№ 3963
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110206409 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-2200075 от 28.04.2022 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Ивия 8” ЕООД,
с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на разноски.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
1
На 18.02.2022 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на
29.01.2022 г., в обект на контрол – търговски обект – бърза закуска, находящ
се в гр. София, бул. Христо Ботев № 70, където е бил установен да полага
труд като продавач А.Р.И., като жалбоподателят в качеството си на
работодател го е допуснал да полага труд преди да му предостави екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП – нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.
63, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелката В. В. (л. 55 от делото) се установява времето и мястото на
проверката и констатираните на място нарушения на трудовото
законодателство. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства
са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради
което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 63, ал. 2,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател е допуснал
работника А.И. да полага труд преди да му предостави екземпляр от
2
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева, в предвидения от
закона размер по-близо до минималния размер. АНО не е изложил никакви
съображения защо санкцията е в този размер, и което е по-важно – по делото
не се установяват такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосновават този размер на имуществената санкция. От доказателствата по
делото се установи, че дружеството не е било санкционирано друг път, касае
се за семеен малък бизнес, поради което съдът намира, че целите на
наказанието биха могли да бъдат постигнати и с определяне на минимален
размер на имуществената санкция. Ето защо наказателното постановление
следва да се измени в този смисъл, като наложената имуществена санкция се
измени от 2500 лева на 1500 лева.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същата е обща и приложението й е изключено от
разпоредбата на чл. 415в КТ, а в същото време разпоредбата на чл. 415в, ал. 2
от КТ, изключва възможността за приложението на маловажния случай за
нарушения като настоящото.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление следва да бъде ревизирано единствено в санкционната му част,
както бяха изложени съображения и по-горе.
При този изхода на делото разноски за страните не следва да бъдат
присъждани, като същите останат за тяхна сметка така, както са били сторени.
В разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че разноските по
делата, като настоящото се присъждат по реда на АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е неблагоприятен, има право на разноски. Без
съмнение наказателното постановление не е класически административен акт,
но по силата на изричната препращаща разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
3
по отношение на разноските, законодателят го е приравнил на класически
административен акт, що се отнася до начина на присъждане на разноските.
Именно поради това съдът следва да се ръководи от разпоредбите и
достиженията на съдебната практика в класическото административно право,
в това число и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, при решаване на
въпроса за разноските. Както вече се посочи по-горе, съдът е изменил
обжалваното наказателно постановление, а в друга от обжалваните му части
го е потвърдил. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. От анализа на цитираната разпоредба следва, че относимо е не
резултата от въззивното обжалване, а крайният резултат, а именно дали
административният акт, респ. наказателното постановление е благоприятно
или не за страната по делото. В случая не може да се приеме, че крайният
резултат от спора е изцяло благоприятен за жалбоподателя, защото в една
част наказателното постановление е било изменено, но в друга негова част
същото е било потвърдено, поради което и разноски не следва да се
присъждат (така и Определение № 12679/27.09.2018 г., по адм. дело №
8590/2018 г. на 1-во отделение на ВАС– in fine; където е прието, че при
частична отмяна на административния акт разноски не се присъждат за
жалбоподателя). Също така НП не е изцяло благоприятно и за АНО, защото в
изменената му част наказателното постановление е било незаконосъобразно.
При това положение предизвиканият правен спор е бил частично
неоснователен за всяка от страните, респ. на никоя от тях не се дължат
разноски и същите следва да останат за сметка на всяка от тях, така както са
били направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-2200075 от 28.04.2022
г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Ивия 8”
ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, КАТО НАМАЛЯВА
4
имуществената санкция от 2500 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5