Р Е
Ш Е Н И Е
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
№……………….гр.София, 17.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV “в” състав, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
При участието
на секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 8202 по описа за 2018г., за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258- чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Професионална гимназия по
подемна строителна и транспортна техника срещу решението на СРС, 81 състав под
№ 352396 от 02.03.2018г. , постановено
по гр.д.№ 12876/2016г., допълнено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение от
03.04.2018г. в частта, с която са уважени предявените от Б.К.Г. срещу
жалбоподателя обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ– за признаване за
незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца, извършено със заповед № 260/ 01.07.2016г. на Директора на Професионална гимназия по
подемна строителна и транспортна техника, на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ –
поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, 2/ с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението - „старши
учител , практическо обучение“ в Професионална гимназия по подемна строителна и
транспортна техника и 3/ с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ – за сумата от 4 600,02лв., присъдена като
обезщетение обезщетение за времето на
оставане без работа, поради незаконното
уволнение, за периода от 08.01.2016г.- 08.07.2016г., ведно със законната лихва
от 07.03.2016г.- до окончателното изплащане. 07.02.2014г. до 08.07.2014г.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът поддържа доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението и заявява искане за отмяната
му и отхвърляне на предявените искове. Поддържа , че правилно от първата
инстанция е прието, с оглед събраните по делото доказателство, че налагането на
дисциплинарното наказание на ищеца е при спазване на всички законоустановени
изисквания . Намира за неправилен извода
на първоинстанционния съд, с който е прието, че наложеното наказание на ищеца
не съответства на тежестта на извършеното от него нарушение, като счита, че
този извод е последица от неправилната преценка на съда на събраните по делото
доказателства и игнорирането на част от доказателствения материал. Счита, че
необосновано от първоинстаниционния съд не е зачетен доказаният по делото факт
със записите от видеокамерите, че ищецът не е ударен умишлено от ученика Д.М.,
както и правно-релевантният факт, че учениците по никакъв начин не са
провокирали последващото поведение на ищеца- нанасянето на шамар на ученика И.С./тенденциозно
определен от вещото лице по СТЕ като „потупване по главата“/. Твърди, че от записите от видеокамерите се
установява, че в различно часово време ученикът И.С.е бил ударен най-малко три
пъти от ищеца, като едни от ударите са нанесени на първия етаж, а други- на
втория етаж, а нанесените удари на втория етаж
опровергават твърдението на ищеца, че е изпаднал в състояние на
„афект“. Моли настоящата инстанция да
зачете недоказания от ищеца факт, че в резултат на „бутането“ от учениците е
претърпял трудова злополука.
Въззивникът-ответник намира за необоснован извода на първата инстанция
за доказана по делото проявена провокация с
обидно и неуместно поведение от страна на учениците спрямо ищеца, като
възразява, че тези факти не се установяват по делото. Нещо повече, счита, че дори да се приеме за доказано
наличие на горепосочената провокация, то абсолютно е недопустимо ищецът като
учител да се саморазправя с учениците чрез нанасянето на шамари. Счита, че неправилно от първата инстанция не
е взето предвид поведението на ищеца при изясняване на инцидента от назначената
за тази цел комисия, свързано с липсата на критичност. С изложените доводи, подробно развити в
жалбата , въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него – постановяването
на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият Б.К.Г. оспорва жалбата като
неоснователна по съображения, подробно изложени в подадения писмен отговор в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Намира за правилен извода на първата инстанция, с
който е прието, че доказаните по делото деяния, реализирани от негова страна ,
не представляват толкова сериозно и тежко нарушение на трудовата дисциплина,
което да обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди, че „съзнателната провокация“ от
страна на учениците спрямо него като дежурен учител се установява от
представения по делото протокол № 2/ 23.11.2015г. Именно с оглед на този факт
от училищната комисия по превенция на насилието е предложено налагане на
дисциплинарно наказание- „предупреждение за уволнение“. Поддържа, че фактът на „съзнателна
провокация“ спрямо него се потвърждава и
от докладната,изходяща от ответника и , адресирана до РИО София-град с
изх.№ 722/ 17.11.2015г. Счита, че
правилно от първата инстанция при преценка тежестта на наказанието е отчетен и
доказаният по делото факт, че е бил уважаван учител от предишните випуски,
както и през целия път на професионалната си реализация. Моли настоящата
инстанция да приеме за недоказан твърдяния от ответника факт на липса на
проявена от негова /на ищеца / страна критичност към инцидента, тъй като не е
присъствал на заседанието на комисията
по превенция на насилието, а отказът му да признае нарушението не може да бъде
ценен като утежняващо вината обстоятелство, тъй като е форма на защита. Заявява
искане за присъждане на разноските по делото за въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото
по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и като такава е допустима.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността на
исковите претенции. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства се установява законосъобразността заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява ,че те са били обвързани
от трудово правоотношение, в рамките на което ищецът е заемал длъжността
„старши учител , практическо обучение“ в ответното училище- Професионална
гимназия по подемна , строителна и транспортна техника.
Трудовият договор с ищеца е прекратен със спорната
заповед № № 206 от 07.01.2016г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание– уволнение за следните нарушения на трудовата дисциплина : злоупотреба
с доверието на работодателя като нарушение по чл.190,ал.1,т.4 от КТ,
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име- нарушение по
чл.187,т.8 от КТ и за нарушение по чл.187,т.10 от КТ - неизпълнение на трудови задължения,
предвидени в чл.35,ал.2 , т.18 /да реагира задължително на сигналите за
нарушения или произшествия като незабавно уведомява ръководството/ и чл.36 ,
т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред /учителят няма право да нарушава
правата на ученика, да нарушава личното му достойнство, да прилага форми на
психическо и физическо насилие/, както и за неизпълнение на общото задължение
за добросъвестно изпълнение на трудовите задължения по чл.125 от КТ и чл.129 от
ППЗНП /учителят не може да нарушава
правата на ученика, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на физическо
насилие над тях/. В заповедта за уволнение подробно са описани
фактите, въз основа на които от ответника-работодател са приети за доказани
нарушенията на трудовата дисциплина. Тези нарушения и фактите, относно тяхната реализация не се
оспорват от ищеца и се установяват и от приетото по делото заключение на СТЕ и
показанията на свидетелите П.И.и Б.Г., както и от протокола от 23.11.2015г. на
Комисията по превенция на насилието в
ответното училище/ , с изключение
на факта – дали е налице или не проявена от учениците Д.М.и И.С.агресия и груба
провокация , включително физическа такава спрямо ищеца, който факт е спорен. Този факт е свързан и с основния спорен между страните въпрос относно тежестта на извършените от ищеца
нарушения и съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на нарушенията.
Настоящият съдебен състав намира за необоснован извода
на първата инстанция, с който е прието, че от страна на учениците Д.М.и И.С.е
проявена нееднократна физическа провокация спрямо ищеца, предизвикала неговата
ответна физическа реакция – „потупване“ / „шамар“ спрямо ученика И.С.. Настоящият съдебен състав приема, че наличие
на проява на физическа провокация от страна на учениците се установява от експертното
заключение, показанията на свидетелите П.И.и
Б.Г. и протокола на Комисията по превенция на насилието само при влизането на
учениците в училището на първия етаж. Тази физическа провокация, обаче, не се установява да е в
твърдяната от ищеца силна степен и тежест, че да обоснове получаването на толкова силна
болка у ищеца, / напълно недоказано е твърдяното от ищеца физическо увреждане –
на междупрешленните дискове, поясни и други отделения на гръбначния стълб/ ,
която е предизвикала като естествена и инстинктивна ответна реакция „шамарите“/ “потупванията“ по главата
на ученика. Видно от експертното заключени, в следващите секунди след
физическото съприкосновение между учениците и ищеца / в 11:22:09ч./, в 11:
22.:10ч. липсва проява на реакция от
страна на ищеца, която да сочи на получена от него силна и непоносима болка.
Напротив, от експертното заключение е видно, че в следващия непосредствен
момент след сблъсъка между учениците и ищеца, последният се обръща и тръгва към
тях, като хваща ученика, който се е блъснал в него за якето, след което в
следващите секунди между ищеца и ученикът тече разговор, при който от страна на
ищеца има размахване на пръст /в
11:22:16ч./ , след което ученикът е избутан от ищеца към стената , отново
следва разговор между тях , в 11: 22:28ч. ищецът хваща ученика за врата /стр.15
от заключението на СТЕ/ и едва след това
са е първият „шамар“ /“потупване“ от ищеца по главата на ученика- в 11:22:31ч.,
следва разговор и ново „потупване“ /“шамар“ по главата на ученика от страна на
ищеца в 11:22:39ч. При така установените
факти, настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че при влизането
на учениците в училището на първия етаж от тяхна страна е била проявена съзнателна/ умишлена физическа провокация, /както
е отразено в докладната на директора на ответното училище от 17.11.2015г. и с
оглед показанията на свидетеля на ищеца/, то неправомерна се явява ответната реакцията на ищеца на тази провокация. В
конкретния случай реакцията на ищеца, изразяваща се в хващане на ученика за дрехата,
хващане за врата и двата „шамара“ или „потупвания“ по главата са в пълен разрез
със задълженията му като учител, на който
нормативно и по длъжностна характеристика е възложено опазване здравето
на учениците и е налице забрана за прилагане на каквито и да било форми на физическо насилие –
т.8 от длъжностната характеристика, чл.129 от ППЗНП. Реакцията на ищеца е в разрез и с възложеното
му задължение да възпитава учениците /т.16 от длъжностната характеристика/, тъй
като проявата на физическа реакция от негова страна като ответна на тази на
учениците безспорно няма възпитателен характер, поради факта, че посланието
което носи е , че реакцията на учениците не е укорима, след като такава е
допустима и проявена и от ищеца-учител, още повече, че учениците следва да си
чувстват защитени и сигурни в рамките на
училището и в присъствието на своите учители.
В конкретния случай съдът приема,
че освен възрастта и притежавания
житейски и социален опит от ищеца, така и изискуемите от него притежавани професионалните
знания и опит, би следвало да действат като възпиращ механизъм на гореописаната
провокация от страна на учениците. Нещо
повече, дори да се приеме, че при
инцидента на първия етаж проявите на физически реакции от страна на ищеца са
резултат на чисто човешка инстинктивна
реакция, то не могат да бъдат обосновани с тази реакция следващите действия на
ищеца- на втория етаж на училището, които се установяват от заключението на
СТЕ, показанията на свидетелите на ответника и протокола на комисията по
превенция на насилието. От изброените доказателства се установява, че след приключване на инцидента на първия етаж
именно ищецът вместо да потърси съдействие на ръководството на училището за
изясняване на инцидента, е тръгнал и е
настигнал учениците на втория етаж и е продължил сам изясняване на ситуацията,
като при тази втора среща ищецът отново е посегнал физически на ученика -
/стр.22 от заключението на СТЕ в 11:24:33 .ч./
чрез „потупване“ / „шамар“ по главата. Необоснован е изводът на първата инстанция, че
тази проява на ищеца е била провокирана отново от учениците чрез техни обидни
и скандални физически провокации – включително и демонстриране на бойни умения. Видно от
неоспореното заключение на СТЕ /стр.27/, посочените прояви на учениците не
само, че не са осъществени в присъствието на ищеца, но са реализирани и в
последващ момент в 11:34:26ч. – след второто физическо посегателство от
ищеца към ученика /в11:24:33ч.-стр.22 от заключението/. При така установените факти, настоящият
съдебен състав приема, че макар ищецът да не е имал предходни нарушения на
трудовата дисциплина и няма наложени други дисциплинарни наказания, реализираните в конкретния случай нарушенията
на нормативно установени задължения и такива, произтичащи от длъжностната му
характеристика, /посочени по-горе/, които нарушения представляват и проява на
злоупотреба с оказаното в по-висока степен доверие от работодателя, свързано с
възложената трудова функция - да
образова и възпитава учениците и да
опазва здравето им, както и да не прилага каквито и да било форми на физическо
насилие и които нарушения безспорно уронват и доброто име на работодателя, са с
особено голяма тежест и наложеното
дисциплинарно наказание не е прекомерно и е съответно по тежест на нарушението.
Предвид изложените доводи, настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По исковете с правно основание чл.344,ал.1, т.2 и т.3
от КТ
При горния изход на делото по главния иск –
неоснователни се явяват и като такива следва да бъдат отхвърлени и обусловените
акцесорни претенции по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него- постановено друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
По разноските по делото: При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски по делото пред първата инстанция в размер на
500,00лв.- адвокатско възнаграждение и пред настоящата инстанция в размер на 300,00лв.-адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 81 състав под №
352396 от 02.03.2018г. , постановено по
гр.д.№ 12876/2016г., допълнено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение от 03.04.2018г. в
частта, с която са уважени предявените от Б.К.Г. срещу Професионална
гимназия по подемна строителна и транспортна техника обективно съединени
искове, както следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ– за
признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца, извършено със заповед № 260/ 01.07.2016г. на Директора на Професионална гимназия по
подемна строителна и транспортна техника, на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ –
поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, 2/ с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението - „старши
учител , практическо обучение“ в Професионална гимназия по подемна строителна и
транспортна техника и 3/ с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ – за сумата от 4 600,02лв., присъдена като
обезщетение обезщетение за времето на
оставане без работа, поради незаконното
уволнение, за периода от 08.01.2016г.- 08.07.2016г., ведно със законната лихва
от 07.03.2016г.- до окончателното изплащане. 07.02.2014г. до 08.07.2014г. , както и в частта за разноските, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от
Б.К.Г. срещу Професионална гимназия
по подемна строителна и транспортна техника обективно съединени искове, както
следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ– за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца, извършено със заповед № 260/ 01.07.2016г. на Директора на Професионална гимназия по
подемна строителна и транспортна техника, на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ –
поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, 2/ 3иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението - „старши
учител , практическо обучение“ в Професионална гимназия по подемна строителна и
транспортна техника и 3/ иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ – за сумата от 4 600,02лв., присъдена като
обезщетение обезщетение за времето на
оставане без работа, поради незаконното
уволнение, за периода от 08.01.2016г.- 08.07.2016г., ведно със законната лихва
от 07.03.2016г.- до окончателното изплащане. 07.02.2014г. до 08.07.2014г.
ОСЪЖДА Б.К.Г. да заплати на Професионална
гимназия по подемна строителна и транспортна техника0 сумата от 500,00лв.-
разноски по делото за първата инстанция и сумата от 300,00лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Особено мнение
на младши съдия Андрей Георгиев по
решението по
въззивно гражданско дело № 8202 по
описа за 2018 г. на
Софийския градски съд, IV-в въззивен
състав
Не съм съгласен с мнението на
мнозинството от състава по преценката относно тежестта на извършеното от
въззиваемия Б.К.Г. дисциплинарно нарушение, като според мен същото не
обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото е установено, че
извършеното от въззиваемия Г. може да се квалифицира като саморазправа с
ученик, при която е използвано физическо насилие. Използването на насилие срещу
ненавършили пълнолетие лица не е правомерно поведение и е сериозно обществено
укоримо. С оглед обаче на обстоятелството, че агресията на въззиваемия е била
провокирана, макар и същият да е следвало да сдържа проявите ѝ с оглед на
неговата професия и дългия му професионален стаж, намирам, че еднократният
характер на проявата на въззиваемия Г., както и обстоятелството, че същият не е
нанесъл сериозни телесни повреди на засегнатия ученик, с когото очевидно са
били в конфликтни отношения, не следва да водят до извод за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание. Формирал съм дълбокото убеждение, че
неправомерното поведение следва да бъде поправяно първоначално с по-меки и
насочени към осъзнаване на грешките мерки, а не с налагане на рестрикции и
наказания, когато дълготрайните последици от деянието не са така тежки за
резултата от извършваната работа.
Поради това и намирам, че
първоинстанционното решение следва да се потвърди и наложеното на въззиваемия
Г. наказание да бъде отменено.
МЛАДШИ
СЪДИЯ: