Решение по дело №10096/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060710096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 47

гр. Велико Търново, 30.05.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският административен съд, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА КОСТОВА                                                                                                                     ЕВТИМ БАНЕВ

 

                                              

изслуша докладваното от съдията Костова  КНАХД № 10096/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

             Образувано е по молба на ... д.– при ТД на НАП В. Търново, с което се иска допълване на  Решение № 102/26.4.2023г.  постановено по КНАХД 10096/23г., с което е оставено в сила Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което  е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г.  издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на СИРИУС ПБ ООД гр. София, общ. Столична, ул.“Омая „№ 10, ет. 4  за  нарушение на чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.  и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

            Намира,че съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно, направеното искане за присъждане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр-. с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да постанови определение, с което да допълни горното Решение като присъди разноски съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , в размер по чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за касационната инстанция.

           Ответникът по молбата СИРИУС ПБ ООД, редовно уведомен не заема становище по молбата.

           Административен съд Велико Търново, втори касационен състав намира подадената молба, като подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН за процесуално допустима. Макар молителят да не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът намира, че молбата е допустима, тъй като  в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, това  не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

 

             Разгледана по същество молбата за допълнение на решението, в частта на присъдените разноски е основателна.

            По делото няма спор, че съдът в настоящото производство е оставил в сила Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което  е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г.  издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на СИРИУС ПБ ООД гр. София, общ. Столична, ул.“Омая „№ 10, ет. 4  за  нарушение на чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.  и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

           По делото е представено пълномощно от ИД на НАП по отношение на юрис. Донев, който  не се е явил в о.з.,а е представил  становище по жалбата, но не и отговор на касационната жалба. В него същият е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция, без да представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Във въззивната инстанция е присъдено такова в размер на 57,14 лева. Съдът не се е произнесъл по така направеното искане за присъждане за разноски с горепосоченото Решение. 

           Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.,в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за ***ско възнаграждение, когато административният орган е представляван от *** в съдебно-административното производство. Видно от текста на чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, в тези производства се дължат разноски, съгласно чл. 143 от АПК. След като касационната жалба срещу Решението на ВТРС е отхвърлена, то ответникът има право на разноски по силата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.3 от АПК. За да бъде основателна обаче молбата, освен горния изход на делото, ответникът следва да бъде представляван в съдебното производство от ***. Макар в о.з. *** Стоянов да не се е явил, същият е депозирал подробна писмена защита, поради което настоящата инстанция намира, че е осъществено по делото процесуално представителство. Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , в размер по чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за касационната инстанция, който за касационната инстанция е 80 лева минимум. Макар да съществува практика на ВАС, че е задължително самото явяване в о.з., настоящият състав не я споделя. Съгласно константната практика на ВКС изискването за доказването на разноските е неприложимо спрямо ***ските възнаграждения, тъй като последните представляват разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото правоотношение със съответното лице – процесуален представител по делото. Образуваното касационно производство  докато то не е приключило със своя естествен завършек, а именно с решение по съществото на делото или не е прекратено поради процесуални пречки за развитието му, страните по него са ангажирани от правния спор и имат интерес да осъществяват активни действия за защита на субективните права, които са предмет на делото. Въпросите за това дали съответното процесуално действие за защита интересите на страната е било необходимо, сложно и какъв е приносът им за резултата по делото могат да се изследват само в контекста на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,а не относно неговата дължимост.  

            Ето защо молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна

           По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, втори касационен състав на Административен съд Велико Търново  

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

              ДОПЪЛВА   Решение № 102/26.4.2023г.  постановено по КНАХД 10096/23г., с което е оставено в сила Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС,  като  

             ОСЪЖДА СИРИУС ПБ ЕООД гр. София ул.“Омая „№ 10,ет. 4, ап.20 с ЕИК ********* да заплати на НАП разноски в касационното производство в размер на 80- осемдесет – лева.

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                           2.