РЕШЕНИЕ
№ 3652
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20223110101563 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез
пълномощника му адв. В. Г. – АК ***срещу Д. В. П., с ЕГН ********** и гр. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следите вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 6371/10.11.2021г. по ч.гр.д.
№ 16147/2021г. по описа на ВРС:
главница за периода от 08.11.2018г. до 07.03.2019 г. в размер на 45,83 лв.
/четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща потребени и
незаплатени електронни далекосъобщителни услуги за период на потребление от 08.11.2018
г. до 07.03.2019 г., за което са издадени фактури № *** г. и № **********/09.03.2019 г.
съгласно Договор с клиентски номер *** г., сключен между „*** с ЕИК *** и длъжника Д.
В. П., което вземане е прехвърлено на „*** с договор за цесия на 16.10.2018 г., а „*** го е
прехвърлило на „*** посредством Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019
г., ведно със законна лихва от 08.11.2021г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между *** и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***г. за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер с месечна абонаментна такса 19.99 лева.
Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до 31.03.2019г.
1
За четири месечни отчетни периода от 08.11.2018г. до 07.03.2019г. били издадени
четири фактури на обща стойност 55.83 лева, от които ищецът претендира сума в общ
размер на 45.83 лева. Към всяка от фактурите, издадени за съответните периоди, имало
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги.
Задължението на ответника било формирано от дължимите месечни абонаментни такси за
всяка от ползваните услуги.
Датата на деактивация на предоставяните на ответника услуги била 22.03.2019г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Неизпълнението на задълженията на ответника обусловило правото на мобилния
На ***г. бил подписан Договор за цесия между „*** и „***, по силата на който
вземанията на „***, произтичащи от договор за телекомуникационни услуги спрямо Д. В. П.
били прехвърлени в собственост на „***, ведно с всички привилегии и обезпечения.
С Приложение 1 към анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г.
„*** прехвърлило процесните вземания в полза на „*** с договор за продажба и
прехвърляния на вземания /цесия/. Считано от 10.03.2020г. ищцовото дружество имало
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяване на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Доколкото липсвали специални изисквания как да бъде извършено уведомяването
на длъжника за сключения договор за цесия, то ищецът прави искане длъжникът да се счита
за уведомен с получаване на исковата молба и приложените към нея уведомления.
Ищцовото дружество подало заявление, по което било образувано ч.гр.д.№
16147/2021г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и на
ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване дължимостта на
вземанията, което породило у него правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените
разноски и прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който оспорва исковата претенция като допустима, но
неоснователна.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че *** е предоставила
далекосъобщителна услуга и същата била потребена от ответника. От представените с
исковата молба писмени доказателства можело да се достигне до обосновано заключение за
сключен договор между ответника и ***, но не и за получаване на услугите по този договор.
От твърденията на ищеца и представените документи не ставало ясно действително
2
потребени ли са услуги от ответника, какви са те, кога и как са предоставени, каква е цената
им определена по съответната тарифа и в кой период са получени тези услуги.
Представените от ищеца фактури били издадени в нарушение на чл.6 от Закона за
счетоводството и не установявали по основание и размер претендираното вземане.
Липсвали доказателства до абоната да е достигнала инфомация за задълженията му
и дали е поканен да ги заплати.
Исковата претенция се явявала неоснователна и поради липса на представени
извлечения от съответните Приложения № 1 към двата договора за цесия. В представените
документи ищецът не можел да докаже, че конкретното вземане произтичащо от
облигационно отношение между ответника и *** е прехвърлено първо на „***, а след това и
на „***.
Считано от 17.12.2019г. „*** не съществувало, тъй като било заличен търговец и не
би могло да отправя каквито и да било правнорелевантни волеизявления нито от свое, нито
от чуждо име и пълномощията, дадени му от *** също се прекратили със заличаването му.
По делото липсвало пълномощно, което да дава право на ищеца „*** да извършва
уведомления на длъжниците от името на заличения търговец, респ. от името на ***, поради
което ищецът не разполага с възможността да извърши уведомяването на длъжника в
рамките на настоящето производство.
В условията на евентуалност се въвежда и възражение за погасяване на
задължението по давност.
Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба,
постъпила преди заседанието, поддържа исковата претенция и прави искане за присъждане
на разноски. Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска и моли за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.03.2017г. е сключен договор между „*** и Д. В. П., с който на ответника е
предоставена мобилна услуга по абонаментен план Vivacom Smart S+ при заплащане на
месечен абонамент в размер на 19.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца /л.10-12/.
С исковата молба са представени издадени от „*** месечни сметки за периода от
08.11.2018г. до 07.03.2019 /л.13-16/.
В сметките е включено извлечение по услуги, в което е посочен общ брой на
проведените от абоната разговори и тяхната обща продължителност.
Към доказателствата по делото са приобщени действащите между страните по
договора Общи условия между *** и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството /л.31-39/.
На 16.10.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „*** е
3
прехвърлила на ***, с ЕИК *** вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение
№ 1 към договора /л.23-28/.
С договор от 01.10.2019г. *** е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията,
които е придобило по договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между
„*** – цедент и *** – цесионер /л.29-30/.
Съгласно представено с исковата молба извлечение от Приложение № 1 към анекс
№1 от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., ищцовото дружество е придобило
вземане срещу ответника произтичащо от договор за мобилни услуги в размер на 45.83 лева
/л.18/.
С исковата молба е представено уведомление до ответника за сключените договори за
цесия от „***, чрез пълномощника „*** (правоприемник на ***) и от „*** /л.17/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в
тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на твърдения в исковата молба договори за далекосъобщителни услуги,
изправността на праводателя на ищеца „*** по договора за процесния период, както и
придобиването на процесните вземания с описаните в исковата молба договори за цесия и
надлежното уведомяване на длъжника от цедента за прехвърляне на вземането за всеки от
договорите. В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед
въведените с отговора на исковата молба възражения.
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
в срока по чл.131 ГПК, се установява сключването на договора между страните ползването
на услугите, посочени в приложенията към издаваните фактури, както и придобиването на
процесните вземания от ищцовото дружество посредством твърдените в исковата молба
договори за цесия. Ответникът е уведомен за сключените договори за цесия и за новия
кредитор с уведомление приложено към исковата молба.
В процесния период от 08.11.2018г. до 07.03.2019г. ответникът е ползвал мобилни
услуги на обща стойност 45.83 лева.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства установяват
в достатъчна степен сключването на твърдения от ищеца договор за мобилни услуги,
предоставянето на мобилни услуги през процесния период от праводателя на ищеца, както и
сключването на описаните в исковата молба договори за цесия. Уведомяването на ответника
за извършената цесия е извършено с връчване на препис от исковата молба и приложеното
към нея уведомление за цесия, а и ответникът не твърди погасяване на процесното вземане
чрез плащане на някой от цедентите.
С настъпване падежа на вземанията същите са станали изискуеми и по отношение на
тях е започнала да тече погасителна давност. Вземанията са за периодични плащания,
поради което по отношение на същите е приложима кратката тригодишна погасителна
4
давност, която е започнала да тече от падежа на отделните задължения. Задълженията за
периода от 08.11.2018г. до 07.12.2018г., за които е издадена месечна сметка № ***са с падеж
(краен срок за плащане) 25.12.2018г. Погасителната давност за това най-ранно задължение
би изтекла на 26.12.2021г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
16147/2021г. по описа на ВРС е постъпило в съда на 08.11.2021г. – преди изтичане на
давността по отношение на процесните вземания.
Въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията се явява процесуално допустимо, но неоснователно, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 405лв., от които 25 лева
заплатена държавна такса, 200 лева депозит за особен представител и 180 лева адвокатско
възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 205 лв., от които 25 лева заплатена държавна такса и 180
лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В. П., с ЕГН
********** и гр. *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление: *** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
6371/10.11.2021г. по ч.гр.д. № 16147/2021г. по описа на ВРС:
главница за периода от 08.11.2018г. до 07.03.2019 г. в размер на 45,83 лв.
/четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща потребени и
незаплатени електронни далекосъобщителни услуги за период на потребление от 08.11.2018
г. до 07.03.2019 г., за което са издадени фактури № *** г. и № **********/09.03.2019 г.
съгласно Договор с клиентски номер *** г., сключен между „*** с ЕИК ***и длъжника Д.
В. П., което вземане е прехвърлено на „*** с договор за цесия на 16.10.2018 г., а „*** го е
прехвърлило на „*** посредством Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019
г., ведно със законна лихва от 08.11.2021г. до изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН ********** и гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД ,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: *** сумата от 405 /четиристотин и пет/ лева,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН ********** и гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: *** сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 16147/2021г. по описа на
ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6