Р Е Ш Е Н И Е № 234
гр. Монтана, 08 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на
31 май 2017 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д.Д.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 2 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на П.И.А.,***, чрез адв. Г.Г. ***
против Заповед № 301з-2369/11.10.2016
г. на Началник група „ОДЧ“ при ОД
на МВР, гр. Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца,
като моли същата да бъде отменена. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди липса на
мотиви на заповедта, които следва да бъдат отразени в самата заповед, а не да
се извличат от съдържащите се в преписката материали, тъй като текста на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР е специален по отношение на чл. 59 от АПК и налага подробно
мотивиране на този вид актове. Изобщо липсват мотиви относно вината и
цялостното поведение на наказаното лице. Няма изпълнение на задължението по чл.
206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване писмените обяснения на служителя, а даденото
сведение е такова по смисъла на чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР и по повод на
конкретно зададени въпроси на комисията преди последната да формира крайните си
констатации. В съдебно заседание, адв. Г.,
поддържа жалбата и наведените в нея съображения.
Ответната страна не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Справка УРИ 301р-19710/24.11.2015 г., Началник сектор
ПП към ОДМВР Монтана уведомява Директор на ОДМВР Монтана, че при преглед на
информацията записана във видео-файлове, Дирекция „Вътрешна сигурност“
установява липса на аудиозапис по време на осъществяване на пътен контрол; закриване
на автоматичното техническо средство, поставено на арматурното табло,
вследствие на което липсва видеозапис на случващото се в купето на служебния
автомобил и видеозаписи на които се вижда, че служители спят по време на
работна смяна. В справката са посочени конкретните дати, работните смени и
служителите, които са били на смяна по същото време.
Със Заповед № 301з-2908/15.12.2015 г. на Директор ст.
Комисар на ОДМВР Монтана е разпоредено извършването на проверка за установяване
вината на младши инспектор П.И.А., както и на още седем броя други служители, по
отношение на визираните в същата обстоятелства. Назначена е комисия, която
следва да изготви писмена справка за резултатите от проверката до 15.01.2016 г.
Заповедта е връчена на дисциплинарнонаказаното лице на 12.01.2016 г.
Съгласно Обяснение УРИ 301р-754/13.01.2016 г. до Началник
сектор ПП при ОДМВР Монтана, оспорващият е дал сведения, че на 03.08.2015 г. по
време на работна смяна от 20.00 ч. до 08.00 ч., около 02.40 ч. в телефона си е
проверявал валидността на гражданската отговорност на спрян автобомил, след
което по невнимание го е оставил пред камерата в купето на автомобила. Това
действие е извършено неволно и не е имало за цел възпрепрятстване заснемането
на каквито и да било действия от негова страна.
Със Справка УРИ 301р-86321/04.05.2016 г. комисията е дала
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на изброените в същата
служители и на 05.10.2016 г. оспорващият е запознат с нейното съдържание.
С оспорената заповед на жалбоподателя, в качеството му на
младши експерт в при ОДМВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание, затова
че на 03.08.2015 г. в качеството си на младши автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Монтана, по време
на работна смяна 22.00 ч. - 06.00 ч. поставя мобилен телефон върху камерата в
купето на автомобила за времето от 02.40 ч. до 04.35 ч., с което възпрепятства
заснемането в купето. Извършеното представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
По делото са представени типова длъжностна характеристика
и протокол за запознаване със същата, Заповед за утвърждаване на класификатор
на длъжностите в МВР, ведно с йерархия на длъжностите за държавни служители в
МВР, Удостоверение от ОДМВР Монтана за длъжността на дисциплинарнонаказващия
орган.
При
условията на чл. 170 от АПК съдът с изрично разпореждане, надлежно получено от
административния орган, е разпределил доказателствената тежест между страните
като на ответната страна е дала и изрични указания за представяне на допълнителни
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок – заповедта е получена на 21.10.2016 г. /л. 9/, а
жалбата е подадена на 03.11.2016 г. /л. 4/,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение
компетентността на административния орган.
