№ 75
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20235001000062 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. О., гражданин на Р.И., постоянно
пребиваваща в Р.Б. с личен № ********** с документ за продължително
пребиваване № ***, изд. на 10.09.2020г. от МВР Пазарджик с адрес гр. Р., ул.
А.С. № 14, чрез адв. Т. К. против определение № 353 от 14.12.2022г.,
постановено по т.д. № 84 по описа за 2022г. на ОС Пазарджик, с което е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения
иск. Жалбоподателят оспорва приетото от съда, че към датата на провеждане
на ОС - 01.04.2022г. ищцата не е била процесуално легитимирана да
предявява иск за отмяна на взетите на същото решения, тъй като
членственото й правоотношение е било прекратено. Твърди, че на
електронната поща на адвокатското дружество на 03.10.2022г. е поучено ново
писмено доказателство от М. О., която се намира в И., а именно изявление за
оттегляне на предизвестието, отправено до дружеството по реда на чл. 125,
ал.2 ТЗ от 27.10.2021г.. Като сочи, че проведеното съдебно заседание на
04.10.2022 г. е било насрочено и проведено за разглеждане на искане за
възстановяване на срок, както и че приложеното изявление е ново
доказателство по смисъла на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК настоява съда да отмени
обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено и
да върне делото на ОС Пазарджик.
Ответникът по частната жалба – „П.Ю.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. Р., община Р., ул. А.С. № 14, представлявано от
управителя Д. А. Д. чрез адв. Д. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва
1
жалбата и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пазарджик с вх. №
9192 на 29.12.2022г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на
жалбоподателите чрез представляващия ги адвокат на 23.12.2022г.. Казаното,
съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол, тъй като е преграждащ.
Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на
частната жалбата.
Повдигнатият за разрешаване пред Окръжен съд Пазарджик спор е по
иск, предявен от М. О., гражданин на Р.И., постоянно пребиваваща в Р.Б. с
личен № ********** с документ за продължително пребиваване № ***, изд.
на 10.09.2020г. от МВР Пазарджик с адрес гр. Р., ул. А.С. № 14 с правно
основание чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите на 01.04.2022г. от ОС на „П.Ю.“
ЕООД решения.
За да прекрати производството първоинстанционния съд е приел, че
ищцата не е активно легитимирана да предявява иск по чл. 74 ТЗ, тъй като е
загубила качеството съдружник преди провеждане на ОС, на което са взети
оспорените решения, съответно не притежава такова качество и към момента
на предявяване на иска. Аргумент за това е намерил като е взел предвид
депозираното от М. О. изявление до дружеството за прекратяване на
членственото й правоотношение при условията на 125, ал.2 ТЗ, получено от
последното на 28.09.2021г., поради което и с изтичане на 6 месечното
предизвестие е приел този факт за настъпил.
Изложеното от решаващия първоинстанционен съд следва да бъде
съобразено изцяло. Прекратяване участието на съдружник в ООД в
хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и
външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право
да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено
предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на
това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена
форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диапозитивната
норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, в конкретния случай шест месечен, съгласно
2
актуалния дружествен договор. Прекратяването на членственото
правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото
предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника
да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското
дружество, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на
предизвестието и настъпването на този факт не може да се поставя в
зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и
от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените
отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение
на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма.
Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на
съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на
членственото правоотношение.
Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва ex
lege с изтичане срока на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за
да настъпи тази правна последица на предизвестието (така решение № 46 от
22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.).
В случая е налице редовно известяване на дружеството на 28.09.2021г.,
което е видно от приложената нотариална покана, връчена на другия
съдружник и управител, чието съдържание недвусмислено разкрива ясно
заявена воля от съдружника насочена към желание за напускане на
дружеството, в което участва. Това писменно уведомление е успешно
достигнало до адресата му – дружеството чрез управителя и съдружник Д. А.
Д. и с изтичане на шест месечния срок следва да се приеме, че е произвело
своето действия – прекратено е участието на М. О. като съдружник в
дружеството.
Изложеното до тук не се разколебава от приложеното към частната
жалба писмено доказателство, съставляващо изявление за оттегляне на
предизвестието по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ от 27.10.2021г., отправено от М. О.
на 27.10.2021г. и получено от нея в качеството й на управител на „П.Ю.“ ООД
на същата дата. Подобно уведомяване не може да се приеме за редовно
извършено и достигнало до знанието на дружеството чрез връчването му на
другия съдружник и управител до изтичане на срока на предизвестието по чл.
125, ал.2 ТЗ, за да се приеме, че дружеството е известено за оттегленото
3
предизвестие, респ. не е настъпило прекратяване участието на отправилия
предизвестието съдружник. В този смисъл и без никакво значение е
обстоятелството дали това писмено доказателство е ново по смисъла на чл.
266, ал.2, т.1 ГПК, тъй като прочита му не установява релевантния за спора
факт, а именно налично качество на съдружник за ищцата към датата на
вземане на оспорените решения от ОС на дружеството, респ. към датата на
подаване на исковата молба.
Изводът на решаващия първоинстанционен съд, че ищцата не е активно
легитимирана да предявява иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения, взети на
ОС на ответното дружество, проведено на 01.04.2022г., тъй като към този
момент същата не е била съдружник не е опроверган, а постановения въз
основа на него съдебен акт като съобразен с материалния и процесуален
закон следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 от 14.12.2022г., постановено по
т.д. № 84/2022г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено производството
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4