№ 81
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500104 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Т. Д. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл.***, ет.5, с адрес за
връчване: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 57, офис № 215 - адв. М. Д., против
решение № 1123 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д. № 104/ 2021 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която искът й за обезщетение за
неимуществени вреди против „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, е
отхвърлен над размера от 5 000 лв. до пълния му претендиран размер от 35
000 лв., ведно със законната лихва от 16.08.2018 г.
Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
разрез с представените и събрани в хода на процеса пред първата инстанция
доказателства. Въвежда се искане за отмяната му и постановяване на ново
такова, с което претенцията бъде уважена в пълния й размер, с присъждане на
лихвата за забава, считано от 6.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедливо занижен и не
може да репарира всички търпени вреди в пълен обем, каквото е изискването
на закона. Излагат се аргументи, че в обжалваното решение
1
първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид само една част от
установените по делото обективни обстоятелства, като друга част неправилно
е приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил. Акцентира се на
обстоятелството, че на пострадалата е било причинено мозъчно сътресение, с
рана на главата, което увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносното деяние. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че подобно
увреждане не е доказано. Като необосновани се квалифицират изводите на
съда, че не следва да се кредитират показанията на изслушаната свидетелка,
сочещи, че ищцата се е оплаквала от болки, главоболие и замайване, от
каквито не е страдала преди инцидента, както и че вследствие на изживян
стрес при процесното произшествие, пострадалата е отказала да шофира
автомобила си. В жалбата се съдържат доводи за неправилно приета
продължителност на възстановителния период на пострадалата, както и че в
решението не е анализирано проведеното оперативно лечение на счупените
носни кости, нито е определен неговият характер и последвалите от него
болки. В допълнение се сочи, че при определяне на обезщетението не са
отчетени конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие, към момента на увреждането, както и практиката на съдилищата по
присъждане на обезщетения в аналогични случаи.
Оспорват се изводите на съда относно наличието на съпричиняване от
страна на претендиращата обезщетение. При позоваване на разпита на
свидетеля Л. се сочи, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Изтъква
се, че и при правилно поставен предпазен колан пострадалата би могла да
получи описаните в исковата молба травматични увреди. Настоява се, че в
случая изводът за наличие на съпричиняване почива на предположения на
вещото лице автоексперт и на съда относно грешни сведения на ищцата пред
медиците от Спешна помощ. В допълнение се сочи, че неправилно е
определен размерът на съпричиняването, като равен на приноса на виновния
водач. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „З.
к. Л. И.“ АД, в който се сочи, че постановеното първоинстанционно съдебно
решение е валидно, допустимо и по същество правилно, като се въвежда
искане същото да бъде потвърдено.
Поддържат се доводи, че недоказани са останали твърденията на
2
ищцата за получени мозъчно сътресение и контузия на главата. Сочи се, че тя
е отказала лечение на получената фрактура на носни кости, като сама е
напуснала болничното заведение. Поддържа се, че не са доказани
твърденията за прием на медикаменти по време на възстановителния период.
Въззиваемото дружество изразява становище, че определеното от съда
обезщетение е справедливо по размер. Развити са съображения, че
полученото от въззивницата увреждане - фрактура на носни кости - е
следствие единствено на бездействието й да постави предпазен колан,
съгласно категоричното заключение на вещите лица, изслушани пред
първоинстанционния съд. Подчертава се, че нито едно от уврежданията не би
се получило при поставен предпазен колан. Правилно, според въззиваемия, е
определен размерът на съпричиняването. Претендират се разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Бургас е с правно основание чл.
432 ал.1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. К. против „З.
к. Л. И.“ АД за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лв. за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания в резултат на ПТП от 30.04.2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 06.08.2021 год. – датата на предявяване на претенция до
застрахователя, до окончателното изплащане.
Твърди, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на
застрахован при ответника лек автомобил, са й били причинени телесни
увреждания – мозъчно сътресение и фрактура на носни кости.
В отговора си ответникът е поддържал, че пострадалата е понесла
вредите изключително и само поради собственото си поведение, тъй като е
пътувала без поставен предпазен колан, което е позволило движение на
тялото във вътрешността на автомобила и съприкосновение с автомобилното
купе.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение в размер на 5 000
лв. за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2020 год.,
след редукция поради съпричиняване, а претенциите за разликата до
предявения размер от 35 000 лв. и за обезщетение за забава за периода от
3
06.08.21 год. до 21.08.2021 год. са отхвърлени. БОС е счел, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания от фрактурата на
носните кости - е в размер на 10 000 лв. Приел е за недоказано твърдението,
че ищцата е получила мозъчно сътресение като самостоятелно увреждане.
Съдът е счел, че пострадалата е допринесла за понесените болки и страдания,
тъй като отказала да получи незабавно лечение, а освен това пътувала без
колан на задната седалка на автомобила, след което е определил принос в
размер на 50% и е намалил обезщетението до 5 000 лв.
Решението е влязло в сила поради необжалването му в частта, в която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. ведно
със законната лихва от 21.08.2021 год. Така, пред настоящата инстанция
спорни са вида на получените увреждания, справедливия размер на
дължимото обезщетение и наличието на основание за намаляването му
поради принос от страна на пострадалата на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира
се и обезщетение за забава върху търсения по-голям размер на главницата,
считано от 06.08.2018 год., което е най-вероятно техническа грешка при
изписването на датата.
Не се спори и от медицинската документация и експертизата се
установява, че въззивницата е получила счупване на носните кости, което
увреждане е в причинна връзка с настъпилото на 30.04.2021 год.
произшествие. Това увреждане е било отчетено от първоинстанционния съд
при определяне на обезщетението за неимуществените вреди. Не е спорно, че
пострадалата е била транспортирана от екип на спешната помощ, прегледана
е била в УМБАЛ Бургас и е направено рентгеново изследване, от което е
установено счупване на носните кости. Върху листа за преглед въззивницата
саморъчно е изписала, че отказва болнично лечение. В листа за преглед и в
искането за рентгенологично изследване е вписана диагноза „мозъчно
сътресение“. На 05.05.2021 год. тя е постъпила в болнично заведение с
диагноза „счупване на носните кости“ и видно от съставената и приета по
делото документация, е съобщила за болка, кървене от носа и подуване под
очите. Както в направлението за хоспитализация, така и в болничната
документация, не се споменава за мозъчно сътресение или за физиологични
оплаквания, каквито са твърдят в исковата молба и които биха били резултат
от мозъчно сътресение – силно главоболие, световъртеж и повръщане. От
обясненията на в.л.П. в съдебното заседание на 17.10.2022 год. се установява,
4
че при прегледа в Спешно отделение въззивницата е споменала за симптоми,
които могат да се дължат на мозъчно сътресение, но и на хипертонична криза,
и след като диагноза „мозъчно сътресение“ не е поставена при болничното
лечение, където са направени изследвания, то следва да се приеме, че няма
такова увреждане.
След съвкупен анализ на събраните доказателства въззивната
инстанция намира за недоказано твърдението за получено мозъчно
сътресение от удара и порезна рана на главата. Самият удар в интериора на
автомобила е несъмнен и от него е било причинено счупването на носните
кости със силно кървене, но това не означава и получено мозъчно сътресение,
което, видно от обясненията на вещото лице, се получава от удар на мозъка в
черепните кости. Диагнозата, с която въззивницата е била приета в спешно
отделение, не е потвърдена с последващи изследвания в болничното
заведение, нито за такава диагноза е било назначено лечение с
кореспондиращи медикаменти. Свидетелските показания не са годни да
установят подобно увреждане поради липсата на специални знания у
свидетеля.
От заключението и от медицинската документация е видно, че
въззиваемата е била в болницата два дни, през които под местна анестезия е
извършено наместване на счупените кости на носа. Според заключението и
поясненията на вещото лице, лечението на счупване от този вид е
консервативно и оперативно, като второто е за предпочитане, като по-бързо и
по-сигурно. Свързано е с болки и затруднения от битов характер – хигиена,
хранене, обслужване. При прегледа на въззивницата вещото лице – лекар е
установил, че тя възстановена, без видими белези от уврежданията, като се
оплаква от главоболие и запушване на носните проходи в дясно. От прегледа
не се потвърждава съобщеното от свидетелката, че въззивницата е изгубила
обоняние. Според заключението, възстановителния процес е продължил в
рамките на 35-40 дни.
Неимуществените вреди се обезщетяват от съда по справедливост,
като в случая решението не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила
за присъдения размер от 5 000 лв.
При определяне размера на обезщетението, съдът следва да отчете
характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания,
5
продължителността на проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
внезапното преживяване, възрастта на пострадалия и икономическите
условия към момента на настъпване на деликта. Въззивницата е преживяла
силни болки непосредствено след счупването на костите, които са започнали
да отшумяват постепенно в процеса на възстановяване. В комбинация с
получения отток на лицето, те са причинили затруднения при хигиена,
хранене и обслужване, но в рамките на обичайния срок от 35-40 дни, а не 3-4
м., както съобщава свидетелката. Увреждането има медико-биологичния
характер на лека телесна повреда. Възстановяването е протекло без
усложнения, но следва да се отчете напредналата възраст на въззивницата,
която не е благоприятен фактор в процеса на зарастване и възстановяване на
костите. Съобразявайки горните обстоятелства и лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на въззивницата е справедлива и
достатъчна сума в размер на 10 000 лв.
Възражението на въззиваемия за съпричиняване на вредите от
пострадалата е основателно и доказано със събраните доказателства.
Счупването на носните кости е причинено от удар в интериора на автомобила
при внезапното му привеждане от движение в покой – съдебно-медицинска
експертиза. Вещите лица, изготвили медицинската и техническата
експертизи, са единодушни, че при пътуване с предпазен колан тялото на
ищцата щеше да остане на седалката и тя не би си ударила главата по този
начин. Въз основа на специалните знания на вещите лица, логичните и
опитните правила, настоящият съд достига до извод, че пострадалата е
пътувала без колан на задната седалка. Свидетелските показания на водача на
таксиметровия автомобил, дадени в посока, че при слизането от купето нещо
възпрепятствало въззивницата и е възможно това да е колан, не могат да
бъдат кредитирани, тъй като са основани на спекулации и са неконкретни.
След като травматичните увреждания са били предотвратими от пътника, то
приносът му е равен на този на виновния водач, който е причинил сблъсъка
между двата автомобила.
Забавеното лечение от пет дни не се възприема като съпричиняващ
фактор, тъй като според поясненията на в.л.П. то не е било фатално и във
всички случаи пострадалата се е нуждаела от оперативно лечение.
6
След редукция от 50% според възприетия по-горе принос на
пострадалата, обезщетението за неимуществени вреди придобива размер от 5
000 лв.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат напълно и това налага
решението на Бургаския окръжен съд да потвърдено.
При този изход на спора, въззивницата няма право на разноски, а
такива следва да се присъдят на въззиваемия. Според представения списък, те
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.,
което е под минимума по Наредба №1/2004 год. на ВАС.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1123 от 16.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 104/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас,
ж.к. „И.“, бл.***, ет.5 да заплати на „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ №
67А, разноски във въззивната инстанция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7