РЕШЕНИЕ
№561
гр.
Пловдив, 13.03.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 77 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ТД „Л.-П.Д.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, депозирана чрез процесуалния представител адв.Н.А. против Решение
№ 2088 от 07.12.2018 г., постановено по АНД № 6451/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив - VI н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление №16-002164,
издадено на 14.09.2018год. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– Пловдив
, с което на касатора е ангажирана административно – наказателната отговорност за
административно нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда и на осн. чл.416
ал.5, вр. чл.415 ла.1 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева“. В жалбата се излагат съображения, че атакуваният
съдебен акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден
при съществено противоречие със съдопроизводствените правила и при нарушение на
материалния закон. Сочи се, че липсва обективна преценка относно
компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган, както и
че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което са допуснати съществени нарушения на проведения административно –
наказателен процес, довели до ограничаване на правото му на защита. Оспорва и
обстоятелствата по вмененото му административно нарушение, като счита, че се
касае за трудовоправен спор, който не подлежи на административен контрол. В подадената
касационна жалба оспорва изводите на първоинстанционният съд, като счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения на проведения съдебен и
административно - наказателен процес, обосноваващи неговата незаконосъобразност
и липса на обективни предпоставки да се приеме, че е осъществил
административното нарушение. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не се представлява и не ангажира допълнително становище в подкрепа на искането
си за отмяна на съдебното решение и за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Касационният
ответник -Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява и не ангажира становище по законосъобразността на
атакуваното съдебно решение.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено на основание АУАН с
№16- 002164/16.08.2018г.,
с
което по отношение на жалбоподателят е било установено административно
нарушение на разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса
на труда, обстоятелствата по което са се изразили
в това, че при извършена на 20.07.2018г в обект „магазин за спално бельо“,
намиращ се на адрес в гр.Пловдив ул.“Оборище“ №29 са изискани документи, с
които да се удостовери изпълнението на дадено предписание в т.4 от протокол с
изх.№1807657/19.04.2018г. да бъде изплатено трудовото възнаграждение на К.Д.Д.
- К. за периода от м.декември 2016г. до м. февруари 2018г., като са представени
доказателства за изплащането единствено на възнаграждението за м.февруари
2018г.. Към съставеният АУАН е приложен Протокол от 19.04.2018г с дадените в
него предписания. По издаденият и предявен АУАН по
реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение
вх.№18101989/22.08.2018г., в което се оспорват констатациите по осъществено
административно нарушение и се счита, че се касае за случай на неуреден
трудовоправен спор. С издаденото наказателно постановление от 14.09.2018г. с
посочено отново същото описание на осъщественото административно нарушение, за което
на нарушителя е определено и наложено на основание чл.416 ал.5 от КТ административно
наказание „имуществена санкция в размер на 2000.00 лева“. За да потвърди
така издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, че по безспорен и несъмнен начин
от събраните доказателства е установено административно нарушение на чл.415 ал.1
от КТ, което е законосъобразно санкционирано в посочения минимален размер на
наложеното административно наказание „имуществена санкция“. Отхвърлил
възраженията за несъставомерност на деянието По отношение на наведените с
жалбата и в хода на съдебните прения доводи за неспазване на преклузивния срок
по чл.34 от ЗАНН, касаещ образуването на административно- наказателно производство
до три месеца от откриване на нарушителя, не е изложил аргументи. Такива
изложил относно липсата на възможност да бъде приложена разпоредбата на чл.28
б.а от ЗАНН, което обосновал с характеристиката на обстоятелствата по неговото
извършване, което определя и неговата по - висока степен на обществена опасност
в сравнение с други подобни случай. Посочил, че наложеното административно
наказание в определена санкция в минимален размер е законосъобразно. Ето защо
при така възприетите по несъмнен начин обстоятелства по извършване на
нарушението и личността на нарушителя и съобразно изложените в този смисъл
мотиви е потвърдил атакуваното НП.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на разпоредбите на чл.415 ал.1 от КТ и чл.28
б.а от ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са
направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на установяване на автора, което е станало със
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила,
конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като има конкретика и
яснота относно датата и мястото на неговото извършване, които доводи се
навеждат и пред настоящата съдебна инстанция. Безспорен и съобразен със
събраните доказателства е и направеният извод, че описаните в административният
акт обстоятелства по извършеното административно нарушение съответстват на
даденото описание и на правната квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ и не ограничават правото на защита на нарушителя. Законосъобразен е и
направеният от него извод, че така установеното в НП административно нарушение не
съставлява маловажен случай на неправомерно деяние, в която връзка той е
обосновал своите изводи за по- висока степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случай. Посочил е, че осъщественото административно нарушение
дава съществено отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения
по охрана на труда, поради което е следвало административно – наказващия орган
да наложи и съответното административно наказание, което законосъобразно е
определено по реда на чл.416 ал.5 от КТ, с приложение на разпоредбата на чл.27
ал.1-3 от ЗАНН в един минимален размер от 2000.00 лева. Счел е, че липсва съществено опорочаване на
проведения административно наказателния процес, който да води до
незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае да осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния ответник. От събраните
по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може да се
направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице хипотезата на дадено
задължително предписание, което не е било обжалвано и след влизането му в сила
не е било изпълнено от дружеството. Безспорно е, че обществената опасност на
деянието и дееца са високи, а наложената санкция в един минимален размер е оправдан
с оглед на причинените общественоопасни последици и е съразмерна на
имущественото състояние на дружеството. Затова становището на настоящия съдебен
състав е, че с така наложената в обжалваното НП имуществена санкция в размер от
2000.00 лева съгласно законовите рамки в най- пълна степен ще се изпълнят
целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН- да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и
се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите работодатели. Изводите на
районния съд в тази насока са законосъобразни, защото са съобразени с наличието
на конкретни доказателства, които обосновават законосъобразността на атакувания
административен акт.
По
отношение на направените с касационната жалба възражения за компетентност на
административните органи, извършили проверката и на административно –
наказващият орган, същите се явяват неоснователни. Приложена е заповед
№З-0058/11.02.2014г на изпълнителен директор на ИА „ИТ“-София за
оправомощаването на директора на Дирекция „ИТ“-Пловдив да издава НП, а по
отношение на контролните органи, извършили проверката, то са налице законовите
предпоставки по приложимите разпоредби на чл. 399 ал.1 от КТ. В този смисъл не
са налице и сонования за нищожност на атакувания административен
правораздавателен акт. Възражението за приложение на разпоредбата на чл.34,
ал.1 изр.2 от ЗАНН, обосновано с изтичането на тримесечния срок от установяване
на нарушителя на административното нарушение, считано от дата 15.05.2018г, на
която е следвало да се зипълни предписанието, също не е основателно.
Тримесечният срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН започва да тече от деня, следващ
датата за зипълнение на предписанието, определена на 15.05.2018г. В този смисъл
издаването на АУАН на 16.08.2018г. е станало на последната възможна дата за
неговото спазване. Ето защо всички възражения срещу установеното административно
нарушение се явяват неоснователни и необосновани. От изложеното до тук следва извода, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В предвид на изложеното на осн. чл.221 ал.2 от АПК,
вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2088 от 07.12.2018година,
постановено по АНД № 6451/2018 година на Районен съд-Пловдив-VI наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.