Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №4521 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №42156 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело №6921/2016г. по описа на
СРС, ГО, 176 с-в, ответникът Прокуратура на Република България е осъден да
заплати на ЕТ“Л. М- М.А." с ЕИК*******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 6015,50 лева- възнаграждение за превод на
документи от чужди на български език по ДП №3/2011г. по описа на СО при СГП,
ведно със законната лихва от завеждане на иска 08.02.2016г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1831,50 лева- мораторна
лихва за периода от 09.02.2013г. до 08.02.2016г., като искът е отхвърлен за
горницата над 1831,50 лева до пълния предявен размер от 2469,21 лева, както и
за периода от 30.01.2012г. до 08.02.2013г. като погасен по давност.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е отговарял на изискванията на НПК за
назначаване като преводач, а самият превод е извършен от екип от шестима
преводачи. Твърди, че възнаграждението е определено по критерии, различни от
нормативно определените такива. Моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната част, а искът- отхвърлен. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно в
обжалваната му част. Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както
правилно е преценил първостепенният съд, касае се за класически договор за
изработка по смисъла на чл.258 и следващи от ЗЗД, съгласно които изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение. В случая на ищеца е било
възложено извършването на комплексен превод на документи от френски,
нидерландски и английски, на български език, като се съпостави оригиналният
текст на материалите, получени от компетентните власти от Брюксел и се
окомплектоват в тяхната последователност, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 6015,50 лева. Действително, липсва писмен договор, но по своята
характеристика договорът за изработка е неформален и консенсуален, т.е. счита се
за сключен в момента на постигане на съгласие между страните относно
съществените елементи на договора- предмет на изработката и възнаграждение.
Между страните не се спори, че с представеното по делото постановление за
назначаване на експертиза на следовател при СО на СГП от 12.10.2011г., ответникът
чрез представителя си (въпросният следовател при СО на СГП), е възложил на
ищеца извършването на комплексен превод на документи от френски, нидерландски и
английски, на български език, като се съпостави оригиналният текст на
материалите, получени от компетентните власти от Брюксел и се окомплектоват в
тяхната последователност. Срок за извършване на възложеното не е определен. Възнаграждението
пък е определено с постановление за определяне на възнаграждение (представено
по делото) на същия следовател, в размер на 6015,50 лева. Така определеното
възнаграждение е и одобрено от началника на отдела. От представените по делото
писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел се установява, че
извършената от ищеца- изпълнител работа е приета без забележки от
представителите на възложителя- съответните следователи и прокурори,
наблюдаващи горепосоченото досъдебно производство, поради което намира
приложение разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД. При това положение съгласно
чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати договореното възнаграждение
за приетата работа. Доколкото работата е изпълнена и приета без възражения,
доводите на жалбоподателя относно евентуални нормативни изисквания, касаещи
качеството и квалификацията на изпълнителя, са ирелевантни.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно в обжалванат му част.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло. Възражението
за прекомерност настоящият състав намира за неоснователно, тъй като уговореното
адвокатско възнаграждение е дори под минимално предвиденото в НМРАВ, предвид
обжалваемия интерес по делото.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №42156 от 17.02.2020г.,
постановено по гр.дело №6921/2016г. по описа на СРС, ГО, 176 с-в в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да
заплати на ЕТ“Л. М- М.А." с ЕИК******* сумата от 600 лева (шестстотин
лева)- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/