обезсиления план от 1957 г. УПИ VI – 4532 в кв. 655  е с площ от 510 кв. м. и има съседи: север УПИ V.4530 и УПИ IV-4531, от изток – улица; юг – УПИ VII-7667 и от запад – улица. Регулацията за имота е приложена.

От представената скица с изх. № 1164/14.10.2014 г.  се установява, че имот с № 4532 в кв. 65 по обезсиления план от 1983 г.е бил записан на М.И.Д. – 600 кв. м., по н. а. № 52 от 1961 г.

Представена е данъчна оценка на процесния имот с изх. № **********/16.06.2016 г., като е отразен собственик И.Н.К..

Представено е Решение № 402 от 28.12.2010 г. на Районен съд Велинград, влязло в сила на 19.07.2012 г. Към материалите по делото е приложено гражданско дело № 906 по описа на Велинградски Районен съд за 2010 г.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот придаден към парцел по дворищнорегулационния план № 272, тм 2, рег. № 2196, нот. дело № 259/17.05.2004 г., се установява, че нотариус Г.К.Х.с рег. № 156 по регистъра на Нотариалната камара признава ответниците за собственици на имота, а именно: имот, означен като парцел VI, отреден за имот пл. № 4532, в кв. 655 по плана на гр. Велинград, който УПИ е с площ от 510 кв. м., като се придават по регулация 480 кв. м. от поземлен имот с пл. № 4532, собственост на Б. Д.Б. , Г.И.Д..– П. и М.И. Б. , както и че стойността на придадения имот към парцела е внесена в „Банка ДСК“ АД с вносни бележки от 25.03.2004 г.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху имот, при наличието на спор за гражданско право породен от издаването на охранителен акт, съединен с искане за отмяна на охранителния акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, както и при условията на евентуалност – иск на основание чл. 576 от ГПК за прогласяване на нищожност на нотариален акт.

За да бъде уважен един установителен иск за собственост е необходимо ищецът, при условия на пълно и главно доказване, да докаже, че е носител на правото на собственост. В настоящия случай ищецът Д. – трета страна в нотариалното производство - не успя да докаже твърдението си, че е собственик на имот УПИ VI – 4532 в кв. 655  по плана на гр. Велинград с площ от 510 кв. м. Безспорно с нот. Акт № 52 от 18.03.1961 г., том 1, дело 146 от 1961 г. на Районен съд Велинград, ищецът Д. е придобил собствеността върху имот – нива от 600 кв. м., находяща се в землището на Велинград, местността „Ленища“, при съседи О.Д., М.К. и А.И.. В цитирания нотариален акт не е посочен номер на имот, за да се направи извод, че това е именно процесния имот. Въпреки, че по приложената по делото скица по отменения план на града е посочен именно ищеца като собственик на имота, това не може да обоснове извод, че същият е собственик. Скицата не е документ за собственост. Тя удостоверява границите и площта на имота, но не обвързва съда с извода за носителя на правото на собственост.

По делото е доказано, че на 01.07.1996 г. ответниците са придобили собствеността върху дворно място от 510 кв. м., находящо се в гр. Велинград, съставляващо по тогавашния план на града парцел VI – 4536, в кв. 655. Това от своя страна не може да се приеме за доказателство, че ищецът е собственик на имот с VI – 4532, в кв. 655.

Горното обуславя неоснователност на този иск, както и на искането за отмяна на охранителния акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

При условията на алтернативност и с оглед неоснователността на първия иск, съдът следва да разгледа и иска на основание чл. 576 от ГПК за прогласяване на нищожност на нотариалния акт. Ищецът е посочил като порок на акта липса на съгласие, алтернативно - липса на основание.

Тук трябва да се посочи, че атакувания нотариален акт № 272, том 2, рег. № 2196, нот. дело 259 от 17.05.2004 г. на нотариус Г.Х. е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придаден към парцел по дворищнорегулационнен план. Като констативен нотариален акт той не материализира волеизявления на страни по сделка, а факти, част от обективната действителност. Т. е. при тези видове нотариални актове не може да намерят приложение правилата за нищожност на договорите, респ. на едностранните сделки, тъй като това са пороци във волеизявленията, а при констативните нотариални актове липсва удостоверяване на воля, а само на факти.

Основание за нищожност на удостоверяване на констативен нотариален акт представляват случаите, регламентирани в чл. 576 от ГПК. А именно: „Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582 , 583 и чл. 589, ал. 2“. В настоящото дело липсват твърдения в тази насока, поради което алтернативно предявеният иск съдът приема за неоснователен.

Следва да се отбележи, че съдът не разглежда наведените от ищеца в писмената защита доводи, касаещи вещното действие на приложения регулационен план и сроковете за това, тъй като на основание чл. 297 от ГПК Районен съд Велинград се е произнесъл по този въпрос с влязло в сила решение между същите страни по делото, което е формирало и сила на пресъдено нещо.

С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Районен съд - Велинград

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д., с ЕГН ********** срещу ответниците Д.И.З., с ЕГН ********** и С.И.З., с ЕГН ********** *** положителен установителен иск за собственост върху имот, при наличието на спор за гражданско право породен от издаването на охранителен акт, съединен с искане за отмяна на охранителния акт - нотариален акт № 272, том 2, рег. № 2196, нот. дело 259 от 17.05.2004 г. на нотариус Георги Халачев, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д., с ЕГН ********** срещу ответниците Д.И.З., с ЕГН ********** и С.И.З., с ЕГН ********** ***, евентуално предявен иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 272, том 2, рег. № 2196, нот. дело 259 от 17.05.2004 г. на нотариус Г.Х. на основание чл. 576 от ГПК.

ОСЪЖДА ищеца М.И.Д. с ЕГН ********** да заплати на ответниците Д.И.З., с ЕГН ********** и С.И.З., с ЕГН ********** ***,  сумата от 700 лв. (седемстотин лева) разноски по делото за един адвокат.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: