№ 128
гр. Шумен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500411 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260281 от 18.06.2021г. по гр.дело №2098/2020г., Районен съд-гр.Шумен е
осъдил на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД Ш.И. И. да заплати на С.С.С. с настоящ адрес сума
в размер на 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, включително и психическо и емоционално,
вследствие на извършено от ответника на 28.09.2019 г. в гр.Ш. престъпление от общ
характер, извършено по хулигански подбуди, представляващо лека телесна повреда,
наказуемо по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо и т.12, предл.първо, във вр. с чл.130, ал.2 от НК,
за което е бил признат за виновен с решение № 197 от 15.06.2020г. по НАХД № 460/2020г.
на ШРС, влязло в законна сила на 01.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 29.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил искът до пълния му предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъдил на основание чл.83, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от
ЗЗД Ш.И. И. да заплати на С.С.С. сума в размер на 393.33лв., представляваща законната
лихва върху главницата считано от деня на увреждането – 28.09.2019г. до 15.09.2020г., като
е отхвърлил искът до пълния му предявен размер от 491.67 лв., като неоснователен и
недоказан. Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част. Намира същото за
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Първоинстанциноният съд не бил
мотивирал правилно решението си и достигнал до погрешни изводи при обосноваване на
1
същото. Действително, по време на футболна среща, в състояние на афект и като част от
множество негодувания от действията на съдията, жалбоподателтя му нанесъл удар, за което
търпи наказания, но определеният размер на обезщетението от 4000лв. не съответствал на
нанесения удар с крак. Жалбоподателят сочи, че бил поднесъл извинение, признал се е за
виновен, изтърпявал наказание и знае за последиците от него. Излага, че решението да не
тренира и ходи по срещи било на С., а не поради невъзможност на същия да се предвижва.
По данни на медицинската експертиза, болката следва да е отшумяла до две седмици. Не се
установявало и че С. много тежко преживял случилото се, тъй като такива инциденти, за
огромно съжаление, не били рядкост за българските терени. Станало ясно и че бил получил
съчувствие от колегите си, а не подигравки. Намало данни за психически тормоз в такава
степен, че да оправдава толкова висок лразмер на обезщетение. Ето защо моли, решението
да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което исковите претенци да
бъдат оставени изцяло без уважение, евентуално да бъде намален размера им. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
В останалата ноеобжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
С решение №197 от 15.06.2020г. по НАХД №460/2020г. на ШРС ответникът Ш.И. И.
бил признат за виновен в това, че на 28.09.2019г. в с.Б., обл.Ш., по време на футболна среща
между ФК“*“- с. Б. и ФК „*“- с. Я., причинил лека телесна повреда на длъжностно лице –
ответника С.С.С. - асистент-съдия на срещата, при и по повод службата му, изразяваща се в
болка и страдание, обусловени от хематом по предната повърхност на лявата подбедрица, в
средната към долната трета с размери 4.5/3см., като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо и по т.12, предл.първо от НК, във
връзка с чл.130, ал.2 от НК, като И. бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв..
Съгласно представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
262/30.09.2019г. , издадено от съдебен лекар при МБАЛ Шумен, при прегледа било
констатирано: по предната страна на лявата подбедрица – средна долна трета има
червеникаво кръвонасядане с лек кафеникав оттенък, с овална форма, на площ 4.5/3 см.,
косо разположено спрямо оста на подбедрицата горе дясно-долу ляво. Лек отток и
уплътнение на меките тъкани в дълбочина. Заключението е, че се касае за подкожен хематом
по предната страна на лявата подбедрица, като уврежданията могат да бъдат получени по
време и начин, съобщени от пострадалия/ по време на работа като футбулен съдия на
28.09.2019г., около 18.45ч., бил ритнат по левия крак от познат мъж-футболист от отбора
2
домакин. Не е търсил медицинска помощ/.Били му причинени болка и страдание.
Видно от заключението на назначената от съда съдебно-медицинска експертиза,
травматичното увреждане на ищеца било подкожен хематом по предната страна на лявата
подбедрица. Хематомът бил образувание, при което след причинен кръвоизлив, кръвта се
натрупва в тъканите на относително ограничена площ. Травмата отзвучава за сравнително
кратко време, без трайни последици за здравето, като обичайния срок, в който следва да
отзвучи е 2-3 седмици. На пострадалия били причинени болка и страдание, без разстройство
на здравето. При прегледа на лицето не били установени посттравматични увреждания.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, заключението по която
сочи, че ищецът е преживял стрес, свързан от една страна с нападението, а от друга страна с
чувството за срам и неудобство. Това е довело до известна промяна в социалното му
функциониране – нарушаване на спортния ритъм и страхове, свързани с нови инциденти.
Преживеният стрес е бил преходно състояние, продължило за недълъг период от време.
Поради това, че не е търсена психиатрична помощ може да се предполага, че ищецът се е
справил по един адаптивен начин с преживяванията, с помощта на семейството и близките.
Липсват данни към момента за остър стрес.
Съгласно показанията на свид.К.Р./втори асистент на мача/ и Е.Г./главен съдия на
мача/, в края на срещата, в продължението, ищецът-първи асистент на мача, взел решение,
че няма гол, след което един зрител от публиката го ударил в гръб и той паднал.
Впоследствие станал, като в същия момент ответникът се засилил и го ударил в гърдите с
юмруци и го ритнал в краката. Свидетелите, заедно с други футболисти се опитали да
отблъснат ответника, но той продължавал да обижда и заплашва С.. Съгласно показанията
на свид.К.Р., след инцидента, ищецът близо два месеца не участвал в тренировки на
футболните съдии, но не помнел дали през периода е имало тренировки по норматив. С. му
казал, че го боли крака, а също и че имал болки в гърдите, което му пречело да тренира. За
случаят знаели всички съдии в Ш. област, а също и повечето футболисти и фенове.
Повечето от тях подкрепяли ищеца и го съжалявали. Не знаел да има такива, които да му се
присмиват. Усещал в него притиснение, когато ставало дума за мачове в по-аматьорските
групи. Свид.Е.Г. заявява, че когато други колеги неволно се майтапели със случката, на
ищеца му ставало гадно.
Свид.С.Ч./длъжностно лице-делегат на срещата/ също сочи, че в края на срещата, С.
не отбелязял с флага си, че топката е влязла във вратата, публиката реагирала и човек от нея
блъснал ищеца, който паднал на земята. Като станал, И. го ритнал в краката и го блъснал в
гърдите. Хванал И. и му казал да не прави глупости и да напусне терена, тъй като получил
червен картон. Първоначало той не искал, тъй като бил афектиран, но излязал, а после Ч. му
казал да се извини на съдията, ако намери сили. Излага, че не знае дали И. впоследствие се е
извинил на С.. Сочи, че след инцидента С. не бил тренирал и че „много го бъзикаха“, но не
излага твърдения защо и докога не е тренирал, съответно кой се е отнасял неуважително
към него и кога. Не можел да си спомни колко време го е нямало на терена.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан и свид.М.С./кмет на с.Я./,
3
който заявява, че не е видял ответникът да рита ищеца, тъй като в този момент помагал за
разтърваване на публиката. Посредничил за сключване на извънсъдебно споразумение, но
то не се осъществило. Сочи също, че И. се бил разкаял за случилото се и много тежко го
преживял. Излага, че Ч. казал на Ш. да се извини, и последният се бил извинил, но
показанията му в тази част не следва да бъдат кредитирани, доколкото не са
непосредствени/“Не съм присъствал когато Ш. се е извинил на С..“/.
Съгласно справка изх.№4/31.05.2019г., изготвена от БФС-ОС-Шумен, С.С.С. след
процесната среща до края на сезона 23.11.2019г. не е получавал наряди, но не е отразена
причината за това.
Представени са и документи, изготвени във връзка с проведения футболен мач, а
именно рапорт на съдията, съставите на двата отбора, доклади за инцидента от тримата
съдии.
Съгласно служебна бележка, дисциплинарната комисия при ОС на БФС е наказала
ответника, като го е лишала от състезателни права за срок от 1 година.
По делото е приложено и НАХД № 460/2020г. по описа на ШРС.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права /главно вземане и акцесорно вземане/ и формулирания петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация чл.45 от ЗЗД и с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, какъвто е и предявеният,
следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на
сочената норма, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника
НАХД №460/2020г. на ШРС е приключило с решение, с което ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо и по т.12,
предл.първо от НК, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.. Същото, съгласно
чл.413, ал.2 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Или, доказани са по
безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено
увреждане.
Безспорно се установи/свидетелски показания, съдебномедицинско удостоверение
№262/2019, заключения по СМЕ и СПЕ/, че вследствие на противоправното деяние на
ответника на 28.09.2019г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се както
в болки и страдания, вследствие на удара в крака му и гърдите, така и чувство на
неудобство и унижение, че е осъществено на публично място и е станало достояние на
много хора.
4
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
преценявайки целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за С., характера,
интензитета и продължителността им, настоящата инстанция намира, че претенцията на
ищеца за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на 2500лв..
Установи се, съгласно заключението на СМЕ, че получената травма в крака при С. е
отзвучала за сравнително кратко време/2-3 седмици/, без трайни последици за здравето.
Били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето, като при прегледа на
лицето не били установени посттравматични увреждания.Не са ангажирани и
доказателства за наличие на белези. В съдебно заседание вещото е заявило, че болката
поради анатомичното й разположение е основно при допир и ще се усеща 2-3 седмици, като
не би следвало да се усеща при движение и физическо натоварване. Предвид това и съдът
приема, че невъзможността на С. да провежда нормално задължителните тренировки като
футболен съдия вследствие именно на травмата, касае този период от 2-3 седмици.
Съгласно представеното съдебномедицинско удостоверение, няма данни при прегледа
на 30.09.2019г. ищецът да е съобщил и за удара в гърдите, което налага извода, че същият е
изпитал болка само при нанасянето му и кратък период след това. От показанията на
свид.К.Р. и Е.Г. не става ясно в кой момент С. им се е оплакал, че има болки в гърдите.
Въпреки липсата на данни за дълъг възстановителен период и интензивни и
непрекъснати болки, при определяне размерът на обезщетението съдът съобрази
обстоятеството, че ударите на С. са нанесени в качеството му на асистент-съдия на
футболната среща, на публично място-стадиона с.Б., Ш. обл. в присъствието на много хора
и са били придружени от ругатни и закани. Случилото се е станало достояние и на хора от
професионалната му сфера.
Действително, съгласно заключението на назначената съдебно-психологична
експертиза, ищецът е преживял стрес, свързан от една страна с нападението, а от друга
страна с чувството за срам и неудобство и това е довело до нарушаване на спортния ритъм и
страхове, свързани с нови инциденти, но така преживеният стрес е бил преходно състояние,
продължило за недълъг период от време.
Не са ангажирани и доказателства във връзка с инцитента ищецът да е бил обект на
подигравки и присмех / свид.К.Р.:“Мога да кажа само за област Ш.….Всички съдии знаеха,
също така повечето футболисти и футболни фенове също знаеха за случката. Повечето от
тях подкрепяха С. и го съжаляваха донякъде. Лично аз нямам спомен да е имало такива,
което да му се присмиват.“/. Свид.Е.Г. заявява, че когато други колеги неволно се
майтапели със случката, на ищеца му ставало гадно, но става дума за неволни действия и то
не от страна на ответника, а на трети лица. Свидетелят Ч. също сочи, че след инцидента С.
не бил тренирал и че „много го бъзикаха“, но от показанията му не става ясно кой се е
отнасял неуважително към него и кога.
Не се ангажираха надлежни доказателства досежно твърденията в исковата молба, че
след инцидента част от публиката започнала да се присмива на ищеца, да му подсвирква и
подвиква обидни квалификации по негов адрес. Не се ангажираха и твърдения инцидентът
5
да е обсъждан в социалните мрежи, а и липсват такива твърдения в исковата молба. Свид.Ч.
излага съжденията си по принцип за ситуацията със съдийството в българския футбол, а
свид.Г. сочи наличието на клип в социалните мрежи касаещ друг съдия, не и ищеца.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, заявената претенция с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явява основателна и доказана за сумата от 2500лв.. Съответно,
следващата се върху същата лихва за периода от датата на увреждането 28.09.2019г. до
15.09.2020г., възлиза на 245.83лв., като размерът бе определен от съда на основание чл.162
от ГПК и с помощта на компютърна изчислителна програма.
Ето защо, решението в частта, с която на основание чл.45 от ЗЗД е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отменено в размера над 2500лв. до
4000лв./за 1500лв./, а в частта, с която е присъдена мораторна лихва за периода 28.09.2019г.
до 15.09.2020г., следва да бъде отменено в размера над 245.83лв. до 393.33лв./147.50лв./,
като вместо него бъде постановено друго, с което претенциите в сочените части бъдат
отхвърлени. В останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 2500лв. мораторна лихва в размер на 245.83лв. за периода
28.09.32019г.-15.09.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба, решението се явава правилно и законосъборазно и следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски/като
бъде съобразено, че следваща се държавна такса за първоинстанцинното производство
възлиза на 200лв./.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция, съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в размер на 337.50лв./уговорения
размер адвокатско възнаграждение е към минимума предвиден в чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде
намаляван с оглед фактическата и правна сложност на делото/.
С. също следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски, с оглед уважената
част от жалбата, в размер на 50лв./държавна такса/. Последният не е представил
своевременно/до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция/
доказателства за направата на разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260281 от 18.06.2021г. по гр.дело №2098/2020г. на ШРС в
частта с която Ш.И. И. с ЕГН********** от с.Б., община В., Ш. обл., съдебен адрес:
гр.Ш.,ул.№.. чрез адв.С.И., е осъден да заплати на С.С.С. с ЕГН********** от гр.Ш., бул.№,
..., чрез адв.С.Х. при ВАК, на основание чл.45 от ЗЗД сума в размера над 2500лв. до 4000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
6
в болка и страдание, включително и психическо и емоционално, вследствие на извършено
от ответника на 28.09.2019 г. в гр.Ш. престъпление от общ характер, извършено по
хулигански подбуди, представляващо лека телесна повреда, наказуемо по чл.131, ал.1, т.1,
предл.първо и т.12, предл.първо, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, осъден е да заплати, на
основание чл.83, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размера над 245.83лв. до
393.33лв., представляваща законната лихва върху главницата считано от деня на
увреждането – 28.09.2019г. до 15.09.2020г., в частта, с която в тежест на И. са присъдени
деловодни разноски в размера над 400лв. до 690лв., както и И. е осъден да заплати по
сметка на ШРС възнаграждение за вещи лица в размера над 200лв. до 320лв., като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С. срещу Ш.И. И. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на противоправното
деяние на ответника на 28.09.2019г., болки и страдания, обусловени от хематом на лявата
подбедрица, болки и страдания в гърдите, притеснения при осъществяване на дейността му
като асистент-съдия, в размера над 2500лв. до 4000лв./за1500лв./, както и претенцията за
заплащане на лихва върху главницата считано от деня на увреждането – 28.09.2019г. до
15.09.2020г., в размера над 245.83лв. до 393.33лв./за 147.50лв./
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Ш.И. И. е осъден да заплати на С.С.С.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500лв. и мораторна лихва в размер на
245.83лв. за периода 28.09.32019г.-15.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
и в полза на С. са присъдени разноски в размер на 400лв..
В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на Ш.И. И. деловодни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 50лв..
ОСЪЖДА Ш.И. И. да заплати на С.С.С. деловодни разноски пред въззивната инстанция
в размер на 337.50лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7