Решение по адм. дело №1088/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба от Н. И. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], *, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1012-26-123-1 от 15.04.2025г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01872027/18.03.2025г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково.

Счита, че решението и предписанията са нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Решението било немотивирано, тъй като в него били изложени доводи относно правилността на констатациите в Констативен протокол № КП-5-26-01-01871979/18.03.2025г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково. При направени възражения срещу този протокол в решението не били изложени мотиви относно правилността или не на констатациите в него.

Освен това, в контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства. Не били събрани писмени обяснения от лицата, пряко възприели фактическите действия около извършваната дейност на оспорващата като земеделски производител. Не било установено, дали в ревизирания период била извършвана дейност по чл.10 от КСО, каквато била основаната воля на законодателя в тази разпоредба. Основно било изпълняването на дейност, а не регистрацията за нея. В случая от безспорни правно значими факти били кредитирани незаконосъобразни правни изводи.

По изложените съображения се претендира отмяна на решението и на задължителните предписания, и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения от оспорващата адвокат.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, писмено и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита задължителните предписания за издадени при правилно приложение на закона, респ. правилно същите били потвърдени с процесното решение. Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по делото. Алтернативно, в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката.

Административен съд – Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С отговор на писмо изх.№1030-26-1983/06.11.2024г. (л.38), директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково информирал ЗА директор на ТП на НОИ – Хасково за лица, които нямат регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдни обекти, като посочил същите в списък (л.40). Сред изброените в списъка е и името на жалбоподателката, с [ЕГН] (по това време с имена Н. И. Ч.).

В предоставения от НАП на ТП на НОИ – Хасково списък на членове на Осигурителна каса „Стопанин“ (л.9, 30) фигурира името жалбоподателката. Същото е посочено и в изпратен от управителя на Осигурителна каса „Стопанин“ до ТП на НОИ – Хасково списък (л.35) на членове на Касата.

С Доклад (по нататък в преписката се сочи като „сигнал“) изх.№1006-26-26/13.01.2025г. (л.6) началник сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Хасково информирал директора на ТП на НОИ – Хасково, че се наблюдава тенденция на регистрирани земеделски стопани, които не отговорят на дефиницията на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което от Осигурителна каса „Стопанин“ била изискана информация за членовете на касата в периода от 01.01.2019г. до 31.07.2024г., както и от ТД на НАП – Хасково, по които постъпили отговори. При извършен подробен анализ на членове на Касата, получаващи парични обезщетения за временна неработоспособност, се установили лица с настоящ адрес различен от Р. България, както и лица отглеждащи домашни птици, както и такива, които не получавали обезщетения за временна неработоспособност, но получавали пенсия и също били с настоящ адрес, различен от България. Изискана била необходимата информация от съответните областни дирекции „Земеделие“ за извършените регистрации в качеството на лицата на земеделски стопани, от областни дирекции по безопасност на храните – за животновъдните обекти, в които се отглеждали животните – за това дали били с цел добив на суровини и храни за лична консумация, тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. От ОДМВР – Хасково била изискана и информация за наличните данни за задгранични пътувания на част от лицата с настоящ адрес различен от България. В доклада се изразява становище за извършване на проверка на членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ за това, дали същите отговарят на условията на §1, т.5 от ДР на КСО и имат ли качеството на земеделски стопани.

С писмо изх.№ 1029-26-281/15.01.2025г. (л.42) от страна на ТП на НОИ – Хасково е било изискано от директора на Областна дирекция земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави информация за регистрацията като земеделски стопанин на посочени в приложен към писмото списък лица, за които чрез правно-информационната система „Апис“ била установена регистрация като такива. От списъка (л.43) е видно, че сред изброените лица е и жалбоподателката с [ЕГН] (по това време с имена Н. И. Ч.).

В отговор на горното, в заведено в ТП на НОИ – Хасково писмо с вх.№1029-26-281-1/21.01.2025г. (л.44), директорът на ОДЗ – Хасково посочил, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, на следните дати: 05.02.2019г., с валидна регистрация до 15.06.2020г.; на 19.12.2019г., с валидна регистрация до 11.06.2021г.; 04.11.2020г., с валидна регистрация до 10.06.2022г.

Видно от Справки за дейността на Н. И. А. към дати 05.02.2019г., 19.12.2019г., 03.06.2020г., 04.11.2020г., (л.46-49), когато са били извършени регистрации и пререгистрации, лицето е заявило животни за отглеждане, съответно, както следва: птици – общо 15, в т.ч. кокошки-носачки 15 бр.; птици – общо 20, в т.ч. кокошки-носачки 20 бр.; естествени ливади 0.37 ха; естествени ливади 0.37 ха.

С Доклад №1006-26-26-13/31.01.2025г. (л.50) старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Хасково уведомил началник сектор „Контрол по разходите на ДОО“, че с оглед данните от Информационната система на НОИ и предоставената от сектор „Краткосрочни плащания“ информация, следва извършване на проверка на земеделски стопани, сред които и Н. И. Ч..

На 11.02.2025г., на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед №ЗР-5-26-01844407/11.02.2025г. (л.52), с която е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Н. И. Ч. от контролен орган на ТП на НОИ (посочен поименно). Заповедта е била сведена до знанието на А. на 10.03.2025г., лично, срещу подпис.

Във връзка с горната заповед до А. е било изпратено писмо (л.53) за явяване пред ТП на НОИ – Хасково – за извършване на проверка и за представяне на документи.

В отговор на писмо (л.56), в писмо УРИ 272000-5200/14.03.2025г. ВПД директор на ОДМВР – Хасково посочил, че в периода 01.01.2019г. – 13.03.2025г. А. осъществила задгранични пътувания, както следва: излизане от България на 16.06.2022г., влизане в страната на 03.11.2022г., през ГКПП „Аерогара – Пловдив“.

За пред ТП на НОИ от жалбоподателката е било дадено писмено обяснение вх.№1029-26-943#1/10.03.2025г. (л.57), в което тя е посочила, че била регистрирана като земеделски стопанин от 05.02.2019г. с 15 бр. кокошки, които гледала за лично ползване. Направила актуализация с естествени ливади, които косили, но не продавали сено, а то било за лично ползване. Добавила, че няма приходи/разходи и не може да представи документи за това. Нямала подавани годишни данъчни декларации за периода от 2019г. до 2021г.

Част от административната преписка е Заявление-декларация, подадено от А. в качеството й на майка, за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни (л.63). От извадка от информационна система на НОИ (л.6163) е видно, че от м.02.2020г. до м. 08.2021г. на жалбоподателката са били изплащани суми, представляващи парични обезщетения. Плащане на такива (по чл.50, чл.51 и чл.53 от КСО) се установява и от данните на л.64.

На 18.03.2025г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково е съставен Констативен протокол (КП) №КП-5-26-01871979/18.03.2025г. (л.74). В същия са описани установените по отношение на Н. И. Ч. (сега А.) факти и обстоятелства, и е допълнено, че има данни на същата да са били изплатени обезщетения за временна неработоспособност за периодите от 05.02.2020г. до 05.08.2021г. – временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО и отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО, и няма данни за удостоверен осигурителен стаж и доход. Съгласно Регистъра на осигурените лица се установило, че за лицето имало подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от м. 02.2019 г. до м. 08.2021г. с вид осигурен – 13. В представената от ОД „Земеделие“ – Хасково справка за дейността с дата на регистрация 19.12.2019г. било видно, че лицето заявило отглеждане на естествени ливади, като по това време било в непрекъсната временна неработоспособност поради бременност и раждане. Това обстоятелство било променено от Ч. на 19.12.2019г. в период на временна неработоспособност. Де факто лицето не започнало да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин. От наличните по преписката документи било очевидно, че нямало как в периода временна неработоспособност Ч. да упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба – а именно отглеждането на общо 0,37 ха естествени ливади. От получения отговор от БАБХ било очевидно, че лицето не произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, а за лични нужди, предвид което същото не отговаряло на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. За да отговаряло на тази дефиниция трябвало да изпълни кумулативно две условия – да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да било регистрирано по установения ред. След позоваване на §1, ал.1, т.3, чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в констативния протокол е посочено, че „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално осъществяващо дейност като земеделски производител, произвеждащо продукция за продажба. В конкретния случай Ч. имала регистрация в ОД „Земеделие“ от 05.02.2019г., декларирала начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица за периода от 05.02.2019г. до 05.08.2021 г., но произвежданата продукция не била с цел продажба, а била отглеждана за собствена консумация. Лицето не отговаряло на спецификата за земеделския стопанин, който произвеждал земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Предвид това тя нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13), и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски, били неоснователни.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност на Ч., в качеството й на земеделски стопанин за периода от 05.02.2020г. до 05.08.2021г. – за бременност и раждане на основание чл.48а от КСО, за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО и за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, били неоснователно изплатени, тъй като същата, към датата на настъпване на осигурителния риск – 15.04.2019г. „общо заболяване“, 24.06.2019г., 16.09.2019г. „бременност и раждане“, и 07.08.2020г. „отглеждане на малко дете“, не била осигурено лице по смисъла на КСО и нямала право на парично обезщетение от ДОО. Респективно, тя нямала право на изплатените парични обезщетения от ДОО за периода от 05.02.2020г. до 05.08.2021г. и същите се явявали неоснователно изплатени. Ч. нямала качество на самоосигуряващо се лице и не следвало да се зачита осигурителен стаж и доход за периода от 05.02.2019г. до 05.08.2021г., като подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за цитирания период следвало да бъдат заличени.

Констативният протокол е сведен до знанието на жалбоподателката, което обстоятелство същата е удостоверила с подписа си.

На 18.03.2025г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Н. И. А. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01872027/18.03.2025г., съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 05.02.2019г. до 05.08.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В ЗП е изложена основната част от установената фактическата обстановка по случая, като е посочено и че констатациите от извършената проверка са описани в КП №КП-5-26-01871979/18.03.2025г. Даден е 10-дневен срок за изпълнение на предписанието.

Жалбоподателката се е запознала със ЗП №ЗД-1-26-01872027/18.03.2025г. на 18.03.2025г., което тя е удостоверила с подписа си.

ЗП са оспорени от А. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното пред съда Решение №1012-26-123-1/15.04.2025г. е отхвърлил жалбата.

В решението е посочено, че правопораждащ факт за възникване на осигуряване е упражняването на трудова дейност. Регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин не обусловяла възникване на осигурителното правоотношение, ако реално не била упражнявана трудова дейност, за която лицето било регистрирано и за която подлежало на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Внасянето на осигурителни вноски без реално да била упражнявана трудова дейност не било правопораждащ факт. Основанието за осигуряване било упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, каквато в случая не била налице. Правилно контролният орган установил, че в качеството си на земеделски стопанин жалбоподателката не упражнява дейността, за която се била регистрирала, съответно не произвеждала продукция, предназначена за продажба.

След анализ на относимата правна уредба, в решението е обективиран извода, че А. има регистрация като регистриран земеделски стопанин, по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани, но същевременно, за да бъде последната осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ е необходимо да са изпълнени кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която декларира, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От доказателствата по преписката било видно, че жалбоподателката реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО следвало да бъдат заличени.

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, и съобрази относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законово установения за това срок, от лице с правен интерес, тъй като издадените решение и задължителни предписания пряко засягат права и законни интереси на оспорващата, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол краен административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Процесното решение е издадено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган, по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, са издадени задължителните предписания.

Неоснователно е оплакването за нищожност на решението и задължителните предписания. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните решение и задължителни предписания, директорът на ТП на НОИ и контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставените им правомощия, са издали невалидни административни актове.

Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка, неоснователно е твърдението в жалбата, че в хода на производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства. За установяването им, не във всички случаи е необходимо събиране на писмени обяснения, освен от проверяваното лице, и от други имащ отношения към случая субекти. Налице достатъчно писмено доказателства, от които категорично се установяват данни, обосноваващи крайните изводи на контролния орган и на директора на ТП на НОИ – Хасково.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Според § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По смисъла на цитираните нормативни текстове, в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред.

В случая от събраните по делото доказателства се установява и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана с отглеждане на кокошки-носачки и със засети естествени ливади. Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декларация образец 1 като самоосигуряващо се лице и че за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП, обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.

За целите на осигуряването законодателят, чрез предвиденото в § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.

Жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че в изследвания период тя е декларирала площи с естествени ливади и е отглеждала домашни птици. Във връзка с последното обстоятелство приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл.13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от чл.13 от ЗЖ животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма. Според предвиденото в чл.137, ал.1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация, съотв. и деня на пререгистрациите на жалбоподателката като земеделски стопанин) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ.

В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката няма регистриран животновъден обект, а и освен това – дори да имаше регистриран или реално да съществува такъв обект, то същият явно не е тип „ферма“, а е тип „лично стопанство“, което означава, че А. няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, т.е. произведената продукцията е предназначена за лична консумация. В този смисъл, дори и жалбоподателката да предлага на пазара произведената продукция, това предлагане ще бъде извършвано без да е регистриран по установения в ЗВМД ред животновъден обект – ферма. Липсата на подобна регистрация изключва жалбоподателката от кръга на лицата по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

Не се доказа пред съда и че от естествените ливади е била добита продукция, съответно, че такава е била отглеждана с цел реализацията ѝ на пазара. Доказателствената тежест за установяване производството на такава продукция с цел продажба е на оспорващата, която в случая не доказва релевантни, за претендираните от нея осигурителни права, факти.

Следва да се посочи тук във връзка с горното, че в хода на административното производство, в личните си писмени обяснения, жалбоподателката е посочила, че е регистрирана като земеделски стопанин от 05.02.2019г. с 15 бр. кокошки, които отглеждала за лично ползване. Направила актуализация на регистрацията си чрез деклариране на естествени ливади, но не продавала сено от тях, а същото било за лично ползване. Изрично е посочила, че няма документи за приходи и разходи и не е подавала годишни данъчни декларации за периода от 2019г. до 2021г.

Ето защо съдът приема, че към датата на издаване на оспорените актове, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, както правилно е прието от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково и от решаващия по-горестоящ административен орган.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което в полза на същия се следват такива за юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г.), съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. А. от [населено място], *, против Решение № 1012-26-123-1 от 15.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01872027/18.03.2025г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Н. И. А. от [населено място], *, [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.