Разпоредбите
на чл. 204, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР определят
компетентността на органа, имащ право да наложи съответното дисциплинарно
наказание - служители
на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1,
т. 1
– 3, а именно: мъмрене, писмено предупреждение и порицание. Актът, с който е наложено дисциплинарното наказание на оспорващия, в
качеството му на младши автоконтрольор, е „порицание”, а
заповедта е издадена от Началник група
„ОДЧ“ при ОДМВР Монтана, поради което този орган се явява
компетентен да наложи съответното наказание.
По отношение
надлежната форма.
Съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Настоящият
състав не установява нарушение на законоустановената форма, тъй като видно от
издадения акт, същият съдържа всички изискуеми законови реквизити. Неоснователно
в тази връзка е възражението в жалбата, че ЗМВР е специален по отношение на АПК
и мотивите на заповедта следва да се съдържат в самата заповед, а не да се
извличат от съдържащите се в преписката материали, тъй като изискванията в този
вид производства са завишени, в сравнение с общите изисквания. От една страна
нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР изброява изрично реквизитите, които следва да
съдържа една заповед за дисциплинарно наказание и след като същата ги съдържа,
то не може да се говори за липса на мотиви, още повече, че такъв термин в
нормата не е употребен. От друга страна цитираните в същата доказателства са
именно такива, обосноваващи извършеното нарушение, а с последните, оспорващият
се е запознавал в хода на производството, което е видно от положените подписи.
По отношение на
процесуалните правила.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 и 3 ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му, като тези срокове не
текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена
мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Съгласно чл. 196 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Съгласно чл. 206 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения.
Описаното в Заповедта
нарушение е извършено на 03.08.2015 г., а едногодишният срок след прибавяне на
45-те дни законоустановен отпуск, съгласно представеното Удостоверение от
16.05.2017 г. на Директор Комисар на ОДМВР Монтана, изтича на 18 септември 2016 г., който се явява
първият работен ден след почивните. Наложеното наказание е от дата 11.10.2016 г.
или същото е след изтичане на крайният едногодишен срок, в който дисциплинарно наказващият
орган има законово правомощие да налажи такова, а това съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения акт.
От друга страна основателно се явява и възражението на адв. Г.Г.,
процесуален представител на оспорващия, че дисциплинарно наказващият орган не е
изслушал държавния служител, респ. не е снел писмените му обяснения, което е
друго съществено нарушение на процесуалните правила, самостоятелно водещо до
отмяна на акта. Представените по делото обяснения са дадени пред Началник секто
ПП по време извършване на проверката и са такива по смисъла на чл. 207, ал. 8,
т. 6 от ЗМВР, а тази норма дава права на служителя, срещу когото се води
дисциплинарно производство, да участва в него, като същевременно не измества
императивното задължение на дисциплинарно наказващият орган да изслуша, респ.
приеме писмените обяснения на служителя, в който смисъл е предвиденото в текста
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а единственото изключение това да не бъде направено е
по причина, която зависи от този служител.
По отношение
съответствието с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
дисциплинарни
нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители.
Съгласно
чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно
наказание "порицание"
се налага за неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди.
С
разпореждане от 25 април 2017 г. настоящият състав е разпределил
доказателствената тежест между страните по делото, като изрично е указал на
ответната страна – Началник група „ОДЧ“ при ОДМВР Монтана, че изпълнението на
законовите изисквания е в негова тежест. С разпореждане от 12.01.2017 г. предходният
съдия-докладчик също е указал на административния орган да представи всички
относими към предмета на делото доказателства, а от представените такива не се
установява оспорващият да е извършил нарушение. Цитираната Заповед за
утвърждаване на указания за работа на полицейските служители със системи за
видео-наблюдение, монтирана в автомобил, представлява индивидуален
административен акт и като такъв неговото съдържание подлежи на установяване по
делото, но въпреки неколкократно даваните указания, административният орган не
е установил, че описаното деяние представлява неизпълнение на Заповед, респ. на
друго служебно задължение.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 301з-2369/11.10.2016 г. на Началник група „ОДЧ“ при ОД на МВР, гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: