№ 2880
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100513629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20056976 от 11.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 73301 по описа за
2017 г. на СРС, е осъдена С. Ф. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер
на 875,22 лв., представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение в
периода 13.10.2014 г. до 30.04.2015 г., както и сума в размер на 187,70 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г.
до 04.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата
молба – 13.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът за главница за топлинна
енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 878,26
лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., както е отхвърлен и искът за законна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния размер
от 188,58 лв. и за периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г.
С решението е осъден Г. П. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в
размер на 218,80 лв., представляваща главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение в периода 13.10.2014 г. до 30.04.2015 г., както и сума в размер на 46,93 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 13.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът за
главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 219,56 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., както е
отхвърлен и искът за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния размер от 47,14 лв. и за периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г.
С решението е осъдена А. П. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в
размер на 218,81 лв., представляваща главница за топлинна енергия и за дялово
1
разпределение в периода 13.10.2014 г. до 30.04.2015 г., както и сума в размер на 46,92 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 13.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът за
главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 219,56 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., както и искът за
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния размер от 47,14 лв. иза периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г.
С решението ответниците са осъдени да заплатят сторените разноски на ищеца,
съобразно размерите на уважените искове, както следва – С. Ф. А. 1328,42 лв., Г. П. А. –
332,11 лв., А. П. Д. – 332,11 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Т.“ ООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба
от Г. П. А. и А. П. Д. с идентично съдържание, срещу решението в частите, в които
исковите претенции са уважени спрямо тях.
Изложени са оплаквания за недопустимост на решението в обжалваните части.
Въззивниците твърдят, че в първото по делото заседание представили удостоверения за
откази от наследство на покойния П. А., като по изрична молба на ищеца за десезиране на
съда спрямо двамата ответници, производството спрямо тях с протоколно определение от
12.05.2021 г. било прекратено, като изгубили качеството си на страни по делото. Молят
решението да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност – отменено като
неправилно. Молят да им бъдат присъдени разноски както в първата инстанция, така и във
въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“
ЕАД, в който общо е посочено, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но
същото е недопустимо в обжалваните части.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, срещу С. Ф. А., както и срещу наследниците на П. Г.ев А. с твърдения, че
същите са потребители на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София,
ул.“****, в качеството си на собственици, като е поискано осъждането им при условията на
разделна отговорност, съобразно квотите в съсобствеността. С допълнителна молба ищецът,
след като се е снабдил с необходимата информация, е поискал като ответници в качеството
си на наследници на П. А. да бъдат конституирани въззивниците в настоящото
производство Г. П. А. и А. П. Д..
На 24.03.2021 г. е проведено първото по делото открито съдебно заседание, като след
представени от пълномощника на ответниците удостоверения за вписани откази от
наследство на А. Д. и Г. А., процесуален представител на ищеца е поискал изменение на
предявените искове, като бъде осъдена единствено ответницата С. Ф. А. да заплати цялата
претендирана сума в размер на 1 296,62 лв., като изменението е съчетано с оттегляне на
претенциите спрямо ответниците Г. П. А. и А. П. Д.. Първоинстанционният съд, след като е
2
оставил без движение исковата молба, в следващото съдебно заседание с протоколно
определение е прекратил производството по делото по отношение на двамата ответници.
Въпреки това, съдът с решението по съществото на спора е осъдил и двамата
ответници, спрямо които е предприето оттегляне на предявените искове, да заплатят на
ищеца част от претендираните първоначално спрямо тях суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си
молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Тази
норма урежда хипотеза на десезиране на съда по молба на лицето, по чиято искова молба е
иницииран процесът. Ако ищецът е предприел това десезиране на съда чрез оттегляне на
исковете до приключване на първото /редовно/ по делото съдебно заседание, то не е
необходимо съгласие на ответника. В случая съдът е бил десезиран надлежно до
приключване на първото по делото заседание от ищеца, поради което е прекратил
производството спрямо ответниците Г. А. и А. Д.. Предвид основният принцип в
гражданското съдопроизводство на диспозитивно начало, съдът дължи произнасяне по
основателността на спора само спрямо тези претенции, с които е сезиран, и само спрямо
лицата, срещу които се търси съдебна защита. Съдът, след като е бил валидно десезиран, не
е имал правомощия да се произнася по съществото на спор, чието поддържане е
преустановено от ищеца, като постановявайки решение срещу двамата ответници, чиито
процесуални правоотношения са били прекратени, е нарушил разпоредбата на чл.6 от ГПК,
постановявайки недопустимо съдебно решение.
С оглед изложеното и на основание чл.270,ал.3 от ГПК решението в частите, в които
въззивниците-ответници са осъдени, следва да бъде обезсилено, а делото прекратено спрямо
тях. Предвид липсата на подадена въззивна жалба от страна на ищеца, а още повече, че и в
настоящото производство ищецът оспорва въззивните жалби на жалбоподателите, то
въззивният съд предвид забраната за влошаване на положението на страна, спрямо която не
е подадена жалба, не може да върне делото на първа инстанция с указания за произнасяне по
предявения иск срещу ответницата С. А. в пълния предявен размер с оглед предприетото
изменение на иска.
Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Ответниците са поискали присъждането на разноски както за първоинстанционното
производство, така и за въззивното производство. Доколкото ответниците в производството
са представлявани от един и същи процесуален представител, безплатно по реда на чл.38 от
ЗА, осъществена е една и съща защита по делото, подадени са напълно идентични по
съдържание въззивни жалби, без да са въведени различни оплаквания, които да обосновават
различен тип защита, следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат А. Т. в размер на 400 лв., определен на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В първоинстанционното
производство адвокат Т. е представлявал единствено Г. А. отново при условията на чл.38 от
ЗА, поради което в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата № 1 от 2004 г., съобразно
редакцията на нормата, действаща към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие в първоинстанционното производство.
В полза на Г. А. и А. Д. следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за
заплатени държавни такси във въззивното производство -или на всеки поотделно следва да
се присъди сума в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал. 3, изр.3-то от ГПК Решение № 20056976 от
11.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 73301 по описа за 2017 г. на СРС, в частта, в която е
осъден Г. П. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 218,80 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение в периода
13.10.2014 г. до 30.04.2015 г., както и сума в размер на 46,93 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до
04.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата
молба – 13.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е осъдена А. П.
Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 218,81 лв., представляваща
главница за топлинна енергия и за дялово разпределение в периода 13.10.2014 г. до
30.04.2015 г., както и сума в размер на 46,92 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2017 г.,
както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба – 13.10.2017
г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която са осъдени да заплатят на ищеца
разноски, съответно Г. П. А. за сума в размер на 332,11 лв. и А. П. Д. за сума в размер на
332,11 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на адвокат А. К. Т.
общо сума в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие, от които 300 лв. за първоинстанционното производство и 400 лв. за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на Г. П. А., ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. – разноски за заплатена такса във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на А. П. Д., ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. – разноски за заплатена такса във въззивното
производство.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на „Топлофикация
София“ ЕАД – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4