ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1880
Добрич, 18.09.2025 г.
Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Ивелина Велчева административно дело № 583/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба от Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], подадена чрез адв. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0265-000050/11.09.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ-[община], с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“, за това, че на 09.09.2025 г., около 1,00 ч. в [населено място], по [улица], в посока от кръстовището с [улица]към ул. Дунав, управлява лек автомобил Ф. Г. с рег. № В0015С - негова собственост, участвайки нерегламентирано в състезание по път, отворен за обществено ползване, като без да има видими причини спира по [улица], позиционира лекия автомобил в лява лента за движение в посока към ул. Дунав, успоредно на спрелия автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер], с водач Г. Д. Т., и след форсиране на двигателите двата автомобила потеглят рязко в посока към ул. „Дунав по еднопосочния двулентов път, ускорявайки скоростта си.
В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт поради причиняване на значителни и трудно поправими вреди на лицето с приложена принудителна административна мярка, което се обоснована с обстоятелството, че оспорващият има сключен трудов договор с „Тесоро“ ООД със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], по силата на който заема длъжността „сервитьор“, с месторабота в [населено място] и месечно трудово възнаграждение в размер на 269,25 лева. Представя трудов договор № 113/02.05.2025 г. С оглед местоживеенето на лицето и местоработата му се твърди, че се налага ползване на лек автомобил за предвижване. Заявява се, че с приложената принудителна административна мярка се пречи за упражняване на конституционноустановеното право на труд на жалбоподателя.
Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.
По отношение на основателността на искането:
Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0265-000050/11.09.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ-Г. Т. подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.
За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.
Изложените лични и житейски причини от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на трудова му дейност и получаване на трудово възнаграждение в размер на 269,25 лева, не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване.
Доводите от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“.
Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.
В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в Определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 О. 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.
С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.
Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], подадено чрез адв. С. К., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0265-000050/11.09.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР – [област], РУ-[община].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |