РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2020 г. постановено по т.д. № 154/2019 г. по описа на ОС-
Монтана, ГО, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”, ЕИК ********* е осъден да заплати в
полза на И. А. А. – П. и А. М. И. сумата от по 40 000 лв., а в полза на Ц. А. А., И. А. А. – П.
и И. А. С. /конституирани на мястото на починалата в хода на производството Ц. А. С./ –
обезщетение в размер общо на 40 000 лв., причинени неимуществени вреди, претърпени в
резултат на смъртта на техния общ наследодател А. А. И., настъпила при ПТП, реализирано
на 06.09.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.08.2019г.
до окончателното им изплащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете на тримата за неимуществените вреди
за разликата над сумата от по 40 000 лв. до сумата от по 100 000лв., като неоснователни в
тази част., а претенцията на И. А. С. /брат на починалия А./ за сумата от 60 000 лв. е
отхвърлена изцяло като неоснователна.
Присъдени са разноски, като ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”, е осъден да заплати в полза
на ОС-Монтана д.т. в размер на 4 800 лева /четири хиляди и осемстотин лв./ държавна такса
1
върху уважения размер на исковете на основание чл. 78 ал.6 от ГПК а в полза на И. А. А.
лично и като правоприемник на починалата ищца Ц. А. С., на И. А. С. и на Ц. А. А., двамата
като правоприемници на починалата ищца Ц. А. С. и на А. М. И. общо 40 лв.
разноски,съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.38, ал.2 ЗА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, е осъдена да заплати да
заплати на адв.Т. П., член на САК, с адрес:гр.***,ул. „***”№11-3,офис 5 сумата от 5 190
лева /пет хиляди сто и деветдесет лв./, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищците.
По компенсация И. А. А. И. А. С., Ц.А. А. и А. М. И. са осъдени да заплатят на ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, сумата от 618 лева/шестстотин и осемнадесет лв./разноски по
делото за възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците
по делото.
Жалбоподателите-ищци И. А. А. - П., А. М. И. и Ц. А. А. и И. А. С. оспорват
решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над сумата от по 40 000 лв. до 100
000 лв. за първите трима и изцяло за 60 000 лв. за последния от тях и молят съда да бъде
увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъкват факта, че между
починалия А. и неговите наследници е съществувала тясна връзка, царяла хармония,
приятелство и взаимопомощ във всяко едно отношение, дали морална или финансова. А. им
е помагал финансово не в смисъла на постоянна издръжка, а при нужда, когато те са имали
необходимост от пари, са разчитали единствено на него. Посочват, че са понесли
изключително тежко загубата на обичания от тях баща, син, мъж и брат и постоянно усещат
липсата му и до днес. Считат, че първоинстанционният съд е бил длъжен да вземе предвид
цялостната промяна в живота на семейството, настъпила в резултат на понесената загуба,
която според показанията на всички разпитани свидетели се изразява в очуждаването им от
близки приятели и постоянното тьгуване по загубата на техния любящ син, брат, баща и
съпруг. Необратимата загуба на А. е морална болка, която е ноторно, че ще ги съпровожда
до края на живота им. Не е отчетено, че починалият е бил на средна възраст от 51 години, в
разцвета на силите си, опора на всичките си близки. Загубата му е непрежалима за тях.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия за 2019г. Допълват, че е
налице е съпричиняване от страна на починалия, но не в толкова висока степен 60 %,
колкото го е определил първоинстанционния съд, поради което молят да бъде намален
процентът за съпричиняване. Пострадалият действително е предприел маневра обратен
завой на място, където това е било забранено, но водачът на л.а.“БМВ" е могъл да го
забележи и е имал възможност да избегне удара, като отклони автомобила наляво, да не
влиза в защрихованата лента, но е реагирал късно и не е направил всичко възможно да
намали скоростта и да избегне удара, той е управлявал автомобила с превишена скорост.
2
Също така вещото лице дава заключение, ако водачът на л.а.БМВ се е движил с разрешената
скорост, ударът би бил предотвратим. Поради това определеното обезщетение за понесените
от ищците неимуществени вреди не е следвало да бъде редуцирано в така висока степен.
По отношение на брата на починалия - И. посочват, че между И. и починалия при
произшествието негов брат А. е съществувала дълбока емоционална връзка. От раждането
им до момента на инцидента са живели заедно почти в едно домакинство, имали са общи
интереси, помагали са си, работили са на едно място, карали са един камион, тъй като били
международни шофьори. Смъртта на единия от тях е станала причина другият да преживее
значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания, които
е справедливо да бъдат обезщетени. Дължимото в полза на И.С. обезщетение следва да се
определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ максимален размер. Затова съобразявайки установените обстоятелства относно
близките отношения между двамата братя, както и икономическите условия в страната,
считат, че сума в размер на 60 000 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените
от ищеца болки и страдания. В заключение изтъкват факта, че така определеното
обезщетение от по 40 000 лв. не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и само
частично компенсира болките и страданията на първите трима, както и последиците от
смъртта на А.. Молят съда да увеличено присъденото обезщетение с още по 60 000 лв. за
всеки от тях, ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските, пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че предявеният с исковата молба размер на обезщетение
за претърпените от ищците И. А. А. - П., А. М. И., Ц. А. С. (заменена в хода на процеса от
законните й наследници) неимуществени вреди от по 100 000 лева съответства изцяло на
претърпените от тези ищци неумеществени вреди т.е. съдът изцяло е възприел оценката им
за претърпените от тях неимуществени вреди, която същите са посочили в ИМ. Тези
размери биват намалени поради приетото от съда съпричиняване от 60% от страна на А. А.
И., в качеството му на водач на л.а.марка „Рено“, per, № ***. Затова счита, че твърденията
във въззивната жалба относно преценката на съда и приложението на чл.52 ЗЗД, са
неоснователни т.е. съдът не е допуснал нарушение при прилагане критериите по чл. 52 ЗЗД.
От друга страна счита, че по делото не е доказано пълно и главно как се е променил
животът на ищците, какви болки и страдания търпят вследствие смъртта на техния
наследдодател, за какъв период и т.н. По делото са установени единствено отношенията
между ищците и починалото лице приживе, но не и как се е отразила неговата смърт върху
тяхното състояние, което именно следва да се преценява при определяне размера на
обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, защото тези вреди се търпят
след настъпване на смъртта на А. А. И.. Това важи особено за претърпените от ищцата И. А.
- П. неимуществени вреди, които счита, че се недоказани изцяло т.е. нито един от
3
разпитаните свидетели не дава сведения за състоянието на това лице след смъртта на А. А.
И. и как същата й се е отразила. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
по-голям принос за настъпване на произшествието има А. А. И., в качеството му на водач на
л.а.марка „Рено, per. № ***, който е предприел неясна маневра завой наляво и завиване в
обратна посока на забранено за това място. Тази маневра е предприета на път, на който
ограничението на скоростта за движение на л.а. е 90км/ч т.е. много над ограничението,
действащо в градски условия, което предполага значително увеличаване на риска при тази
противоправна маневра и повишаване на опасността за живота и здравето на всички
участници в движението. Това означава, че първопричината за настъпване на
произшестивето е поведението на починалия. При сравнение и оценка на поведението на
двамата водачи следва да се преценява тежестта на конкретното поведение в общия принос
на участниците в произшествието. Равният брой нарушения на правилата за движение по
пътищета не обуславя равен процент съпричиняване. На стр. 8 от заключението на АТЕ, в
отговор на въпрос 7, вещото лице категорично заявява, че ако водачът на л.а.„Рено“, per. №
***, не бе предприел маневра за отклонение посоката на движение на автомобила наляво,
нямаше да настъпи удар между двата автомобила и водачът на л.а.„БМВ“ нямаше да прави
опит за избягване на контакт между двете МПС-та и щеше да си остане в същата лента за
движение. Този извод на вещото лице категорично доказва, че първопричината, както и
основният принос за настъпване на произшествието са на пострадалото лице - А. А. И..
Що се отнася до претенцията на И. А. С. счита, че първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. Както е посочено в
ТР1/21.06.2018 г на ОСГТНК на ВКС, това лице би имало право на обезщетение по
изключение, ако е създало трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия, от чиято смърт да търпи
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Това означава, че
роднинската връзка не е достатъчна предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението
се дължи по изключение и при наличие на допълнителни и безспорно установени предпоставки, които в случая не са
доказани. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците И. А. А. /дъщеря/, А. М. И. /фактическа съпруга/, Ц. А. С. /майка - починала
в хода на делото и заместена от нейните законни наследници/ и И. А. С. /брат/ твърдят, че на
06.09.2018г. около 13.55 ч. в района на път ІІ-81 ,км.102+000, общ.Монтана, л.а.„БМВ М5“
рег.№ ***, управляван от П. И. Х., нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал с несъобразена и превишена скорост на еднопосочно трилентово платно, което
преминава в две и впоследствие в една лента за движение, блъснал движещия се пред него
л.а. марка „Рено Меган“ с рег.№ ***, вследствие на което реализирал ПТП и причинил
4
смъртта на водача на л.а. А. А. И. техен общ наследодател. Така са им нанесени
непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, които те са
претърпели и търпят, поради причинената смърт на техния баща, син, съпруг и брат.
Тежката психологична травма ще съпътства живота им. Загубили са близък човек, който е
бил за тях както морална, така и финансова опора. Той е работил като международен
шофьор и е подпомагал финансово цялото си семейство. Посочват, че за процесния л.а.
марка „БМВ“ с рег.№ *** има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, валиден към датата на ПТП, с
полица № BG/33/118000788476 с валидност от 13.03.2018г. до 12.03.2019г. По повод
настъпилото ПТП са депозирали покана до ответното дружество на 07.05.2019г. и така са
образувани щети №30019000375, №30019000376, №30019000377 и №30019000378 за
претърпените неимуществени вреди на ищците, като в законоустановения тримесечен срок
то не е отправило предложения за изплащане на застрахователно обезщетение. Затова
претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. А. И.-техен
баща, мъж на съпружески начала, син и брат, както следва: по 100 000 лева на ищците И. А.
А., А. М. И. и Ц. А. С. и 60 000 лева на И. А. С., ведно със законната лихва от датата на
изтичане на тримесечния срок 08.08.2019г. до окончателното изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“АД, оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“на автомобилистите, обективирано в полица № BG/33/118000788476. Оспорват
механизма на ПТП и твърдението, че е настъпило по вина на водача на л.а. марка
„БМВ“,модел „ М5“ с рег.№ *** П. И. Х.. Посочва, че причина за настъпване на процесното
ПТП, както и за причинените от същото вреди е единствено противоправното поведение на
пострадалия А. А. И., като водач на л.а. марка „Рено“,модел „Меган“ рег.№ ***, извършил
множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Предприел е неясна маневра
завой наляво /обратен завой/на забранено за целта място, в зоната на действие на
хоризонтална пътна маркировка M 15 „Коси успоредни линии“-обозначаващи площи
забранени за движение на ППС ; препятствия върху платното за движение и острови за
разделяне и сливане на срещуположни и еднопосочни транспортни потоци. Твърди, че с
поведението си водачът на л.а.„Рено“ е създал екстремна ситуация на пътното платно и е
поставил себе си и останалите участници в движението в опасност. Предприел е посочената
неправомерна маневра, без да се съобрази с положението, посоката на движение и скоростта
на движещия се зад него л.а.„БМВ“ и го е поставил в невъзможност да реагира адекватно на
създадената ситуация. Затова основна причина за настъпване на ПТП е поведението на
пострадалия, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на ЗАД „Асет
Иншурънс“АД. В условията на евентуалност прави възражение по чл.51,ал.2 ЗЗД за
съпричиняване от страна на пострадалия е допринесъл в изключителна степен за настъпване
на ПТП и за настъпилите от него вреди, като приносът му навишава 90%. Освен това е
допринесъл, тъй като не е поставил предпазен колан по време на настъпване на ПТП.
5
Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищците неимуществени
вреди. Относно ищцата А. М. И. /фактическа съпруга/ оспорва качеството й на лице, имащо
право на обезщетение, както и създадена трайна и дълбока емоционална връзка с
пострадалия. Относно ищеца И. А. С. /брат/ прави възражение, че същият не попада в кръга
на посочените в ППВС №4/1961г.и ППВС №5/1969г. лица, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия А. И. и не са налице посочените в ТР №
1/21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, даващи основание да получи
претендираното обезщетение. Прави възражение и относно размера на иска съгласно
разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Оспорва претенцията за присъждане на
законна лихва и момента от който се претендира-08.08.2019г. Претендира разноски .
От фактическа страна се установява, че на 06.09.2018г. около 13.55 ч. в района на
път ІІ-81 ,км.102+000, общ.Монтана, л.а.„БМВ М5“ рег.№ ***, управляван от П. И. Х.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал с несъобразена и превишена
скорост /118 км/ч. при максимално допустимата от 90/ на еднопосочно трилентово платно,
което преминава в две и впоследствие в една лента за движение, като блъснал движещия се
пред него л.а. марка „Рено Меган“ с рег.№ ***, вследствие на което реализирал ПТП и
причинил смъртта на водача А. А. И. /51г./
От заключението по допуснатата АТЕ /л.128/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието при нормална видимост-над 500 м., на прав участък, без
препятствия или други елементи ограничаващи видимостта, с наклон на изкачване 1% в
посока гр.Лом. Пътното платно преди мястото на ПТП е с две еднопосочни двулентови
платна за движение с ширина 7.40 м./всяка лента по 3.70м./, като посоките са разделени с
метална преграда /мантинела/. За движещите се в посока гр.Лом, каквато е посоката и на
двете МПС, дясната страна има включваща /ускорителна/ лента за напускащите пътния
възел на Е-79 и отправящи се в посока гр.Лом. Тази лента е с дължина около 50м. и
широчина 3 м.и завършва на 90м. преди края на мантинелата. На 143 м. преди края на
мантинелата започва хоризонтална маркировка-М 15 /коси успоредни линии/- площ,
забранена за движение на ППС. Маркировката започва от 0 и в края на мантинелата в
дясното платно за движение е 4м. Платното за движение в посока гр.Лом започва да се
стеснява за сметка на маркировката. От две ленти, всяка по 3.70м./общо 7.40м./ постепенно
става една лента с ширина 3.70м. при края на мантинелата. Вещото лице е констатирало, че
преди включване на локалното платно за слизащи от път Е-79 и отправящи се в посока
гр.Лом има пътен знак №А-27 „Кръстовище с път без предимство от дясно”. За
движещите се по лентата за ускоряване и включване в основната лента за движение има
пътен знак № Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Преди началото на
защрихованата площ има стойка с два пътни знака:№ А-9 „Платно за движение, стеснено
отляво” и № В-24 „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без
кош и мотопеди”. Непосредствено преди еднопосочното платно да стане двупосочно също
има пътен знак № В-24.
6
Л.а.„Рено Меган ” рег.№ ***, управляван от починалия А. А. И., преди
произшествието се е движил в посока Монтана-Лом, първоначално в дясната лента, която
впоследствие става една. В края на разделителната мантинела намалява скоростта си до
13 км/ч. и предприема маневра „обратен завой” за промяна посоката на движение към
гр.Монтана, на място забранено за това - като пресича хоризонталната маркировка-
М15 /коси успоредни линии/ и без да се увери, че няма да попречи респ. без да пропусне
движещите се в същата посока ППС.
Л.а.„БМВ М-5” рег.№***, управляван от П. И. Х. преди произшествието също се е
движил в посока гр.Лом в дясната лента, със скорост от 118 км/ч., зад л.а.„Рено”, която
лента в зоната на маркировката M 15 става една. При възникване на опасността, виждайки,
че л.а.„Рено” намалява скоростта и се насочва вляво, „БМВ М-5” напуска лентата си за
движение, навлиза в маркираната /забранена/ площ и се движи през нея направо. На 15 м.
преди удара променя посоката си на 10 градуса вляво с цел да избегне сблъсъка. Вещото
лице заключава, че когато водачът е взел това решение, л.а.„Рено” все още не е бил пред
него, но той от своя страна също се премества наляво и така ударът неизбежно настъпва,
при което „БМВ М5” се удря с предната си дясна част в предната странична лява част
в л.а.„Рено Меган”, където се намира шофьорът.
След удара следва въртеливо движение автомобилите, които се установяват напречно
на пътното платно. Вследствие на удара в предна лява врата е починал А. А. И., водач на л.а.
„Рено Меган”. Вещото лице дава заключение, че скоростта на движение на л.а.„БМВ М5”
преди ПТП и в момента на удара е една и съща- 118.44 км./ч., тъй като водачът късно е
реагирал на възникналата опасност и ударът е настъпил още във времето за реакция.
Водачът на л.а.„Рено Меган” също не е забелязъл приближаващия автомобил „БМВ” и
скоростта му преди ПТП и в момента на удара е била 13.01 км./ч. Когато „Рено Меган” е
започнал маневрата наляво, двата автомобила са се намирали на разстояние един от друг на
83.13м. Вещото лице е определило, че опасната зона за спиране на л.а.„БМВ” е 120.25м., а на
л.а.„Рено Меган” е 5.30м. При определените скорости на движение на автомобилите,
опасните зони за спиране и разстоянието между тях при възникване на опасността, вещото
лице дава заключение, че водачът на л.а.„Рено Меган” въобще не е възприел опасността и не
е предприел никакви действия за предотвратяване на удара, а водачът на л.а. „БМВ” не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като „Рено Меган” е
попадал в опасната зона за спиране. Дава заключение, че с последната маневра
допълнително отклонение вляво за предотвартяване на удара, водачът на „БМВ” е
създал опасност за себе си и за другите участници в движението, тъй като след удара е
навлязъл и е преминал през насрещната лента за движение.
В заключение се прави извод, че причината за настъпване на ПТП се дължи
едновременно на действията и на двамата водачи, тъй като ако водачът на л.а. „Рено
Меган” не бе предприел маневра за отклонение посоката на движение наляво, е нямало да
7
настъпи удар между двата автомобила и водачът на л.а. „БМВ” е нямало да премине през
маркираната площ т.е. щял да си остане в същата лента. Затова виновен е и пострадалият,
който при извършване на маневра завой наляво, не се е убедил, че не го изпреварва друго
МПС и е предприел маневра - обръщане на посоката обратно през място, забрането за
движение на ППС. От друга страна водачът на л.а. „БМВ” също е виновен - при движение
със скорост по-висока от допустимата /118 при максимално 90 км./ч./, както и движение
през площ, забранена за движение на ППС. Ако последният се бе движил с разрешената
скорост от 90 км./ч., при разполагаемото разстояние от 83 м. и движение в лентата за
движение /без отклоняване наляво/ е нямало да настъпи удар между двата
автомобила.
Следователно правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция
досежно наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. Рено Меган, чийто
действия се намират в пряка, главно обуславяща причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Възраженията на застрахователя в тази насока са доказани пълно
и главно, следователно те са и основателни. Очевидно приносът на пострадалия е по-
голям от този на деликвента. Затова правилно е определен на 60%, като настоящата
инстанция не може да го увеличава, тъй като би влошила положението на
жалбоподателите по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.125 основно и л.167 допълнително/,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че водеща причина за смъртта на А. И. /при челно-страничен удар на автомобил,
в резутат на рязката промяна на скоростта и посоката на движение на автомобила/ ,тялото се
изтласква встрани, при което се получават увреждания по главата в резултат от силни
,директни удари в тавана и деформираните части. Именно в тази фаза е много вероятно да
са получени тежките лицево-черепни и черепно-мозъчни увреждания на А. И. под формата
на счупване на основата на черепа, увреждане на мозъчни и лицеви структури, в това число
и сътресение, проявено с наличие на кръвоизлив под меката мозъчна обвивка. В същото
време в резултат на силната деформация на автомобилното купе части от тялото се
притискат, което е най-вероятния механизъм на травмите на крайниците, в гръдната и
коремната области под формата на счупвания вляво, кръвоизливи в междуребрената
мускулатура, засягане на белите дробове. Вещото лице сочи, че в представената медицинска
документация по делото няма описани увреждания с характера на специфични и характерни
типични следи от предпазни колани и други контактни увреждания, типични при поставени
предпазни колани, по които би могло категорично да се твърди за липсата или наличието на
поставен предпазен колан по време на настъпването на ПТП.
Твърди, че поставянето на предпазен колан, предвид механизма на ПТП
/страничен удар в предна лява част/, не би намалило тежестта на получените от
починалия А. А. И. травми и фаталният край би бил неизбежен дори и при поставен
предпазен колан поради тежкото засягане на жизненоважни органи и системи.
8
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че пострадалият действително е бил без
поставен колан, но предвид механизма на ПТП, високата кинетична скорост и факта, че у дарът между двата
автомобила не е бил челен, а страничен вляво /откъм шофьорската врата/, дори и при
правилно поставен колан, биха настъпили същите по вид и степен увреждания,
несъвместими с живота т.е. недоказана остава пряката причинно-следствена връзка между
нарушението на ЗДвП и вида и обема на вредите.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит свидетелите Т. /съсед
на ищците/, и св.Б. /кум на И./ разпитани в о.с.з. на 12.03.2018г., както и св.Х.
/деликвент/ и св.Г. /очевидец на ПТП/, разпитани в о.с.з. на 02.07.2020г.
От показанията на разпитаните свидетели В.Т.-/първа братовчедка на починалия А.
И./, В.*** и Ц. Г. се установява, че ищцата А.И. и А. И. са бивши съпрузи, разведени
формално, но продължили да живеят заедно в едно домакинство до смъртта му.
Отношенията помежду им били много добри. Заедно са отглеждали децата си- ищцата И. и
нейния брат Ц., заедно са ги изучили, направили им сватбите, заедно са ходили на гости на
свои роднини и на други събирания по различни поводи. А. и А. не са живели заедно само в
периода, когато тя била на работа в Гърция, но и тогава той ходел при нея. Починалият А.
И. работел като международен шофьор и семейството разчитало изцяло на неговата
финансова помощ. С дъщеря си-И., А. И. бил в много близки отношения, дори в деня,
когато починал, правел ремонт в апартамента й. И. също живеела в гр.***, като имала вече
собствено семейство - съпруг и две деца. Починалият А. И. бил в много близки отношения и
с майка си-ищцата Ц.С., която живеела отделно от тях - в с.***, Видинско. Ходел при нея на
село, помагал й, работел, всичко той правел заедно с брат си- И. С.. Двамата братя много се
обичали и били много близки, в много добри отношения, помагали си взаимно.
Първоначално А. работел като митничар в гр.***, после живеел известно време във Варна и
търсел работа, докато брат му И. намерил работа на А. с „тировете” и така и той станал
международен шофьор. Отначало, докато И. го въведе в системата, карали един камион на
смени. Дори преди около 20 години известно време живеели заедно- А. със семейството си
живеел при И., докато си намерят квартира с А.. И. помагал много и на децата на А.. Всички
много тежко понесли смъртта на А. И.. Тъжали за него. Били много опечалени, видимо след
това се усещало, че тъгуват за него. И. трудно приел загубата на брат си, бил много
притеснен, дълго време отлагал да замине на курс, след смъртта на брат си. Към момента на
даване на показанията се намира в Белгия.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0609/07.09.2018г.на Община *** /л.24/
,А. А. И. е починал на 06.09.2018г. В графа „семейно положение”е отразено-разведен.От
приетото Удостоверение за наследници /л.25/и удостоверение за съпруга и родствени връзки
/л.24/се установява, че ищцатаИ. А. А.- П. е дъщеря на починалия А. А. И., ищцата Ц. А. С.
/починала на 29.04.2020г. в хода на делото и заместена от нейните законни наследници:И. А.
С. /син/, И. А. А. и Ц.А. С. - внуци по заместване на починалия А./ е негова майка,а ищецът
И. А. С.-негов брат.
9
По делото е безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/33/118000788476 с валидност от 13.03.2018г. до 12.03.2019г. По повод настъпилото ПТП
са депозирали покана до ответното дружество на 07.05.2019г. и така са образувани щети
№30019000375, №30019000376, №30019000377 и №30019000378 за претърпените
неимуществени вреди на ищците, като в законоустановения тримесечен срок то не е
отправило предложения за изплащане на застрахователно обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
10
действително претърпени от смъртта му вреди.
Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на
роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е
житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за
близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от
европейските страни. Това не е правило, а изключение на общото правило, поради което
следва да се тълкува стеснително и само при доказани пълно и главно болки и
страдания, които надхвърлят обичайните такива. Ето защо правилни и
законосъобразни са изводите на първа инстанция, че братът И. не притежава активна
материално-правна легитимация.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищцата А. /фактическа
съпруга/ е била налице особена емоционална връзка, аналогична на брачните
взаимоотношения. В случая тя е положително установена, тъй като двамата са бивши
съпрузи, останали заедно, дори след развода, което още повече доказва наличието на силна
емоционална привързаност помежду им.
Доказано е възражението за съпричиняване от страна на водача на л.а. Рено
Меган, чийто действия се намират в пряка обуславяща причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, тъй като е предприел маневра първо за отклонение посоката на
движение наляво, без да се убеди, че не го изпреварва друго МПС, като предприел маневра
- обръщане на посоката обратно през място, забрането за движение на ППС. Затова
обективно неговият принос е по-голям от този на водача на л.а. „БМВ”, както е посочено
по-горе.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищците
имат право да получат обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
1. В процесния случай ищцата А. претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на съпруга й А., починал
на 51 години през 2018г. Наличието на близка емоционална връзка е доказана пълно и
главно с гласни доказателствени средства, които сочат, че двамата живеели заедно в едно
домакинство, като типични съпрузи от дълго време, заедно са отглеждали децата си- ищцата
И. и нейния брат Ц., заедно ги изучили, направили им сватбите, заедно са ходили на гости
на свои роднини и на други събирания по различни поводи. А. и А. не са живели заедно
само когато тя била на работа в Гърция, но и тогава той ходел при нея. Затова неговата
внезапна смърт се отразила изключително тежко на всички, но главно и най-вече на
преживялата фактическа съпруга А.. Затова в нейна полза следва да се присъди по-високо
обезщетение от общо 130 000 лв. при отчитане 60% за съпричиняване или приспадане на 78
000 лв., остават дължими само 52 000 лв., ведно със законните последици.
11
2. Настоящата инстанция споделя извода на СГС, че не се доказва пълно и главно от
страна на И.С. наличието на връзка, която надхвърля обичайната такава между двама братя
т.е. всеки от тях е имал собствено семейство и са живеели в отделни домакинства. Двамата
се подкрепяли взаимно, което е нормалното развитие на отношения между роднини по
съребрена линия. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че двамата братя
са били международно шофьори, като са работили за различни работодатели и са отсъствали
от страната по няколко месеца. Тези факти не доказват трайна и дълбока емоционална
връзка. Отделно от това от показанията на свидетелите не се установява по никакъв начин
какви вреди т.е. какви болки и страдания изпитва или е изпитвал И. А. С., които е
справедливо да бъдат обезщетени. Най-близкият свидетел до този ищец - В. Б., негов кум, се
е чувал с И. веднъж след смъртта на брат му А.. За този период не посочва никакви болки и
страдания, които да е установил И. да търпи вследствие смъртта на брат му. Посочва, че се
намира в Белгия и очевидно, няма преки впечатления върху състоянието на ищеца след
смъртта на брат му. Затова искът остава недоказан и правилно е отхвърлен от ОС-Монтана.
В тази част решението следва да бъде потвърдено.
3. Дъщерята И. претендира обезщетение за смъртта на баща си А.. Към датата на
смъртта му тя е напълно еманципирана - създала е свое собствено семейство - има съпруг и
две деца. Установена е обичайната емоционална близост между баща и дъщеря, двамата
живеели в един и същ град - Монтана, дори към 2018г. починалият помагал с ремонт на
жилището им. С оглед горното съдът е съобразил, че между А. и децата му е съществувала
близка емоционална връзка, взаимна подкрепа и дълбока привързаност. Възрастта, както на
пострадалия, така и на низходящите му, не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и
най -силна проява при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа, приятелство,
емоционална близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В
този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. І Т.О., ВКС/ От друга
страна САС съобразява, че тя е еманципирана - на 27г. към 2018г. и е живеела отделно от
своите родители. Затова правилно е преценено, че обезщетението следва да се определи на
100 000 лв. при отчитане на 60% съпричиняване или дължими са само 40 000 лв. В тази част
решението следва да се потвърди.
4. По отношение майката на починалия А. в лицето на Ц. - на 77 години към 2018г. и
малко след ПТП - на 29.04.2020г. тя е починала. Майката е живеела отделно от двамата
братя - в с.***, но и двамата й сина много често ходели при нея, за да й помагат в
домакинството, тя е разчитала на тяхната подкрепа - фактическа и финансова.
Поради това, САС намира за справедливо обезщетение сумата от 100 000 лв. за
майката и дъщерята /доколкото и двете живеят отделно от починалото лице А./, който
размер е адекватен и обоснован с оглед претърпените и доказани болки и страдания и
реално отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната към 2018г. Поради това, съдът счита за справедливо да им бъде присъдено
обезщетение в размер на по 100 000лв. за всяка от тях, без да ги разграничава при отчитане
60 процента за съпричиняване.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено единствено в частта по отношение на
преживялата съпруга и потвърдено в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 240 000 лв., жалбата е основателна само до 12 000 лв. и
неоснователна в останалата й част.
12
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на жалбоподателката А.И. се дължат разноски, но
такива няма направени и за въззивна инстанция не следва се присъждат. На осн.чл.38 ал.2
ЗА в полза на адв.П. е дължимо адв.възнаграждение за безплатна защита в размер на 890 лв.
без ДДС за въззивна инстанция и в размер на 2090 лв. за защита на тази ищца пред първа
инстанция или общо сумата от 2980 лв.
На основание чл.83, ал.2 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавни
такси по настоящото производство, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на по 1600 лв. за двата иска, уважени до 40 000 лв. и
в размер на 2080 лв. за иска, предявен от А.И.. Отделно от това са платени 280 лв. от
бюджета на съда за вещи лица. От тях дължими са само 133.33 лв. Следователно освен вече
присъдените 4800 лв. д.т. се дължи допълнително сумата от 613.33 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация жалбоподателите-ищци дължат в полза на
застрахователя направените разноски. Пред първа инстанция са направени общо 580 лв.
платени за вещи лица. От тях дължими с оглед отхвърлените части - 228 000 лв. са само 367
лв., както и по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или общо 600 лв.
плюс 367 лв. Затова следва да се присъдят 967 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.11.2020 г. постановено по т.д. № 154/2019 г. по описа на ОС-
Монтана, ГО, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на А. М. И. за разликата над 40 000 лв.
до 52 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Шар планина”№35 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. М. И. ЕГН
********** съдебен адрес:гр.***,ул. „***”№ 11-3,офис 5, чрез адв.Т. П. от САК, разликата
над 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/ до 52 000 лв./петдесет и две хиляди лева/, или
допълнително 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, причинени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на съпруга й А. А. И. /на 51 г./, настъпила при ПТП,
реализирано на 06.09.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2020г. постановено по т.д. № 154/2019 г. по описа
на ОС-Монтана, ГО, в останалата обжалвана част /по отношение на И. А. А. ЕГН
**********, И. А. С. ЕГН ********** и Ц.А. А. ЕГН **********/
13
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Шар планина”№35 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от
613.33 лв. /шестстотин и тринадесет лева и тринадесет стотинки/ дължима д.т. и разноски, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК /освен вече присъдените 4800 лв./
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Шар планина”№35 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат Т. П. ЕГН
********** от САК, с адрес:гр.***,ул. „***”№11-3,офис 5, адвокатски хонорар в размер на
общо 2980 лв. /две хиляди деветстотин и осемдесет лева/ за безплатно процесуално
представителство на А. М. И. пред първа и въззивна инстанция на основание чл.38 ал.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА И. А. А. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН **********, Ц.А. А. ЕГН
**********/ и А. М. И. ЕГН ********** съдебен адрес:гр.***, ул. „***”№ 11-3, офис 5, чрез
адв.Т. П. от САК ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шар планина”№35, сумата от
967 лв. /деветстотин шестдесет и седем лева/ направени разноски пред двете инстанции, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част - до сумите от по 40
000 лв., присъдени в полза на И. А. А. – П. и А. М. И., както и сумата от общо 40 000 лв.,
присъдена в полза на И. А. А. – П., И. А. С. и Ц. А. А. /конституирани на мястото на
починалата Ц.С./.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14