№ 60
гр. Плевен , 22.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Частно
наказателно дело № 20214430200387 по описа за 2021 година
и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Постъпило е искане от РП - Плевен за вземане най-тежката мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, спрямо обвиняемия В. А. В. с
ЕГН:********** от ***. Твърди се, че е налице реална опасност обвиняемият
да се укрие и да извърши друго престъпление. Срещу обвиняемия *** е
повдигнато обвинение по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.
Представителят на РП – Плевен намира, че са налице достатъчно
доказателства, досежно извършеното от обв.*** престъпление. Счита, че са
налице всички предпоставки визирани в чл.63 от НПК, а именно че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново
престъпление. Обвинението което му е повдигната е за тежко умишлено по
смисъла на чл.93 т.7 от НК, което е индиция за опасността обвиняемият да се
укрие поради тежестта на бъдещо наказание. Счита, че обвинението на този
етап е доказано от протокол за оглед, изземване, разпит на свидетели.
Обвиняемият В. А. В. доведен от ареста, се явява лично и със защитник
адв.Г. А.. Защитникът моли съдът да се произнесе с определение, с което да
остави без уважение искането на РП-Плевен за вземане на най- тежка МН
1
“Задържане под стража” спрямо обвиняемия, като моли да се определи мярка
за неотклонение „домашен арест” която би изиграла своята роля съгласно
чл.57 от НПК. Твърди пред съда, че предвид ниската степен на иззетия
амфетамин и съгласно Тълкувателно решение на Върховния съд деянието би
могло да се квалифицира по чл.345 ал.5 от НК, което обуславя едно по-ниско
наказание, а именно глоба и МН „Домашен арест” би била по-справедлива по
отношение на неговия подзащитен.
Съдът като съобрази становището на страните, както и приложените
към делото и представените в днешното съдебно заседание доказателства
намира за установено следното:
С постановление от 19.02.2021г. В. А. В., ЕГН ********** от *** е привлечен като
обвиняем затова, че на *** държал без надлежно разрешително съобразно закона
за контрол върху наркотични вещества и прекурсорите високорискови
наркотични вещества – метамфетамин с тегло 3,441гр. На стойност 86,03лв. –
чл.354а ал.3 т.1 от НК
От Справката за съдимост е видно, че обв. *** е осъждан многократно
за други престъпления от общ характер, като на ***.
Поначало целите и общите правила на мерките за неотклонение спрямо
обвиняемите са регламентирани в нормата на чл.57 от НПК. Според
цитирания текст, решаващо значение при определяне на конкретната мярка за
неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемият да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в
сила присъда. В синхрон с посочената разпоредба, специалната норма на
чл.63, ал.1 от НПК предвижда, че мярката за неотклонение “Задържане под
стража” се взема за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, ако съществува реална опасност от укриване или
извършване на друго престъпление от лицето. Съдът следва да взема най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато от данните по
делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението по повдигнатото му обвинение, че то е наказуемо с
„лишаване от свобода” или друго по-тежко наказание и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, или
извърши престъпление.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства може
2
да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство. Въз основа на събраните доказателства към настоящият
момент от ДП, прокурорът е повдигнал обвинение на обв. *** *** по чл.354а
ал.3 т.1 от НК.
Все пак в насока вината на обв. *** ***, макар и в този ранен етап от
разследването са събраните доказателства- разпитаните свидетели ***,
изготвена физико-химическа експертиза от вещото лице ***, протокол за оценка на
наркотични вещества, справка за нарушител и талон за медицинско изследване, че
откритото и иззето наркотично вещество в дома на обвиняемия е
марихуана и метаамфетамин, от справка за съдимост на обв.*** от която е
видно, че същият има множество осъждания за престъпления от общ
характер. Горните доказателства водят до извода за наличие на обосновано
предположение на сегашния етап на разследване, че обвиняемият *** *** е
извършил престъплението по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.
Изхождайки от тежестта и характера на престъплението, за
извършването на което *** е привлечен и множеството присъди, съдът
намира, че е налице сериозна опасност обвиняемият да извърши и друго
престъпление от този вид.
Съдът намира за неоснователен доводът на обвиняемия и неговия
защитник, че не следва да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, предвид наличието на възможността деянието да се квалифицира по
чл.345 ал.5 от НК, тъй като при определяне на маловажния случай се взема
предвид не само стойността на иззетото наркотично вещество, а най-вече
личността на извършителя и тежестта на извършеното от него деяние.
Именно тези факти не могат да бъдат игнорирани, поради което са
налице посочените предпоставки на чл.63, ал.2 и ал.1 от НПК, които са от
значение за вземане на мярка за неотклонение.
С оглед целите на мерките за неотклонение, визирани в чл.57 от НПК и
като взе предвид степента на обществена опасност на престъплението, съдът
намира, че са налице предпоставките на НПК, поради което следва спрямо
обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Съгласно чл. 63 ал.2 НПК ако от доказателствата по делото не се
установи противното, при първоначалното взимане на МН “Задържане под
3
стража”, реалната опасност по ал.1 е налице когато Т.1 лицето е привлечено
като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на
опасен рецидив. Т.2 –лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено
престъпление и е осъждано за друго умишлено престъпление от общ характер
на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко
наказание, чието изпълнение не е отложено на осн. чл.66 от НК. Т.3 – лицето
е привлечено като обвиняем за престъпление за което се предвижда наказание
лишаване от свобода не по- малко от десет години или друго по - тежко
наказание. Т-4 –обвинението е повдигнато при условията на чл. 269 ал.3 от
НПК.
В настоящият случай е налице и чл.63 ал.2 т.2 и ал.1 т.1 от НПК.
Вярно е, че с вземане на МН „Задържане под стража”, обвиняемият търпи
ограничение на правата си , както и негативни изживявания при условията, в
които е поставен, но на настоящия етап от разследването това е необходимо,
поради наличието на обосновано предположение за извършване на
престъпленията и осигуряване на явяването на обвиняемия пред съответните
институции, както и за да се предотврати извършване на престъпление или
укриване на обвиняемия.
С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на
НПК, че е налице „обоснованото предположение” и от доказателствата по
делото може да се направи извод, че съществува „реална опасност”
обвиняемия да извърши друго престъпление.
Съдът не споделя мнението на защитата, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие.
Съгласно чл.5 т.1 буква”с” от ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде задържан,
освен в случаите предвидени от конвенцията и в съответствие с процедури
предвидени от закона, а именно задържане с цел да се осигури явяване пред
предвидена от Закона институция, при обосновано подозрение за извършване
на престъпление, или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъплението или укриване след извършване на
престъпление.
С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на
4
НПК, че е налице „обоснованото предположение” и от доказателствата по
делото може да се направи извод, че съществува „реална опасност”
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.1 вр. чл.63 ал.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МН “Задържане под стража” спрямо обвиняемия В. А. В. с
ЕГН:********** от *** по досъдебно производство ЗМ №95/2021г. по описа
на Р***
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред ОС-Плевен, в
3-дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест насрочвам делото
за разглеждане пред ОС-Плевен на 02.03.2020г. от 14:00 часа , за която дата
и час страните уведомени от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5