Решение по дело №819/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.192, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба от К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка с изх.№ 94-00-513/19.04.2023 г., издадено от главен инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Жалбоподателят твърди, че участъците от имота му, за които е разпоредено преустановяване на изкопните работи, не са предвидени за строителни дейности, в тях не е извършвано разкопаване, чието спиране е разпоредено. Счита, че притежава валидно разрешение за строеж за собствения си имот, както и становище на Министерството на културата за съгласуване на комплексен проект за инвестиционна инициатива ПУП-ПР и ПЗ/РУП и технически проект – част Архитектура за изграждане на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса, в което не е предписано археологическо обследване.

В съдебно заседание, жалбоподателят К.М., редовно призованa, се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и ангажира доказателства. Чрез процесуалния си представител и лично пледира за отмяна на атакуваното разпореждане. Излага теза, според която не може да се докаже, че материалите, взети от общо сметище, където се депонират отпадъци от различни обекти, са именно от процесния (на жалбоподателката) обект. Сочи, че преценката, че в конкретния случай не се налага археологическо проучване е на компетентни органи. След получаване на това становище, внесла същото по установения ред в Община Созопол, която го разгледала и преценила, че не се налага спиране на строежа, тъй като нямало съмнение в становището на Министерство на културата. Иска присъждане на разноски – държавна такса и възнаграждение за адвокат.

В подробна писмена защита се обобщават фактите по спора и се поддържа тезата за законосъобразно предприети строително – монтажи дейности в собствения на жалбоподателката УПИ. Сочи, че според разпореждането, предписанието за незабавно преустановяване изпълнението на изкопни работи се отнася само до две конкретно описани части в имота: 1. от север на вътрешно дворно пространство с размери около 3 на 6 метра и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 на 3 метра граничещи с ул. Пеликан и Римнята откъм ПИ 67800.501.304. Тези участъци обаче не били предмет на разрешението за строеж, не били засегнати от предвиденото и извършвано строителство, според разрешението за строеж. В тези участъци не се предвиждали строителни работи, а озеленяване с ниска растителност. През тези участъци не била предвидена никаква комуникация, каквато вече била изпълнена в основите на разрешената и новострояща се сграда. С разпореждането се нареждало преустановяване на дейност, която не се извършва.

На следващо място се оспорват твърденията на подателя на сигнала, че в изкопа на строежа се виждали фрагменти от антични керамични съдове. Твърди се, че към датата на първото посещение на П. Д.-Б. на обекта изкоп изобщо не е имало, тъй като протоколът за строителна линия и ниво е с дата 27.03.2023 г.

Ответниците: А.К.– главен инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и П.В.– инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, редовно призовани, се явяват лично и с упълномощен представител – гл. юрисконсулт А.. Оспорват жалбата и искат същата да бъде отхвърлена. Представят административната преписка по издаване на оспорения акт. Ангажират доказателства.

В придружително писмо към жалбата (л.2) и писмено становище (л.57) се мотивира законосъобразност на оспорения административен акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците намира, че тъй като процесният имот е разположен в границите на Античен град Аполония, община Созопол и е със статут на археологически резерват, на цялата територия на археологическия резерват задължително следва да се извършва археологическо проучване преди започване на каквото и да е строителство. Сочи, че изискването за прилагане на чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН следва по силата на самия законов текст, без да е необходимо това вписване в съгласувателно становище. Иска жалбата да бъде отхвърлена и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Ответниците К. и В., в съдебно заседание и в писмени бележки, излагат подробни съображения за законосъобразност на оспореното разпореждане. Искат жалбата да бъде отхвърлена.

Факти:

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №79, том XLIV, дело № 12905 от 19.11.1997 г. (л.11), К. Д. е собственик на дворно място, представляващо парцел № XII, имот пл. № 341 в кв. 32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор 67800.501.303 по КККП на гр. Созопол, целият с площ 122 кв.м., ведно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда.

Със становище с изх. № 33-НН-642/02.10.2018 г. (л.23) Министерство на културата съгласува Проектна документация – обемно-устройствени проучвания и скица-предложение за промяна на ПЗ за УПИ XII-341 от кв. 32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор 67800.501.303 по КККР на гр. Созопол: ул. „Пеликан“ № 12. В становището е посочено, че всяка следваща фаза на устройствено и/или инвестиционно проектиране подлежат на разглеждане в НИНКН й съгласуване от МК по реда на чл.83 и чл.84 от ЗКН.

Със становище с изх. № 33-НН-64218/23.06.2021 г. (л.24-26) Министерство на културата съгласува комплексен проект за инвестиционна инициатива ПУП-ПР и ПЗ/РУП и технически проект – част Архитектура за изграждане на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса в УПИ XII-341 от кв. 32 по плана на гр. Созопол.

С разрешение за строеж № 178/02.12.2022 г. (л.12) на К. М. е разрешен строеж на двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса XII-341 от кв. 32 по плана на гр. Созопол, ПИ с идентификатор 67800.501.303 по КККР на гр. Созопол.

На 28.03.2023 г. в Министерство на културата постъпил сигнал с вх. № 94-00-513 (л.22), според който в гр. Созопол, на ул. „Пеликан“ № 12, багер копае без наблюдение от археологически екип. Изпращач – П. Д., археолог, работещ на обект в града. С допълнение, изпратено на 10.04.2023 г. (л.60-62), Д. описва начина, по който възприела дейностите, извършвани в процесния имот, както и посочила, че на място, в изкопа, възприела наличие на културен пласт с фрагменти керамика, а на дъното няколко по-големи дъна на амфори.

Във връзка с получения сигнал на 11 и 12 април 2023 г. А.К.– главен инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и П.В.– инспектор ЦРП ЮИ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата извършили проверка на място, в присъствието на К.М. и представител на строителя. За извършената проверка е съставен констативен протокол (л.27), в който е описано извършено строителство на ивични основи на „Двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса“. Посочено е, че строителството на сградата е съгласувано с две съгласувателни становища, в които не е отразено изискването на чл.161, ал.1 от ЗКН, което е задължително за АНКЦ вписан в чл.50, ал.3 от ЗКН „Античен град Аполония“. По данни от строителя изкопът е извършен като масов изкоп в очертанията на сградата и е била достигната дълбочина до здрав терен между 1,75 м. и 2 м. След изливане на ивичните основи е направен обратен насип от чакъл и земна маса. Констатирано е, че незасегнати от изкопа са два участъка/сектори: 1. от север на вътрешното дворно пространство с размери около 3 х 6 м. и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 x 3 м. граничещ с ул. „Пеликан“ и Римнята откъм имот ПИ с идентификатор 67800.501.304. В първия участък в профила се забелязват движими културни ценности (ДКЦ) – керамични фрагменти.

С процесното разпореждане (л.15) с цел преустановяване на нарушения на ЗКН спрямо незаконни обекти, находящи се в гр. Созопол, а именно: извършване на изкопни дейности за строеж на сграда без археологическо проучване в ПИ с идентификатор 67800.501.303, разположен в АНКЦ, вписан в чл.50, ал.3 от ЗКН „Античен град Аполония” в нарушение на ЗКН, на К.М. е разпоредено незабавно да преустанови изпълнението на изкопни работи в два участъка от имота: 1. от север на вътрешното дворно пространство с размери около 3 x 6 м. и 2. в югоизточния ъгъл с размери около 6 x 3 м. граничещ с ул. „Пеликан“ и Римнята откъм имот ПИ с идентификатор 67800.501.304, попадащи в територията и археологическия паметник на културата с категория „национално значение“ АНКЦ „Античен град Аполония“. Както и да не се предприемат последващи изкопни дейности преди да се осигури проучване от археолози съгласно чл.161, ал.1 от ЗКН в двете описани части. Проучването да бъде извършено в неразкопаните два участька/сектори. До извършване на проучването да не се натрупват земни маси и други инертни материали върху непроучените сектори. Приключването на проучването да се приеме от комисия по чл.158а от ЗКН.

Във възражение вх.№ 94-00-513/15-05-2023 г. на Министерство на културата (л.51 и сл.), жалбоподателката описва, че след връчване на процесното разпореждане, което вече била обжалвала, й бил връчен и констативният протокол от извършената на място проверка. Изразява несъгласие с описаните в протокола констатации и прави възражения идентични с тези в сезиращата жалба.

По делото, в качеството на свидетели, са разпитани В.А.– строителен техник на процесния обект; П. Д.-Б. – археолог в НИМ; К. К. – шофьор на ППС, с което е извозвана изкопана земна маса от обекти.

Свидетелят А. описва, че е ангажиран с обекта на ул. Пеликан 12 от самото му начало. Запознат е със събарянето, изкопните работи и фундирането. На обекта се копаело с багер. Нивото започнало от 30 сантиметра под кота терен и стигнало до 2 м. максимално, 190 в края на парцела. По проект фундирането било на 170. Това се променило, защото, когато се стигнало това ниво, имало денивелация и трябвало да се укрепи основата. Свидетелят не е възприел от изкопа да излезе нещо особено. Твърди, че ако се появи нещо свързано с археология веднага се подава сигнал към компетентните органи за извършване на проверка. В града, едновременно, се работело и на друг обект, като изпълнителят на изкопите бил един и същ. Свидетелят познава подателя на сигнала П. Д. и нейния служител. Видял, че са на обекта и говорят с инвеститора. Били извън строителната площадка. По време на изкопните дейности, на ниво около 120, свидетелят възприел наличието единствено на боклуци от старата къща, които почистили. На следващо място А. потвърждава, че ответниците са били на обекта, но не са влизали на площадката. Едно и също дружество извозвало строителните отпадъци от двата обекта и ги изхвърляло на едно и също място (общо депо). На другия обект изкопът се извършвал в присъствието на археолог. Самият А. няма такова образование. Сочи, че изпълнява обектите според указанията на ръководителите си.

Свидетелят П. Д.-Б. описва, че през март месец била командирована от НИМ като ръководител на археологическо проучване в град Созопол, на ул. „Албатрос“ № 7. В съботния ден, след края на работното време, Д. минала по ул. „Пеликан“, където видяла изкоп извършен с машина. Изкопът бил с размери малко по-малко от метър в едната посока, метър и петдесет в другата, близо до улицата. Описва, че в профила на изкопа се виждали керамични инструменти от различни епохи, а на дъното имало повече от 5 големи фрагмента от устия и дръжки на амфори. Тъй като фрагментите били на дъното на изкопа, не било възможно да ги разгледа отблизо. След почивните дни, на 28-ми, Д. отново минала покрай процесния обект, където имало машина, която копае. Имало и камион. Попитала кой е археолог на обекта, но такъв нямало. Дошла собственичката, която потвърдила, че няма археолог, защото Министерски съвет им разрешил без разкопки да строят. След като Д. обяснила, че това е невъзможно, собственичката показала становище, в края което, където обичайно пишело какво следва да бъде извършено (че трябва да има археологическо проучване, пълно археологическо проучване), при този конкретен обект, за този имот не било вписано такова нещо. След това Д. подала сигнал в системата на Министерство на културата, за да бъде извършена проверка.

Д. сочи, че втория път, когато поискала документ, в изкопа се виждали различни керамични фрагменти в профил. Били видими с просто око, но нямало как да ги документира, защото нямала разрешение. Според свидетеля всеки инвеститор, който има предписания за археологическо проучване, може да избере институция и един от стотиците специалисти, с които да работи. Собственикът трябва да бъде в договорни отношения с институцията, да се изработи план-сметка, договор, собственикът да плати предвиденото по план-сметката и да започне работа.

На следващо място свидетелят изяснява, че тъй като възприела археологически предмети и части от предмети на процесния обект, но нямало как да ги документира, посетила мястото, където строителите изсипват отпадъците от изкопните дейности. Там отишла с още двама свои колеги. На място заварили багери и камион. Движили се след камиона. Мястото се намира в локалното между Созопол и Черноморец, от дясната страна по посока на Черноморец. Имало багер, който подравнявал. Камионът изсипал пръстта и тръгнал. След като били видени, багерът тръгнал в обратна посока. Д. и колегите й разгледали подравнената площадка и новоизсипаната купчинка. Виждали се много керамични и оловни предмети. Намерили една монета; различни фрагменти от оловни предмети; части от метални предмети, вкл. друга монета; много строителна керамика – средновековни, антични керемиди – фрагменти от тях; много фрагменти от битова керамика – части от съдове: кани, паници, чаши, стомни. Според свидетеля имало керамика от 13 – 14 век, с много специфична глазура (сграфито керамика); фрагменти от амфора. Намерили керамичен жетон, който се оформя от стените на амфори, и се използва за гласуване и за различни други дейности; нехарактерни части от съдове, които не са от устието, дъното или дръжката; животински кости и една мида, боядисана с червена боя, вероятно част от накит. Д. и колегите й документирали предметите на място в пръстта, събрали ги, след което изготвили прокотол-опис със снимки и с друг протокол ги предали НИМ по съответния ред, по който се съхраняват такива предмети. Те били покрити с налеп от калцирала пръст, която показва, че са извадени от пръстта и не са почиствани. Предметите били взети от сметището на 31-ви март. Според свидетеля това е нерегламентирано сметище, тъй като там не се изхвърляло обичайно. Обичайно, който копае има място, където трупа изкопания материал. На това сметище се трупало за бързина и за прикритие, тъй като било малко вероятно някой да мине от там през март. По същото време в Созопол разкопки правила само Д. с колегите си и лицето, което извършвало изкопа можел да посочи, къде е складирал изкопания материал.

Свидетелят К. К. потвърждава, че е участвал от самото начало в изкопните дейности, извършвани на обекта на жалбоподателката М.. Това включвало и изхвърлянето на изкопаната земна маса. Сочи, че изхвърлянето ставало на частен парцел посока „Петрол“ – Черноморец по стария път. Работело се едновременно на два обекта. Редувало се – след приключване на единия обект се продължавало на другия. Свидетелят познава П. Д.. Тя работила на горния обект (ул. „Албатрос“ № 7). К. сочи, че е шофьор на камиона, който извозва и не знае дали на обекта на Д. са излезли археологически предмети. Почвата от двата обекта се изсипвала на едно и също място, но от обекта на жалбоподателката се отделяли камъни, ако потрябват да ги върнат. През време на изкопните дейности, строителният техник бил на обекта и указвал къде да се копае. Материалът от двата обекта бил един и същ – каквото натовари багерът, това се извозвало. Свидетелят не е преглеждал съдържанието и описва, че пръстта от двата обекта била рохка, като тази от обекта на жалбоподателката се преглеждала. От другия обект се изхвърляла директно. Според свидетеля на обекта на жалбоподателката нямало археолог.

Правни изводи:

Допустимост:

Разпореждането е връчено на М. на 12.04.2023 г. (л.20), а жалбата е изпратена до административния орган на 24.04.2023 г. (л.21). Същата е подадена от надлежна страна – собственик на имота, адресат на наложената ПАМ. С разпореждането се засягат права на собственика, поради което същият е надлежно легитимиран да оспорва. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима.

Компетентност, форма, административнопроизводствени правила:

Съгласно чл.192, ал.1, т.1 и т.2, б. „а“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл.15, ал.2 инспекторите извършват проверки на място или по документи и прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок.

Според ал.2 от същата разпоредба, прилагането на принудителните административни мерки по ал.1, т.2 се извършва с разпореждане на инспекторите.

По делото не се спори относно компетентността на издателите на процесното разпореждане. Ответникът К. е гл. инспектор ЦРП ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство в МК, а ответникът В. е инспектор в същата администрация. Изложеното мотивира съда да приеме, че разпореждането е издадено от компетентни административни органи в обхвата на предоставената от закона компетентност.

Разпореждането е издадено в писмена форма, съгласно изискването на чл.192, ал.1, т.2, б. „а“ и ал.2 от ЗКН и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за издаването. В мотивите са описани установените факти, обективирани и в констативен протокол (л.27). Извършено е изрично позоваване на този констативен протокол, като съгласно ТР № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Именно такъв е настоящият случай.

Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на акта.

Материалноправни разпоредби:

Съгласно чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН, осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл.148 и 160.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН, археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.

Според разпоредбата на чл.50, ал.1, т.2 от ЗКН недвижими културни ценности от национално значение са археологическите резервати. Съгласно чл.50, ал.3 от с.з. статутът на археологическите резервати по ал.1, т.2 се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. Видно от приложението към разпоредбата – списък на археологически резервати, в т.29 като такъв е определен и „Античен град Аполония, общ. Созопол, обл. Бургас“. С §122, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗКН е прието, че актовете по обявяване на резерватите по чл.50, ал.3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че имотът на жалбоподателката се намира именно в границите на Античен град Аполония, общ. Созопол. В този смисъл по отношение на този имот, по смисъла на закона, е приложима разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗКН, на която се основава и оспорената пред съда принудителна административна мярка. Изискването преди началото на строителните работи да се извършат спасителни теренни археологически проучвания, с които да се установи дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, произтича от законовия текст, като вписването му или не в съгласувателни становища нито потвърждава, нито дерогира указанията на закона. В горния смисъл Решение № 9289 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4489/2022 г., III о.

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя, с които се поддържа тезата за недоказаност на произхода на керамичните елементи (дали са изкопани от имота на М.), открити и предадени от свидетелката Д. в НИМ. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, с оглед местоположението на имота на М., за приложението на чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН е достатъчно да има данни за наличие на археологически обекти, като проучването им е последващо. Данни за наличие на такива обекти са установени при извършената проверка, за която е съставен КП от 11 и 12.04.2023 г. (л.27-34), придружен със снимков материал. Съгласно този протокол, при проверка на строежа на място (в присъствието на собственика К.М.) и по документи в ПИ с идентификатор 67800.501.303 старата част на гр. Созопол, контролните органи установили извършено строителство на ивични основи на „двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка тераса“, отговарящо напълно на подадения сигнал. Било установено, че единствените незасегнати от изкопа са два участъка/сектори, подробно описани в КП (л.30), като в профила на първия участък се забелязват движими културни ценности – керамични фрагменти. Протоколът е приет като доказателство по делото и не е оспорен по предвидения в закона ред. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1, т.2, б. „а” от ЗКН, писмени предписания се дават не само за преустановяване, но и за предотвратяване на нарушенията на този закон.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното разпореждане е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направеното искане, фактическата и правна сложност на делото и фактът, че процесуалният представител на ответниците взе участие в проведените съдебни заседания, като устно и писмено ангажира становища и доказателства, на основание чл.143, ал.3, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка с изх.№ 94-00-513/19.04.2023 г., издадено от главен инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и инспектор в ЦР – ЮИ при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Министерство на културата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: