РЕШЕНИЕ
№ 830
Силистра, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА |
| Членове: | ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА ЖАНЕТ БОРОВА |
При секретар ВИОЛИНА РАМОВА и с участието на прокурора СВИЛЕН ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА канд № 20257210600159 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по касационна жалба от „И-Уейст Силистра“ АД чрез адв. М. Ш. от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 36/ 04.03.2025 год., постановено по АНД № 43 по описа на Районен съд – Силистра за 2025 год., потвърждаващо Наказателно постановление №33/19.12.2024г., на директора на РИОСВ – Русе, с което на дружеството касатор е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се и оплакване за необоснованост на съдебния акт, което твърдение за порок не е касационно основание по смисъла на НПК. Моли се за отмяна съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноските в производството.
Ответникът ДИРЕКТОР НА „РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ“ – гр.РУСЕ ,чрез писмено становище и представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Л. В., оспорва жалбата като неоснователна.Развива подробни съображения за липса на заявените пороци, касаещи процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Претендира за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА ,чрез зам.окръжния прокурор С. Т. поддържа заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд -Силистра, като взе предвид фактическите обстоятелства, установени по делото, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.
От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 2893/25.11.2024 г. и наказателно постановление № 33/ 19.12.2024 г. за това, че при извършена проверка на 27.08.2024 г.от длъжностни лица от РИОСВ-Шумен е установено, че дружеството" И-УЕСТ СИЛИСТРА" АД не е изпълнило стабилен административен акт –предписание. Последното е обективирано в т.3 от констативен протокол № ЗВ-80 от 27.08.2024 г. със задължение –дружеството да подаде заявление за изменение и допълване на данните, отразени в притежавания документ № 10-ДО-724 от 19.07.2017 г. за дейности с отпадъци като актуализира номер на имот и площ на площадката, ползвана в дейността за третиране на отпадъци като заличи и дейностите по третиране на отпадъци с кодове R7; R 11 и R 12 (чл.73 от ЗУО) със срок на изпълнение – 03.09.2024 г.
Към момента на постановяване на въззивното решение – 04.03.2025 г., както и към момента на провеждане на заседанието по настоящото касационно дело – 11.06.2025 г-предписанието не е изпълнено.Последното е влязло в сила на петнадесетия ден от връчването му, т.е.на 12.09.2024 г.,тъй като то не е било обжалвано.
В резултат на неизпълнение на предписанието не само в дадени срок, а и към момента на приключване на административно-наказателното производство, на основание чл. 156, ал. 1, вр. чл. 120 3 от Закона за управление на отпадъците/ЗУ0/ на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено и доказано извършеното нарушение по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 ЗУО, при което правилно на дружеството е наложена съответната в закона санкция. При проверката на 27.08.2024 г. е констатирано нарушение-неизпълнение на предписание в срок, като съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУО " За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 на юридическите лица имуществена санкция е в размер от 5000 до 20 000 лв. " Съгласно чл. 113, ал. 1-3 ЗУО Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за: 1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ; 2. съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци. Съгласно ал. 2 "Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I, както и изпълнение на задълженията на кметовете на общини по глава втора, раздел III, и глава четвърта, раздел IV, свързани с управлението на отпадъците", а съгласно ал. 3 на същата разпоредба "Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения.
Необоснована е тезата на касатора, че „предписанието не следва да се обсъжда в настоящото производство“. Посоченият административен акт е елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние по настоящото административно-наказателно производство. В тази връзка то е задължително да се обсъжда.
Недоказани са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е извършил всички дължими процесуални действия, изяснил е обективната истина за правно-значимите факти, не е било налице доказателствено искане, относимо към предмета на делото, което да е било отхвърлено.
Неоснователна е и тезата на касатора,че в административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и въззивният съд не е отчел този факт.В хода на производството,както по-горе бе споменато, е видно, че дъжностните лица разполагат с правомощия да извършват проверки в рамките на материалната си компетентност.
В обобщение, неизпълнението на предписание е обвързано със санкция и като я е наложил, административно-наказващият орган не е нарушил процесуалния и материалния закон.В тази връзка,при постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което неговото решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение от ответника за настоящата инстанция, което е дължимо с оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 120 лв.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административният съд Силистра
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/04.03.2025 г., постановено по АНД № 43/2025 г. по описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА „И-Уейст Силистра“ АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Силистра,ул.“Фериботна „ № 1 да заплати на РИОСВ-Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 120/сто и двадесет/лв.
ОТХЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |