РЕШЕНИЕ
№ 122 / 15.7.2020г. гр.
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На втори юли, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гражданско дело номер 50 по описа за 2020 година
Производството
е образувано по внесена искова молба на В.П.П., ЕГН-**********, съдебен адрес ***6, представляван от адвокатско съдружие „Добрев и Ко" - адвокат И.М.,***,
представлява от Кмета на общината, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. Г. Димитров № 10.
Ищецът е предявил иск по чл.222, ал.3 от КТ за осъждане на ответника да му плати
сумата в размер на 10559,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на цялата сума. В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е работил в ответната община
през последните 10 години от трудовия си стаж, като при пенсионирането му е получил
обезщетение в размер на 2 брутни заплати, вместо дължимото обезщетение от шест
брутни заплати.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявеният иск за
неоснователен и недопустим и като такъв моли да бъде отхвърлен.
Страните ангажират доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и приложимите законови разпоредби, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори по делото, че ищецът е бил освободен от зъеманата длъжност „кмет“ на
община Сунгурларе. В представения заверен препис от акта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца с
Община Сунгурларе е отразено, че същият има право на обезщетение в размер на
две брутни трудови възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 от КТ.
Установява се от
изисканата справка от НАП, че в десетгодишния период преди прекратяването на
трудовото му правоотношение с Община Сунгурларе
Ищецът П. е бил в трудови правоотношения с Община
Сунгурларе за времето от 16.11.2007 год. до
27.10.2011 год.,
заемайки длъжността заместник кмет. В периода от 01.11.2011 год. до 02.11.2015
год. е бил
избран за общински съветник в Общинския съвет на Община Сингурларе, а от 09.11.2015 год. до 06.11.2019 год. е изпълнявал функциите на Кмет на Община
Сунгурларе, което се установява от представите от ищеца удостоверения за трудов
и осигурителен стаж, както и от изисканата справка от НАП. От справката
изискана от НОИ – лист 64 от делото се установява, че в периода от 17.02.2012г.
до 20.03.2012г. ищецът е бил безработен.
От
така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание по чл.222, ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца
и това обезщетение се изплаща само веднъж. Предпоставките за придобиване на
това правото са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на
какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за
придобиване право на увеличения размер на обезщетението е последните 10 години работникът
или служителят да е бил в трудови правоотношения с един и същ работодател.
От материалите по делото не
се установява ищецът П. да е бил в трудови правоотношение с ответната община,
без прекъсване, през последните десет години, преди придобиване право на
пенсия.
Съгласно разпоредбата на чл.34
от ЗМСМА, общинският съветник е изборна длъжност и отношенията му възникват въз
основа на резултатите обявени след проведени местни избори от общинската
избирателна комисия/ОИК/. При подаване на оставка от страна на общинския съветник,
депозирана пред председателя на Общинския съвет, последният я изпраща на ОИК,
която прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран
общински съветник следващият кандидат в листата, от което следва изводът, че
общинският съветник не е в трудови правоотношения с общината.
Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в
заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на
възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство
повече от половината от общия брой съветници. Законът за местното
самоуправление и местната администрация в чл.34, ал.3 предвижда, че за времето, необходимо за изпълнение на задълженията
му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, ако се намира в
трудови правоотношения. Този отпуск се признава за трудов стаж. За трудов стаж
се счита времето, през което общинският съветник е заемал длъжността
председател на общинския съвет – чл.34, ал.3 изр.последно от ЗМСМА.
В периода от 23.04.2013г. до 15.06.2015г. ищецът е бил в трудови
правоотношение с „Вайнс 78“ ЕООД, ЕИК *********. В периода от 01.11.2011 год. до 01.04.2013г. и от
14.06.2015г. до 02.11.2015 год. ищецът е бил на изборна длъжност като
общински съветник в Общинския съвет на Община Сингурларе, но не е бил
председател на общинския съвет. По времето когато е бил общински съветник
ищецът П. е участвал в заседанията на общинския
съвет и на комисиите към общинския съвет, но не е бил в трудови правоотношения
с Община Сунгурларе, още повече, че в периода от 17.02.2012г. до
20.03.2012 г. е получавал обезщетение за безработица. Ищецът П. през последните
десет години преди пенсионирането му П., не е бил в непрекъснати трудови
правоотношения с ответника – Община
Сунгурларе, поради което няма право на обезщетение в размер на шест брутни заплати по реда на чл.222,
ал.3 от КТ. Неоснователно е позоваването от ищцовата страна на чл.4, ал.1 т.8 и чл. 9,
ал.1 т.3 от КСО, защото сумите получавани за изпълнение на изборната длъжност „общински
съветник“ се включват към осигурителния доход на лицето и при формирането на
месечния му доход, както и при определяне на размера на пенсиите, но този
период не се зачита за трудов стаж.
Цитираното в исковата молба решение № 417 по гр.д. № 61/2013
по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС е неотносимо към настоящия спор. Това решение касае правото на
военнослужещ да получи обезщетение на две различни основание –веднъж при
освобождаване от кадрова военна служба по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.)
и право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в случай, че при освобождаването
от кадрова военна служба, лицето не е упражнило правото си на пенсиониране и
след това е работило при един и същ работодател в продължение на десет години
преди пенсионирането му.
По изложените
съображения искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на исковите
претенции, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски по делото в
размер от 600лева, представляващи възнаграждение на упълномощения адвокат.
Воден от горните съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на В.П.П., ЕГН-**********, съдебен адрес ***за осъждане на Община Сунгурларе, представлява
от Кмета на общината, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. Г. Димитров № 10, да плати на
ищеца на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 10559,84 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на цялата сума.
Осъжда В.П.П., ЕГН-**********,***, разноските по делото в размер
на 600 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок, считано от 17.07.2020г. пред Бургаския окръжен съд.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :