№ 13752
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110150417 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „/ФИРМА/“ ЕООД твърди, че на 28.02.2023 г., в гр. София на
/АДРЕС/, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек
автомобил марка „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ****, е реализирано ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на собствения на П.М. лек автомобил
марка „БМВ 320Д”, с рег. № СА ******. Поддържа, че към тази дата
застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът.
Поддържа, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но същият е
заплатил сумата от 1437,66 лева, като е отказал да заплати сумата до пълния
размер на стойността на ремонта 2555,32 лева. Твърди, че с договор за цесия
от 17.05.2023 г., П.М. е прехвърлил неплатените от ответника вземания на
/ФИРМА/ ЕООД, за което ответникът е уведомен с писмо от 17.05.2023 г. Ето
защо ищецът претендира сумата 1117,66 лева, като разлика между
действителната стойност на ремонта /2555,32 лева/ и платеното от
застрахователя обезщетение /1437,66 лева/, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че е платил действителната
стойност на ремонта. Твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй като
липсва предмет – не е посочен размера на вземането, което се прехвърля,
както и поради липса на съгласие на цедента за разпореждане с материалното
му право на вземане за обезщетение за имуществени вреди. Фактическият
състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните факти, които следва
да бъдат установени от ищеца в производството при пълно и главно доказване:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит
риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в тежест на
ищеца е да докаже, че ответникът е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, като в срока на действие на договора, вследствие
на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит
риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди,
както и размера на тези вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината се
предполага и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване от
ищеца. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, за което не сочи
доказателства.
В случая посочените предпоставки са налице. Между страните са
отделени за безспорни на основание чл. 153 ГПК всички факти, включени
фактическия състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ и некасаещи неговия
размер, а именно: на 28.02.2023 г., в гр. София на /АДРЕС/, поради виновното
и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка „Хюндай Санта
Фе”, с рег. № ****, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени
вреди на собствения на П.М. лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег. № СА
******. Собственикът на увредения автомобил е поканил ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати
стойността на ремонта, като в полза на П.М. е заплатена сумата от 1437,66
лева по щета № *******/01.03.2023 г. по застрахователна полица BG *****, а
за разликата над 1437,66 лева до пълния предявен размер от 2555,32 лева е
отказал заплащане. На основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването
им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Видно от двустранно подписания констативен протокол на ПТП, вредите
по увредения автомобил са: задна броня, ляв заден калник, ляв стоп.
Установено е посредством СТЕ, което настоящият състав приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено в срока по
чл. 200, ал. 3 ГПК, че щетите по лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № СА******
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.02.2023 г.
произшествие в гр. София. Увреденият автомобил е бил в експлоатация от
2
приблизително 17 години преди датата на ПТП, вещото лице е установило, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил БМВ 320Д, с рег.
№ СА******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 2702,57 лв., а стойност на ремонта на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части е в размер на 2589,77 лева. Съдът не възприема
вариантът на изчисленията в експертизата с приложен коефициент на
овехтяване предвид вече изложеното по-горе.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта
е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното
производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната
стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ.
Обезщетението не може да надвишава възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество, а съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е. това е
пазарната цена на новите резервни части, плюс разходите за тяхната доставка,
ремонт, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ
в първоначалното й състояние. В разглеждания случай стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил БМВ 320Д, с рег. №
СА******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 2702,57 лв., а при алтернативни резервни части в размер на 2589,77
лева, от които ответникът е погасил 1437,66 лева/който факт е обявен за
безспорен/, поради което претендираната сума от 1117,66 лева се явява
основателна. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде
защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2
ГПК).
Възражението за нищожност на договора за цесия е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане -
цедент, го прехвърля на трето лице - цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на същата могат да бъдат
възникнали в полза на цедента действителни вземания с имуществен
характер, като законът не забранява прехвърлянето на част от вземането.
Договорът е неформален, доколкото законът не изисква форма за неговата
действителност, и консенсуален /сключва се и поражда действие с постигане
на съгласие между страните/. Длъжникът не е страна по договора за цесия.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по
правоотношението, от което е възникнало вземането, така и на трето лице -
длъжник, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор
е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие
трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Установеното в посочената разпоредба задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД /виж Тълкувателно решение № 142-7 от
3
11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК/.
Противно на възраженията на ответника съдът намира, че
първоначалният кредитор П.М. е сключил с ищеца валиден договор за цесия, с
които се е разпоредил с вземанията си срещу „/ФИРМА/“ АД за обезщетение
за имуществени вреди. Това право не е непрехвърлимо и поради естеството си
– то е имуществено за парично вземане, като възникването му не е свързано с
личността на цедента. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според
което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност /така решение №32/09.09.2010 по дело №438/2009
на ВКС, ТК, II т.о./. В случая към момента на сключването на всеки от
договорите за цесия вземането на цедента вече е било възникнало. Вземането
за застрахователно обезщетение е възникнало в полза на цедента в момента на
деликта. Фактът, че неговият размер към момента на прехвърлянето не е бил
определен по съгласие на страните или от съд не променя извода за
възникването му, защото то възниква с настъпване на факта на увреждането.
Трябва да се има предвид, че в чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е предвидено правно
основание „липса на предмет". Основанието е „невъзможен предмет", но
същото е различно по смисъл от липса на предмет. Всяка сделка трябва да има
предмет, който да е определен или поне определяем към момента на
сключването . Когато предметът на правната сделка е невъзможен, то права
и задължения на могат да възникнат, т.е. сделката не може да породи правен
ефект. Невъзможността може да бъде фактическа, правна, начална,
последваща, временна, окончателна. В настоящия случай не е налице
невъзможен предмет, тъй като договорът за цесия е допустим и предвиден от
закона способ за прехвърляне на вземания /вкл. на процесното/. В този смисъл
предметът на цесията е възможен. Договорът за цесия има невъзможен
предмет, единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед
своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед
наличието на предварителни договорни ограничения, каквито в настоящия
случай не са налице. По делото е установено, че именно цедентът Манчев е
изпратил уведомително писмо за станалата цесия до ответника /ФИРМА/ АД,
което е получено на 06.07.2023 г.
Предвид горното, главният иск е основателен. С оглед изхода на спора,
ищецът има право на разноски. От същия се претендира сумата от 550 лева –
адвокатско възнаграждение, договорено и платено съгласно договор за правна
защита и съдействие от 01.09.2023 г. / л. 70/, 50 лева – държавна такса и 150
лева – депозит за вещо лице. Направеното възражение за прекомерност / л. 26
от делото/ от ответната страна е основателно. Съгласно НМРАВ
възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 412 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „/ФИРМА/“ АД, ЕИК ****** да заплати на /ФИРМА/
ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата от
1117,66 лв.(хиляда сто и седемнадесет лева и 66 стотинки), представляваща
незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по л.а. „БМВ 320Д”, с рег. № СА ******, причинени в резултат на ПТП
от 28.02.2023 г. в гр. София на /АДРЕС/, по вина на водача на л.а. „Хюндай
Санта Фе”, с рег. № ****, чиято отговорност е застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
4
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „/ФИРМА/“ АД, ЕИК ****** да заплати на /ФИРМА/
ЕООД, ЕИК ******* сумата в размер на 612 лв. (шестотин и дванадесет лева)
– разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5