Р Е Ш Е Н И Е №260080/8.11.2021 г.
08.11.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 13 октомври 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар И. З.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 592
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на К.Р.С. ***, депозирана чрез адв.Р.М.
от САК против ЗАД
"АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *********, с която е
поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 600000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 6 443,01 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 19.01.2020
г., причинено от автомобил, управляван
от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната
лихва от 30.03.2020 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените
по делото разноски. След извършеното в о.с.з. на
13.10.2021 г., при усл. на чл.214 ГПК, изменение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди,
ищцата желае ответникът
да бъде осъден да й заплати сума от 1 000 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Исковата си претенция ищцата основава на следните
обстоятелства:
На
19.01.2020 г., на югозападния обход на гр. Карнобат, при км. 8+200 м., водачът К.Й.С.
на лек автомобил „Опел Вектра", с peг. № А 9947 КН, нарушава правилата
за движение, като не избира скоростта си на движение съобразно интензивността
на движението и условията на видимост, поради което напуска пътното платно
отдясно по посоката си на движение, преобръща се и реализира ПТП. При инцидента
тежко е пострадала К.Р.С. - пътник в лек автомобил марка и модел „Опел
Вектра", с peг. № А 9947 КН. За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/19.01.2020 г.
Образувано е и досъдебно производство №282 ЗМ-25/2020 г., по описа на РУ -
Карнобат.
След злополуката, К.С. е транспортирана до УМБАЛ - Бургас, където
постъпва в увредено общо състояние и с оплаквания за силни болки в цялото тяло.
Назначени са й различни изследвания и прегледи, в резултат на които са
установени: крайници - горна парапареза и долна
параплегия; фрактура на С6 прешлен с компресия на гръбначния мозък на това
ниво; суспектна фрактура на дъгата на
Tx1 в задната част; стеноза на гръбначномозъчния
канал от костен фрагмент; контузия на гр.мозъчния канал на това ниво с едем и
други. Поставена й е диагноза: закрито
счупване на първи шиен прешлен; паралитични синдроми - пареза на горните
крайници и плегия на долните крайници. След
клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно лечение. Под
обща анестезия и оротрахеална интубация е извършена корпоректомия на С6 и
стабилизация /Корпородезис ет стабилизацио/. Направена е и втора операция, при
която е осъществена екстензия по метода на Кръчфийлд. Проведеното лечение е
описано в Епикриза към ИЗ №1511/2020 г. От продължителното залежаване К. Й.получава и декубитални рани, които
също са обработвани. В болницата е проведена и лечебна физкултура /ЛФК/ в
леглото, за да сяда с чужда помощ. Не може да се изправя, да стои изправена, да
ходи и да си движи крайниците. Изписана е на 10.02.2020 г. с персистираща
плегия за долните крайници. Дадени са й препоръки за дома, предписани са и медикаменти
за продължаване на лечението и е насочена за провеждане на курс по ЛФК. На
10.02.2020 К. Й.постъпва в
Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на „УМБАЛ - Бургас"
АД по повод продължаващите затруднения в самообслужването и невъзможността да
ходи. След провеждането на диагностично - консултативни процедури е установено,
че изпитва ограничения при извършването на активни движения с горните крайници,
но не може да извършва каквито и да било движения с долните крайници. Поставен й
е катетър и е предписана терапевтична схема, включваща пасивни упражнения за
долните крайници, активни движения с помощ за горните крайници, позиционна
терапия, упражнения срещу дозирано съпротивление за горните крайници за
раменните стави. На 17.02.2020 г. е изписана невъзстановена, като са й дадени
препоръки да провежда домашна ЛФК, периодични курсове на рехабилитация в
болнични, условия и в санаториум, да използва инвалидна количка и тоалетен
стол. На 26.05.2020 г. ищцата постъпва в „СБР - гр. Котел" ЕООД, като
провежда лечение, включващо различни видове
рехабилитационни процедури по повод последиците от счупването на гръбначния
стълб, като освен тях е диагностицирана и
с придружаващи заболявания: счупване на шийния отдел на
гръбначния стълб, мозъчно сътресение. Съгласно
Епикриза към ИЗ №272/225/20 г. К.Р. е със специфичен статус: изразен
болков и отпаден синдром, локализиран в шийния дял на гръбначния стълб, сетивни
разстройства, хипестеция, муск. хипотония и хипотрофия, походката й е невъзможна. Оценката,
дадена от проведените изследвания е, че е с лош рехабилитационен потенциал.
Изписана е на 02.06.2020 г., като са й дадени препоръки за хигиенно-диетичен
режим, както и да продължи с рехабилитационния курс и в домашни и в болнични
условия, назначено е медикаментозно лечение. От настъпването на произшествието
ищцата неколкократно е освидетелствана като временно неработоспособна от
лекарски консултативни комисии и използва болнични. За проведеното лечение ищцата твърди, че е
извършила разходи в общ размер 6443.01 /шест хиляди четиристотин четиридесет и
три лева и една стотинка/, подробно описани по вид и размер в ИМ.
Твърди, че пътния
инцидент й е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество
болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно.
Силно е ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и
страданията, които изпитва от фрактурите. Все още не може да се изправя сама,
да движи нормално крайниците си и да се обслужва. Не може да ходи и да стои на
краката си. Оплаква се от изтръпване и липса на чувствителност от кръста
надолу. Прикована е към леглото и е изцяло зависима от грижите на близките си.
Изпитва трудности от обездвижването. Не може да движи краката си самостоятелно,
а това я прави напрегната и изнервена. Изцяло е променен начинът й на живот.
Макар и да може да сяда в леглото и да заема седяща поза, се оплаква от
умаляване и дискомфорт поради принудителната поза. Няма сила в ръцете, като
единствено извършва ограничени движения с тях. Изпуска предмети и не може сама
да се храни. Усеща болезненост и дискомфорт по цялото тяло. Не може сама да
върши елементарни битови дейности. Силно е ограничена подвижността й.
Продължава да страда от декубитални рани, поради залежаването. Не може сама да
задоволява хигиенните си потребности, да се обслужва самостоятелно и да се
преоблича. Притеснява се от необходимостта някой да е ангажиран с полагането на
по-големи от обичайните грижи за нея. Пълната й зависимост от друг човек и
невъзможността й да излиза, да работи и да се среща с хора я прави затворена и
тревожна. Чувства се изолирана, защото не може да се движи. Все още изпитва
силни болки в областта на травмите. Изпитва стеснение и срам от оперативните
белези, от състоянието, в което се намира и от видимите наранявания. Изживеният
стрес от произшествието рефлектира върху общото й емоционално състояние.
Отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката й. В резултат на ПТП е станала
раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство
на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Тези емоции са
породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и
трудности при физическа активност и никога няма да се възстанови и раздвижи
напълно. Притеснява се, че никога повече няма да може да стъпи на краката си,
да ходи нормално, да работи и да се грижи за семейството си. Променена е след
преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезна
и се е затворила в себе си. Отказва да се среща с други хора, а когато се
налага да я превозят за преглед изпитва страх и безпокойство, че всичко ще се
повтори. Станала е плаха и често се разстройва, когато не може да свърши нещо
сама поради болките и обездвижването. Продължава да сънува кошмари, свързани с
преживяното. Станала е тревожна и по-чувствителна от преди. Оплаква се от
разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства. Към настоящия момент
страданията продължават, като възстановяването й все още не е приключило,
защото се нуждае от периодични рехабилитационни процедури.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния
фонд, към момента на събитието виновният водач, управлявал лек автомобил „Опел
Вектра", с рег. № А 9947 КН, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/*********, валидна от 14.04.2019
до 13.04.2020 г. Съгласно чл.380 КЗ ищцата на 30.03.2020 г. отправила претенция
до застрахователя да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение,
но до момента на предявяване на иска в съда застрахователят не е определил или
изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
породило правния от предявяването на претенцията по исков ред.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който
заявил становище по предявения иск, като оспорил същия изцяло както по
основание, така и по размер.
Считат, че
не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД
"Армеец" като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищцата
твърдят да търпи. Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
ответното дружество и собственика на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. №А9947КН, действаща към момента
на събитието, като не възразяват посоченото обстоятелство да бъде отделено като
безспорно в процеса.
Оспорват твърденията, изложени в исковата молба във
връзка с механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно
произшествие, за който твърдят, че е неясен. Оспорват отговорността на водача К.Й.С.
по основание и размер. Считат, че същият не е реализирал виновно поведение, в
резултат на което да е причинена телесна повреда на ищцата. Оспорват
причинно-следствената връзка между действията на водача С. и телесните увреждания на ищцата С.,
както и оспорваме вредите като факт от обективната действителност и като
размер. Оспорват наличието на противоправност в поведението на К.Й.С., т.к. не
би могъл да се направи безспорен извод за допуснати от него нарушения на
правилата на Закона за движение по пътищата, като считат, че същият не е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния
резултат. Оспорват наличието на вина като субективно отношение и като елемент
от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача К.Й.С. към момента
на настъпване на събитието - 19.01.2020 г. Считат, че С. като водач на застрахования лек
автомобил не е имал техническа и професионална възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие. На отделно основание твърдят,
че е налице случайно събитие, по смисъла на чл.15 от НК и считат, че К. С., при управлението на
застрахования лек автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно
правилата за движение и за него събитието е случайно, т.к. пътно превозното
средство с животинска тяга се е движело на път от републиканската пътна мрежа,
не е било обозначено със светлоотразители, в нарушение на Закона за движението
по пътищата и водачът на МПС не е имал възможност да го види. От друга страна,
водачът С. е
предприел всички възможни мерки, за да избегне удара. В тази връзка, в
разглеждания случай не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от
Закона за задълженията и договорите, доколкото не са налице съществени елементи
от сложния му фактически състав.
На следващо място, в условията на евентуалност, твърдят съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата К.С., на вида и степента на
телесните си увреди. Твърдят, че ищцата не е била с поставен обезопасителен
колан, поради което тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента
на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което са
причинени сочените телесни увреждания. Твърдят още, че ищцата е страдала от
предходни заболявания, които са благоприятствали за настъпването на сочените
увреждания и са повлияли върху продължителността на оздравителния период.
Оспорват твърденията на ищцата относно продължителността на възстановителния и
период, като твърдят, че същият е приключил. При условията на евентуалност,
правят отделно възражение за съпричиняване, като твърдят, че здравословното
състояние на пострадалата, като самостоятелен фактор, е допринесло за
динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания.
Оспорват и размера на претенцията, доколкото считат, че същият е силно
завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения,
включително и от ВКС, за събития, настъпили през 2020 г. Отделно, в условията
на евентуалност считат, че предявеният размер не е редуциран с приноса на
ищцата за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получила.
Не оспорват факта, че ищцата е завела в ЗАД "Армеец"
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на горепосоченото ПТП от 19.01.2020 г., като е
образувана ликвидационна преписка (щета) с №10020100100927Н, по която ищцата и
нейния адвокат са уведомени с писмо, изх. №Л-2517/13.04.2020 г., че е
необходимо да бъдат представени документи, от които претенцията да бъде
установена по основание и размер. Към момента ищцата е представила единствено и
само медицинска документация и платежни документи, касаещи претърпените
имуществени вреди. С писмо, изх.
№Л-5196/1108.2020 г. ищцата и нейния пълномощник са уведомени, че не са налице
предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като от представените документи
не се установяват както твърдяните вреди, така и основателността на
претенцията. Предвид изложеното оспорват и претенцията за лихва от датата на
уведомяване на застрахователя - 30.03.2020 г.
В случай, че ищцата докаже наличието на твърдяните
вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ЗАД
"Армеец" водач, то твърдят, че видът и интензитетът им в никакъв
случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания размер, т.к.
обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно, т.е. да е в
размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава
общественото нравствено чувство. Оспорват и размера на претенцията за
имуществени вреди.
Оспорват и претенцията на ищцата за присъждане на
разноски за правна защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като
твърдят, че такива разноски не са действително направени и това обстоятелство
не е удостоверено. При условията на евентуалност, оспорват по размер
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата като прекомерно
завишен, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за
образуване и представителство по делото. При условията на евентуалност, оспорват
претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА,
като неоснователна и недоказана.
Поради
изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни,
да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. по същество ищеца не се
явява, но чрез процесуалните си представители – адв.Н. и адв.Т.,
преупълномощени от адв.Р.М., поддържа исковете така, както са предявени и моли
за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържа и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК, в
т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, на осн.
чл.38, ал.2 ЗА. Подробни съображения са изложени и в представена по делото
писмена защита.
В о.с.з. по същество ответникът,
не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Я. поддържа становище за неоснователност на иска и претендира отхвърлянето му
по съображенията, изложени в писмения отговор. Поддържа и претенция за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени и в
представена по делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищцата е пострадала при ПТП настъпило
на 19.01.2020 г., на югозападния обход на гр.Карнобат, при
км.8+200. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №2/19.01.2020 г. Образувано е и досъдебно производство № 282 ЗМ-25/2020 г.
по описа на РУ - Карнобат, пр.вх.№53/2020 г. по описа на КРП, водено срещу
К.Й.С. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б", вр. с чл.342, ал.1 НК, което е
прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.10.2020
г., на основание чл.343, ал.2 НК - поради заявено от пострадалата искане за
прекратяване на наказателното производство.
От заключението на автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж.С.С. се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На
19.01.2020 г., около 17:45 часа, на югозападния обход на гр.Карнобат за АМ
„Тракия", в посока от с. Екзарх Антимово към гр. Карнобат, се е движил лек
автомобил "Опел Вектра" с peг. № А 9947 КН. Движението на автомобила
се е извършвало със скорост от около 88 км/ч, при нощни условия, ясно време и
нормална видимост по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна
пътна маркировка МЗ - „Единична прекъсната линия", разделяща платното за
движение на две пътни ленти. Преди произшествието автомобилът се е движил в
дясната за него пътна лента при включени къси светлини. Попътно пред автомобила
в десния край на платното за движение се е движила каруца, теглена от кон,
натоварена с бали сено и без налични светлоотразителни знаци отзад и
осветително тяло отстрани. В определен момент от движението си, на около
километър 8+200, водачът на автомобила възприел пред себе си движещата се
каруца и предприел действия за избягване на удара в задните й състави - насочил
автомобила косо наляво с цел да изпревари каруцата от лявата й страна. След
завършване на маневрата изпреварване на движещата се пред него каруца, водачът
на автомобила завъртял волана рязко надясно с цел по-бързо да се прибере в
собствената си пътна лента, поради приближаване на насрещно движещи се
автомобили. При това движение на автомобила, същият е описал моментна крива с
радиус на завиване, за преодоляването, на която се е изисквала критична
скорост, по-ниска от действителната скорост на движение. Водачът на автомобила
не е съобразил скоростта си на движение с избраната от него траектория по време
на изпреварването, в резултат на което автомобилът изгубил напречна устойчивост
и изпаднал в режим на аварийно странично плъзгане косо надясно с левите си
състави напред и продължил движението си безконтролно, като напуснал платното
за движение, преминал последователно през десен банкет и кореспондиращите с
него затревени площи, навлязъл в отводнителния канал, който представлявал
препятствие за него с височина по-ниска от масовия му център. В резултат на
удара, автомобилът се преобърнал еднократно и паднал върху задните си десни
състави с продължаване на движението до окончателната си позиция, в която е
намерен към момента огледа. При това си падане, същият е контактувал със
земните площи чрез задни десни светлини, заден десен калник, задна дясна
колона, задна дясна част на тавана на купето. В продължаващото движение след
преобръщането са се деформирали и десните му странични състави. Високата
постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията е довела до завъртане на
автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация надясно, с водеща
предна лява част, т.е. при рязко завиване на автомобила надясно е описана крива
с такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е явявала
надкритична за тази траектория. В този смисъл, причината за изпадането на
автомобила в аварийна ситуация и напускане на платното за движение се дължи на
несъвместимия радиус на завиване с наличната постъпателна скорост на движение. Аварийното
движение на автомобила се изразява в загуба на контрол над управлението му,
вследствие на което същият е започнал транслиращо движение по асфалта с
едновременно завъртане около вертикалната си ос, косо насочено надясно, след
което навлиза в десните крайпътни площи и преминава в режим на плъзгане,
заораване и преобръщане. Аварийното движение на автомобила е било инициирано от
рязкото завъртане на волана надясно от страна на водача му, несъобразено с
наличната постъпателна скорост на движение. В резултат на преобръщането на
автомобила са причинени материални щети по автомобила и нараняване на
пътуващите в него.
Вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е загуба на контрол над
управлението на автомобила от страна на водача му, продиктувана от
несъобразената му скорост на движение преди произшествието: 1) със зоната на
видимост пред автомобила при включени къси светлини, която е по-малка от
опасната му зона за спиране; 2) с
радиуса на кривата, описана от автомобила в момента, в който е завършвал
маневрата изпреварване и се е прибирал в собствената си пътна лента. Високата
постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията е довела до завъртане на
автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация надясно, с водеща
предна лява част. Тоест, при рязко завиване на автомобила надясно е описана
крива с такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е явявала
надкритична за тази траектория. В този смисъл може да се направи извода, че
причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация и напускане на
платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с наличната
постъпателна скорост на движение. В материалите по досъдебното производство не
са открити следи от течове, задирания, прохлузвания по асфалтовото покритие и
прилежащата мантинела по разделителната ивица, предхождащи откритите следи,
които да посочват възникването на някаква техническа неизправност по
автомобила, която да е станала причина за последвалото ПТП. Определен дял за
настъпване на произшествието има и водачът на неизвестната каруца, който не е
осигурил светещо тяло на същата и светлоотразители върху задните й състави. По
този начин каруцата се явява недостатъчно контрастен обект през тъмната част от
денонощието и много по-късно би се възприела като опасност от останалите
участници в движението.
Произшествието е настъпило през
тъмната част на денонощието /19.01.2020г., около 17:45 часа/ - движението на автомобила се е реализирало в
условията на нощна тъмнина, ясно време, без налични мъгла или валеж на дъжд. Автомобилът,
към момента на произшествието се е движил с включени къси светлини, със скорост около 88 км/час, която не е била
съобразена със зоната на осветеност пред автомобила при включени къси светлини
и необходимата опасна зона за спиране от 91,92 метра, която е била по-голяма от
зоната на осветеност - около 50 метра за ляв фар и около 70 метра за десен фар.
В този смисъл, при избраната скорост на движение, водачът на автомобила не би
могъл да предотврати удара с каруцата чрез аварийно спиране при възприемането
на светлоотразителите на същата на къси светлини. Това обстоятелство е наложило
водачът на автомобила да предотврати удара с каруцата чрез предприемане на
маневрата „изпреварване" на същата отляво. Скоростта, с която се е движил
автомобила и траекторията на движение, която е описал при извършване на тази
маневра са довели до загуба на напречна устойчивост на автомобила с последващо
аварийно напускане на платното за движение отдясно.
Според вещото лице, от техническа
гледна точка, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати
произшествието ако е запазил контрола над управлението на автомобила, а именно:
1) Да управлява автомобила с такава скорост, която изисква опасна зона за
спиране в съответствие с дължината на видимост пред автомобила при включени
къси светлини. Това би му позволило да спре зад каруцата и да не предприема
изпреварване на същата с рязко завъртане на волана в процеса на приключване на
маневрата; 2) Да съобрази начина на промяна на траекторията на автомобила с
постъпателната му скорост на движение така, че същата да не превишава
моментната критична скорост на завиване.
Пострадалата К.Р.С. е седяла на
задна дясна седалка в автомобила, като в протокола за оглед на
местопроизшествието и приложения към делото фотоалбум няма обективни данни,
поради което вещото лице не е могло да посочи дали пострадалата пътничка е била
с поставен обезопасителен колан. С оглед механизма на ПТП и движението на
автомобила след настъпилата загуба на управление и последващо преобръщане,
предпазният колан не би допринесъл за намаляване на травмите на пострадалия
пътник. Контактът между вътрешните състави на автомобила и пътника се дължи на
взаимното им преместване в резултат на преобръщането на автомобила под
действието на центробежни и кориолисови сили. Предвид обстоятелството, че има
преобръщане на автомобила и задно страничен удар в крайпътните площи,
задържащото действие на колана /и при поставен такъв/ не е така ефикасно.
Изслушан в о.с.з., вещото лице поддържа заключението.
От заключението на колективната съдебно
- медицинската експертиза, изготвена от вещите лица д-р Й.С. - съдебен лекар и
д-р Д.Б. - невролог се установява следното: В резултат на ПТП, настъпило на
19.01.2020 г., пострадалата К.Р.С. е получила автомобилна травма (травма в
салона на лек автомобил като пътник на задна дясна седалка в резултат на
преобръщане на автомобила извън пътното платно), изразяваща се в следните
телесни увреждания: Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и
от образните изследвания данни за закрито счупване на тялото на шести шиен
прешлен (С6) с формиране на костен фрагмент, стесняващ гръбначномозъчния
канал, наложил извършването на оперативно лечение; Контузия, компресия и оток
на гръбначния мозък на нивото на шести шиен прешлен с клинично изявени тежка
горна парапареза (отслабени и силно ограничени движения на двете ръце) и долна
параплегия (пълна невъзможност за движение на краката), със засягане на
повърхностната и дълбока сетивност. Счупването на тялото на шести шиен прешлен
само по себе си е довело до затруднения в движенията на врата за срок не
по-малък от пет месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този
начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак трайно затрудняване движенията на врата. Контузията на гръбначния мозък
на нивото на шести шиен прешлен, проявена клинично с тежка спастична пареза на
горните крайници затруднява в значителна степен техните движения и
осъществяването на основната функция на горния крайник. По този начин е
осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване
движенията на всеки един от горните крайници. Контузията на гръбначния мозък на
нивото на шести шиен прешлен, проявена клинично с пълна невъзможност за
движение на двата крака (долна параплегия) поради отнетата им напълно основна
функция осъществява смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
осакатяване на всеки един от долните крайници.
В резултат на процесното
пътно-транспортно произшествие ищцата С. е получила тежка гръбначно-мозъчна
травма, протекла в началото с интензивни болки и трайно увреждане на
двигателните функции на четирите крайника. Веднага след произшествието ищцата С.
е била транспортирана със специализиран транспорт на ЦСМП - Филиал гр. Карнобат
до МБАЛ - Бургас, където след извършени предварителни прегледи и изследвания -
лабораторни (кръв, урина) и инструментални (Рентгенографии, КАТ, ЕКГ,
Ехография, МРТ), е била хоспитализирана в Отделението по анестезиология и
интензивно лечение на същата болница. Там са били предприети спешни лечебни
мероприятия и лечение, с цел минимализиране на последиците от тежката
гръбначно-мозъчна травма. Благодарение на направените изследвания диагнозата е
била поставена бързо, което е дало възможност за адекватни и последователни
действия, касаещи лечението. На 22.01.2020 г. е осъществена екстензия на шийния
сегмент на гръбначния стълб, а на 28.01.2020 г. е била извършена оперативна
интервенция за отстраняване на костните фрагменти от фрактурираното тяло на
шести шиен прешлен и стабилизиране на гръбначния стълб със стабилизираща плака.
Продължителността на лечебно-възстановителния период от такъв тип гръбначно-мозъчни
травми е голяма, надхвърляща значително болничния престой на ищцата, като
подхода към такъв тип увреждания е комплексен, включващ интензивна
специализирана рехабилитация. Данни за провеждането на такава след травмата се
откриват в материалите по делото. Лечебно-възстановителния период при ищцата не
е приключил. Острата фаза с висока интензивност на болката и страданията на
ищцата е около не по-малко от 3 месеца. В последствие болката постепенно се
трансформира в хронична с различна по интензивност и продължителност проява и
нужда от болкоуспокояващи медикаменти.
По въпроса за последиците за
ищцата към настоящия момент и за в бъдеще от настъпилата злополука и ще
продължи ли да търпи болки, страдания и неудобства от получените увреждания,
вещите лица сочат, че видно от Експертно решение на ТЕЛК №26/11.12.2020 г.,
издадено от МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД - Ямбол, последиците от получената
в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие гръбначномозъчна
травма са трайно инвалидизиране на ищцата със 100% загуба на трудоспособност и
нужда от чужда помощ за осъществяване на елементарни ежедневни нужди, с всички
произтичащи от това й състояние болки, страдания и неудобства. Оценката, дадена
от проведените изследвания е, че пострадалата е с лош рехабилитационен
потенциал.
Анализирайки данните от
материалите по делото и най-вече тези от медицинските документи медицинската
експертиза ВЛ правят заключението, че между пътно-транспортното произшествие,
настъпило на 19.01.2020 г. и получените от ищцата К.Р.С. телесни увреждания,
проведено лечение и разходи по него съществува пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка.
На въпроса какво е здравословното
състояние на ищцата към настоящия момент и какви са последиците за здравето й за
в бъдеще, вещите лица въз основа на медицинските документи, приложени по
делото, са заключили, че здравословното състояние на ищцата е тежко и
проследено във времето без данни за подобрение. Характеристиките на такъв тип
увреждания свидетелстват за незначителни възможности за благоприятно повлияване
на общото състояние във времето. В практиката често се наблюдава влошаване в
някаква степен на тези състояния след гръбначномозъчна травма.
Вещите лица - лекари, въз основа
на показанията на З.Х. К.а, дъщеря на ищцата и участник в процесното
пътно-транспортно произшествие, дадени на 20.01.2020 г., както и от
характеристиките на увреждането са извели заключението, че в момента на
настъпване на произшествието ищцата С. най-вероятно е била без правилно
поставен предпазен колан. В случай, че ищцата С. е била с поставен предпазен
колан при този механизъм на настъпване на произшествието е възможно той да
остави следи по тялото й, най-вече по предната повърхност на гръдния кош и
корема, каквито следи от възпиращото действие на предпазния колан не са описани
в медицинските документи, приложени по делото. Вещите лица обаче са отбелязали,
че при този механизъм на настъпване на произшествието, при наличие на
деформация на тавана върху мястото, на което е седяла пострадалата С. е
възможно да се получи същото увреждане, което се дължи предимно на
транспонирано по протежение на гръбначния стълб действие на травмиращата сила с
посока отгоре надолу при седнало положение на пътника.
Преди настъпването на
произшествието ищцата е била в добро общо състояние - при постъпването й за
лечение в лечебното заведение не съобщава за заболявания, предхождащи травмата;
в материалите по делото не се откриват данни да е страдала от други
заболявания.
Налице са трайни последици за
здравословното състояние на ищцата К.С.. Пострадалата има тазово-резервоарни
смущения, изразяващи се в невъзможност за задържане на урина и изпражнения, не
може да движи долните си крайници, горни крайници движи с външна помощ. При
пострадалата е налице изразен болков и отпаден синдром, локализиран в шийния
сегмент на гръбначния стълб, сетивни разстройства, хипестезия, мускулна
хипотония и хипотрофия, с невъзможна походка. Оценката, дадена от проведените
рехабилитационни процедури и изследвания е, че рехабилитационния потенциал е
незадоволителен.
Според ВЛ описаните в приложените
по делото фактури медикаменти, помощни средства, превързочни и санитарни
материали и т.н. съответстват и са свързани с провеждането на необходимото
лечение на ищцата К.С.. Повечето фактури са за закупуване на консумативи,
свързани най-вероятно с получените от пострадалата декубитални рани. Фактурата
с най-голяма стойност (3578,12 лева) е за заплатена за по КП №211 - Предна
шийна стабилизация с титаниева плака и титаниев меш. НЗОК не заплаща
скъпоструващите медицински изделия и импланти. Извършените от К.Р.С. разходи по
лечението в общ размер на 6 443 лв., са били необходими.
Изслушани в о.с.з., вещите лица
поддържат заключението. Разясняват, че в представената медицинска документация
е допусната техническа грешка при оформяне на окончателната диагноза от УМБАЛ -
Бургас, където е записано в окончателната диагнозата, че е счупен първи шиен
прешлен и тази техническа грешка се пренася машинално и в следващите медицински
документи. Всъщност е счупен шести шиен прешлен с формиране на самостоятелен
костен фрагмент, който преминава към гръбначно-мозъчния канал и предизвиква
ведно с другите механизми увреждането на гръбначния мозък на това ниво. Това се
потвърждава и от последвалата подробно описана клинична картина на увреждането
на гръбначния мозък. Според вещите лица състоянието на пострадалата е
дефинитивно, подобрение няма да има, даже ще има зазляване - тя има и
декубитални рани и инфекциите, които се предизвикват от тях може да доведат до
жизнен край. Разясняват още, че при пострадалата е налице частична загуба на
движението на ръцете, но е възможно с времето картината да се влоши и загубата
на движение на ръцете да се задълбочи, т.к. този вид увреждания води след себе
си до атрофия на мускули, до колиспазъм, контрактури, поради което картината е
песимистична - увреждането е такова от
характер необратимо и на настоящия етап на развитие на медицината при
пострадалата подобрение не би могло да има. Вещите лица са категорични, че при
този механизъм на ПТП със или без колан, резултатът щеше да е един и същ -
самата травма и механизмът на получаването, преди всичко травмиращата сила е по
протежение на гръбначния стълб, като е възможно да има и елемент на
хиперрефлексия - рязко прегъване на главата напред.
