РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Пловдив, 13.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3096
по описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Ф.Н.М.,
ЕГН/ЛНЧ **********, адрес: ***, чрез адвокат Й.Д., срещу заповед № 22-1030-001295
от 21.11.2022 г., издадена от началник
на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив,
с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 6 месеца. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания за налагане на
административна принуда. Поддържа, че контролният орган е формирал
констатациите си без да отчете фабричната/производствена допустима грешка за
резултатите от проведения тест с дрегер.
3. Ответникът - началник на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, поддържа становище за неоснователност
на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № 738100/19.11.2022
г. от И. С. К. , на длъжност полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната
фактическа обстановка: На 19.11.2022 г.,
в 04:10 часа, в гр. Пловдив, бул. „Марица“ - пред № 130, Ф.Н.М. като водач на
лек автомобил Ауди А6 Авант с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие
на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр. № ARNA
- 0184, който отчел резултат 0,51 на хиляда.
Според
данните в издадения талон за медицинско изследване № 119284, отчетеният от
техническо средство резултат - 0,51 промила, не е приет от водача, тъй като е
избрал да се подложи на медицинско и химическо изследване. За извършване на последното
на водача е указано да се яви до 45 минути от връчването в УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив. По делото не се ангажират доказателства водачът да е изпълнил даденото
му предписание.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
22-1030-001295 от 21.11.2022 г., с която административният орган за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо Ф.Н.М.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022
г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началника на сектор „Пътна
полиция“, в качеството му на длъжностно лица от ОДМВР – Пловдив, да прилага с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
9. Описаната в АУАН № 738100/19.11.2022 г. фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставлява едновременно и фактическите
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се
прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване-до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 6 месеца. Наличието на посочените нарушения е
алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде
приложена съответната принудителна административна мярка.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания:
да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да
бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен
в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Правилото
на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. поставя изискване в акта за
установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният
орган да вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и
номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват
в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване
до втория знак след десетичната запетая включително. Според ал. 9 на същата
норма, концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или
за даване на проби за изследване.
Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидените от закона форма и ред, при спазване на
административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.
Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП е установено по надлежен ред управление на МПС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух
Несъстоятелно
е възражението на оспорващия, че поради липсата на медицинско изследване
контролните органи са били длъжни да приспаднат от установения с техническото
средство резултат съответна фабрична/производствена грешка. Тази позиция не се
подкрепя от приложимата правна уредба. За разлика от правилото по чл. чл. 16
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата
(обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), което изрично поставя условие за приспадане на
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, в настоящия случай законодателят
не е предвидил подобно задължение за контролните органи нито в правилата на
ЗДвП, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (в този смисъл решение №
17540/19.12.2019, по адм. дело № 14188/2018 г. на Върховния административен
съд). Единственото нормативно изискване е при
вписване на данните в АУАН да се посочат стойностите от техническото средство
до втория знак след десетичната запетая включително, т.е. не се допуска
закръгляне към по – високата стойност.
По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ.
В случая не
се спори, че водачът е подписал талон за медицинско изследване №
119284/19.11.2022г., в който е отразил избора си да се подложи на медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Безспорно е
също, че водачът не се е подложил на медицинското изследване. При това
положение концентрацията на алкохол в кръвта на водача следва да се приеме за
установена въз основа на показанията на техническото средство, което е отчело
0,51 на хиляда, т.е. налице са фактическите и правни основания за прилагане на
принудителната административна мярка.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Н.М., ЕГН/ЛНЧ **********, адрес: ***,
чрез адвокат Й.Д., срещу заповед № 22-1030-001295 от 21.11.2022 г., издадена от
началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: