№ 165
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 129 от 04.08.2021 г., постановено по гр.д. № 241/2019 г. на Районен съд
– Елин Пелин, е възложен в дял на Н. Д. КР. недвижим имот, находящ се с. Н.х., ул. „С.” №
5, представляващ застроено дворно място - УПИ ІІ-418 в кв. 55 по плана на селото, целия с
площ 1107 кв.м., заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ 87,89 кв.м. и гараж със склад със застроена площ 33 кв.м., при съседи по
скица: улица, УПИ ІХ-418, УПИ ІІІ-487, УПИ ХІ-419 и УПИ ХІІ-419, като Н. Д. КР. е
осъдена да заплати на Д. ИВ. КР. сумата 47 276 лв. и на СТ. Д. Г. сумата 26 638 лв. – за
уравнение на дяловете, считано от влизане в сила на решението до окончателното плащане
на сумите. Съдът е указал на Н. Д. КР., че следва да заплати посочените суми за уравнение
на дяловете в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, като в противен случай
решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на
публична продан.
Съделителката Н. Д. КР. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати
на съделителя Д. ИВ. КР. сумата 47 276 лв. за уравнение на дяловете, като материално
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Излага възражение, че в нарушение на чл. 21 от СК съдът не е съобразил
правната същност на притежаваните от жалбоподателката и Д.К. 4/6 ид. части от процесния
имот в режим на съпружеска имуществена общност, както и че те се намират в граждански
брак, който към момента на постановяване на решението не е прекратен. Поддържа, че
предвид участието на Н.К. и Д.К. с общ дял в делбата в режим на СИО и в случай, че бъде
осъществена делбата по начина, по който е допусната, жалбоподателката от една страна ще
заплати на съпруга си сума съобразно посоченото в съдебното решение, а от друга –
1
придобитата от нея идеална част на съпруга й повторно ще придобие статут на семейна
имуществена общност предвид наличието на условията на чл. 21 от СК. Жалбоподателката
счита, че в настоящия случай и с оглед т. 3 от ППВС № 5/31.10.1972 г. се стига до ситуация,
в която отделни части на една и съща вещ се подчиняват на различен правен режим:
идеалната част, придобита по наследство, ще е лична собственост на съделителя, а
идеалната част, придобита в резултат на упражняването на правото на възлагане и
заплащане на паричното уравнение, ще е СИО. С оглед на това жалбоподателката счита, че
неправилно със съдебното решение е осъдена да заплати на съпруга си сумата 47 276 лв. за
уравнение на дела му и настоява решението в тази му част да бъде отменено.
В жалбата се излагат и възражения за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне
по надлежно направено от жалбоподателката искане за уреждане на сметки по чл. 346 от
ГПК във връзка с направени от нея подобрения в делбените имоти, като е отправено искане
заявената от нея претенция по сметки да бъде разгледана от въззивния съд. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се определят
подлежащите на заплащане суми от жалбодателката единствено по отношение на СТ. Д. Г. и
при отчитане на направените от Н.К. подобрения в поделяемите имоти съобразно
направеното от нея искане по чл. 346 от ГПК.
Ответницата по въззивната жалба С.Г. е представила писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Ответникът по жалба Д.К. не е изразил становище пред въззивния съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
С влязло в сила решение от 08.07.2019 г. по гр.д. № 241/2019 г. на Районен съд –
Елин Пелин е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Д. КР., Д. ИВ. КР. и СТ.
Д. Г. на дворно място, находящо се в с. Н.х., ул. „С.” № 5, съставляващо УПИ ІІ – 418 по
плана на с. Н.х., одобрен със заповед № 03873/1064 г., изменен със заповед № 131/31.08.1965
г., целия с площ 1107 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда със
застроена площ 87,89 кв.м. и гараж със склад със застроена площ 33 кв.м., при квоти: за Н.
Д. КР. – 1/6 идеална част; за Н. Д. КР. и Д. ИВ. КР. в режим на СИО – 4/6 идеални части; за
СТ. Д. Г. – 1/6 идеална част.
С писмена молба в първото съдебно заседание във фазата по извършването на
делбата съделителката Н.К. е заявила претенция за възлагане в неин дял на допуснатите до
делба имоти на основание 349, ал. 2 от ГПК, която претенция е докладвана и приета от
районния съд в съдебното заседание на 10.10.2019 г. Със същата молба Н.К. е предявила и
претенция по чл. 346 от ГПК за заплащане на направените от нея подобрения в делбените
имоти. С протоколно определение от 18.11.2020 г. предявената от Н.К. претенция по сметки
е оставена без движение с конкретни указания за привеждането й в съответствие с
изискванията за редовност на иска. Поради неизпълнение на дадените указания с
протоколно определение от 08.07.2021 г. съдът е оставил без уважение така направеното
искане за разглеждане на претенцията на Н.К. по чл. 346 от ГПК.
В хода по същество пред районния съд ищцата Н.К., чрез пълномощника си адв. А.,
поддържа направеното искане делбата да бъде извършена чрез възлагане в неин дял на
делбения имот. Ответницата С.Г., чрез пълномощника си адв. Г., не възразява имотът да
бъде възложен на ищцата.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот на съделителката Н.К. и е
поставил имота в неин дял, като е постановил същата да заплати суми за уравнение на
дяловете на останалите съделители, както следва: на Д.К. сумата 47 276 лв. /представляваща
половината от стойността на дела му в СИО/ и на С.Г. сумата 23 638 лв., които суми
съделителката Н.К. следва да им заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението. Размерът на дължимите парични уравнения е определен съобразно пазарната
2
оценка на имота, определена в приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, и като съобрази
предмета на обжалване, правните изводи на съда са следните:
С оглед съдържанието на въззивната жалба предмет на обжалване е
първоинстанционното решение само в частта му, с която е постановено заплащане от
съделителката Н.К. на съделителя Д.К. на сумата 47 276 лв. за уравнение на дяловете им. В
частта, с която делбата е извършена чрез възлагане на процесните имоти в дял на основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителката Н.К., решението не е обжалвано, поради което
същото не подлежи на въззивна проверка в тази му част. Определянето на имотно или
парично уравнение на дяловете в хипотезите на чл. 349 от ГПК е законна последица от
възлагането в дял на неподеляемия жилищен имот при неравенство в стойността на дела на
съделителя, на когото имотът е възложен, и останалите съделители. Решението в частта
относно възлагането на имота има самостоятелно значение, доколкото има за предмет
способа за прекратяване на съсобствеността, и след като същото не е обжалвано, то формира
сила на присъдено нещо досежно способа, чрез който се извършва делбата. Затова и
независимо от констатираната от настоящия състав неправилност на решението в частта му,
с която делбата е извършена чрез способа по чл. 349, ал. 2 от ГПК /този способ в случая е
неприложим поради наличието на смесена съсобственост – възникнала в резултат на
наследяване и правна сделка/, при липсата на жалба срещу тази част от решението
въззивната проверка е ограничена само до частта относно постановеното парично уравнение
на дяловете на жалбоподателката и съделителя Д.К., срещу която част от решението е
насочена въззивната жалба.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН при делба всеки съсобственик може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява пари. С
оглед на това общо правило при извършване на делбата чрез поставяне на делбените имоти
в дял на някой от съделителите при условията на чл. 349 ал.1 и ал. 2 от ГПК, дяловете на
останалите съделители следва да се уравняват с други имоти или с пари. Тези разпоредби
имат императивен характер и провеждат в делбеното производство материалноправния
принцип на недопускане на неоснователното обогатяване. Необходимостта от парично
уравнение на дяловете на съделителите при реалното извършване на делбата възниква във
всички случаи, когато стойността на получените в изключителна собственост имоти е по-
голяма от участието на съответните съделители в съсобствеността, като предвиденото
уравнение на дяловете има за цел да ликвидира това несъответствие между реално
получения дял и стойността на притежаваните идеални части преди делбата. Предвиденото
в закона задължение на получилия реален дял съсобственик, надхвърлящ по стойност дела
му в съсобствеността, да уравни дяловете на останалите съсобственици, е безусловно -
същото възниква при неравенство в стойността на реално получения дял и идеалната му
част преди делбата, без оглед на други обстоятелства. В случая без значение за възникване
на това задължение на ищцата, на която делбените имоти са поставени в дял, спрямо
съделителя Д.К., е фактът, че последният притежава дял от имота в режим на СИО с ищцата.
В хипотеза като настоящата, при която делбен имот е поставен в самостоятелен дял на един
съделител, а друг дял е съвместно притежание в режим на СИО между този съделител и
негов съпруг, няма законово основание за изключване на общия принцип за заплащане на
парично уравнение на дяловете. И в този случай получилият в дял имота съделител на общо
основание ще дължи на всички останали съделители суми за уравнение на дяловете им,
независимо от статута на един или тези дялове като съпружеска имуществена общност. Да
се приеме обратното, а именно, че получилият в дял съделител не дължи на друг съделител
сума за уравнение на дяловете поради това, че последният притежава своята част съвместно
/в режим на СИО/ със съделителя, който е получил имота в свой самостоятелен дял, би
означавало на практика неполучилият дял съпруг да бъде лишен от участие в реалното
извършване на делбата. Евентуалното бъдещо възникване на СИО между жалбоподателката
3
и съпруга й Д.К. върху придобитите чрез възлагането идеални части на останалите
съделители от делбения имот /което може да стане, ако определените суми за уравнение на
дяловете се заплатят по време на брака със семейни средства/ не може изначално да изключи
законовото задължение на придобилата в дял имота жалбоподателка, респ. правото на
нейния съпруг Д.К., на парично уравнение на дяловете им. Следва да се посочи в тази
връзка, че вещно-правният ефект на възлагането по реда на чл. 349 от ГПК възниква едва с
плащането на определеното парично уравнение, а не с влизане в сила на решението за
възлагане – чл. 349, ал. 5 от ГПК. При това положение не може да се приеме, че със самото
възлагане в дял на жалбоподателката на процесния имот и респ. с осъждането й да заплати
парично уравнение на дела й на съделителя Д.К., възниква СИО между тях, в каквато насока
са направените в жалбата възражения за недължимост на определеното парично уравнение
на съпруга й. Неотносимо към настоящата хипотеза е позоваването в жалбата на т. 3 от
ППВС № 5/1972 г. Дадените в това ППВС разяснения касаят хипотезата, при която по реда
на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник
неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите
сънаследници суми за уравнение на дяловете им. Прието, е че в този случай съпругът –
сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху
закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е
изплатена през време на брака със средства на семейството. Визираната в посоченото ППВС
№ 5/1972 г. хипотеза се отнася само до случаите, когато предмет на делбата е изцяло
наследствен имот и същият се постави в дял на един от наследниците, който е бил в брак
към момента на възлагането и определената сума за уравнение на дяловете се заплати по
време на брака, какъвто не е настоящият случай, тъй като в делбата участва и съпруг на
един от наследниците на делбените имоти, който възмездно е придобил по време на брака си
част от тези имоти. Дори и да се приеме, че ППВС № 5/1972 г. е приложимо в настоящия
случай, то съделителят – съпруг Д.К. би могъл евентуално да придобие в режим на СИО със
жалбоподателката /след заплащане на сумата за уравнение на дяловете/ само идеалните
части на другия сънаследник – С.Г.. Съпругът няма как да придобие повторно собствените
си части, притежавани в режим на СИО със жалбоподателката, чрез заплащане на сума за
уравнение от общите им семейни средства.
С оглед на всичко гореизложено изводът е, че получилата в дял процесните
допуснати до делба недвижими имоти съделителка Н. Д. КР. дължи на съделителя Д. ИВ.
КР. уравнение на дела му в съсобствеността, съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от
ГПК. Доколкото съделителят Д.К. притежава съвместно със съделителката Н.К. в режим на
СИО 4/6 идеални части от имотите преди извършването на делбата, последната му дължи
сума за уравнение на дяловете им в размер на половината от стойността на общия дял, която
сума, съобразно направената със заключението на съдебно-оценителната експертиза пазарна
оценка, възлиза на 47 276 лв.
Неотносимо към преценката за основателността на въззивната жалба, касаеща
дължимостта на парично уравнение на получения в дял от жалбоподателката имот и дела на
съделителя Д.К., е направеното в жалбата възражение за допуснато от районния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по направеното от същата искане
по сметки досежно претендирани подобрения в делбените имоти. Заявената от ищцата
претенция по чл. 346 от ГПК за заплащане на извършени от нея подобрения не е била приета
за разглеждане в първоинстанционното производство във фазата по извършване на делбата
/с протоколно определение от 08.07.2021 г. е оставено без уважение искането на Н.К. по чл.
346 от ГПК/ и тази претенция не може да се разглежда за пръв път от въззивния съд. За
жалбоподетелката остава възможността да предяви облигационните си претенции във
връзка с прекратената съсобственост между съделителите в отделно производство.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд в обжалваната част от решението, с което е определено дължимото
4
от съделителката Н.К., в чийто дял е възложен допуснатия до делба имот, на съделителя
Д.К., в размер на 47 276 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане на сумата, решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 04.08.2021 г., постановено по гр.д. № 241/2019 г.
на Районен съд – Елин Пелин, в обжалваната му част, с която Н. Д. КР. е осъдена да
заплати на Д. ИВ. КР. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението сумата 47 276 лв.
за уравнение на дяловете за възложения в дял на Н. Д. КР. недвижим имот, находящ се с.
Н.х., ул. „С.” № 5, представляващ застроено дворно място УПИ ІІ-418 в кв. 55 по плана на
селото, целия с площ 1107 кв.м., заедно с построените в нето едноетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ 87,89 кв.м. и гараж със склад със застроена площ 33
кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ ІХ-418, УПИ ІІІ-487, УПИ ХІ-419 и УПИ ХІІ-419.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5