По делото е изслушано и заключение
на съдебно психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Д. -
психиатър, която отговаря на поставените въпроси след като се е запознала с
материалите по делото, медицинската документация и е извършила личен преглед на
ищцата. Въз основа на анализ на медицинската документация, на фактите от
материалите по делото и извършеният преглед на поставените въпроси вещото лице
отговори следното: К.Р.С. е преживяла остра стресова реакция в резултат на
възникнало ПТП. Към момента на прегледа в психическото състояние на ищцата е
налице положителна динамика в психичните процеси, емоционалната реактивност не
е засегната грубо и значимо и следва обичаен клиничен ход. Тя изпитва нормално психологични
преживявания, обезкуражена е от състоянието си, от това, че не може да помага,
не излиза никъде, нищо не прави. На въпроса за отражението на лечението и
периода на възстановяване върху психиката на ищцата ВЛ е посочила, че болковата
симптоматика и последвалото продължително лечение на телесните проблеми
обичайно водят до астенизация на огранизма и дистимен фон на настроението. Няма
данни за възникнали тежки психични разстройства. Предвид подпраговите психични
симптоми има голяма вероятност за някакъв вид емоционално компенсиране на
преживяната ситуация, под формата на приемане на състоянието си.
Изслушана в о.с.з. д-р Д. поясни,
че е извършила личен преглед в дома на ищцата, поради това че тя не може да се
придвижва и дори и с помощното средство придвижването ѝ е затруднено,
като видяла, че може да движи ръцете си от китката надолу, т.е. пръстите мърда
само. Сочи, че ищцата осъзнава състоянието, в което се намира, ориентирана е,
разбира какво се случва, може да оценя нещата правилно и разумно, адекватно.
Ищцата обаче не може да се придвижва, не може да взема участие в елементарни
битови дейности, към настоящия момент не може да се справя с никаква дейност,
дори да обгрижва себе си. Дистимия - означава подтиснато настроение, човек не
се чувства активен, пълноценен, трудно му е да се зарадва дори и на хубавите
неща в живота. Принципно острата стресова реакция е краткотрайна, моментна след
събитието - от няколко часа, максимум до 1-2-3 дена. Това е първата реакция на
случилото се, но при ищцата за периода след събитието не се е случила само
стресова ситуация, а и физическото ѝ състояние е било много тежко и в
случая телесното състояние покрива психичното състояние. Телесното състояние,
което е било по-тежко и по-драматично е покрило психичното състояние при нея.
По отношение заключението си, че при ищцата е налице положителна динамика в
психичните процеси, емоционалната активност не е засегната, вещото лице
разяснява, че това означава, че няма други диагностицирани психиатрични
заболявания. Заявява, че не може да отговоря на въпроса дали е било налице
посттравматично стресово разстройство, защото освидетелстваната не се оплаква -
човек трябва да има оплакване, да има проблеми, да търси медицинска помощ и след
като я намери - му се определя лечение, а ищцата не е декларирала никакви
оплаквания, не е потърсила медицинска помощ, не се нуждае от лекарства.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелите К.С.и З. С. (зет и дъщеря на ищцата)
изясняват обстоятелствата по настъпване на ПТП, т.к. С. е водача на инцидентния автомобил,
а С. се е возила в автомобила, на задната седалка, ведно с ищцата. Заявяват, че
на 19.01.2020 г., тръгнали за с.Лозенец. В колата пътували св.Симеонов, който
управлявал автомобила; неговата майка, която седяла на предната седалка до
шофьора; св.С., която седяла отзад вляво; нейната майка - ищцата, която седяла
отзад вдясно, а между двете на задната седалка било детето на С.
в детско столче.
Според св.С. той и майка му били с поставени предпазни колани, но не може да каже
дали пътуващите на задната седалка са били с колани. Св.С. твърди, че тя имала
колан, но за майка си - не е сигурна. Св.С. заявява, че карал с около 80-90
км/ч., тъкмо се стъмнявало, т.к. било следобед около 18:00-18:30 часа. Както
карал, пред него се появила каруца, натоварена с бали и без никакви светлини по
нея. За да не я удари тръгнал да изпреварва каруцата. След като я изпреварил,
се опитал да се прибере вдясно, т.к. отсреща идвали коли, но усетил, че колата
започва да занася, изгубил контрол и само успял да удари спирачките и държал
волана. Като се прибирал вдясно отивал към канавката, а тя била много дълбока.
Колата се завъртяла надясно и се обърнала. Ударът паднал на дясната страна - от
страната където стояла К., после се обърнала на тавана и пак още веднъж се
обърнала на гумите. След това свидетеля слязъл от колата и първо потърсил детето
си, изкарал го, попитал дали всички са добре. Майка му била добре, извадил
съпругата си З., кракът й бил затиснат, колата отзад била смачкана. След като
изкарал другите, погледнал К. - тя стояла отзад отпусната, неподвижна. Попитал
я как е, тя казала, че не си чувства тялото. Изчакали линейката, качили К. в нея,
той отишъл на разпит в полицията. В показанията си свидетелите К.С.и З. С.
сочат, че сега К. не е добре - не може да върви, нищо не може да прави сама,
парализирана е, за нея се грижат дъщерите й и мъжът й. Св.С. допълнително
пояснява, че майка й е все още много зле, отчаяна е. Не може да хваща нищо -
неподвижна е, ръцете и краката й също са неподвижни. Тя е безсилна, нищо не
може да прави сама, за всичко я обслужват. Сестра й и баща й се грижат за нея,
а свидетелката ходи от време на време да я вижда.
Свидетелят Д.И. (също родственик - съпругата му
е сестра на съпруга на ищцата) свидетелства, че видял К. на 21.01.2020 г. в
болницата в неврохирургията. Тя била в съзнание, говорела тихо, но състоянието
й било много тежко - не можела да движи главата си, не можела да мърда изобщо,
не можела да движи нито ръцете, нито краката, била като труп, оплаквала се, че много
я боли гръбначния стълб, главата. След като я изписали от болницата, пак била
много зле. Свидетелства, че сега също не е в по-добро състояние, има много леки
подобрения, като сочи, че сама не може да се храни, не може да върви, не може
да се облича сама - хранят я, обличат я, дават й вода, къпят я, на памперси е.
В началото не можела дори да седи сама на дивана, падала, докато сега вече се
задържала седнала. В крайниците не чувствала нищо. Имала няколко декубитални
рани по гърба и все още има рани, които се лекуват - вече година и половина
продължавало това. Най-много за ищцата се грижел съпругът й, а след него дъщеря
й Р.. Когато трябвало да се ходи до болница, на рехабилитации, на прегледи, за
документи за ТЕЛК, свидетеля ги водел. Много често К. му е казвала: "Нямам
вече надежда да се оправя и да тръгна както преди". Преди произшествието тя
била жизнена жена, работела, управлявала семейството вкъщи, а сега била унила,
не се радвала на нищо, не била същата - не можела да стои сама, не можела да се
грижи за себе си сама, психиката й била превъзбудена и свидетеля се опасявал,
че може да изгуби разсъдъка си. Според свидетеля ищцата имала нужда от
денонощни грижи - като пример сочи, че въпреки че К. има инвалидна количка,
когато тръгват на преглед са необходими повече хора, за да я обслужват, макар и
сега да не ходела често на рехабилитация, защото всичко било свързано с пари и
тя и семейството й не могат да си го позволят, а направленията от здравната
каса не били много. За година и половина провела три рехабилитации в болнични
условия - в болницата в Бургас, в Котел и в София.
Свидетелят Х. И. (съпруг на
ищцата) сочи, че зет му се обадил за катастрофата, отишли на място, К. била в
колата и не можели да я изкарат. После с линейка, отишли в Бургас в болницата,
където му казали, че шанса да оцелее е 50/50. Имала шина на врата си, а на
главата железа. Помолил лекарите да остане при нея и стоял един месец, давал й
вода с биберон. В болницата й направили операция. Изписали я, но тя не можела
да движи нищо - нито ръцете, нито краката, нито врата и сега била в същото
неподвижно състояние. Не можела да извършва никакви действия сама. Свидетеля й
помагал за всичко - дава й вода със сламка, защото не може да държи шишето,
слага памперси, къпят я с дъщеря му, като предварително викал момчета да му
помагат да я качи до банята. Няма чувствителност в ръцете и краката, изпитва
болки. Когато искала да седне, с дъщеря му я повдигат и както я сложат, така си
остава, а ако иска да лежи, пак я връщали
в легнало положение. Тя не можела да се обърне сама в леглото, имала рани от
залежаването. Заявява, че не могат да я оставят сама, постоянно имало някой с
нея. Вечер ставал да й дава вода, да проверява памперса, да слага пелени. Сега
краката й отичали, но упражнения и правел свидетеля, защото нямал пари за
рехабилитация. Раните ги превързвал през ден. К. имала белези - от рани на
гърба и операцията на врата. Имала постоянно и притеснения - каква е била и
каква е станала, постоянно ревяла. Преди катастрофата била нормална жена,
всичко правела. Двамата работели на лозята.
Свидетелката Р. К.а (дъщеря на ищцата)
заявява, че за катастрофата разбрала от зет си в същия ден и веднага отишла в
болницата в Бургас, майка й била в интензивно отделение, позволили й да я види
за кратко. Имала шина на врата, кабели, системи, разговаряли за кратко, но тя
не помнела, била много зле, не можела да се обърне. Около два месеца тя стояла
в болницата. Докато била в интензивното една сестра казала, че състоянието й е
на 50% и да съберат пари, за да може да я оперират. Подстригали я, сложили й
едни железа на врата и главата, не можела да си движи врата. След като я прибрали
вкъщи била по-зле от болницата, вдигала температура. Сега нямала чувство за
голяма и малка нужда, била на пелени и памперси. Постоянно била намусена, тежко
й било, постоянно плачела, не се чувствала добре. Не можела да стои на дивана,
не можела да пие от чаша, била с биберон, после със сламка и все още пиела
водата със сламка. Пръстите на ръцете не можела да ги свива, не можела да се
храни сама, не можела да държи чаша, не можела да държи прибори. Свидетелства,
че тя и баща й я хранят, а когато трябва да я къпят, с други хора я носят до
банята, след това двамата с баща й я къпят и после я връщат обратно. Постоянно
я носели, но вече ползвали и количка. Имала болки по краката, кръстът много я
болял. Вечер й давали хапчета, защото не може да спи. Постоянно плачела, защото
не може нищо да прави и страда от това каква е била и каква е сега. Страдала,
че е на 42 години, а постоянно близките й се грижат за нея, плачела, разстроена
била, нямала никаква надежда, че ще се оправи, отказала се от всичко. Преди била
много хубава жена, работила в чужбина много години, работела и тук преди
инцидента. Освен това работела на тяхната градина, на градината на бабата й, за
свидетелката се грижела и за сестра й, цялата къщна работа тя я вършела - шетала,
готвела, нямала здравословни проблеми, по болници не е лежала. Сега не можела
да стои сама, имала много страх, искала около нея да има винаги хора. Не можела
да се обръща наляво, надясно, мъжа й я обръщал в леглото. Сънувала кошмари, понякога
плачела, че се налага мъжа й да готви, да пуска пералня, да се грижи за нея.
Имало дни, когато е весела, но това се случвало много рядко. По-често плачела и
била тъжна, не искала да живее, загубила надежда. Заявява, че преди
катастрофата и сега живее заедно в една къща с майка си и баща си, затова
помага - прави закуски на майка си, обгрижва я, води я навън, но тя искала
вътре да стои - казвала аз не съм майка, започвала да крещи, да вика.
За извършените разходи във връзка
с проведеното лечение (титаниева плака, медикаменти, санитарни и медицински
консумативи, разходи за рехабилитация) ищцата е представила по делото фактури и
касови бележки, които установяват извършени разходи по проведеното лечение в
претендирания размер от 6443,01 лв.
Не е спорно
между страните и съдът приема за установено, че инцидентния автомобил „Опел
Вектра", с рег. № А 9947 КН, към момента на ПТП е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/*********,
валидна от 14.04.2019 г. до 13.04.2020 г. Установено е също така, че ищцата предявила на 30.03.2020
г. пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана преписка по щета с
№10020100100927Н, но до момента на предявяване на иска в съда
застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, напротив - с писмо,
изх. №Л-5196/1108.2020 г. ищцата и нейния пълномощник са уведомени, че не са
налице предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като от представените
документи не се установяват както твърдяните вреди, така и основателността на претенцията.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в производството
искове се квалифицират като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
чл.45 и чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен
между страните въпрос е налице ли е непозволено увреждане на ищцата, което да е
причинено от водача на инцидентния автомобил "Опел Вектра". От
събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на изслушаната съдебна
автотехническа експертиза, безспорно се установява следния механизъм на
процесното ПТП, при което е пострадала ищцата: На
19.01.2020 г., около 17:45 часа, на югозападния обход на гр.Карнобат за АМ
„Тракия", в посока от с. Екзарх Антимово към гр. Карнобат, се е движил лек
автомобил "Опел Вектра" с peг. № А 9947 КН. Движението на автомобила
се е извършвало със скорост от около 88 км/ч, при нощни условия, ясно време и
нормална видимост по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна
пътна маркировка МЗ - „Единична прекъсната линия", разделяща платното за
движение на две пътни ленти. Преди произшествието автомобилът се е движил в
дясната за него пътна лента при включени къси светлини. Попътно пред автомобила
в десния край на платното за движение се е движила каруца, теглена от кон,
натоварена с бали сено и без налични светлоотразителни знаци отзад и
осветително тяло отстрани. В определен момент от движението си, на около
километър 8+200, водачът на автомобила възприел пред себе си движещата се
каруца и предприел действия за избягване на удара в задните й състави - насочил
автомобила косо наляво с цел да изпревари каруцата от лявата й страна. След
завършване на маневрата изпреварване на движещата се пред него каруца, водачът
на автомобила завъртял волана рязко надясно с цел по-бързо да се прибере в
собствената си пътна лента, поради приближаване на насрещно движещи се
автомобили. При това движение на автомобила, същият е описал моментна крива с
радиус на завиване, за преодоляването, на която се е изисквала критична
скорост, по-ниска от действителната скорост на движение. Водачът на автомобила
не е съобразил скоростта си на движение с избраната от него траектория по време
на изпреварването, в резултат на което автомобилът изгубил напречна устойчивост
и изпаднал в режим на аварийно странично плъзгане косо надясно с левите си
състави напред и продължил движението си безконтролно, като напуснал платното
за движение, преминал последователно през десен банкет и кореспондиращите с
него затревени площи, навлязъл в отводнителния канал, който представлявал
препятствие за него с височина по-ниска от масовия му център. В резултат на
удара, автомобилът се преобърнал еднократно и паднал върху задните си десни
състави с продължаване на движението до окончателната си позиция, в която е
намерен към момента огледа. При това си падане, същият е контактувал със
земните площи чрез задни десни светлини, заден десен калник, задна дясна
колона, задна дясна част на тавана на купето. В продължаващото движение след
преобръщането са се деформирали и десните му странични състави.
Вещото лице - автоексперт е
посочило, че от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е загуба на
контрол над управлението на автомобила от страна на водача му, продиктувана от
несъобразената му скорост на движение преди произшествието: 1) със зоната на
видимост пред автомобила при включени къси светлини, която е по-малка от
опасната му зона за спиране; 2) с
радиуса на кривата, описана от автомобила в момента, в който е завършвал маневрата
изпреварване и се е прибирал в собствената си пътна лента. В този смисъл е
направен извода, че причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация и
напускане на платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване
с наличната постъпателна скорост на движение. От техническа гледна точка,
водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието ако е
запазил контрола над управлението на автомобила, а именно: 1) Да управлява
автомобила с такава скорост, която изисква опасна зона за спиране в
съответствие с дължината на видимост пред автомобила при включени къси
светлини. Това би му позволило да спре зад каруцата и да не предприема
изпреварване на същата с рязко завъртане на волана в процеса на приключване на
маневрата; 2) Да съобрази начина на промяна на траекторията на автомобила с
постъпателната му скорост на движение така, че същата да не превишава
моментната критична скорост на завиване.
При изложеното до тук и като
съобрази заключението на изслушаната и неоспорена експертиза, настоящия съд
прие за безспорно установено, че на 19.01.2020 г., около 17:45 часа, на
югозападния обход на гр.Карнобат за АМ „Тракия", в посока от с.Екзарх
Антимово към гр.Карнобат, К.Й.С., като водач на лек автомобил "Опел
Вектра" с peг. № А 9947 КН предизвикал ПТП, в резултат което са причинени телесни увреждания на ищцата, возеща
се на задната дясна седалка в автомобила, което обстоятелство
също е установено от заключението на експертизата. От експертизата е установено
и че причина за настъпилото ПТП е загуба на контрол над управлението на
автомобила от страна на водача му, продиктувана от несъобразената му скорост на
движение преди произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното, което в
настоящото производство не е сторено - от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е
доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните травми и
причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления / събития, едно от които е соченото
в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на твърдяните травми и причинените вреди безспорно е налице.
Установени
са по делото и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване здравословното
състояние на ищцата, техния вид, степен на увреждане, включително и направените
от ищцата разходи свързани с лечението й - формиращи претенцията за имуществени
вреди, които се установяват от приложените по делото документи.
Вредите, като вид, характер,
интензитет и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се
установяват както от заключенията на
изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза изготвена от лекари
патоанатом и невролог и на съдебно-психиатричната експертиза, така и от свидетелските
показания.
От заключението на колективната
съдебно - медицинската експертиза се установява, че в резултат на процесното
пътно-транспортно произшествие ищцата С. е получила тежка гръбначно-мозъчна
травма, протекла в началото с интензивни болки и трайно увреждане на
двигателните функции на четирите крайника. Веднага след произшествието ищцата е
била транспортирана до МБАЛ - Бургас, където след извършени предварителни
прегледи и изследвания - лабораторни (кръв, урина) и инструментални
(Рентгенографии, КАТ, ЕКГ, Ехография, МРТ), е била хоспитализирана. Там били
предприети спешни лечебни мероприятия и лечение, с цел минимализиране на
последиците от тежката гръбначно-мозъчна травма. На 22.01.2020 г. е осъществена
екстензия на шийния сегмент на гръбначния стълб, а на 28.01.2020 г. е била
извършена оперативна интервенция за отстраняване на костните фрагменти от фрактурираното
тяло на шести шиен прешлен и стабилизиране на гръбначния стълб със
стабилизираща плака. Продължителността на лечебно-възстановителния период от
такъв тип гръбначно-мозъчни травми е голяма, надхвърляща значително болничния
престой на ищцата, като подхода към такъв тип увреждания е комплексен, включващ
интензивна специализирана рехабилитация, данни за провеждането на каквато са
налице. Лечебно-възстановителния период при ищцата не е приключил. Острата фаза
с висока интензивност на болката и страданията на ищцата е не по-малко от 3
месеца. В последствие болката постепенно се трансформирала в хронична с
различна по интензивност и продължителност проява и нужда от болкоуспокояващи
медикаменти. Вещите лица - лекари са заявили, че последиците от получената в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие гръбначно-мозъчна травма
са трайно инвалидизиране на ищцата със 100% загуба на трудоспособност и нужда
от чужда помощ за осъществяване на елементарни ежедневни нужди, с всички
произтичащи от това й състояние болки, страдания и неудобства. Анализирайки
данните от материалите по делото и най-вече тези от медицинските документи
медицинската експертиза прави заключението, че между пътно-транспортното
произшествие, настъпило на 19.01.2020 г. и получените от ищцата К.Р.С. телесни
увреждания, проведено лечение и разходи по него съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка. Вещите лица са дали заключение, че
здравословното състояние на ищцата и към момента е тежко и проследено във
времето без данни за подобрение, а възможностите за благоприятно повлияване на
общото състояние във времето - незначителни, напротив - в практиката често се
наблюдава влошаване в някаква степен при състояния след гръбначно-мозъчна
травма. Налице са трайни последици за здравословното състояние на ищцата К.С.,
тя има тазово-резервоарни смущения, изразяващи се в невъзможност за задържане
на урина и изпражнения, не може да движи долните си крайници, горни крайници
движи с външна помощ, налице е и изразен болков и отпаден синдром, локализиран
в шийния сегмент на гръбначния стълб, сетивни разстройства, хипестезия,
мускулна хипотония и хипотрофия, с невъзможна походката. Оценката, дадена от
проведените рехабилитационни процедури и изследвания е, че рехабилитационния
потенциал е незадоволителен.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящия съд
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от
съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че в резултат на
процесното пътно-транспортно произшествие ищцата С. е получила изключително
тежка гръбначно-мозъчна травма, протекла в началото с интензивни болки и трайно
увреждане на двигателните функции на четирите крайника. На ищцата са били
извършени две оперативни интервенции - на 22.01.2020 г. и на 28.01.2020 г. Продължителността
на лечебно-възстановителния период от такъв тип гръбначно-мозъчни травми е
голяма, като острата фаза с висока интензивност на болката и страданията на
ищцата е около не по-малко от 3 месеца, а в последствие болката постепенно се
трансформира в хронична с различна по интензивност и продължителност проява и
нужда от болкоуспокояващи медикаменти. Лечебно-възстановителния период при
ищцата не е приключил. Следва да бъде взето предвид и че ищцата в резултат на получената
гръбначно-мозъчна травма е трайно инвалидизирана със 100% загуба на
трудоспособност и нужда от чужда помощ за осъществяване на елементарни
ежедневни нужди, с всички произтичащи от това състояние болки, страдания и
неудобства. Според вещите лица състоянието на пострадалата е дефинитивно - подобрение няма да има, даже ще има зазляване
- тя има и декубитални рани и инфекциите, които се предизвикват от тях могат
доведат до жизнен край. Освен това макар при пострадалата да е налице частична
загуба на движението на ръцете, с времето е възможно картината да се влоши и
загубата на движение на ръцете да се задълбочи, т.к. този вид увреждания води
след себе си до атрофия на мускули, до колиспазъм, контрактури, поради което
картината е песимистична - увреждането е
от характер необратимо и на настоящия етап на развитие на медицината при
пострадалата подобрение не би могло да има.
От заключението на СПЕ е
установено, че ищцата К.С. е преживяла остра стресова реакция в резултат на
възникнало ПТП. Тя изпитва нормално психологични преживявания, обезкуражена е
от състоянието си, от това, че не може да помага, не излиза никъде, нищо не
прави, болковата симптоматика и последвалото продължително лечение на телесните
проблеми обичайно са довели до астенизация на организма и дистимен фон на
настроението. Ищцата осъзнава състоянието, в което се намира, ориентирана е,
разбира какво се случва, може да оценя нещата правилно и разумно, адекватно.
В показанията си
разпитаните по делото свидетели Х. И., и Р. К.а (съпруг и дъщеря на ищцата) и
св.Д. И.
също установяват много тежкото здравословно състояние на ищцата, както в
болницата, така и след изписването й и понастоящем - тя не можела да движи
главата си, нито ръцете, нито краката, не можела да мърда изобщо, била като
труп, оплаквала се, че много я боли гръбначния стълб, главата. Сама не може да
върши нищо - не може да става, да върви, не може да се храни, да се облича -
хранят я, обличат я, дават й вода, къпят я, на памперси е. В началото не можела
дори да седи сама на дивана, падала, докато сега вече се задържала седнала.
Имала и декубитални рани по гърба, които се лекували вече година и половина.
Преди произшествието ищцата била жизнена жена, ходела на работа, работела и в
градината, управлявала семейството, а сега била унила, разстроена, плачела, не
се радвала на нищо, не била същата - не можела да стои сама - имала много страх
и искала около нея да има винаги хора, не можела да се грижи за себе си сама,
психиката й била превъзбудена - не можела да спи нощем, сънувала кошмари, имала
нужда от денонощни грижи.
При приложение на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за ищцата
се явява сума в размер 250 000 лв. На ищцата следва да се присъдят и
имуществени вреди в размер на 6 443,01 лв., за която сума по делото са налице
доказателства за извършени от нея разходи във връзка с проведеното лечение.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат страна на пострадалата - ищца, тъй като
пътувала в инцидентния автомобил без поставен предпазен колан. Възражението се
прецени от настоящия съд за неоснователно.
Съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на
пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител
на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В
решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. С оглед
конкретиката на случая, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП,
които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на
вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по
т.д.№457/2014 г., II т.о. е прието следното: Приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне
на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това само обстоятелството, че пострадалият при ПТП
пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно,
за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези
случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
В същия смисъл са и Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II
т.о.; Решение №19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о. и др.
Действително в настоящия случай по
делото, от заключенията на АТЕ и СМЕ, е установено, че пострадалата е била без
поставен предпазен колан (т.е. в нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП). Вещите лица обаче са категорични, че при този механизъм на настъпване на
ПТП със или без предпазен колан, резултатът щеше да е един и същ - предвид
наличието на деформация на тавана върху мястото, на което е седяла пострадалата
С. е възможно да се получи същото увреждане, което се дължи предимно на
транспонирано по протежение на гръбначния стълб действие на травмиращата сила с
посока отгоре надолу при седнало положение на пътника, т.е. травмиращата сила е
по протежение на гръбначния стълб, като е възможно да има и елемент на хиперрефлексия
- рязко прегъване на главата напред.
При изложеното до тук и предвид
липсата на опровергаващи доказателства, в частност такива, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалата е ползвала предпазен колан, заявеното възражение за съпричиняване
се прецени за неоснователно и се остави без уважение, поради което и не са
налице предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
Установено е
по делото, а и не е спорно мужду страните, че инцидентния автомобил „Опел
Вектра", с рег. № А 9947 КН, към момента на ПТП е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, валидна от
14.04.2019 г. до 13.04.2020 г. Установено е също така, че ищцата предявила на 30.03.2020
г. пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана преписка по щета, но до
момента на предявяване на иска в съда застрахователят не само не е определил
или изплатил застрахователно обезщетение, напротив - уведомил ищцата,
че не са налице предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като от
представените документи не се установяват както твърдяните вреди, така и
основателността на претенцията.
При наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, в съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
спрямо увредената ищца. Поради тази причина и предявения от нея иск за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сума в
размер 250 000 лв., а иска за имуществени вреди е основателен и следва да се
уважи за сумата в размер на 6 443,01 лв. Иска за неимуществени вреди за
горницата над посочената сума от 250 000 лв. до предявения размер от 1 000 000
лв., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в
т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя на 30.03.2020
г. и именно от тази дата й се дължи лихвата за забава върху присъдените суми.
Такова е и искането на ищцата в исковата молба.
И двете страни по делото са поискали
да им бъдат присъдени сторените разноски, като са представили и списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, като
сторените разноски следва да се присъдят в съответствие с правилата на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски и не е сторила
такива, поради което не й се следва присъждане на разноски.
В производството пред настоящата
инстанция ответника е направил разноски в общ размер на 936 лв. - за
възнаграждение за АТЕ и СМЕ, като в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, следва да му бъде присъдена сума в размер на 702 лв. На основание чл.78,
ал.8 ГПК и след съобразяване с крайния изход на делото, на ответника следва да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 540 лв., изчислено по
правилото на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.к.
е защитаван в производството от юрисконсулт.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна заявената от ищцата претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител,
на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като е защитавана от адв.Р.М. (чрез
преупълномощените адв.Н. и адв.Т.) безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2
ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвоката за
осъществената защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на производството (частично
уважаване на предявените искове) или да му се присъди сума в размер общо на 26
618,58 лв. (в т.ч.: 22 182,15 лв. възнаграждение + 4 436,43 лв. ДДС), определена
съобразно чл.7, ал.2, т.3 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на
Наредбата, т.к. адв.Р.М. е регистрирано по ДДС лице с идентификационен № по ДДС
BG**********,
която сума ответника да бъде осъден да заплати.
Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, дължимата ДТ
върху присъдените размери обезщетения и сторените от бюджета на съда разноски, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се възложат върху ответника или той да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Ямбол сумата от 10 257,72 лв. - ДТ и сумата 892,50 лв. - разноски
за експертизи.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
"АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец,
ул."Стефан Караджа" №2 да заплати на К.Р.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 6 443,01 лв. (шест
хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 1 ст.), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие причиняване
на телесни увреждания при ПТП, възникнало 19.01.2020 г. на югозападния обход на
гр.Карнобат за АМ „Тракия", при км.8+200, в посока от с.Екзарх Антимово
към гр.Карнобат, причинено от К.Й.С. при управление на лек
автомобил "Опел Вектра" с peг. № А 9947 КН, застрахован при ЗАД "АРМЕЕЦ" АД по
застраховка "ГО", ведно със законна лихва върху главниците считано от 30.03.2020 г. до
окончателното плащане на сумите, като искът за неимуществени вреди за горницата
над 250 000 лв. до предявения размер от 1 000 000 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" АД с ЕИК ********* да заплати на адв.Р.М. ******, с адрес на дейността: гр.****, регистрирана по ДДС с
идентификационен № BG********** сумата
26 618,58 лв. (в т.ч.: 22 182,15 лв. възнаграждение + 4 436,43 лв. ДДС), представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.3 и т.5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на Наредбата.
ОСЪЖДА К.Р.С.
с ЕГН да заплати на ЗАД "АРМЕЕЦ" АД с ЕИК
********* сумата 702 лв. - разноски по делото и сумата 540 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД
"АРМЕЕЦ" АД с ЕИК ********* да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 10257,72 лв. (десет хиляди
двеста петдесет и седем лв. и 72 ст.) - държавна такса върху уважения размер на
исковете и сумата 892,50 лв.
(осемстотин деветдесет и два лв. и 50 ст.) - разноски за експертизи, както и 5
(пет) лв. - държавна такса при служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: