РЕШЕНИЕ
№ 470 11.02.2011г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд І граждански състав
На единадесети февруари две хиляди и единадесета година
В
открито заседание на първи
февруари 2011г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Малина Петрова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10685 по описа
за 2010 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.
Ищецът В.И.С., ЕГН **********,
твърди, че е работил при ответника – “Т.”ООД – гр.Пловдив, на длъжност
”управител” по силата на трудов договор № 2/09.06.2003г. На 31.03.2008г. било
проведено заседание на Общото събрание
на дружеството, като бил избран нов управител, а именно В.Т.А.. Промяната в
избора на управител била отразена в Търговския регистър на 15.06.2008г. До
датата на вписване на промяната твърди да е изпълнявал задълженията си,
произтичащи от трудовия договор. Твърди и че ответникът не му е заплащал
дължимото трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2008г. в
общ размер на 5058,90лв.С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му
заплати неизплатените трудови възнаграждения за посочените месеци в размер на
5058,90лв., сумата от 1214лв. – обезщетение за забавено плащане на
неизплатените трудови възнаграждения в периода от 30-то число на месеца,
следващ месеца на полагането на труда, до датата на предявяване на исковете –
09.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2010г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Към молбата са
приложени доказателства и са направени доказателствени искания.
В дадения му срок ответникът е депозирал
отговор, като счита предявените искове за недопустими, тъй като приложеното допълнително
споразумение № 20/31.07.2007г.било подписано лично от ищцата след изтичане на
мандата й, без валидно взето решение на Общото събрание на съдружниците, на
което да бъде преизбрана като управител, както и да бъде определен срока на
преизбирането и месечното й възнаграждение. В споразумението било посочено, че
е налице и решение на общото събрание, без да е посочена дата и година на това
решение. В същото било посочено, че е за неопределен срок, което било
недопустимо, тъй като се касаело за
изборна длъжност, като възнаграждението било определено еднолично от ищцата,
като и печатът на дружеството бил положен за работник, а не работодател. С
оглед тези доводи счита предявеният иск за недопустим, тъй като бил подаден от
лице без активна процесуална легитимация. Съдът не споделя наведените
съображения за недопустимост на иска. Същите касаят неговата основателност и ще
бъдат обсъждани при разглеждане на спора по същество.
Ответникът оспорва
предявените искове по същество. Заявява, че след избора на нов управител на
Общо събрание на съдружниците, проведено на 31.03.2008г., същият е встъпил
същия ден на длъжността, като ищцата не е продължила да изпълнява задълженията
си след тази дата. Твърди и че вписването на избора на нов управител има
отношение с трети лица, а не касае вътрешните отношения в дружеството. Заявява
също така, че сумата за м.март е била изплатена на ищцата. Претендираните суми
не били дължими, тъй като не било налице валидно взето решение на общото
събрание за определянето им. С промяната в Търговския закон /ДВ бр.58 от
2003г./ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за
възлагане на управление. Оспорва и размера на претендираната мораторна лихва,
тъй като датата на изплащане на трудовото възнаграждение не била посочена в
трудовия договор, нито в допълнителното споразумение. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства, е видно, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответното
дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор, на длъжност „управител”, считано от
09.06.2003г. Спорно между страните се явява обстоятелството за датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Липсва спор, а и от представения
препис от протокол на Общото събрание на дружеството – ответник, се установява,
че на 31.03.2008г. по решение на Общото събрание на дружеството е избран нов управител
– В.Т.А.. Ищецът твърди, че правоотношението между него и дружеството е
прекратено след вписване на промяната на управителя в търговския регистър на
15.06.2008г. а ответникът, че правоотношението е било прекратено с избора на
новия управител, тъй като се касаело за трудово правоотношение, възникнало от
избор, за което важат особените правила за прекратяване, уредени в разпоредбата
на чл.337 от КТ. Относно срока на
договора е налице влязло в сила съдебно решение, постановено на 08.04.2009г. по
описа на ПРС, Хгр.с., по гр.д.№ 2525/2008г., с което е отхвърлен предявеният от
дружеството иск за признаване недействителността на трудовия договор и
последващите споразумения в частта относно срока на договора – за неопределено
време. Предвид обстоятелството, че влязлото в сила съдебно решение обвързва и
настоящия съдебен състав със сила на пресъдено нещо, то и въпросът не може да
бъде пререшаван. Следователно, не сме изправени пред хипотезата на
недействителност на клаузата за действие на договора за неопределено време. От
друга страна, предвид разпоредбата на чл.26 от Дружествения договор управителят
се избира от Общото събрание, следователно се касае за правоотношение,
възникнало от избор, поради което и договорът се прекратява съгласно особените
правила, залегнали в текста на чл.337 от КТ, а именно, че правоотношението се
прекратява с изтичането на срока, за който лицето е избрано, а ако при изтичане
на този срок не е проведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до
провеждането му.
Не се възприема
тезата на ищеца, че правоотношението следва да се счита за прекратено с
вписване на промяната в Търговския регистър. Възприема се възражението на
ответника, че вписването има оповестително действие по отношение на трети
добросъвестни лица, но не касае отношенията в дружеството. Трудовият договор е
прекратен с избора на нов управител, а именно от 01.04.2008г. Липсва спор между
страните, че през м.март 2008г. ищцата е престирала труд в ответното дружество,
като от заключението на съдебно – счетоводните експертизи се установи
безпротиворечиво, че тя е полагала труд 4работни дни, а през останалите дни от
месеца е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. От допълнителното
заключение на ССЕ, депозирано от в.л.М.М. на 28.01.2011г., се установява, че
брутният размер на трудовото възнаграждение, дължим за м.март 2008г., възлиза
на 291.06лв.Съдът възприема именно това заключение, тъй като експертът е
работил въз основа на първична счетоводна документация, а не на базата на
вторична такава, в пълнота е изследван въпросът за полагания труд, а и същото
не е оспорено от страните. То е в синхрон и със съдебното решение, постановено
по гр.д.№ 2525/2008г. по описа на ПРС, Хгр.с., съгласно което е отхвърлен искът
за признаване за недействителна клаузата на допълнително споразумение №
20/31.07.2007г., с която е уреден размер на брутното трудово възнаграждение
1350лв.
Ответникът твърди,
че това трудово възнаграждение е било изплатено изцяло на ищцата, което се
установявало от експерта по първоначалното заключение М.А., а и от разчетно –
платежна ведомост за м.март 2008г. Съдът не възприема соченото възражение, тъй
като експертът е работил въз основа на вторична счетоводна документация, от
една страна, а от друга – в представената разчетно – платежна ведомост липсва
подпис на ищцата за получаване на начислените суми. При лежаща върху ответника
доказателствена тежест да установи плащане на тази сума, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ето защо, искът ще се уважи до посочения от
експерта размер, а до пълния претендиран – ще се отхвърли като неоснователен.
Установеното като неизплатена сума ще се присъди наред със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
От заключението на
вещо лице М. не се установява размерът на обезщетението за забавено плащане
върху посочената главница от 291.06лв.в периода 30-то число на месеца, следващ
месеца на изработването, до предявяване на иска, а съдът не разполага със
специални знания, поради което и искът като недоказан следва да се отхвърли.
Като неоснователни ще се отхвърлят и исковете за заплащане на трудово
възнаграждение на ищцата в процесния период м.април – м.юни 2008г., тъй като
дори да се приеме, че в този период е съществувало трудово правоотношение между
страните, то при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи, че е
престирал работната си сила в този период, доказателства в тази насока не бяха
ангажирани. Напротив, от разпита на св.К. се установи, че след избора на нов
управител на 31.03.2008г. ищцата не е изпълнявала длъжността „управител”. Ето
защо, исковете следва да се отхвърлят. С оглед отхвърлянето на главните искове
ще се отхвърлят и акцесорните за заплащане на обезщетение за забавено плащане
на главниците.
Ищецът претендира
разноски, като съразмерно на уважената част от иска ще се присъди сумата от
37.12лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника ще се присъди
сумата от 831.54лв. – разноски в производството. Ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПРС – 50лв. ДТ и 75лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран от
горното, ПРС - І гр. състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Т.”ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. П.
бул. “С.” № /Форум”Тракия”/, представлявано от управителя Й.М.П., ДА ЗАПЛАТИ на
В.И.С., ЕГН **********,*** чрез адв.П., СУМАТА от 291.06лв./двеста деветдесет и един лева и шест ст./ – неизплатено
брутно трудово възнаграждение за м.март 2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.07.2010г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 37.12лв./тридесет и седем лева и
дванадесет ст./ – разноски по делото, като над уважения до пълния претендиран
размер на неизплатени трудови възнаграждения от 5058.90лв., както и за
заплащане на трудови възнаграждения за м.април, май и юни 2008г., както и за
заплащане на обезщетение за забавеното им плащане в периода от 30-число на
месеца, следващ месеца на изработването до предявяване на исковата молба –
09.07.2010г., в размер на 1214лв., както и за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за м.април, май и юни
2008г. от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********,*** чрез адв.П., да заплати на “Т.”ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П бул. “С” № /Форум”Тракия”/,
представлявано от управителя Й.М.П., сумата от 831.54лв./осемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири ст./
– разноски по производството.
ОСЪЖДА “Т.”ООД, ЕИК със седалище и
адрес на управление гр. П. бул. “С.” № 34/Форум”Тракия”/, представлявано от
управителя Й.М.П., да заплати ПО СМЕТКА НА ПРС – 50лв./петдесет лева/ ДТ, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ – разноски за ССЕ.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмиченсрок от датата на обявяването
му – 15.02.2011г., като препис от същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП