Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 01.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №4200/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е само
насрещният иск на А.П.Р., тъй като производството по първоначалния иск на „П.
К. Б.“ ЕООД е прекратено с окончателно определение.
С насрещната искова
молба ищецът А.П.Р. е предявил осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 450,29лв., която е получена без основание от
ответника „П. К. Б.“ ЕООД. Претендира се и законна лихва за забава от
подаването на исковата молба до плащането.
Ищецът А.П.Р. твърди да
е сключил с ответника „П. К. Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит
№********** от 23.05.2017г., по който е получил в заем сумата от 1200лв.
Твърди, че е върнал 1650,29лв., като разликата от 450,29лв. отишла за покриване
на 191,49лв. договорна лихва и 258,80лв. възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги. Поддържа, че сумата от 450,29лв. е платена без
основание, тъй като с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. №18719/2017г. на РС – П. е установено между страните,
че ищецът не дължи договорна лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги по конкретния договор за кредит поради недействителност на договорните
клаузи, регламентиращи тези задължения. Претендира нейното връщане от
ответника, ведно със законната лихва от предявяването на иска до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът не е подал
писмен отговор. С писмена молба в първото съдебно заседание е направил
признание на иска.
Съдът, като отчете събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва да докаже при
условията на пълно главно доказване, че е платил на ответника сумата, чието
връщане претендира, както и че нейната недължимост е установена със сила на
пресъдено нещо.
При установяване на горното, ответникът следва да
докаже положителния факт на изпълнението /връщането на сумата/.
Установява се от представения договор за кредит и
не се оспорва от страните обстоятелството, че на 08.07.2016г. същите са
сключили договор за потребителски кредит №**********, по който ищецът е получил
от ответника „П. К. Б.“ ЕООД потребителски кредит в размер на 1200лв. Видно от
приетото заключение на СИЕ, ищецът е направил в полза на ответника плащания във
връзка със задълженията му по този договор, включващи главница, лихва и
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, в общ размер на 1650,29лв.
От представеното съдебно решение
№2134/01.06.2018г. по гр.д. №18719/2017г. на РС-П., което е влязло в сила, се
установява, че ищецът не дължи договорна лихва и възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по процесния договор за кредит, тъй като договорните клаузи
относно тези задължения са недействителни. Решението следва да бъде зачетено от
съда на основание чл.297 ГПК. При това положение платеното от ищеца над размера
на главницата по кредите от 1200лв., т.е. сумата от 450,29лв. подлежи на
връщане, тъй като е получена от ответника без основание.
В хода на делото ответникът е представил писмени
доказателства за извършено на 18.06.2019г. доброволно плащане, погасяващо
изцяло процесното вземане. Получаването на сумата е признато от ищеца. На
основание чл.235, ал.3 ГПК плащането следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на решение. Същото има за правна последица погасяване на спорното
вземане, поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Независимо от изхода на делото ответникът по
насрещния иск следва да понесе отговорност за съдебните разноски на ищеца, тъй
като е престирал едва в хода на производството и следователно е дал повод за
предявяването на иска – чл.78, ал.2 ГПК.
Ищецът е внесъл държавна такса за производството
по насрещния иск в размер на 53,66лв. Дължимият размер на таксата е 50лв., тъй
като въпреки направеното увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК, неговата
цена не налага определянето на допълнителна такса над минималната по чл.1 от
Тарифата за ДТ по ГПК. Разликата от 3,66лв. следва да се върне на ищеца при
поискване с допълнителна писмена молба.
Освен ДТ ищецът е заплатил 100лв. депозит за
възнаграждение на вещо лице. Същият е бил представляван в производството по
насрещния иск от адвокат безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На
основание чл.2, ал.2 вр. чл.38, ал.2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от
09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай е предявен един иск за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, чиято цена е 450,29лв. Ето
защо на адвокат Д.Б. *** следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, който да се увеличи
със 100лв. на основание чл.7, ал.8 от наредбата, тъй като по делото са
проведени три съдебни заседания.
Съдът не споделя аргументите на адвокат Б., че
исковете са два тъй като процесната сума е платена по двете недействителни
клаузи в договора за кредит. С тези аргументи същият претендира определянето на
адвокатско възнаграждение за два иска на основание чл.2, ал.5 ЗА.
Броят на предявените искове се определя от
твърденията в исковата молба за правопораждащите факти на спорното право и
формулираното от ищеца искане за защита. Посочването на повече от едно
основания и/или търсенето на различна по вид защита срещу един или срещу
няколко ответника води до наличието на обективно и/или субективно съединяване
на искове.
Правопораждащият факт на защитаваното с
насрещния иск материално право е неоснователното обогатяване на ответника в
размер на 450,29лв. поради изначалната липса на основание за плащането на
сумата. Твърденията на ищеца, че е плащал на различни недействителни основания
не води до увеличаване на броя на исковете, тъй като причината, поради която
ищецът е смятал, че престира нещо дължимо не е елемент от фактическия състав на
засегнатото материално право. За редовността на исковата молба ищецът не е
длъжен да сочи причините, поради които е направил плащането. Достатъчно е да
заяви, че то е без основание. В тежест на ответника е да докаже наличието на основание.
В тази връзка той може да твърди едно или повече основания, било то кумулативно
или при условията на евентуалност. Това обаче не води до промяна в броя на
исковете, понеже основанието на иска за неоснователно обогатяване е именно
фактът на неоправданото разместване на имуществени блага, а не причината,
поради която е настъпило същото.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на А.П.Р. с ЕГН **********
против „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК ... за осъждане на ответника да плати на ищеца на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 450,29лв., получени без основание от
ответника като недължима договорна лихва в размер 191,49лв. и възнаграждение за
пакет допълнителни услуги в размер 258,80лв. по сключен между страните договор
за потребителски кредит №********** от 23.05.2017г., ведно със законна лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда до плащането,
ОСЪЖДА ответника „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК ... да
заплати на ищеца А.П.Р. с ЕГН ********** сумата от 150лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА ответника „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК ... да
заплати на адвокат Д.Г.Б. ************ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА в размер на 400 лв.
На ищеца А.П.Р. с ЕГН ********** да се върне
надвнесената държавна такса за производството по насрещната искова молба в
размер на 3,66лв., при поискване от негова страна с писмена молба, в която
същият да посочи банкова сметка, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: