РЕШЕНИЕ
гр. Радомир,
14.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 12 януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Районен съдия:
Антон Игнатов
при секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 991 по описа за 2020 година за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.432, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД
Ищецът К.Г.К.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявил срещу ответника Застрахователно Акционерно Дружество
"ОЗК – З.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителните Директори – А. Л. и Р.Д., обективно съединени
искове за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на причинено ПТП
от л.а.“.-Д“, с ДКН КН.ВН, управляван от И.В.Ц., застраховано при ответника по
сключена застраховка „Г. о.“, станало на 03.07.2018 г. в 07.10 ч. на път
ІІІ-623, между гр.З. и с.Ж., общ.З., ведно със законната лихва, смятано от
датата на увреждането- 28.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на
03.07.2018 г. в 07:10 часа, на път .-.между гр.З. и с.Ж. е настъпило ПТП, при
което водач на л.а. марка „. модел „.Д”, с рег. № КН . ВН, управляван от И.В.Ц.
и собственост на същият, навлязъл в лентата за насрещно движение и засича
правомерно движещия се л.а. марка “Л.” , модел “Д.”, с per.
№Р.АХ управляван от Й. А. Н.. Вследствие на на
неправомерното навлизане от страна на водача на л.а. марка „Б.” , модел „.Д”,
водачът на л.а. марка “Л.”, модел “Д.”, се отклонил вдясно от пътя и напуснал
пътното платно, като се преобърнал в крайпътно дере. За пътния инцидент бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№ . по описа на РУ “Полиция” – Р., ОД на МВР – П.. Във връзка с процесния пътен
инцидент на водача И.Ц. били съставени два броя АУАН № .и АУАН ..
Вследствие на пътния
инцидент, пострадалият ищец К.К. бил откаран МБАЛ „Р.
А.” - АД, гр. П.,където след като бил прегледан, лекарите постановили работна
диагноза: Контузия в областта на тазобедрената става.
На 05 и 06.07.2018
г., поради продължаващите болки по цялото тяло на пострадалия, същият посетил
лекарска помощ, където след като бил прегледан, лекарите установили,
повърхностна травма в областта на корема, долната част на гърба и таза;
контузия на дясна раменна става и десен пръст; травма на нервни коренчета в лумбо-сакрален отдел; разкъсно-контузна
рана в областта на дясна тазобедрена област с размери 7/8 см.
На 07.08.2018 г.,
ищецът отново потърсил лекарска консултация, при която след като бил прегледан,
било установено, че страда от болки в области на цялото тяло, схематомни колекции на дясна хьлбочна
кост, с големина 15-5 см., нарушена стадодинамика и
биомеханика на походката; компроментирана опорна
функция на десен долен крайник.
Поради изключително
тежките травми в областта на цялото тяло, пострадалият изпитвал постоянни болки
в областта на таза и кръста, придружени със слабост и ограничени движения. Това
създавало за него чувство за несигурност и безизходица. Изпитвал страх, че ще
остане в тежест на семейството си.
Отговорността на
застрахователя- ответника ЗАД “ОЗК- З.“ АД се претендира въз основа на това, че
автомобилът, управляван от И.В.Ц., е била застрахована по застраховка „Г. о.”
при същия застраховател, със застрахователна полица № BG/. , валидна до
21.06.2019 г. Въз основа на това, на 28.11.2019 г., с молба с вх. № ., ищецът е
завел писмена претенция, на основание чл.380 от КЗ, с която е поискал
изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя на виновния водач.
С писмо изх. № ЦУ 9./08.01.2020 г., ответното дружество е предложило
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. В
представеното писмо ответното дружество е признало вината на застрахования при
тях водач и всички обстоятелства във връзка с процесното
ПТП, които обуславят отговорността на ответника. Претенцията на ищеца е в
размер на 10 000 лв., поради което е изразил становище, че застрахователят
е определил занижен размер за претърпените от неимуществени вреди. Предвид това
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове в
пълен размер.
Ответникът ЗАД "ОЗК
– З.” АД в писмения си отговор е оспорил изцяло исковите претенции, като е
оспорил твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца
са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Твърди, че
ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното
обезщетение, като в този смисъл размерът на исковете е прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорват се
твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба
като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва се
изключителната вина на водача И.В.Ц. за причиняване на вредоносния резултат, като
се позовава на разпоредбата на чл.300 от ГПК, поради влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателно производство. Позовава се на Констативен
протокол № ., издаден във връзка с процесното
събитие, според който към Участник 2 е взето административно отношение по повод
инцидента с АУАН 406137, с който е установено, че водачът на л.а.„Л." е
управлявал превозното средство с превишена скорост, като по този начин е
нарушил задължението си, вменено му по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Твърди
се също, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина
има и пострадалия, тъй като се е возил без поставен предпазен колан и
вследствие на това обстоятелство тялото му се е движело свободно из купето на
автомобила, поради което К. получава и съответното нараняване.
Оспорват се и
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Твърди се, че
ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди.
Като трето лице-
помагач на ответника е привлечено З. „Б.И." АД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, при което е застраховано МПС л.а.“Л.“, с ДКН РК.АХ,
управляван от Й. А. Н., в което се е возел ищецът. Същото в отговор, чрез своя
процесуален представител- адв.М.Г. от САК, е оспорило
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Г. о." по
отношение на МПС с рег. № РК.АХ, истинността на механизма на описаното ПТП,
вината и противоправното деяние на Й. А. Н., описани
в представения КП за ПТП. Оспорена е и причинно - следствената връзка между
щетите, получени върху процесното МПС и деянието,
извършено от Й. А. Н., както и представените от ищците Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, досежно съдържанието му в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП". Твърди се също, че настъпилите
увреждания на К.Г.К. не са резултат единствено на виновното поведение на водача
на лек автомобил МПС „Л.“ с peг. № РК.АХ, а е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в лекия
автомобил без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като степента на вина е в значителен размер.
Оспорен е искът и по
размер. Твърди се, че претенциите на ищеца са прекомерно завишени по размер и
не отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорено е и твърдените
от ищеца увреждания да се намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Според третото лице няма данни и
доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от него увреждания.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на К.Г.К., като
изцяло неоснователни и недоказани, като алтернативно- да намали размера на претедираното обезщетение.
В съдебно заседание
ищецът чрез своя процесуален представител- адв.Г.Й.
от САК заявява, че поддържа исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание
ответното дружество, чрез процесуалния си представител- адв.Т.
Т. от САК, оспорва исковете по изложените в отговора съображения.
В съдебно заседание
третото лице – помагач не е изпратило представител.
Районният съд,
преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Безспорно се установи,
че на 03.07.2018 г. в 7.10 ч., е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ландловер“, с № РК 1071 АХ, управляван от Йордан Атанасов
Николов е загубило контрол, като същото се преобръща, вследствие на което е
настъпило ПТП. В същото време лекият автомобил управляван от Николов се е
разминал с управлявания от И.Ц. лек автомобил марка "БМВ“, с № КН 2946 ВН.
Вследствие на настъпилия инцидент на задната седалка на автомобил „Л.“ се е
возил ищецът К.Г.К.. След извършен преглед на същия е поставена работна
диагноза „Контузия в областта на тазобедрената става“. На 05.07.2018 г. и 06.07.2018
г., същият поради продължаващи болки по цялото тяло потърсил лекарска помощ,
като му била поставена диагноза „Повърхностна травма в областта на корема, в
долната част на гърба и таза. Контузия на дясна раменна става и десен пръст.
Травма на нервни коренчета на лумбо-съкрален отдел. Разкъсно- контузна рана в
областта на дясна тазобедрена област с размери на 7/8 см“. Извършен е и преглед
на 07.08.2018 г. като било установено, че ищецът страда от болки в областта на
цялото тяло с хематомни колекции на дясна хълбочна
кост, с големина 15-5 см. нарушена стадодинамика и
биомеханика на походката, компроментирана опорна
функция на десния долен крайник.
За настъпилия инцидент е оформен Констативен
протокол на ПТП с пострадали лица с рег. № 10 по описа на РУ „Полиция“-Р., ОД
на МВР-П. като е отбелязано, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „БМВ“, с № КН . ВН И.В.Ц., тъй като същият е навлязъл в насрещното движение и се е озовал срещу
управлявания от Й.Н. лек автомобил „Л.“, като последният с цел да избегне челен
удар прави маневра и губи контрол над автомобила.
Управляваното от И.Ц.
МПС е застраховано при застрахователя и ответник по настоящото дело ЗАД „ОЗК –
З.“ АД.
Постъпило е искане от
пострадалия К.Г.К. до застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № ЦУ ./28.11.2019 г. С
писмо изх. № ./08.01.2020 г., застрахователят е отговорил, че е определил
обезщетение в размер на 3 000 лв. и при сключване на извънсъдебно
споразумение ще бъде изплатено по посочена банкова сметка. ***, че ответникът не се е съгласил с
предложената сума е предявен настоящият иск за сумата от 10 000 лв.
Въз основа на
съставения протокол за ПТП и причинените
увреждания е образувано сл.д. № ./2018
г. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 06.12.2018 г.
на прокурор при Районна прокуратура- Р. е прекратено сл.д. № ./2018 г. по описа
на ОСлО- П., пр.пр. № ./2018
г. по описа на РП- Р. водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК, като мотиви за прекратяване
прокурорът е изложил това, че при двамата пострадали Й. Н. и К.К. са налице увреждания, които са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и при двамата пострадали.
По делото са
разпитани две групи свидетели посочени от ищеца и ответника. Според свидетелите
И.Ц., управлявал автомобила „Б.“ и неговата съпруга Б. Ц. разминавайки се с
лекия автомобил „Л.“, последният е започнал да криволичи и е излязъл от пътя.
Според същите не е имало навлизане от страна на техния автомобил в насрещната
лента за движение. Първият свидетел твърди, че в показанията си дадени
непосредствено след настъпване на инцидента е отбелязал, че е навлязъл в насрещната
лента, за да избегне паднал на пътя клон, защото така му било казано от
полицаите без да уточнява от кого.
Според свидетеля Й. Н.
управлявал автомобил „Л.“, на посочената дата и час, полицейският автомобил „Л.“
управляван от него се придвижвал към гр.З. за издаване на смяната. Около 7.20
ч. при мест. „П. к.“ на техен ляв завой на около
10-20 м. навлязъл автомобил в тяхната лента по посока на движението. За да
избегне челен удар, водачът извил рязко на дясно, но от камъните и пясъка на
банкета автомобилът започнал да се изнася на ляво, след това на дясно и се преобърнал. Видимостта била ограничена от
ляво и от дясно, поради много храсти. Била извикана дежурна група, която
посетила местопроизшествието и бил съставен протокол за ПТП.
Като свидетел е
разпитан и С.Н.- служител в РУ-Р., който е взел сведение от водачите. На място
установил, че водачът на патрулния автомобил е заявил, че другият автомобил е
навлязъл в насрещното движение, поради което, за да избегне челен удар е завил
на дясно. Патрулният автомобил е открит на място в странично положение на
дясно. Свидетелят твърди, че водачът на „БМВ“ е заявил, че е навлязъл частично
в насрещното движение, тъй като е трябвало да заобиколи
някакво препятствие. Свидетелят го е попитал дали ще напише това, като водачът
е заявил, че не отказва и го е написал собственоръчно, и го е подписал.
Свидетелят твърди, че никой не го е заплашвал и не е оказвал натиск.
Според показанията на
свидетелката С.С., живееща на семейни начала с ищеца
/показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/, когато се прибрал вкъщи,
ищецът бил пребледнял, куцал, имал болки в рамото, десния крак. Два месеца си
стоял вкъщи. Същият бил в тежка депресия, не искал да излиза и да говори за
инцидента. От дясната страна на кръста имал белег от пистолета при падането.
Имал синини на рамото. Болял го крака и пил болкоуспокояващо. Цялото тяло го
боляло.
По делото е изготвена
и приета съдебно- медицинска експертиза от вещото лице д-р К.Ч. Същият е дал
следните отговори на поставените въпроси:
В наличната по делото
медицинска документация на името на К.Г.К., са отразени следните травматични
увреждания: Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза; Травма
на нервните коренчета на лумбосакралния /поясно- кръстцовия/ отдел на
гръбначния стълб; Контузии с охлузни наранявания, кръвонасядания и палпаторна /при
допир, натиск/ болезненост в дясната хълбочна, дясната тазобедрена и дясната поясна области; Оток на меките тъкани в теменната област на
главата; Контузия на четвърти пръст на лява ръка.
Тези увреждания в
своята съвкупност следва да се квалифицират по медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При пострадалото лице
е проведено следното лечение: спазване на лечебно-охранителен режим,
аналгетична /обезболяваща/ терапия, симптоматична терапия с локално приложение
на Л. 1. гел, Т. М., С. S15. Назначена физиотерапия и
ЛФК /лечебна физкултура/, покой.
По своя вид,
локализация и характеристики, описаните травматични увреждания отговарят да са
получени в резултат от претърпяна автомобилна травма - като пътник в лек
автомобил седящ на предна дясна седалка /до водача/ и са в пряка, непрекъсваща
се причинна връзка с претърпян инцидент - ПТП на 03.07.2018 г.
Възстановителния
период при ищеца, на база издадените болнични листа е бил с продължителност от
около 65 дни.
В резултат от
претърпените травматични увреждания пострадалият е търпял умерени по интензитет
физически болки и страдания в периода на възстановяване посочен по-горе, като
същите са били с по-голям интензитет и сила в първите дни след травмата и са
намалявали по сила и интензитет по време на възстановителния период.
Не са налични
медицински данни от проведени контролни прегледи след изтичане на
възстановителния период, което дава основание да се приеме, че при пострадалия
е настъпило пълно възстановяване по отношение на получените травми, както и не
са налице данни за настъпили неблагоприятни последици за здравето му.
Базирайки се на вида
и характеристиките на получените травматични увреждания - мекотъканни
травми и контузии в посочените области, без нарушаване на целостта на кожата,
същите не следва да оставят външни видими следи и белези по тялото на
пострадалия.
Устройството и
предназначението на предпазните колани е да намалят риска от получаване на
увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки такива при ПТП.
Поставените колани намаляват инерционното движение на тялото при удара,
задържат пътниците на седалките им и не позволяват да се преместват свободно в
купето на автомобила, предпазват го от удари в части от вътрешната конструкция
на автомобила и от изхвърлянето му непосредствено след удара. Предпазният колан
е изграден от две части- напречна част, която е закрепена от двете страни на
седалката и минава през долната част на корема и коса, която за пътника на
предна дясна седалка минава от дясно на шията, пред дясна раменна става, върви
косо надолу пред дясна ключица, средната част на гръдната кост, 6-то- 9-то
ребра в ляво и се прикрепва отстрани на седалката, заедно с напречната част.
Правилно поставения и сработил предпазен колан, позволява придвижване на тялото
напред 8-10 см.
Характерни увреждания
по тялото при поставени предпазни колани са контузия с охлузвания и кръвонасядане на гръдния кош по линията на косата част на
колана и напречни, широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания
по кожата и дълбоките тъкани в долната трета на корема, получени от напречната
част на колана.
При по- тежки травми
е възможно от напречната част на колана да се получат увреди на коремните
органи- далак, черен дроб, черва. При по тежки травми, от косата част на
колана, могат да се получат фрактури на ребра, гръдна кост, ключица и увреда на вътрегръдни органи-
сърце, бял дроб.
Предпазните колани,
според експерта са най- ефикасни при удар в предната част на автомобила. При
страничен удар и удар отзад, коланите не фиксират достатъчно телата на водача и
пътниците и те са относително подвижни при удар.
Базирайки се на вида
и локализацията на конкретните травматични увреждания при ищеца, същите
разгледани в своята съвкупност, от медицинска гледна точка може да се приеме,
че към момента на настъпване на ПТП, пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство - за поставен към
момента на инцидента обезопасителен колан е
подкрепено и от свидетелските показания на св.Й. А. Н..
Не са налице данни в
делото за неправилно поставен обезопасителен колан по
отношение на пътника седящ на предна дясна седалка /до водача/.
Предпазните колани не
могат да предотвратят въздействията на инерционни сили върху вътрешните органи,
както и травмите, получени от деформиралите се и притискащи части от купета на
автомобила.
Известно е, че
предпазните колани спомагат за намаляване на тежестта на телесните увреждания
от удари в твърдите части от интериора на автомобила. От техническа гледна
точка на биомеханиката, те са най-ефективни при скорости до 50-60 км/ч и
предпазват най-ползотворно пътника и водача.
Като се има предвид,
че обезопасителният колан има характеристиките на
твърд тъп предмет, то същия заедно с твърдите предмети от интериора на
автомобила, както и оръжието - пистолет поставен вдясно от таза на пострадалия,
биха могли поотделно или в съвкупност да причинят конкретните травми установени
при ищеца.
Настоящата експертиза
на база материалите от делото, няма основание да се съмнява в пълнотата на
изпълнение на предписаното лечение по отношение на конкретните травми получени
от ищеца.
Напълно възможно е от
медицинска гледна точка в първия момент след инцидента някои от травмите да не
бъдат видими за околните в това число и при медицински преглед, както и напълно
възможно е такива да се появят и да станат видими часове и дори денонощия след
претърпяната травма.
Поява на симптоми на
болезненост, ограничения във функции, дискомфорт и на
видими за човешкото око травми е напълно възможно да се установят и в
дните след получаване на дадена травма.
Относно изясняване на
механизма на настъпване на ПТП са поставени задачи по съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице В.Л. е дало отговор на поставените въпроси по следния
начин:
Според вещото лице от
материалите по делото е видно, че на 03.07.2018 г. не е имало удар (челен или
страничен) между л.а.„БМВ.“ рег. № КН.ВН и л.а.„Л.Ро.
Д. .“, peг. №РК.АХ.
Най-вероятният
механизъм на произшествието е бил както следва:
л.а.„.“ рег. № КН.ВН
се е движил по платното за движение на път ІІІ-. с посока на движение от гр.З.
към гр. С.;
л.а.„Л. Р. Д. 110“ peг. № РК.АХ се е движил по платното за движение на път . с
посока на движение от гр.Р. към гр.З.;
на ляв завой след
разминаване между двата автомобила водачът на л.а. „Л. Д. .“ рег. № РК. АХ
завърта последователно рязко волана на управлявания от него автомобил в дясно и
ляво;
л.а. „Л. Р. Д. 110“ рег.
№ Р.АХ губи устойчивост и се преобръща на платното за движение;
водачът на л.а.„Б. .“
peг. № КН.ВН спира на платното за движение и връща на
заден ход до мястото, където е установен от служители на МВР;
на намиращите се в
л.а. „Л.Р. Д. 110“ per. № РК.АХ е оказана помощ да
излязат от преобърналия се автомобил;
на мястото на
произшествието пристигат служители на МВР, които съгласно техните правомощия
оформят изискващите се при ПТП документи.
Основна причина за
произшествието, според вещото лице е следната: при възникнала опасност за
движението водачът на л.а.„Л. Р. Д. .“ рег. № РК.АХ не упражнява непрекъснат
контрол над управлявания от него автомобил.
С оглед на изложеното
по- горе вещото лице намира, че основна причина за произшествието (преобръщане
на л.а.„Л. Р. Д. . peг. № РК.АХ на платното за
движение) са действията на водача му - рязко завъртане на волана последователно
на дясно и ляво.
За изготвяне на
мащабна скица на местопроизшествието е необходимо да има изготвен протокол за
оглед на местопроизшествие с избран постоянен ориентир.
За изготвяне на
мащабна скица на произшествието е необходимо да има изготвен протокол за оглед
на местопроизшествие.
Съгласно материалите
по делото преди произшествието:
- л.а. „Л.Р. Д. .“ per.
№ РК.АХ се е движил със скорост около 60 км/ч;
- л.а.„Б..“ рег. N КН.ВН се е движил със
скорост 50-60 км/ч.
В материалите по
делото няма описани пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на МПС,
регламентирана в чл. 21 от ЗДвП.
Съгласно ЗДвП
максимално допустимата скорост за МПС от категория В извън населено място е 90
км/ч.
В приложения към
делото снимков материал няма информация за следи от автомобилни гуми от
странично плъзване на платното за движение на двата автомобила
Платно за движение -
асфалт, без видими неравности, сухо, произшествието настъпва в светлата част от
денонощието.
Според вещото лице,
скоростта, с която са се движили двата автомобила преди произшествието е била
съобразена със състоянието на платното за движение и атмосферните условия.
Понастоящем вещото
лице не може да даде заключение какво е било техническото състояние на л.а.„Л.
Р. Д. 110“ peг. № РК. АХ към дата 03.07.2018 год.,
както и на състоянието на гумите на същия.
Вещото лице не може
да отговори, с оглед доказателствата по делото, на въпроса - дали правилно е
поставен. Експертът смята, че не е възможно правилно поставен обезопасителен колан да предпази ползвателя му от
нараняване при преобръщане на автомобила.
От правна страна.
В настоящото
производство се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през на 03.07.2018
г., поради което приложим е КЗ в сила от 01.01.2016
г. Със същия е предвидена специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на
виновния водач на МПС: предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ
и изтичането на тримесечен срок от сезирането за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение - чл.480, ал.3 от КЗ, във вр.
с чл.496 от КЗ, във вр.
с чл.380 от КЗ. Установи се от приложената молба вх.№ ./28.11.2019 г. и писмо
изх. № ЦУ ./08.01.2020 г. от застрахователя, че ищецът е сезирал застрахователя
по чл.380 от КЗ, като извънсъдебно споразумение не е било постигнато и исковата
претенция по прекия иск е предявена на 10.12.2020 г. Поради това следва да се
приеме, че е налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск.
Съгласно разпоредбата
на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, следва да е налице
валиден застрахователен договор за застраховка „Г. о.” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и
застрахователя, както и предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи
обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител.
По делото се установи,
че лекият автомобил марка .“, с ДКН КН.ВН, управляван при настъпване на ПТП от И.В.Ц.,
е бил застрахован по риска „Г. о.” при ответното дружество, със застрахователна
полица, валидна към момента на настъпване на произшествието – 10.05.2018 г.
Съдът приема за
установено също така въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и
заключение по изслушаната съдебна авто-техническа
експертиза, че е налице извършено противоправно
деяние от страна на водача на лекия автомобил марка „.“. Същият е нарушил
нормата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, която забранява на водача при движение на
пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. От събраните по делото доказателства-
свидетелските показания на Й. А. Николов- водач на л.а. марка “Л. Р.”, модел “Д.”, с рег. №РК.АХ, е видно, че причина за
предприемане на маневра- рязко завиване на дясно, което е довело до настъпване
на ПТП, е именно навлизането в неговата лента за движение на другия автомобил.
Това се подкрепя и от показанията на свидетеля С.Н., който е посетил ПТП
непосредствено след инцидента и е снел обяснения от водачите. В този смисъл,
съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И.Ц. и В. Ц., в частта им, в
която твърдят, че не са навлизали в насрещната лента за движение, тъй като
същите не кореспондират с останалия доказателствен
материал. Действително, според заключението на вещото лице В.Л. по изготвената
съдебна автотехническа експертиза, ПТП е настъпило вследствие
на това, че водачът на л.а. марка “Л. Р.” губи контрол над автомобила. Това не
опровергава извода, че причината за предприемането на маневрата е именно
навлизането в насрещната лента на л.а.“БМВ“, още повече липсват данни относно
каквато и да било друга причина за предприемане на тази неотложна маневра, с цел
избягване на челен сблъсък. В подкрепа на този извод е и констатацията на
експерта за липса на спирачен път на автомобила, както и това, че двата
автомобила са се движели с относително ниската скорост.
Предвид изложеното,
съдът намира, че в настоящия процес, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът установи по безспорен начин, че изключителна вина за настъпване на ПТП
има водачът на застрахования при ответното застрахователно дружества лек
автомобил. Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано
е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на
увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания,
тяхната продължителност и последици, и пр. В настоящия случай се установи от
обсъдените писмени и гласни доказателства, и заключението по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, че на ищеца са били причинени следните
травматични увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка с процесното ПТП: Повърхностна травма на корема, долната част
на гърба и таза; Травма на нервните коренчета на лумбосакралния
/поясно- кръстцовия/ отдел
на гръбначния стълб; Контузии с охлузни наранявания, кръвонасядания и палпаторна /при
допир, натиск/ болезненост в дясната хълбочна, дясната тазобедрена и дясната поясна области; Оток на меките тъкани в теменната област на
главата; Контузия на четвърти пръст на лява ръка, които увреждания, според
заключението на вещото лице, в своята съвкупност следва да се квалифицират по
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При определяне размер на навредите съдът прецени, че при пострадалото
лице е проведено съответното лечение- спазване на лечебно-охранителен режим,
аналгетична /обезболяваща/ терапия, симптоматична терапия с локално приложение
на Лиотон 1000 гел, Терезиенойл Мед, Семакс S15.
Назначена физиотерапия и ЛФК /лечебна физкултура/, покой. Прецениха се по реда
на чл.172 ГПК и показанията на свидетелката Станислава Симова, живееща на семейни начала
с ищеца, от които е видно какви болки и страдания е претърпял пострадалия, като
съдът взе предвид и необходимия възстановителен период при ищеца, на база
издадените болнични листя, който според вещото лице е
около 65 дни. При съобразяване на тези обстоятелства, както и
социално-икономическата конюнктура към датата на деликта
и обществените представи за справедливост, съдът приема, че размерът на
обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ за репариране на причинените на пострадалия
неимуществени вреди в случая следва да бъде определен на 3 000 лв., като с този
размер в най-пълна степен може да се постигне обезвреда
на ищеца. В този смисъл, претенцията до пълния размер от 10 000 лв. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Както бе отбелязано
по- горе, в случая не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на другия автомобил. Не се установи и съпричиняване от страна на пострадалия- не се събраха
доказателства същият да е пътувал без поставен обезопасителен
колан, което да е допринесло за уврежданията. Ето защо, не са налице основания
за намаляване на определеното обезщетение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че исковата претенция по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде
уважена до размера на сумата от 3 000, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
По иска за лихви.
С оглед акцесорния характер на иска за лихви, същият следва да бъде
уважен. Относно началната дата, съдът намира, че същата следва да бъде
определена, съобразно с изричната разпоредба на чл.409 от КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405
от КЗ. В случая се установи, че е била отправена покана до застрахователя,
който се е произнесъл по искането за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е изпратил отговор, с който предлага сключване на
извънсъдебно споразумение с писмо от 08.01.2020 г. Ответникът е заявил, че в
срок от 3 работни дни от датата на получаване на съобщението ищецът може да
изрази становище дали желае да сключи такова, като в противен случай следва да
се приеме, че е налице отказ. Предвид липсата на ангажирани доказателства от
страна на ищеца относно това кога същият е получил писмото, съдът намира, че
следва да бъде присъдена лихва от датата на предявяване на иска- 10.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски. Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, предвид
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Г.Й.
от САК адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, вр.
ал.1 ЗА, в размер на 440 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС- Р. сумата от 120 лв.- държавна такса,
представляваща 4% върху уважения иск, както и сумата от 450 лв.- направени
разноски по делото за експертизи.
По изложените съображения, районният
съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ответника
Застрахователно Акционерно Дружество "О.– З.” АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните Директори – А. Л. и Р.
Д., да заплати на ищеца К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявени
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на причинено ПТП от л.а.“Б. с ДКН КН.ВН,
управляван от И.В.Ц., застраховано при ответника по сключена застраховка „Г. о.“,
станало на 03.07.2018 г. в 07.10 ч. на път . между гр.З. и с.Ж., общ.З., ведно
със законната лихва, смятано от датата на предявяване на иска- 10.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска за главницата до пълния му претендиран размер от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА
ответника
Застрахователно Акционерно Дружество "О. – З.” АД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните Директори – А. Л. и
Р.Д., да заплати на адв.Г.Й. от САК сумата от 440 лв.
/четиристотин и четиридесет лева/- адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38,
ал.2, вр. ал.1 ЗА.
ОСЪЖДА
ответника
Застрахователно Акционерно Дружество "О. – З.” АД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните Директори – А. Л. и
Р. Д., да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/- държавна такса и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието
на З. „Б.и." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
като трето лице- помагач на ответника.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/